2. Използване на модели за описание на биологични обекти. Метод на черната кутия

Тема 2
1.Използване на модели за описание на биологични обекти-За да вникнем в същността и нуждата от използването на модели за описание на обектите трябва да си изясним понятията модел и обект.Моделът е изкуствено създадена и преднамерено подбрана система, която може да бъде както жива, така и нежива, от която се получава информация за друга система, наречена образец. Образецът е обектът който ни интересува, или по-точно, обектът, който притежава определени черти и подсистеми, които ни интересуват.Нуждата от моделиране е свързана със сложността на изследваните обекти и техните продукти. По-простите системи в биотехнологиите са моделни. Моделите пестят време и ресурси, тъй като от по-прости системи, може да си направим изводи за същността и поведението на по-сложни системи.
2.Метод на черната кутия-методът на черната кутия се нарича така, защото е напълно формален. Той не се интересува от ставащото в обекта, негов предмет са единствено факторите, функциите на отклика и случайните въздействия. Факторите представляват определено физично, химично или биологично въздействие, което може да оказва влияние върху същността и поведението на изследвания обект. Случайните въздействия влияят на обекта, но те не могат да бъдат измерени. Често изследователят не познава физическата природа на случайните въздействие, а само забелязва тяхното действие при измерване на изходните величини.В биотехнологиите често не се знаят факторите и функциите на отклика, тъй като те са много сложни съединения. В тази връзка основен недостатък на Метода на черната кутия е, че не знаем механизма на процеса, откъдето не можем да намираме неизвестни стойности извън масива от експериментални данни; не можем да екстраполираме в големи граници. Колкото по-голяма е екстраполацията, толкова по-голяма е опасността от грешка. Също така метода може да се окаже уникален формален модел (да се отнася само за даден експеримент) и да не могат да се трупат и предават знания.Предимствата са, че знаем структурата на модела и може да го използваме за висша дейност за оптимизиране на процеса. Можем да извършваме интерполации да намираме неизвестна стойност на функцията в масива от експериментални данни.
3.Схематично познавателни модели – благодарение на тях обекта може да се представи опростено -> табели със стрелки и глобус.
4.Същностни модели – базират се на експерименти, чрез които получаваме знания и изискват познаване на същността на обекта. По този начин може да се проникне в същността на обекта.