Административен акт

[ВЪВЕДЕТЕ ИМЕТО НА ФИРМАТА]
Курсова работа
Тема: Административен акт

Административният акт , наричан още акт на държавно
управление, е съществен елемент на правните явления в сферата на
изпълнителната дейност . Административния акт е властническо
волеизявление на административен или друг овластен да действа като
административен орган , издаден въз основа и в изпълнение на закона при
осъществяване дейност на изпълнителната власт , който установява
подзаконови правни норми или едностранно предизвиква пораждане ,
изменяне или прекратяване на административни или други
правоотношения и при нужда може да бъде изпълнен с помощта на
държавна административна принуда . Административния акт съдейства за
реализация на правна норма чрез пренасяне на установения от нея модел
на правни отношения , свързани с конкретни , точно определени правни
субекти . Така съгласно чл.39 от Закона за пътищата при стихийни бедствия
, при които се прекъсва движението по пътя и за възстановяването му се
налага да се построи обходен път , се допуска временно завземане на земи
срещу обезщетение въз основа на решение на управителния съвет на
агенция ‘’Пътна инфраструктура’’ – за републикански пътища , и заповед
на кмета на общината – за общинските пътища . Това правило на Закона за
пътищата установява по един общ и абстрактен начин оформянето на
отношенията между органи на администрацията и засегнати от
предвиденото временно задължително ползване на недвижими имоти на
различни организации и граждани .

Ролята на административния акт като необходим компонент на правния
механизъм за реализиране на правни отношения в областта на
административното право не се изчерпва обаче само за случаите , когато

той е единствен юридически факт от категорията на юридическите
събития, или пък тези правоотношения възникват направо по силата на
закона . Вярно е , че раждането на едно дете независещ от волята на човека
природен факт ( юридическо събитие ) поражда направо за него
определени права , предвидени за българските граждани ; че възлага
направо на родителите му задължения да го запишат в регистрите на
населението , да му дадат име , издръжка и т.н . Заедно с това обаче е
възникнало и задължението на администрацията да регистрира този факт
по определения от закона начин и да оформи правния статут на новия
гражданин .

Административния акт може да бъде определен по следния начин :
властническо волеизявление на орган на държавно управление или
приравнен нему друг орган , издадено въз основа и в рамките на закона ,
което едностранно предизвиква правни последици в сферата на
изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде
приведено в изпълнение с помощта на държавна принуда .
Първия белег на административния акт според изложената дефиниция е
неговият властнически характер . Той е една от формите на
административната власт , предоставена от закона на органите на
държавното управление , когато осъществяват изпълнително –
разпоредителна дейност . Втория съществен белег е властническо
волеизявление . Административния акт е волеизявление на орган на
административна власт. Такива органи са поначало органите на държавно
управление , определени в Конституцията и законите (Министерски съвет ,
министри и ръководители на ведомства , областни управители , кметове и
други ) .

Властническите волеизявление на администрацията черпят силата си
от закона и са изцяло подчинени на закона . От това следва , че и
административния акт е винаги подзаконов акт , което го отличава от
закона .
Начините на външно волеизявление са три :
1.Писмено - нормативните и общите административни актове поради
естеството си могат да се изразят само писмено съгласно чл.15 , ал.2 от
Закона за административното производство индивидуалните
административни актове се издават в писмена форма ;
2. Устно – в случаите , когато не е нормативно предписано , че
волеизявлението трябва да се направи писмено , то може да бъде и устно .
Например чл.62 , ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
предвижда , че полицейските органи могат да издават разпореждания до
граждани , държавни органи , организации и юридически лица , когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции .
Разпорежданията се издават писмено или устно . Тук възможността за
устно изразяване на волеизявлението на административния орган е
предвидена изрично , но и при мълчание на закона , когато писмената
форма на волеизявлението не е предвидена като единствено възможна
форма за дадения вид или категория административни актове ,
волеизявлението може да се изрази и устно ;
3. Конклудентно – чрез определени действия или знаци , които явно
изразяват волеизявлението на административния орган и са разбираеми за
правните субекти , за които се отнасят .
На трето място , съдържащото се в акта на държавно управление
властническо волеизявление едностранно предизвиква правни промени ,

към които е насочено . Достатъчно е то да бъде направено по предвидения
от закона ред , за да възникнат автоматично правните отношения , визирани
от правната норма . Тези правоотношения се появяват веднага след
извършване на волеизявлението , независимо от съгласието на адресата на
административния акт . При договорите възникването на правни
отношения не може да настъпи с извършване на волеизявление само от
едната страна . Затова е необходимо и насрещното волеизявление на
другата страна , което по предмет се покрива с него . Необходимо е
постигане на съгласие между двете страни на договора , за да настъпят
предвидените в него правни последици . Административния акт като
властническо валеизявление , което едностранно предизвиква
предвидените правоотношения , по своя правен ефект се различава и от
едностранните сделки на гражданското право . Например направено
завещание не може да породи своя ефект спрямо заветника , ако
последният не го е приел , не се е съгласил да се възползва от него .
Възможността за принудителна изпълняемост при необходимост е
последният съществен белег на административния акт . Адинистративните
задължения се изпълняват поначало доброволно . Към принуда се прибягва
по изключение – когато всички други средства ( за разясняване ,
възпитание , убеждение ) са се оказали безрезултатни .
Когато административния акт се издава в писмена форма , той
съдържа : наименование на органа , който го издава ; наименование на
акта ; адресат на акта ; фактически и правни оснавания за издаване на акта;
разпоредителна част , с която се определят правата или задълженията ,
начинът и срокът на изпълнение ; разпореждане относно разноските ; пред
кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва ; дата на издаване и
подписва лицето , издало акта , с означаване на длъжнастта му ; когато

органът е колективен , актът се подписва от председателя или от негов
заместник .
ВИДОВЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Едно широко разпространено подразделение на актовете на държавно
управление се прави с оглед на някои техни характеристики и белези , като
например формата на издаването ( писмена или устна) , начина на
изразяване на волеизявлението ( изрично или чрез конклудентни знаци и
действия ) , начина на издаването им ( по заявление на адресатите им или
служебно от администрацията ) и т.н . Актовете на администрацията могат
да се разделят на престационни и облагоприятстващи , нормативни ,
общи и индивидуални , констативни, конститутивни и
декларативни , разрешителни , забранителни и разпределителни и
други .
Интерес за административната и съдебна практика представлява
приложното поле и сферата на проявление , където действат актовете на
държавно управление . От тази гледна точка те могат да бъдат разделени на
вътрешни (проявяващи правен ефект в структурата на администрацията и
нейните служби ) и външни ( действащи спрямо субекти , които се намират
вън от обсега на служебното подчинение в администрацията ) .

1. Нормативни , индивидуални и общи актове
Критерият за изграждане на това тройно делене е степента на
конкретизация на акта , която се изразява в три направления :
-начин на определяне на адресата
-характер на съдържащото се в акта волеизявление
- еднократност или многократност на прилагането на акта.
*Нормативен административен акт – съгласно чл.75 АПК
‘’Нормативни административни актове са подзаконови актове , които
съдържат административноправни норми , отнасят се за неопределен и
неограничен брой адресати и имат многократно правно действие ‘’’. Те се
издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по –
висока степен . Всеки нормативен административен акт има
наименование , което сочи вида и автора на акта , и главния му предмет .
Във всеки нормативен административен акт , с изключение на
нормативните актове , с които се изменят , допълват или отменят други
нормативни актове , се посочва правното основание за неговото издание .
С нормативните административни актове се формулират общи , безлични
правила за поведение . Адресатите им са определени най – общо или по
общи белези ( граждани , организации , учреждения и търговски дружества
; собственици на имущества ; лица с определени професии – медицински
работници , адвокати , земеделски стопани и други ) . Нормативните

административни актове се отличават от законите като нормативни актове
както по органите, които ги издават , така и по своя производен характер –
съдържат подзаконови , подчинени на закона правни норми , т . е . норми с
вторичен характер. .
Редът за издаване е определен в чл . 77 , който гласи , че ‘’ Компетентният
орган издава нормативния административен акт , след като обсъди проекта
заедно с представените становища , предложения и възражения ‘’ .
Съгласно чл . 6 ЗНА ‘’ Министерския съвет издава постановления : 1)
когато приема правилници , наредби или инструкции ; 2) когато урежда
съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на
неговата изпълнителна и разпоредителна дейност ‘’ . Правилник се издава
за прилагане на закона в неговата цялост , за организация на държавни и
местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност ( чл . 7 , ал . 1 ЗНА
) ; наредба – за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения
на нормативен акт от по – висока степен ( чл . 7 , ал . 2 ЗНА ) ; инструсция
– за даване указания относно прилагане на нормативен акт от подчинени на
нейния автор органи ( чл . 7 , ал . 3 ЗНА ) .
В практиката на администрацията по издаване на нормативни актове не са
редки случаите , когато наименованието на акта не отговаря на
предписаното му съдържание от ЗНА ( например издадена е наредба
вместо правилник или инструкция , и обратното; или тези нормативни
актове са утвърдени с разпореждане на Министерския съвет вместо с
постановление и други ) . Важно е не толкова наименованието , колкото
тяхното съдържание , разкриващо общи и безлични правила за поведение ,
свързани със също така общи и безлични правни положения .
Отмяната , изменението и допълнението на нормативните
административни актове съгласно чл . 79 АПК ‘’ Нормативните
административни актове се отменят , изменят и допълват с изрична
разпоредба на последващ нормативен акт ’’.

Нормативният административен акт съдържа общозадължителни правила
за поведение , вторични ( подзаконови ) правни норми . Отнася се за
неопределен и неограничен брой адресати – отправен е към всеки , който
може да се окаже в условията , предвидени в хипотезите на неговите
правни норми . Понеже тези правила регулират повтарящи се обществени
отношения , оттук и възможността за нееднократно прилагане ,
неизчерпващо действието на предписанието ( докато актът е в сила ) .
*Индивидуален административен акт – съгласно чл . 21 АПК ‘’
Индивидуален административен акт е изрично волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен
орган или на друг овластен със закон за това орган или организация , с
което се създават права или задължения или непосредствено се