Административно право

„Университет за национално и световно
стопанство” София
Факултет „Финанси, счетоводство и контрол”

Курсова работа
по Основи на правото: 12 тема Административен процес.

Изготвил: Проверил: Ас. Т. Модев
Тони Иванов Фак.номер: 15112008

Съдържание:
I.Обща характеристикаII.Правни основания за единия характер на административния процес. Правна уредбаIII.Структура и съдържание на структурата на административния процес.
IV.Етапи на административния процес
V.Принципи на административния процес
VI.Участници в административния процес
VII. Приложение

Обща характеристика
1.Двата аспекта на административния процес като правно понятие
Преди всичко предварително се налага едно съществено учение. Понятието административен процес може и следва да се разглежда в два аспекта. Това разделение в значителна степен би могло да помогне за по-доброто изясняване същността на това понятие в неговата цялост.
Първият аспект на административния процес е позитивно-правен, т.е. е като самостоятелен правен отрасъл или все още като съществена част от единен, комплексен правен отрасъл - административно право и административен процес, т.е. като самостоятелно или неадминистративно-процесуално право. В това процесуално право се включва цяла система от административно-процесуалноправни норми административно-процесуални институти, регулиращи определен кръг обществени отношения, свързани с осъществяването на държавното управление и изпълнителната власт на държавата. По своята структура то има обща и специална част.
Вторият аспект на административния процес е функционално-управленски (или управленско-функционален), т.е. като специфична процесуална държавна дейност по реализирането на материалното и процесуалното административно право.
Правноотрасловият аспект на административният процес представлява нормената основа за съществуването и проявяването на вторият аспект на административният процес - функционалния. Би могло да се каже, че функционалният аспект на административният процес дължи живота си на наличието на първият аспект на административния процес, т.е. благодарение на това, че съществува правно-нормен състав, който обуславя и правно гарантира изявяването на административния процес като реална държавна дейност от процесуално естество.

2. Формулиране на понятие за административен процес като специфична държавна дейност.
Трудно за възприемане е схващането, че административния процес като функционално понятие се осъществява само с оглед регулирането на реда за осъществяване на изпълнително-разпоредителната дейност, извършвана от органите на държавното управление.
Всъщност на административният процес като функционално понятие следва да се гледа широко, а именно - като на правен инструмент, който в едни случаи обслужва държавното управление, а в други случаи - административното правораздаване, и особено административното наказване. Много и противоречиви са разбиранията за съотношението административен процес - административно производство, В административно-правната литература са изразени мнения, че понятието административен процес е по-широко по своя строеж от понятието административно производство и родово спрямо него. Тези мнение за сега са заели доминиращи позиции, и то с пълно основание. Противното не можа да получи очакваната поддръжка в доктрината. В законодателството действат граждански процесуален кодекс, наказателно-процесуален кодекс и за това логично се използват понятията граждански и наказателен процес. Резонно е да има административнопроцесуален кодекс, административнонаказателен кодекс, и съответно на това да се използват понятията административен процес респективно - административнонаказателен процес.
Административният процес се формира от множество административни производства, като всяко от тях притежава собствена правна специфика и характеристика. Административният процес е вид държавна дейност от процесуално естество. Той е начин за реализиране на административно материално право, а в определени случаи предвидени от законодателя - и за реализиране на правни норми от други правни отрасли. Функционирането на административния процес е организационно обезпечено - административнопроцесуална

дейност се извършва от надлежно оправомощени административни и съдебни органи.
Административният процес служи за укрепване на връзките на гражданитеб с държавните органи, и по-конкретно с административните органи, и оказва значитено възпитателно превантивно въздействие. Административният процес е специфична държавна дейност, определяща реда за осъществяване на държавното управление и на административното правораздаване. Тази дейност се реализира въз основа на специално изградена процесуалноправна база - административнопроцесуалноправни норми. Част от тези норми с в по-голяма или в по-малка степен кодифицирани.
Административният процес е последователно, поетапно, по определена технология извършваща се държавнопроцесуална дейност, без която не може да се постигне разкриването на обективната истина в конкретните административни дела и административноправни спорове и да се защитят законните права и интереси на участващите в процеса дела. Административният процес притецжава своя структура, която има своето въртрешно и конкретно съдържание. дминистративният процес също има и динамичен характер. Той е динамична категория. По своята същност той представлява съвкупност от последователно развиващи се, целенасочени, регулирани от процесуаното административно право действия на неговите участници. Като съответстват на обективната истина, тези действия в решаваща степен обуславят издаването, контрола и изпълнението на актовете на администрацията, а в случаите на неизпълнение - налагането на предвидените в административното право санкции.

Правни основания за единния характер на административния процес. Правна уредба

Правни основания за единния характер на административния процес.

Административният процес има своя своеобразен характер и сложна структура и въпреки това на практика той функционира като единен правен процес.
Сложността в неговата правна характеристика го прави трудно податлив на тотална и единна кодификация, макар и да има гласове за създаването на Единен административнопроцесуален кодекс на Република България.
Първото правно основание за единността на административния процес е характерната му черта, че притежава единен предмет на правно регулиране. Става дума за специфични обществени отношения, които се развиват в сферата на държавното управление.
Второто правно основание за единността на административния процес е наличие на друга негова характерна черта – това е един метод за правно регулиране. Тази негова черта по косвен път също утвърждава правноотрасловата характеристика на българския административния процес. Третото правно основание за единността на административния процес е наличието на негова трета характерна черта, намираща израз в еднаквата цел на всички негови производства – законосъобразното удовлетворяване правата и законните интереси на участващите в процеса субекти . Тази цел е правно установена.
Четвъртото правно основание е наличието и прилагането на присъщите общи принципи за процеса като единно цяло, т.е. без оглед спецификата на отделните съставящи го административни производства.

Наличието и спазването на тези принципи са необходимото
условие, за да се укрепи и гарантира единството на самия административен процес и да се осуети неговата дезинтеграция.
Пето правно основание за единността на административния процес е използването на общи доказателства и доказателствени средства във всички административни производства, включени в неговите рамки. Разбира се, няма пълно единство в обхвата на тези доказателства и доказателствени средства .
Шесто правно основание за единността на административния процес e субсидираното използване на процесуални разпоредби от други процесуални правни отрасли.
Всяко незачитане и несъблюдаване на което и да е правно основание, което се отнася до доказването и утвърждаването на единството на административния процес, е обективно в състояние да руши въпросното единство, от което няма заинтересовани. Бъдещето на нашия административен процес в много голяма степен ще зависи от постоянно поддържането високо равнище на неговото правно единство.

2. Правна уредба на административния процес
Дейността на органите, които осъществяват административния процес, е правно регламентирана с административнопроцесуални норми, които се съдържат в различни правни източници, а субсидирано – и в процесуални гражданскоправни и наказателноправни норми. Поради това той е юридически процес. Неговото осъществяване по принцип е правно задължително, а не въпрос на свободна преценка и усмотрение на този, който е юридически задължен да го организира и проведе. Този процес следва да се извърши законосъобразно.

Като юридически процес, изразяващ се в юридическа процесуална дейност, разглежданият процес е призван да осигури една правомерна административнопроцесуална дейност и когато е в чисто административна форма, и когато е в съдебна или административно форма.
Крайната цел на административния процес е да се изпадат съответни правни актове, напр. индивидуални административни актове, нормативни административни актове, наказателни постановеления и пр., и да се осигури изпълнението на породените от тях правни задължения. За разлика от положението при наказателното и гражданското процесуално право, административното процесуално право, т.е. административния процес на Република България, няма единен нормативен акт – административен кодекс или административнопроцесуален кодекс.
Посочените закони, които имат безспорно кодификационно значение и характер, правно уреждат т. нар. „обща клауза” в българския административен процес. Тези закони днес са кодифицираната правна регламентация на административния процес в нашата страна. Те са претърпели значителни изменения от тяхното издаване, като това особено се отнася до първите два закона, и в този се променен и сравнително съвременен вид те продължават да се прилагат и да служат като правна основа на административния процес у вас. Наред с посочените основни закони в областта на административнопроцесуалното законодателство в действие са и множество специални закони, които в свои текстове съдържат процесуалноправния норми от административно естество. В съответствие с общите принципи на правото те имат приоритет пред законите, които уреждат и установяват „общата клауза” в административния процес. Такива закони са Законът за териториалното и селищно преустройство. Законът за пенсиите. Законът за предложенията, сигналите и жалбите.
Създаването на двата кодекса не би могло да доведе до заличаване на досегашната специална клауза в областта на административния процес, но неизбежно нейното влияние и значение ще намалеят.

Структура и съдържание на административния процес

1.Понятие за структура на административния процес
От представеното разбиране за понятието административен процеc се оказа,че този процес има своя структура, която му придава цялостност и единство. Не е възможно да си представим административен процвс без присъща за него структура. Компонентите на административния процес придават облика на негожата изтинска структура.
Структурата на административния процес , с включените в нея градивни елементи,не може да се променя по волята на водещия процеса органв конкретния административен процес или производство.Това не е по силите и възможностите и на другите участници в административни производства.Например не може да се премахват съществуващи елементи на функциониращата система,да се прибавят нови елементи в нея,да се сливат и преобразува тсъответни нейни компоненти. Посредством структурата си административният процес е динамична даденост.Когато структурата на процеса работи, тогава и процесът реализира същността си и оползотворява предназначението си. Това именно определя неоспоримото значение на структурата на административния процес на всяка държава.Стремежът на законодателя би трябвало да открива