Администрация на правозащитните органи

НБУ, МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ, ДЕПАРТАМЕНТ „ПРАВО“
ОРГАНИ И СИСТЕМА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
И
ПРАВЕН СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И
СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. НАЗНАЧАВАНЕ И
ОСВОБОЖДАВАНЕ
ГР.СОФИЯ, 21.03.2016
1
Възложил
:

LAWN202
проф
. д­р А. Воденичаров

Изготвил
:
Гергана
Загорчева
F79559

ОРГАНИ И СИСТЕМА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Съдебната власт понякога се назовава с латинското й име
магистратура, представлява система ,която чрез действията си цели да
наложи справедливост в името на държавата, осигурява и утвърждава
съответния механизъм на правораздаване. Според правната доктрина за
разделение на властите съдебната власт е абсолютно независима от
изпълнителната и законодателната. Съдебната власт няма функциите да
създава закони, а да ги интерпретира и прилага върху отделните казуси.
При извършване на своята дейност органите на съдебната власт се
съобразяват и подчиняват само и единствено на закона. Това са съдиите
прокурорите и следователите. Правораздаването се осъществява от
Върховния касационен съд (ВКС) , Върховния административен съд
(ВАС), апелативен съд, окръжни и районни съдилища, военен и
евентуално специализиран съд, който се създава единствено със закон.
Тези три групи са елементите на съдебната система ,които я изграждат.
Във функционално отношение те са свързани взаимно.
Съдилищата следят за контрола и законността на актове и действия на
административните органи. Физически и юридически лица имат право да
обжалват административните актове, засягащи ги пряко, освен тези, които
със закон са посочени. Съдилищата поставят на едно ниво страните по
съдебния процес и така осигуряват условията за равенство и
безпристрастие.
Чрез производството по делата се провъзгласява и достига до
истината . При провеждането на делата се осигурява публичност, пряк и
свободен достъп до процеса на правораздаване, освен, ако закона не
предвижда друго. Винаги се мотивират актовете на правораздаване.
Физическите и юридическите лица винаги имат право адвокатска защита
във всички етапи на процеса, като това е изрично определено със закон. В
случай, че една от страните по делото няма финансовата възможност да
плати на адвокат, тогава му се назначава служебен.
Съдебната власт функционира със самостоятелен бюджет.
Конституцията й отрежда много текстове обединени в шеста глава.
Съдебната власт е важен елемент, характерен за суверенна държава,
респективно – стабилна и единна. Упражнява се на територията на
съответната държава, реализира се и се проявява върху основата на
Конституцията за разделяне на властите.
По начало функциите на органите на съдебната власт се свеждат до
безпристрастното правораздаване в държавата, като спецификата се крие
главно в това, че :
-Се осъществява от конкретни органи на държавата , а именно
съдилищата, като самостоятелен орган или с участието на следователи
и прокурори , съобразно естеството на казусите;
2

-Дейността е изцяло процесуална ; извършва се в границите на
дефинираното от закона производство, което е строго определено.
-Съдилищата нямат възможността да се самосезират. Функциите им се
свеждат до решаването на казусите детайлно представени им по
фиксирания вече ред от закона от заинтересованите субекти на
правото;
-Съдилищата разрешават правни спорове преди всичко от
административноправно и гражданскоправно естество, като
осъществяват наказателна отговорност върху правонарушителите.
Функциите на съдилищата (както и на двата други органа – прокурори
и следователи) е изцяло правоприложна. Чрез силата на правомощията
си съдилищата осъществяват правна закрила на законните интереси на
гражданите и правата им като на такива и са част от гарантиращите
фактори за правоприлагането и законността в държавата ;
-Функциите на съда са институционални. Съдебните актове подлежат на
стриктен контрол по съответния ред на обжалване.
-Прокуратурата в съдебната дейност се привлича като инициатор първо
на образуваното наказателно съдопроизводство от общ характер и има
участие в него до пълно изтърпяване на присъдите; и второ като
инициатор на други производства , със закон определени. И в защита
на обществения интерес производство съставено по инициатива на
други правни субекти.
Следствените служби в съдебната дейност функционират като органи,
осъществяващи превантивно производство за разобличаване на
извършени правонарушения от общ характер и на носещите за тях
отговорност лица. Без следствените служби не може да се установи
наказателна отговорност на правонарушителите.
-Съдебните актове се характеризират с присъждането на нещо. Чрез
тях се взема решение по финален метод по въпроса за спорното право
и се регулират висящите казуси и правоотношения в зависимост от
съответното решение. Съдилищата като част от съдебната система са
обвързани тясно с решенията, които вземат и нямат възможност по
свой начин да ги коригират. Отново на същото основание и в същата
връзка въпросите не могат да се преразглеждат и пререшават между
страните по казуса.
Тези особени черти разграничават съдебната власт от всички други
дейности в държавата.
Структурата на съдебната власт включва всички органи ,които
спомагат за осъществяването й .Висшия съдебен съвет (ВСС) оглавява
структурата на съдебната власт. Това е орган, който е със специална
компетенция ,централизиран и има ръководни функции спрямо
съдебната власт.
Разследването на дадено престъпление се осъществява от
следствените органи, по-натам - в съда от органите на прокуратурата се
3

съставя и поддържа обвинителния акт ,а след тези процедури вече
образуваното дело се разглежда и присъдата се постановява от съда. Тук се
наблюдават и други взаимовръзки - взаимоотношенията им се установяват
и на териториално ниво. Така например прокуратура се изгражда към
всеки съд, като тя е независима в организационно отношение от съда към,
който е изградена. Съдебния район на конкретен съд абсолютно съвпада с
района , в който действа прокуратурата към него. Териториалните
следствени служби, които са обособени в окръжни следствени служби,
след последните промени в закона за съдебната власт преминаха в отдели
на окръжната прокуратура, като получиха названието „следствен отдел“ .
Така в организационно отношение трите отделни органи на съдебната
власт си взаимодействат на основата на НПК, ГПК и АПК , което се
установява в процесуално отношение.
Прокурора взима отношение в административното правораздаване
по негова преценка на първа инстанция, това е и причината да се направи
извода, че органите на съдебната власт си сътрудничат взаимно,
подпомагайки се едни-други, като успоредно с това извършват дадените
процесуални действия съобразно процесуалните норми. Това е удобния
момент да се отбележи, че физическите и юридическите лица имат правото
на защита по време на всички фази на процеса.
Структурата на всички органи на съдебната власт е подредена
йерархически. Тази йерархическа зависимост на съдилищата е установена
чрез конституционалния контрол залегнал в процесуалните кодекси.
Положението е различно при прокуратурата, която е централизирана и
единна. Главния прокурор осъществява контрол за законност и
методическо ръководство относно дейността на останалите прокурори.
Структурата на съдилищата е:
-Общи съдилища- дейността им е концентрирана в гражданското и
наказателното съдопроизводство. ВКС стои на върха на съдебната система,
извършва върховен контрол върху всички останали съдилища дали точно и
еднакво прилагат законите.
-Апелативни съдилища- Те са пет на брой, намират се в следните градове:
София, Пловдив, Варна , Бургас и Велико Търново. Към апелативните
съдилища влизат Военен апелативен съд и Специален наказателен
апелативен съд.
-Окръжни съдилища- те функционират в отделните области, като
административно-териториални единици , т.е. по един окръжен съд за
всяка област, броят им е общо 28. Има един специализиран наказателен
съд и три военни съдилища.
-Районни съдилища- съдебните им райони в зависимост от населението
покриват една или повече общини.
Дело, което има като първа инстанция районен съд, има за втора
окръжен съд и за трета инстанция е ВКС. Другия вариант е делото да
4

тръгне от окръжен съд, да премине през апелативен съд и накрая през
ВКС. Винаги първа инстанция е районния или окръжния съд.
Прокуратура- в състава й влиза главния прокурор, който се назначава по
предложение от президента по предложение на ВСС, върховна касационна
прокуратура, върховна административна прокуратура, апелативни
прокуратури, специализирана прокуратура, военно-апелативна, окръжни
прокуратури (софийска градска прокуратура=окръжна прокуратура) ,
специализирана прокуратура, военна прокуратура, районни прокуратури.
Характерно за прокуратурата е , че е единна и централизирана, с други
думи всеки по- горестоящ прокурор може да осъществи в границите на
закона функциите на по-долустоящия от него прокурор, като с това се
задължава да изпълни точно предписанията му. В съдилищата такава
централизация няма. Прокурорите се назначават от главния прокурор. По-
висшия съд осъществява контрол за законосъобразност върху по-низшия
съд. Най-висшата позиция между прокурорите е тази на главния прокурор,
който е начело на прокуратурата, организира и разделя работата на
заместниците си, назначава и отлъчва служителите във Върховната
касационна прокуратура (ВКП), Върховната административна прокуратура
(ВАП) , персонала на националната следствена служба и администрацията
на главния прокурор. Мандата му е увеличен на 7 г. след влизането в сила
на Конституцията от 1991 г. , главния прокурор не носи отговорност за
действията си, стига те да не са в разрез със закона. Главния прокурор бива
подпомаган от заместниците си, тяхната функция е да ръководят ВКП и
ВАП. Главния прокурор може да делегира свои правомощия на
заместниците си, освен, ако това е предвидено със закон за
изключителната му компетентност т.е. главния прокурор и заместниците
му са в състояние писмено да изменят или отменят актове на по-
долустоящите прокурори от тях, стига да не са били предмет на съдебен
контрол. Към окръжните прокуратури се обособяват административни
отделения, съответните прокурори взимат участие при разглеждането на
административните дела. Това се счита като възможност, а не като
задължителна структура. Освен административни отделения към
окръжните прокуратури се създават и следствени от