Енергия от вакуум

ЕНЕРГИЯ ОТ ВАКУУМ

Недялко Костадинов Димитров, Бургаски свободен университет
Научен ръководител: доц. д-р Силвия Лецковска

ENERGY FROM THE VACUUM

Nedyalko Kostadinov Dimitrov, Faculty of Computer Science and Engineering,
Burgas Free University

Abstract: This report examined the possibility about using the energy of the vacuum as an
alternative to electricity productionл

Key words:vacuum., energy problem, free energy.

Въведение

Потреблението на електроенергия от човечеството нараства с всяка изминала
година. По оценки на Международната енергийна агенция към 2030 година световните
потребности от енергийни ресурси ще нараснат с 60%. Това налага търсенето на нови
източници на енергия.

I. Методи за добив на енергия от възобновяеми източници-
предимства и недостатъци

По-голяма част от електроенергията (почти 80%) се произвежда при изгарянето
на различни видове изкопаеми ресурси, на първо място нефт, газ и въглища. По
мнението на учените обаче откритите запаси на гориво ще стигнат за период 70130
години. Ситуацията няма да стане по-добра и с развитието на атомната енергетика, тъй
като са налице значителни трудности при добив на уранови руди. Ядрените
електроцентрали са единствената технология в енергетиката, която наред с развитието и
усъвършенстване си, става все по-скъпа. Големият проблем при производството на
енергия обаче от тези централи е свързан със съхранението на ядрените отпадъци и
изчерпващите се запаси от ядрени горива в природата.
Към енергийните проблеми на човечеството се прибавят и екологичните.
Добивът, преработката и изгарянето на органични горива водят до значителни
отрицателни последствия за природата, като замърсяване на въздушната и водната
среда, киселинни дъждове и парников ефект, в резултат на увеличена концентрация на
СО2 и други газове в атмосферата. Глобалното затопляне се превръща в реалност, която
води до изместване на климатичните зони и повишаване на риска от стихийни бедствия
– урагани, наводнения и превръщане на плодородни райони в пустини.
Специалистите са на мнение, че вятърът е един от най-перспективните
енергийни източници. До този момент вятърната енергетика е най-бързо развиващото се
направление, което ежегодно увеличава своите мощности с 22%.

Причините за това са очевидни – цената на електроенергията, използваща
ресурса на вятъра, в много случаи е по-ниска от произведената в топлоцентралите,
поради сравнително ниските разходи за монтаж и поддръжка на вятърните генератори.
Голямо предимство на вятърните електроцентрали е и възможността им за захранват
райони, които са отдалечени от големите градове.В много държави развитието на
вятърната енергетика среща редица пречки: вятърните паркове заемат значителни площи
и пораждат проблеми, свързани с промяната на ландшафта. Освен това
ветрогенераторите могат да бъдат монтирани само на открити места, на които вятърът
не среща прегради под формата на жилищни сгради и промишлени обекти.
Друг източник на чиста енергия, който вече се ползва активно, е слънцето.
Фотоволтаичните панели са набор от елементи (клетки), които превръщат енергията на
слънчевата светлина в електричество. За да работят дълго и ефикасно, соларните клетки
трябва да бъдат защитени от околната среда. Затова панелите се поставят в метална или
пластмасова рамка и имат стъклено покритие. Те са обединени най-често във система, е
наречена фотоволтаичен масив. В производствения процес на фотоволтаичните клетки
се използват токсични химикали, като кадмий и арсен. Към момента генерираната
слънчева енергия е много малка в сравнение с площите, които заемат фотоволтаичните
панели. За 10x10
6
kW панелите заемат площи над 100 km
2
.
Търсейки неизчерпаеми източници на енергия, не можем да пропуснем
Световния океан. Най-добрият начин за използване на енергиято ото океана очевидно е
изграждането на приливни електроцентрали (ПЕЦ). Първата в света ПЕЦ, построена
през 1966 г. на устието на река Ранс във Франция, е при приливи с височина от порядъка
на 13 метра. До настоящия момент обаче този източник се смята за неперспективен,
поради необходимостта от големи капиталовложения и факта, че не всички държави
имат излаз на море.
Ако се анализират най-новите методи за добив на енергия се открива следната
закономерност - крайният продукт на веригата на електрическото преобразуване е
вещество. При това то е по-опасно за биосферата от изходния енергоносител. Това се
отнася както за енергетиката на база изгаряне на природни горива, таак и за атомната
енергетика и ядрения синтез.

II. Нови нетрадиционни технологии за добив на енергия – енергия от
вакуум.

Предизвикателство пред учените и инженерите е откриването и утвърждаването
на нови методи за получаване на електрическа енергия, извън традиционната схема:
вещество в началото – вещество в края. Алтернатива на тези методи, при които на
крайния стадий няма опасни вещества, е използването на физическия вакуум. Във
физиката и в ежедневната употреба вакуумът е отсъствието на вещество в определен
обем от пространството. Но колкото и да е „празно“ едно пространство абсолютен
вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум.
Откритията доказват, че вакуумът не е празно пространство, в него постоянно се
раждат и анхилират виртуални частици - двойници на реалните (Фиг. 1). Би могло да се
каже че вакуумът (етерът) е доста разредена субстанция, изпълваща вселената. Оказва се
обаче, че вакуумът е най-плътната субстанция във вселената, с най-голяма потенциална
енергия, докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с
голям въртящ момент. Това е причината те да се издуват и разтеглят радиално от
центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. Така материалните
частици се оказват с по-малка плътност от вакуумните. По отношение на енергията
вакуумът се характеризира с голяма потенциална енергия, изразена в гравитация и
антигравитация. А за материята е специфично наличието на голям въртящ момент на

изграждащите я частици, електромагнитно поле, както и на други типове
взаимодействия.


Фиг. 1. 1 - Вакуум; 2 - Появя на две виртуални частици; 3 - Взаимно унищожение
(анихилиране); 4 - Вълнички на енергия в пространството.

Съгласно съвременните представи високоенергетичният вакуум е свърхфлуидна
субстанция, при която липсва триене с материята, така че материята и етерът почти не
си взаимодействат. На всяко друго ниво обаче - електромагнитно привличане,
гравитация и антигравитация, те си взаимодействат. Силовите линии на магнитното поле
поляризират етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд
(примерно, както е при един електрон). Те са резултат също и на увличането на етера.
Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята, като плътността на
вакуума около телата е по-малка в сравнение с тази, в дълбокия космос. Разредеността
на вакуума около телата се дължи на възбуждане, вследствие на въртящия енергиен
момент на частиците на материята. Най-удачното сравнение е брауновото топлинно
движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до горещо тяло въздухът е
разреден в сравнение с по-плътните му области, които са по-студени. Две тела се
привличат поради това, че етерната субстанция между тях е по-разредена, отколкото
откъм външните им страни.
Поради това, че високоенергетичният вакуум постоянно оказва огромно
налягане върху материята, то необходимо е да се „отпуши” това налягане и по някакъв
начин да проникне в антигравитационния енергиен генератор-преобразовател. Така ще
се получи антигравитация плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното
черпене на енергия от вакуума е същевременно и ключ към антигравитацията и
обратното. Правилното разбиране и познаване на физическия вакуум
(високоенергетичния етер) и неговите взаимодействия, силата и възможностите за
управлението му, са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен
транспорт – антигравитационния. При него ще се изключи натоварването от ускорение
от една страна, и ще се получи неограничен източник на енергия - от друга.

Според някои теоретични анализи, енергията на етера в една електрическа
крушка с нажежаема жичка е достатъчна да изпари всичката вода на планетата. Ако се
премахне електрическия заряд (полето) на дадена елементарна частица, тя моментално
ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при
процес на анхилацията на частица и античастица. Полетата на двете частици взаимно се
сливат, превръщайки се в електромагнитна вълна (гама лъчение), а самите частици се
свиват, превръщайки се в етерна частица, съставена от две виртуални частици с
неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна
скоростта на въртенето ù се увеличава многократно. Механичният въртящ момент на
елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от
етера. Така материята постоянно поглъща енергия и поддържа съществуването си като
такава.
Етерните частици се въртят с огромна скорост по отношение на материалните
частици и си взаимодействат, като взаимно си предават въртящ момент, подобно на
ексцентрик. Когато една етерна частица - двойка се превърне в две материални частици,
периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците.
Освен това частиците имат обособен електрически заряд, който ги раздува. Зарядите им
вече не са свързани в един неутрален заряд. Така материята постоянно получава енергия
от етера във вид на въртящ момент и поддържа съществуването си като такава.
Това означава, че за да се получи енергия от вакуума, която практически да се
използва, е необходимо да се създаде модел на елементарна частица със електрически
заряд. Такава би могла да е метална сфера, която да се зареди с положителен или
отрицателен електрически заряд и да се развърти до скорост, при която да влезе в
синхрон с етерната субстанция около нея. В резултат – при достигане на определена
скорост на въртене сферата ще започне да увеличава скоростта си, приемайки въртящ
момент от въртящите моменти на етерните частици около нея. Електрическото поле ще
се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери.
Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възможно е постоянно
навлизащата етерна енергия и етерно налягане върху сферата да я предпазят от
вероятноо разкъсване, поради наличие на центробежните сили. Възможно е и сферата да
придобие маса на елементарна частица, имаща нейните размери. Поставянето на
електрически проводник около екватора на тази сфе