Административен контрол

Съдържание
I.Административен контрол
1.Увод
2.Същност
3.Видове
II.Административна принуда
1.Същност
2.Административни наказания
3.Принудителни административни мерки
III.Имуществена отговорност на държавата и общината за вреди, причинени
на граждани
1.Същност
2.Отговорност. Случаи
IV.Приложени закони към курсовата работа
V.Библиография
~ 1 ~

I.Административен контрол
1.Увод
Доколкото държавното упрвление в страната е една творческа, динамична дейност, тя се
развива постоянно, непрекъсваемо и, разбира се, съществува опасност в някои случаи
да се допуснат грешки, нередности, пропуски, чрез които неправомерно да бъдат
засегнати права и интереси на гражданите. Ето защо в нашата държава е изградена
широка система от способи, които да гарантират законосъобразна и правилно
действаща администрация. Тези способи могат да бъдат групирани въз основа на
различни критерии. Една група автори ги разглеждат като:
а) обществено-политически - те се разкриват в подбора на кадрите, в принципа за
разделение на властите, в многопартийната система и др.;
б) икономически способи - несъбиране на държавни такси по административни дела,
въвеждане на пазарна икономика и др.;
в) функционални способи - тук се отнасят административният контрол, контролът на
представителните органи и контролът в местното самоуправление;
г) съдебни способи - правораздавателният контрол и общият надзор за законност от
страна на прокуратурата.
2.Същност
Сред всички тези способи най-голямо значение има контролът. Контролът е функция
по управлението. Той е иманентно присъща част на държавното управление, схващано
като юридико-властническа дейност по общо ръководство, организация и контрол на
всички сфери на обществения живот. Контролът е система от мерки за наблюдение на
подконтролният обект, съпоставка на зададеното с установеното положение, оценка и
набелязване мерки на въздействие спрямо актовете и спрямо лицата. От всички форми
на контрол най-ефективен в сферата на изпълнителната власт е административният
контрол. Административният контрол е контролът, който се осъществява от органи на
изпълнителната власт спрямо подконтролни звена от същата власт.
II. Административна принуда
~ 2 ~

1.Същност
В административното материално право важно място заема
административнонаказателната проблематика, чиято правна уредба се съдържа в Закона
за административните нарушения и наказания. Централно място в тази проблематика
заема въпросът за административна принуда. Понятието "административна принуда"
може да се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. Под административна принуда
в тесен смисъл се разбира административнонаказателната отговорност на лицата, а под
административна принуда в широк смисъл - освен административнонаказателната
отговорност и принудителните административни мерки на администрацията.
Административната принуда е вид държавна принуда, тъй като се налага от държавни
органи. Тя е и вид правна принуда, защото се реализира чрез правни актове, въз основа
на правни норми, правни правила, процедури и с настъпване на правни последици. Тя
има административно правен характер, защото се реализира най-често от самите органи
на изпълнителната власт и по-рядко от съда. Административната принуда е една от
основните видове принуда в правото. Тя се различава от гражданската принуда по това,
че обикновено при административната не е настъпила вреда. Вредата тук е по
изключение. Административната принуда се различава от дисциплинарната по КТ по
това, че се налага по външнослужебен ред спрямо външностоящо лице. От наказателна
по НК административната принуда се различава по това, че углавната винаги се
реализира от съда, а административната предимно от администрация. Основните
методи на административна принуда са убеждението и принуждението, макар че се
използват и някои икономически методи, като отнемане на дотации, субсидии,
преференции и др.
Административната принуда в тесен смисъл е административнонаказателната
отговорност на лицата. Административнонаказателната отговорност е една от четиритте
вида отговорности в правото наред с наказателната, дисциплинарната, гражданската. Тя
по същество е реализация санкцията на административноправната норма и се изразява
в понасяне, претърпяване на негативни правни последици от страна на
правонарушителя поради факта на извършеното от него правонарушение.
Административнонаказателната отговорност се носи за извършено административно
нарушение. Административното нарушение е деяние (действие или бездействие),
извършено виновно, с което се накърнява установеният в страната ред на държавно
управление и което се наказва с административна санкция, наложена по
~ 3 ~

административен ред. То е вид правонарушение и се различава от престъплението по
това, че има по-ниска степен на обществена опасност от него. Административното
нарушение притежава белези от обективна страна, които са: деяние, противоправност,
наказуемост и насоченост на деянието към държавното управление. А белезите от
субективна страна са: вина, мотиви и цели.

2.Административни наказания
Административнонаказателно отговорни са всички български граждани, навършили 18
години, по изключение 16 години ако са разбирали свойството и значението на
извършеното. Що се отнася до юридическите лица, на основание чл. 83 от ЗАНН се
налагат само имуществени санкции.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението, опита се прилагат
разпоредбите на Наказателния кодекс.
За извършените административни нарушения се налагат административни наказания.
Административното наказание е реализация санкцията на административноправната
норма. В него намира израз държавнонаказателната репресия спрямо нарушителите.
Административното наказание се определя съобразно общите разпоредби на ЗАНН в
границите, очертани за съответното нарушение. При определяне на конкретния размер
на наказанието се изхожда от принципите на хуманност. Вземат се предвид мотиви, цел,
смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства и др. В ЗАНН са посочени следните
видове наказания:
а) обществено порицание - то се изразява в публично порицание на дееца пред
колектива, където работи, учи или членува лицето. То е единственото наказание, което
може да се наложи на лицата между 16 и 18 години;
б) глоба - размерите са различни - от 10 до 3 000 лв,;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност - от
1 месец до 2 години, а при повторно нарушение или под въздействието на наркотични
вещеста - до 5 години.
Предвидено е и отнемане на оръдията на правонарушението в полза на държавата.
Специалните закони могат да предвиждат и други наказания, например по ЗУТ -
отнемане на право на строеж, по ЗДВП - 15 денонощия арест с полагане на
общественополезен труд и др.

~ 4 ~

3.Принудителни административни мерки
Административната принуда в широк смисъл обхваща освен
административнонаказателната отговорност на лицата и принудителните
административни мерки. Правната уредба на принудителните административни мерки
се съдържа в чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН. Принудителните административни мерки са
действия на администрацията по прилагане на диспозицята на
административноправната норма. Те не са санкция, затова могат да се налагат
едновременно с административните наказания. Освен това принудителните
административни мерки се налагат с индивидуален административен акт, а не с
наказателно постановление, както наказанията. Принудителните административни
мерки биват:
а) превантивни ПАМ - те имат за предназначение да предотвратят извършването на
административно нарушение. Основанието за налагането им е опасността от
извършване на нарушение, като тази опасност трябва да бъде явна, конкретна,
несъмнена, реална. От този вид мерки са: настаняване на принудително лечение,
забрана за използване на инсталации и др.;
б) преустановителни - при тях нарушението е започнало, но не е довършено, като цел на
мярката е да не се довърши нарушението. От този вид мярка е спиране участък от пътя
поради техническа неизправност;
в) възстановителни - те са насочени към отстраняване на появилите се правни
последици в резултат на довършеното вече нарушение. От този вид са премахване на
незаконен строеж, изземване на печатарска продукция, съдържаща порнографски
материали и др.
III.Имуществена отговорност на държавата и общината за вреди, причинени
на граждани
1.Същност
За нарушение в сферата на държавното управление се носи
административнонаказателна отговорност. По изключение, когато в резултат на
незаконосъобразни административни актове в областта на изпълнително-
разпоредителната дейност на държавата са настъпили вреди, се носи имуществена
отговорност. Имуществената отговорност всъщност е гражданска отговорност и е
~ 5 ~

изключение от правилото за търсене на административна отговорност в изпълнителната
власт. Поначало тази отговорност се носи от съответните длъжностни лица, причинили
вредата. Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от
1988 г. (сега той се нарича Закон за отговорността на държавата и общините), дава
пълна защита на гражданите срещу незаконосъобразни актове и действия на
администрацията, от които са произлезли вреди за тях. Отговорността на държавата,
респ. общината се ангажира тогава, когато конкретният причинител на вредата не е
известен или ако е известен, се е укрил и не може да бъде намерен. Независимо от това
кой конкретно ще понесе имуществена отговорност (държавата или длъжностното
лице), гражданите притежават пълна защита срещу незаконосъобразни актове на
изпълнителната власт и други държавни органи. Това е съществена крачка в
обезпечаване правата на гражданите.
Правната уредба на този въпрос се съдържа в чл. 7 на конституцията, в АПК и в Закона
за отговорността на държавата и общините. За съжаление действащата правна уредба е
противоречива.

2.Отговорност. Случаи
Съгласно чл. 7 на конституцията държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност. Върховният административен съд
приема, че имуществената отговорност ще се реализира по Закона за отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани, а не по Закон за задълженията и
договорите, като в този случай пасивно легитимирано ще бъде държавният орган, чиито
длъжностни лица са непосредствените причинители на вредата.
Новият Закон за държавния служител от 1999 г. и по-специално в чл. 101, ал. 1 е
определил, че държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено
или при груба небрежност на държавата или гражданите чрез незаконосъобразни
действия или бездействия при изпълнение на служебните си задължения. Член 101, ал.
2 от същия закон посочва, че държавата отговаря сколидарно с причинилия вредите
държавен служител. С други думи, в един исков процес засегнатият гражданин може да
предяви иска спрямо всички солидарно отговорни - държавен орган и съответния
държавен служител. А ако вредата е настъпила в резултат на престъпление, тогава в
наказателния процес срещу подсъдимия служител ще се предяви искането за обезвреда,
но така също и срещу съответното учреждение като солидарно отговорно.
~ 6 ~

Отговорността на държавата се реализира независимо от това дали на някакво
основание ще отпадне отговорността на държавния служител, щом като вредата е
настъпила от издаването или изпълнението на незаконосъобразен административен акт.
Незаконосъобразен ще е всеки административен акт, който не отговаря на изискванията
за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК.
С други думи, отговорността на държавата има обективен характер и при това става
дума за пълна гражданска отговорност. Член 4 от Закона за отговорността на държавата
и общините посочва, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена послед