Екология и мониторинг на околната среда -НСМОС

Екология и мониторинг на околната среда

Национална система за мониторинг на околната среда
Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) се създава и функционира в съответствие с чл. 1, т. 7 от Закона за опазване на околната среда. Системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Изпълнителната агенция по околна среда администрира Националната система за мониторинг на територията на цялата страна като осигурява материално – техническите, методически и програмно-информационните ресурси, необходими за нейното функциониране и развитие. Всички измервания и наблюдения се извършват от структурите на ИАОС по единни, унифицирани методи за пробонабиране и анализи при спазване на процедурите за осигуряване на качеството на измерванията и данните. Всички лаборатории на ИАОС са акредитирани по БДС EN ISO/IEC 17025 .
ИАОС поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво. Базите данни и на национално и регионално ниво са структурирани по компоненти на околната среда с използване на общи номенклатури.
Оценките на състоянието на компонентите на околната среда и докладванията на данни на национално ниво се извършват от ИАОС; оценките на регионално ниво – от РИОСВ, оценките и докладванията на състоянието на водните ресурси на басейново ниво – от 4 Басейнови дирекции за управление на водите.
Системата се организира в съответствие с ЗООС и включва Националните мрежи за мониторинг на: атмосферен въздух, води, земи и почви, гори и защитени територии, биологично разнообразие, радиологичен мониторинг и мониторинг на шума. В обхвата на НСМОС се включват и контролно-информационните системи за: емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, емисиите на отпадъчни води във водни обекти, информационна система за отпадъците, информационна система за опазване на земните недра.
Справките за обслужването на мониторинговата мрежа се изготвят по компоненти/фактори на околната среда, Регионални лаборатории/Регионални инспекции по околна среда и води или Басейнови дирекции за управление на водите. Справките се извършват въз основа на получена и/или въведена в Националната екологична база данни на ИАОС информация от Националната система за мониторинг на околната среда.

Въздух
Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) върху територията на страната, разделена на 6 Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на МОСВ се състои от 50 стационарни пункта, 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 7 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - КФС “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”.
Ежедневно се контролират концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух: общ прах, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната, се контролират специфичните показатели: фенол, амоняк, аерозоли на сярна киселина, толуол, ксилол, стирол, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители.

Всички автоматични станции (АИС и ДОАС) работят в непрекъснат режим на работа (24 часа), като данните от тях чрез система за пренос на данни в реално време постъпват в регионални диспечерски пунктове (РДП) в РИОСВ - регионални бази данни и в централния диспечерски пункт (ЦДП) в ИАОС София, където се намира Националната база данни за КАВ. Системата осигурява навременно предоставяне на информацията за качеството на въздуха на обществеността и отговорните институции. Обхванати са дванадесет населени места в България. В София, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Русе, Силистра, Никопол и Свищов са изградени публични информационни табла за предоставяне на информация на обществеността в реално време.
Ръчните пунктове за мониторинг на въздуха работят само в светлата част на денонощието (4 пробовземания на ден, 5 дни в седмицата). За изготвяне на оценка на КАВ от ръчните пунктове са включени само данни за регистрираните средночасови концентрации. За тези пунктове не е извършвано сравнение на регистрираните концентрации с денонощните норми на контролираните замърсители, т.к. техния времеви обхват не позволява да се направи точна оценка на нивата на замърсителите в денонощен аспект. Тези данни имат само индикативен характер. Това не се отнася за показателите общ прах, ФПЧ10, олово, кадмий и ПАВ, за които пробовземането е с продължителност 24 часа.
Дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се регламентира със Заповед на Министъра на околната среда и водите №66/28.01.2013 г., в т.ч. брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване.
Системата за качеството на атмосферния въздух разполага и с 6 броя мобилни автоматични станции (МАС), включени в регионалните лаборатории в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Варна и Русе. Станциите са разпределени пропорционално по територията на страната като дават възможност за обслужване на територията на цялата страна. Мобилните автоматични станции се използват за извършване на допълнителни измервания в райони, в които липсват или е ограничен броя на стационарните пунктове, както и при аварийни ситуации, поръчки от държавни и общински организации, за проследяване ефекта от изпълнението на общинските програми за намаляване нивото на атмосферните замърсители и др. Дейността на МАС, в рамките на НСМОС, ежегодно се регламентира с графици, утвърждавани от министъра на околната среда и водите.
Емисионен контрол
Провежда се ежегоден статистически и задължителен инструментален контрол на емисиите на вредни вещества от неподвижните източници (комини) на емисии на територията на цялата страна.
Инструментален контрол
В изпълнение на изискванията на Наредба №6/99 год. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, ИАОС, съгласувано с РЛ, РИОСВ и МОСВ ежегодно изготвят график на предприятията с източници, подлежащи на контролни измервания от РИОСВ. Графикът се утвърждава от Министъра на ОСВ и се изпраща в РЛ и РИОСВ за изпълнение. Всичките 16 лаборатории на ИАОС разполагат с автоматични газови анализатори и пробовземна апаратура за контрол на емисиите на вредни вещества във въздуха, монтирани на моторни превозни средства.
С апаратурата могат да се контролират емисиите на следните атмосферни замърсители: общ прах, съдържание на тежки метали, SO2, NO2/NO, СО, СО2, общи въглеводороди, летливи органични съединения, амоняк и кислород.
Ежегодно МОСВ, ИАОС и РИОСВ определят предприятията – големи неподвижни обекти, източници на вредни вещества в атмосферния въздух, подлежащи на контрол чрез попълване на регистрационни карти. Списъкът на предприятията се утвърждава от Министъра на ОСВ и се изпраща в ИАОС и РИОСВ за изпълнение. Събраната информация се използва за представителна извадка за емисиите на вредни вещества и се сравнява с получената от НСИ информация, както и за допълнителна информация, докладвана до международни институции. Ежегодно се събират и се анализират статистически данни за над 2000 промишлени обекта, както и за всички останали източници на емисии, съгласно класификацията на Европейския съюз (11 групи източници). Информацията се набира от НСИ, ИАОС и РИОСВ. Всички статистически данни на национално ниво се обработват, обобщават и анализират от ИАОС.
Води
Мониторингът на повърхностните води е част от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) и обхваща програми за контролен и оперативен мониторинг. Целта на мониторинговите програми за контролен мониторинг е да осигурят необходимата информация за оценка на състоянието на водите в рамките на речния басейн или подбасейн. Оперативните програми за мониторинг следва да определят състоянието на водните тела в риск и да оценят промените, които са настъпили в резултат от прилагането на програмата от мерки. Мрежите за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и измерваните показатели в тях са регламентирани със Заповед № РД – 182/26.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите .
Общият брой на пунктовете на територията на страната ни e 617 разпределени в четирите района на басейново управление, както следва:
Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район - 134 пункта за контролен мониторинг и 54 пункта за оперативен мониторинг;Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район - 108 пункта за контролен мониторинг, в това число и 20 за мониторинг на морски води, 34 пункта за оперативен мониторинг;Басейнова дирекция за управление на водите Източно-беломорски район – 35 пункта за контролен мониторинг и 118 пункта за оперативен мониторинг;Басейнова дирекция за управление на водите Западно-беломорски район – 21 пункта за контролен мониторинг и 113 пункта за оперативен мониторинг.Показателите, които се наблюдават по Заповедта са разделени в три основни групи – основни физикохимични, приоритетни вещества и специфични замърсители, като честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.
Измерваните показатели са разделени в три групи :
Основни физикохимични показатели - температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH4-N, NO3-N, PO4), разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, БПК, ХПК, желязо, манган, сулфати, хлориди и др.;
Приоритетни вещества - силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества. Броят им е 33.;
Специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества

Хидробиологичният мониторинг на повърхностните води се провежда в съответствие със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД – 182/26.02.2013г. Заповедта предвижда провеждането на хидробиологичен мониторинг на повърхностни води от категориите река, езеро/язовир и крайбрежни води. Броят на пунктовете за хидробиологичен мониторинг за категория река е 1490, за категория езеро/язовир е 109 и за крайбрежни води е 21. Предвидените за хидробиологичен мониторинг пунктове не се обследват изцяло всяка година - изпълнението на програмите е разпределено в периода 2013 – 2015 г. като ежегодно се обслужват между 500 и 600 пункта в зависимост от капацитета на аналитичните лабор