Български фолклор

Същност на понятието фолклор. Виждания за фолклора и основни характеристики. Фолклористиката като наука – възникване, предмет и задачи; близост и различия с етнографията, етнологията, социологията, културната антропология и други науки.
Съществуват повече от 30 дефиниции за що е фолклора. В научните среди е приета една, която е дадена от проф. Иван Шишманов още в края на XIX в. Тя гласи: „Фолклора е всичко онова, което народът знае и вярва за себе си, близките си, природата и околната среща, която го обслужва”. Всички изследователи са единодушни, че то има многохилядна история и в спътник на човека от най-древни епохи. Но самото понятие „фолклор”, с което това древно изкуство се насовава, има по-късна поява. За първи път се среща през 1846г. в английското списание „Атенеум”, в статия, чиито автор е Уилям Джон Томс. В статията си разяснява, че е създал термина по изкуствен път, като е съчетал два корена от англосоксански произход – folk – народ, lore – знание, мъдрост. Уточнява се, че под „фолклор”, той разбира съвкупността от цялото знание и опит, с който се преподават по устен път – нравите, обичаите, песните и пр.
Макар древно изкуство, фолклорът не се е ползвал с един и същ статут през хилядолетията. В Античността интересът е бил слаб, а Средновековието е бил отричан от църквата. В замяна на това, през Романтизма XVII в., той става обект на активен интерес и започва да се записва и анализира. Това дава началото на фолклористиката като наука, изследваща народнототворчество. Заражда се най-рано в Англия и Германия, а по-късно в целия свят. Нейните основни задачи са:
да записва фолклорните творби
да ги класифицира според общите им признаци
да анализира тези текстове
да сравнява фолклора на еидн народ, с други етноси;
да издава спорници с фолклорни и фолклористични материали
Фолклорът е хибридна наука и за да се развива пълноценно, тя ползва достиженията на ред други дисциплини, като филологията, историята, етнографията и т.н. Фолклорното изкуство е синтетично и синкретично – включва елементи от различни видове изкуства, които съществуват едновременно в неразривна свързаност.
Основните характеристики на фолклора:
Фолклорните творби са анонимни – създател на фолклорните творби е колективния народен гений;
Фолклорът има масово разпространение;
Фолклорната творба се разпространява по вербален път;
Всяка творба е вариабилна;
Творбата е диалектна – носи следи от местния говор на съответния изпълнител.

Исторически път на българската фолклористика: социокултурни предпоставки за възникване на интереса към фолклора, първи събирачи, изследователи и популяризатори (Вук Караджич, Юрий Венелин, Петър Безсонов, Огюст Дозон). Първи програми и фолклорни сборници – В. Априлов, М. Дринов, Братя Миладинови и др. Фолклористиката след Освобождението – делото на Иван Шишманов, значението на СБНУ; М. Арнаудов. Изследването на фолклора като държавна задача.
За Разлика от Европа, у нас фолклористиката започва да се развива по-късно – едва след 30-те години на XIX в. Тя има една особеност – първите прояви на интерес към нея са от чужденци.
През 1822г., сръбският книжовник Вук Караджич за първи път запосва текст на българска народна песен и го популяризира сред чужденци. Малко по-късно Юрий Венелин започва да изследва историята на фолкора на българите като част от славянската общност.Интересът на тези чужденци става стимул от 40-те години на XIXв. и наши български книжовници да започнатсъбиране на фолклора. Сред по-известните от тях са братята Константин и Димитър Миладинови, П. Славейков, И. Богоров, Л. Каравелов, М. Дринов и др.
След Освобождението, българската фолклористика вече започва да се развива на академичнон ниво и доказателства за това е фактът, че през 90-те години на XIXв., БАН започва да издава Сбовник на народните умотворения (СБНУ), с редактор Ив. Шишманов.
Фолклорът, и в частност устното-поетическо творчество на всеки етнос винаги е тясно свързан с поминъкът на народа, тъй като за нацията, основния поминък са земеделие и животновъдство, то фоклорът има аграгрно-скотовъден характер. Това означава, че определящи в него са дейностите, които имат да се извършват в даден сезон, в зависимост от продължителността и интензивността на слънчевото греене. Съобразяват се и празниците на българина, които са функция на годишен сезон. От друга страна, друга група празници са зависими от праговите моменти, през които преминава индивидуалното развитие на човека в рамките на семейната група.

Видове словесен фолклор. Календарнообреден и семейнообреден цикъл.
Празничните обреди на българина се оформят в две големи направления:
- календарните празници, които са зимни, пролетни, летни и есенни;
- семейните празници, които са раждане, брак и смърт;
Песните, които съпровождат някакъв обред се наричат обредни песни. Те се делят на две подгрупи:
Календарно-обредни песни (КОП)
Семейно-обредни песни (СОП)
В дълбоката древност, общата религия на всички славяни, в това число и на българите е била езичество. По силата на тази религия и на анимистичното мислене, те са божествени. Вярвали са в съществуването на духове, които покровителстват домът, нивата, гората, реката и др. Тези духове са олицетворявани от мистични образи, като змейовете, русалките, самодивите и др.
Календарно-обредни песни

Зимни календарно-обредни песни
Поради ограничеността от стопанската дейност, през този период, човекът заседява по-дълго у дома и това обяснява защо през зимата има голямо струпване на празници. Съвсем условно те се разполагат във времето от Димитровден (26.10), до Тодоровден. Сред най-значимите от тях са: Архангеловден, Никулден, Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Васильовден и др. Несъмнено сред тях най-точен е Коледа, предшестван от Бъдни вечер, които се почитат на 25.12 и 24.12.
В основата на този празник е залегнала идеята за преход от един времеви цикъл към друг, затова Коледа е прагов. Не случайно той съвпада със зимното слънцестоене, от което нататък 6 месеца тече период на нарастване на светлата част от денонощието, за сметка на нощта. В този смисъл, обредните действия на Коледа имат за цел да подпомогнат на човека благополучно да премине прехода и за следващия цикъл да си осигури здраве благополучие и плодовитост. В дълбоката си същност, празникът Коледа е езически.
2) Пролетни календарно-обредни песни
Стопанската дейност диктува на земеделеца внимателно да наблюдава промените в климата, за да подхване земеделския труд. Пролетния цикъл песни е доминиран от идеята за нов живот. Затова не случайно, в него централен е образът на Лазар – библейски герой, когото според легендата, Христос е възкресил и върнал към живот. Друга специфика на песните от този цикъл е, че българинът на първо място поставя не неговото здраве, а това на животните и нивите – двата фактора, от които зависи прехранването на човека. Затова в пролетните песни присъстват образите на семената и яйцата, които са символ на плодността. Зимните песни прославят мъжкото, а пролетните – женското начало. Прието е всички пролетни песни да се наричат събирателно лазарски, изпълнителите – лазарки, а най-често съпътства танцът – буенец.
Четири са най-големите пролетни празници, три от които са променливи по дата, а четъртият е постоянен – Цветница (Връбница, Неделя Вая, Палмова неделя), Великден, Гергьовден. Лазарките са млади момичета, които са пъстро облечени. Цветността на носиите им и златистите орнаменти са образна проекция на пъстротата на природата и на слънчевите лъчи. Подобно на календарните, лазарките ходят по домовете и пеят за плодородните ниви, увеличават стадата, а най-щедри са наричанията им към домовете, в които има малки деца – те олицетворяват надеждата в бъдеще. След изпълнението, лазарките получават яйца, като дар, символизиращ женската плодовитост. Характерната особеност в текста на пролетния КОЦ, е че се натрупват дълги вериги от имена на цветя и растения. Една от най-популярните песни е „Що ми е мило и драго, че е пролет пукнала”. Особеното в нея е следният мотив: Върховното щастие и радост на селяка е възможността на влоци в земята своите съзирателни усилия. В пролетните песни, често се среща една митична картина, в която земят, който държи заключени водите, от които зависи плодородието. Затова е тези творби, постоянен мотив е желанието да се намери златен ключ (символ), с койтто да се отключат водите, за да потекът. Този мотив е метафора за победата на светлината и топлотата над мрака и студа,олицетворени от змея. Отключването е знак на оплождането – земята и жената, за да се роди новото. С открояващ се лиризъм са белязани Гергьовските песни. Лирическият елемент в тях е свързан с мотива за любовта между момъка и девойката. В народните представи, св. Георги е млад войн на бял кон, който с копието си пронизва змея и освобождава девойката, определена за жертва. Тази метафора дублира представата за победената зима и освобождаването на растежа, а същевремено носи идеята за хармонична любов и скорошен брак. Често в песните се среща и образът на пауна, чиято красота е знак за най-красивото човешко чувство.
3) Летни календарно-обредни песни
Тематично са свързани с характерните за сезона засушавания и изразяват драматичното човешко очакване за дъжд, за да се извлече пълноценен плод на човешкия труд. Най-големия празник е прагов – 24. VI, съвпада с деня на лятното слънцестоене. Той е стар и езически, но е християнизиран като Еньовден (Бильобер), като ден на преход към нов, темпорален цикъл, свързан с гадателни практики, една от тях е ритуалът „напяване на пръстени”. Смисълът му е да се надникне в бъдещето, за да се разбере от съдбата, с какъв занаят ще бъде момъкът, който ще я поиска за жена. Името пък „Бильобер”, идва от вярването, че в нощта срещу Еньовден е най-силна лечителната мощ на билките. Централният обред на 24. VI, е ритуалът „Пеперуда”. Той име молитвен характер за дъжд. Облечени в бяло и без украса, пеперудките ходят по домовете, нареждат се в полукръг и а-капелно пеят тъжни песни. В центъра, малко момиче – Еньова буля, танцува в ритъма на песента. В текста непрекъснато се повтаря рефренът „Дай, Боже дъжд”, споменават се сираци, вдовици, бедняци, защото посланието трябва да стигне до Бог и да го трогне, за да прати дъжд. В края на изпълнението, важна роля играе водата, с която стопанката охлажда Еньовата буля. Колкото по-щедро я облее, толкова по-щедър ще бъде и Бог, за да прати дъжд точно на нейните ниви.
4) Есенни календарно-обредни песни
Цикълът е малък, а песните – кратки по обем. Причина е фактът, че през есенните месеци се бърза с прибирането на реколтата, преди да са паднали сланите и няма време за игри. В текстовете се засягат следните мотиви:
- благодарност към цемята, че е родила много плод;
- радост от гледката на пълните хамбари;
- възхвала на добрия стопанин, съумял да пренесе всичко от полето до домът си;
- молба към нивата да съхрани плодовитостта си и през идната година.
* Семейно-обредни песни
Архаичността на семейно-обредните песни е сравнима с тази на календарно-обредните. Причина за това е фактът, че те се изпълняват съвместно с извършвани в семейството ритуални практики, а семейството е изключително древна обществена единица. Творбите са центрирани около трите най-важни прага в развитието на индивида – раждане, брак и смърт.
1) Песни при раждане и ранно детство
Такива произведения се изпълняват в домашна обстановка и отразяват човешката радост от появата на нов живот. Основната им задача е като използват магическата мощ на словото да предпазят малкия човек от намесата на всякакви вредителни сили. По характер са бодри и пожелателни. На момиче се пожелава хубост, а на момче – юначество, а на майката сили, за да може да отгледа рожбата си. Като цяло в тях доминира ведрата емоционална гама, тъй като новия живот винаги е свързан с оптимистичен поглед към бъдещето. Само една-единствена песен от тази група се отличава с по-драматично съдържание – песента за бездетна Петкана.
2) Песни при встъпване в брак
Тези песни са и количествено най-многобройни и най-разнообразни по съдържание и интонация. Това