Биография

Биография
Елисавета Багряна е родена на г. в чиновническо семейство в София. Истинското й име е Елисавета Белчева.Една година живее със семейството си в , където пише първите си стихове ( - ). Завършва гимназиалното си образование в София през г., след което за една година е учителка в село Автане, където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. През -г. Елисавета Багряна учи в . През този период се запознава с писателите , , , , . През 1915 в списание „“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915 - 1919 е гимназиална във и . През се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „“, в. „“, в списанията „“, „“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927). Следват книгите: "Звезда на моряка" (1932), "Сърце човешко" (1936), "Пет звезди" (1953), "Самолет за Москва" (1953). По-късно сътрудничи на в. „“, на списанията „“, „“, „“ и др. През 1919 г. се омъжва за капитан и ражда сина си . През двадесетте години пътува до Германия,Франция,Италия. Багряна е автор на редица поетически сборници, на много преводи, на интересно творчество за деца. През 1988 Излизат "Избрани стихотворения в 3 т.". Умира на г. в град София на 97 години.
Творчество
Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 30-те години на ХХ в. „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Богатата жизнена и духовна биография на авторката през този период разкрива своя обобщен смисъл. С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан. Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание традиция и модерност.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във , , , , , ,, и др.
Свобода, виталност, стихийност, греховност – това са основните понятия, през които критическата традиция осмисля поезията на Елисавета Багряна. Лиричната и героиня е волна и смела. В продължение на повече от шестдесет години тя неотклонно твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от взискателно подготвени стихосбирки. Нейният ярък поетически талант й дава възможност да изрази искрено и непосредствено богатия емоционален и духовен свят на страстна, търсеща и горда личност, на всеотдайна и бореща се за щастието си жена, неприемаща ограниченията на традиционните патриархални ценности. В образа на своята героиня тя въплъщава вълненията, поривите и мечтите на волната и дръзка жена, която въпреки своята слабост и уязвимост воюва за собствената истина, за правото да се отдаде изцяло на земната и пълнокръвна любов. Основните характеристики, станали емблематични за поетесата, произтичат от смелостта, с която тя интерпретира образа на жената и нейната любов. „Греховна“, но и „свята“ е песента на поетесата, както греховен и свят е образът на нейната „вечна“ жена в творчеството й. Те са насочени към спецификата на светоусещането,към начините, по които лирическият герой отстоява себе си, правата си. Сборникът „Вечната и святата”, става поетическо събитие най-вече поради факта, че носи гласовете на една провокативна емоционална нагласа. Той се характеризира преди всичко със заявената воля да следва някакъв свой, самостоятелно създаден жизнен проект. Това всъщност е най-същественото за света на Багряна – вярата, че можеш да откриеш своето по-истинско Аз, като се съпротивляваш на всички, които искат да ти го отнемат, да те научат на правилата на „правилния” живот. В основата на художественото послание е заложена тъкмо възможността да изживяваш пълноценно емоционалния си свят, да цениш чувствата си, а не да ги унищожаваш и унижаваш в името на предългия списък с предписания и забрани. Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух. В стиховете и звучат векове потискания порив на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Лиричната й героиня е волна и смела. Полетът й руши преградите на условностите и наслоенията на предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове. Пътешествията, широкият свят с чудесата на непознати земи привличат като магнит жадните й очи. Пулсът й тупти с динамичния ритъм на съвременността, тя познава опиянението от височината и скоростта, тръпките на опасността са й приятни („Стихии”, „Видение”, „Зовът на морето”, „Птицата с моторно сърце” и др.). Същевременно тя носи чертите на една подчертана женственост - в нея говори сърцето на „последната и първата жена”, през него са пречупени всичките й пориви и жажди, цялата й жизнена философия. Оста, около която се върти нейният свят, е оста на женското сърце - своето осъществяване тя намира в любовта и чрез любовта. Поезията на Багряна предлага едно свое, смислово и емоционално наситено схващане за свободата. Според него всеки човек сам трябва да бъде готов за свободата, да я носи в душата си, да я отстоява с делата си. Свободата не е нещо, което те определя единствено „отвън”, а е ценност, която ти самият трябва да съградиш „вътре” в себе си, да разчупиш оковите на душата си.

Псевдоними: Елисабета Б.; Елисавета Бленова; Ничия Долче; Микаела
Отличия
Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в (). Удостоена е със званието „“ през 1983 г.През , и година е номинирана от за .
Стихосбирки
Вечната и святата (1927)
Търкулната годинка (1931)
Звезда на моряка (1931)
Сърце човешко (1936)
Пет звезди (1953)
От бряг до бряг (1963)
Контрапункти (1972)
Светлосенки (1977)
На брега на времето (1983)