Билки

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
,,ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
ПРИРОДОЗНАНИЕ
БИЛКИ

Изготвил
:
Име
:
Т.Р.Димитрова Проверил
:

Специалност
:
ПУНУП
, I курс
Гл. ас. д-р. С.
Лазарова
Факултетен
номер:
...........

Ранилист
•Къде
расте:

Лечебният ранилист вирее по сенчести, тревисти места и из

храсталаци
в цялата ни страна. В сетовен мащаб се среща в Западна Азия, Европа,

Северна
Африка. Развива се на надморска височина до 2000 метра.
•Кога
цъфти:
Цъфти
през месеците юни—август.
•Кога
се бере:
Бере
се от юни до септември. Употребяемите стръкове на

ранилиста
се събират по време на цъфтеж. Изсушени на сянка или в сушилня,

нормалният
им цвят трябва да бъде – зелено стъбло с червеникави цветове, горчиви

и
с неприятна миризма. Корените на растението се събират през есента. Сушат се по

същия
начин, както стръковете, а вече готови са горчиви на вкус и с тъмно кафяв

цвят
. Не бива да се берат необлистени стъбла и такива с повредени листа.
•Използваема
част:
Стръковете
, брани през време на цъфтежа на билката. По­
рядко
се използват корените.
•Действие
:
Регенеративно
. Билката стимулира епителизацията на раните.

Облекчава
кашлицата и улеснява отхрачването на храчките, действа

противовъзпалително
върху бъбреците, пикочния мехур и половите органи.
•Приложение
:
При
бронхити, магарешка кашлица, възпаление на бъбречните

легенчета
, пикочния мехур, при главоболие, виене на свят, рани, отоци, рак и др.
ВАЖНО
!
Лечебният
ранилист не трябва да се използва по време на кърмене и бременност, от

деца
, хора страдащи от диабет и ниско кръвно налягане.При предозиран прием на

билката
могат да настъпят признаци на отравяне.

Жълт Кантарион, Звъника
•Къде
расте:
Расте
из цялата страна по тревисти места,
из
храсталаците и сечищата и из нивите. У нас се срещат
около
22 вида.
•Кога
цъфти:

През периода на вегетация се прибират 2­3 реколти, като първата

е
в началото на юни, а последната през септември­октомври. Стръковете се косят с

дължина
не­повече от 25 см от върховете надолу в началото на фаза цъфтеж.

Прецъфтелият
кантарион е с ниско качество.
•Кога
се бере:
Жълтият
кантарион се бере около 24ти юни
.
•Използваема
част:
Използва
се надземната част, като се берат клонките с

пъпки
и разцъфнали листа. Избягват се листата, които са започнали да увяхват.
•Действие
:

Разнообразни и много полезни свойства ­ противовъзпалително,

противомикробно
,
адстрингентно
, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на

нервната
система,
подчертан
кръвоспиращ ефект, засилване на
сърдечната
дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект.

•Приложения
:
­ възпалителни
заболявания на храносмилателни органи
­ смущения
в храносмилането ­ язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника
­ остри
и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария
­ при
изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавицата.

Лавандула

•Къде
расте:
Билката
е пренесена от Средиземноморието.

Култивира
се в Розовата долина, Самоковско и другаде.
•Кога
цъфти:
Започва
с разтварянето на първите венечни листа

разположени
на най­долните цветни прешлени на съцветието. Тази

фаза
продължава от 22 до 40 дни (средно 30) и зависи от

климатичните
условия и особеностите на сорта. От началото на

цъфтежа
до масовия цъфтеж преминават 14­20 дни, а от масовия

цъфтеж
(над 50 %) до прецъфтяване 11­13 дни. Цъфтежът във

съцветието
протича от долу нагоре, като разцъфтяват най­напред

централните
, а след това другите цветчета.
•Кога
се бере:
Най
­добрата реколта от лавандула се ражда между

третата
и десетата година. Лавандулата се бере през най­топлите

летни
дни, когато времето е най­толпо, сухо и спокойно и когато

всички
цветчета са цъфнали. Ако от тях ще се извлича лавандулово

масло
, пресните цветове максимално бързо се отнасят за

дестилация
в маслобойна.
•Използваема
част:
Цветовете
.
За
различни лечебни, кулинарни и

козметични
нужди се използва лавандула под различна форма ­

лавандуловото
масло, лавандулова вода, както и ронен сух

лавандулов
цвят.
•Действие
:
Успокояващо
нервната система и
дезинфекционно
.

Лавандулата
притежава и противовъзпалително, болкоуспокояващо

и
пикочогонно действие. Наред с това оказваспазмолитично

действие
при бъбречни и жлъчни колики, изгонва газовете от

червата
. Екстракт от цветовете притежава противомикробно

действие
(особено лавандуловото масло).
•Приложение
:
При
неврози, неврастения, мигрена, сърдечна

невроза
, хистерия. Препоръчва се при жлъчни и бъбречни колики,

болезнена
менструация, безсъние, гастрит, газове и др.
Голямо

приложение
намира в козметиката и парфюмерията. Прилага се и за

вани
за общо успокояване при ревматизъм, невралгии.

Очанка
Очанката (Euphrasia)
е едногодишно тревисто растение с

разклонено
, червеникаво­кафяво, окосмено стъбло
,
високо до 20 см.
•Къде
расте:
Из
цялата страна. Расте из храсталаците,
ливадите
и пасищата.
•Кога
цъфти:
Цъфти
през юли—август.
•Кога
се бере:
Тя
се бере по време на цъфтежа от юли до август,

след
което се суши на сянка или в сушилня, но на температура не по­
висока
от 40 градуса. Допустимата влажност при съхранението й е

около
12%
.
•Използваема
част:
Стръковете
. Цялата билка, без корена, се
използва
във фармацията за производство на лосиони, пудри,

тинктури
и чайове.Срокът на годност на нарязаната на дребни части

очанка
е две години, а цялата билка може да се съхранява до 3

години
, без да загуби своите качества.
Промивки
по няколко пъти на ден с отвара от тази билка

помагат
при сърбеж, сълзене и възпалени очи.В българската

народна
медицина очанката се прилага при стомашни

заболявания
, язва и жълтеница.Засилва функциите на стомаха

и
червата. Използва се при болести, свързани със стомашни

киселини
и оригвания, ободрява и засилва апетита. Действа

тонизиращо
на целия организъм и е едно прекрасно природно

средство
не само за борба с всички изброени дотук

здравословни
проблеми , но и за профилактика и поддържане

на
добрите жизнени функции и остротата на зрението.
Установено
е, че очанката подобрява зрението при възрастни

хора
над 70 години. Билката е особено богата на витамини А, С

и
група В, както и на желязо и силиций.

Живовляк
Описание: Многогодишно
тревисто растение с голо, безлистно

цветоносно
стъбло, високо 10­15 см, и листа събрани в приосновната

розетка
. Листата са с къси дръжки, ланцентни. Цветовете са

дребни
, белезникави.
•Къде
расте:
Расте
из ливади и пасища по сухи
тревисти
и песъчливи места. Среща се из цялата страна.

•Кога
цъфти:
Цъфти
през май и август.
•Кога
се бере:
Периодът
на събиране е от средата на пролетта до

края
на лятото по време на цъфтеж, когато листата са напълно

развити
. Брането трябва да се извършва задължително в сухо

време
, след вдигането на росата. Листата се отрязват с нож и се

поставят
не на гъсто в кошници или касети. Не трябва да се

притискат
, защото е възможно да почернеят. Суши се на сянка в

проветриви
помещения.

•Използваема
част:

Използват се листата, семената и пресният сок.
• Действие:
Широколистният живовляк има омекчаващо,

ранозаздравяващо
, противомикробно, слабително, противоязвено и

диуретично
.
•Приложение
:
Препоръчва
се прием при:
• бронхит
и други възпаления на дихателните пътища,
• храносмилателни
разстройства,
• гастрит
с повишена киселинност на стомашния сок,
• язва
,
• диспепсия,
• ентероколити
,
• хроничен
гастрит и ентерит,
• някои
кожни заболявания ­ младежки
пъпки
, акне.
Препоръчва
се и при
• възпаление
на пикочния мехур,
• възпаление
на венците,
• гъбични
заболявания,
• възпаления
на очите