Биография на Фредерик Тейлър

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Факултет „Икономически и социални науки”
Тема: Фредерик Тейлър
Специалност: Стопанско управление
Дисциплина: Управление на човешките ресурси
Съставил:
Фак. №:

Фредерик Тейлър
Фредерик Тейлър, е роден през 1856г. в Джърмънтаун, близо до
Филаделфия, САЩ. След завършване на средното си образование
той започва работа като обикновен работник в местната
металообработваща компания Midvale Steel Company. За тейлър
образованието било от значение, именно поради тази причина
Тейлър постъпва във вечерния факултет на Stevens Institute и го
завършва със степен „Магистър по машиностроене”. Заема
управленски и консултантски постове в различни
машиностроителни компании.
Първата си книга „Управление на предприятието” публикува
през 1903 година, а през 1911 година издава лекциите си под
името Принципи на научното управление.
Методите на научното управление на Тейлър призовават към
оптимизиране на времето за изпълнение на работните задачи чрез
тяхното изучаване, опростяване и разбиване на прости операции.
Веднъж опростени, работните задачи се възлагат на работниците
и те могат лесно да бъдат обучени да се справят със тясно
специализираната си последователност от работни операции,
движения и действия по възможно най-добрия начин. Според
Тейлър, има само един, най-добър начин за работа на всеки
работник и той трябва да бъде открит чрез научни методи на
изследване на труда.

В Научното управление представено според Свидетелско
изложение на Тейлър пред специалната комисия на Камарата
на представителите (създадена през януари 1912 година) са
развити четири основни принципа на научното управление, а
именно:
· събирането и систематизирането на традиционните знания
на работниците и тяхното превръщане в наука;
· разработването на теория за всеки елемент на човешкия
труд, която ще замени предишната вяра в емпиричните знания;
· научния подбор и обучение на работниците;
· осигуряване на енергично сътрудничество на управата с
останалите така, че целият трудов процес да се подчини на
очертаните трудови принципи;
Освен тези принципи, много значим е и принципа на Тейлър за
заплащането. Той доказва, че високата работна заплата
осигурява евтина продукция. Ето защо, той съветва да се
установи справедливо и приемливо минимално ниво на
изпълнение на работата, а после да се разработи система,
която да стимулира и възнаграждава онези, които работят над
приетото минимално ниво на изпълнение.
Тейлър също така се опитва да популяризира свой принцип за
организиране на административния труд, съгласно който
работата в един завод следва да бъде разпределена между 8
мениджъри от средно управленско ниво, като всеки един от тях
се занимава с различен род функционални дейности. Това дава
повод на някои по-късни изследователи да определят Тейлър като
родоначалник на функционалната организационна структура,
както и на отделите по „Планиране”, „Персонал” и „Качество”.
Идеите на научното управление имат и своите критици. Тейлър е
обвинен, че защитава правата на работодателите и че неимоверно
увеличава тяхната власт над работниците.

Освен това, принципите на научното управление засилват
монотонността в работата и пропускат да отчетат фактори, важни
за работника като разнообразието от умения, значимостта на
задачите, автономията на работното място, обратната връзка от
мениджъра към служителя и други, далеч по-човешки аспекти на
трудовото ежедневие.
Независимо от това, откритията на Фредерик Тейлър са
революционни за времето си и допринасят в огромна степен за
бурното индустриалното развитие. Разбира се и до ден днешен
тези принципи биват прилагани и до днес в много страни, но в
сравнително по-хубанен и подобрен вид.