Ернест Херолд фон Бауернберг "Езически празници и чествания в християнството"

Ернест Херолд фон Бауернберг
„Световните манипулации "
книга III
Езическите празници и
чествания в християнството
2013 г.

ОТ АВТОРА
С течение на времето различни езически практики и традиции
произлизащи от ритуалите и жертванията към техните богове са
били синкретизирани и започнали да се приемат в обществото за
„християнски”. Това са неща посветени на демоните, които много от
съвременните неразумни хора, нерядко считащи се за християни
правят и празнуват без много да му мислят, тъй като са се превърнали
в „традиции”. На Бог обаче не Му е безразлично какво вършат хората,
какви празници и чествания имат и откъде произлизат. Всички тези
неща са мерзост и духовно блудство в Неговите очи. Господ мрази
жертванията към другите божества и всички обичаи свързани с това:
„Който жертва на други богове, а не само на ГОСПОДА, да се
обрече на изтребление. ” (Изход 22:20)
„Да не следвате други богове, от боговете на племената,
които са около вас, (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е
Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против
тебе и те изтреби от лицето на земята." (Второзаконие 6:14-
15)
Давайки земите от различните езически народи на израилтяните
Той специално предупреждава да не се учат на традициите, които те
имат посветени на демоните:
„...внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като
бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им,
като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да
направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА,
своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост,
която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си
изгарят с огън за боговете си." (Второзаконие 12:30-31)
В Новия завет също се казва ясно, че не може човек да прави неща
посветени на бесовете и в същото време да бъде с Господа:
„Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не
можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската
трапеза.” (1 Коринтяни 10:21)
Човек или е с Господа и прави всичко както Той повелява или е с
дявола и се осквернява с нечисти езически неща. Средно положение
няма. Не може малко езичество и останалото да е християнство. Това
3

вече е опетнено, мръсно „християнство” и е гнусота пред Бог. Сред
съвременните християни се срещат различни хора. От такива, които
търсят истината и имат желанието да спазват Божиите заповеди и да
се покланят на Бог без езически омърсявания, до псевдо-християни,
на които им е все едно какво става, важното е да правят нещата
според установения вече ред и традиция в църквите. Но Господ мрази
смесванията с езичеството и това важи включително и за различните
празници и чествания дошли от езичеството, които с течение на
времето грешно са започнали да бъдат считани за „християнски”. В
Библията се съдържат голям брой обещания за благословение на
вярващите следващи заповедите и повеленията на Господа, но също
и проклятия за тези, които извършват езически ритуали и спазват
езически традиции и обичаи посветени на демоните. Бог заповядва
всички съществуващи идоли, жертвеници и символи на езичеството
да бъдат унищожени и изгорени:
„Но така да им направите: да съборите жертвениците им,
да строшите стълбовете им, да насечете ашерите им и да
изгорите с огън издяланите им идоли." (Второзаконие 7:5)
Бог мрази абсолютно всички неща идващи от езичеството и изисква
на тези, които Го следват да не се допират до нищо нечисто:
„И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и
също място? Защото ние сме храмът на живия Бог, както Бог
каза: „Ще живея сред тях и ще ходя сред тях, ще бъда техният
Бог и те ще бъдат моят народ.“ „Затова ги напуснете и се
отделете - казва Господ. Не докосвайте нищо нечисто и аз ще
ви приема.“ „Аз ще бъда ваш Баща, а вие ще сте мои синове и
дъщери - казва всемогъщият Господ.“ (2 Коринтяни 6:16-18)
Честването на езически празници, независимо от това дали са
приели християнски имена или не се явява докосване до нечисто. Това
е идолопоклонство и духовно блудство пред Него и Го разгневява.
Много християни горе-долу са наясно с този въпрос, но проблемът
е, че те масово не познават и не знаят произхода на различните
празници и чествания.
В Библията църквата христова е спомената, като „без петно и
бръчка”, но такава ли е съвременната считана за християнска църква,
която е пълна с голям брой езически практики, традиции и чествания
произлизащи от поклонението към демоните, които са омразни на
живия Бог:
„представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или
4

Един стих от пророческата книга Откровение на Йоана казва:
„Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили
дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са
достойни ” (Откровение на Йоана 3:4)
Но вие осквернили ли сте се с езическите обичаи (и продължавате
ли да ги спазвате), които дразнят Господа и ще получите ли бяла
дреха от Исус зависи лично от вас.
Бих желал да изясня, че съществуват и различни дни, като
национални, освободителни или други празници, празнувания на
сватби и освещения на къщи, които са напълно нормални и не
противоречат в основата си на християнството. Но общо взето винаги
зависи какво се прави на такива празнувания и дали не се прекрачва
благоприличието и не се навлиза по някакъв начин в нарушение на
Божиите заповеди.
За освещаването на къщите примерно в Стария завет срещаме
заповед от Господа, при която не се разрешава на собственик на
къща, която още не е осветена да отиде на война:
„Който е построил нова къща и не я е осветил? - Нека си
иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я
освети. ” (Второзаконие 20:5)
Единствено в Сърбия съществува православната традиция,
при която освен освещаването на къщата всяка година се прави
патриархално честване на деня на някоя къща и съответно стопанинът
черпи гостите. Това празнуване се нарича „слава” и към нея се
прикачва името на дадения стопанин. Така например, ако домакинът
на къщата е Драган се нарича „Драганова слава”. На „слава” никой
не се кани. Всеки, който пожелае отива. Началото на подобно
честване започва, когато стопанинът се моли и разчупва хляба, след
което започва почерпката. Понякога преди това се ходи и на църква.
Празнуването „слава” трае три дни, като вторият и третият ден са
наричани „на патерица”. Ако примерно се черпят и дори пият някакво
умерено количество алкохол на „слава”, но не прекаляват и това не се
превръща в пиянска сбирщина всичко е наред, но когато се прекрачат
рамките и това се окаже само повод за поредното тридневно напиване
вече е грешно пред Господа:
„нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците,
друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна(Еф есяни 5:27)
5

нито хулителите, нито грабителите няма да наследят
Божието царство.” (1 Коринтяни 6:10)
След публикуването на втората ми книга „Лъжата за св. Валентин.
Поглед назад към брачните церемони и сватбените тържества” някои
християни ме помолиха, ако може да напиша книга за езическите
традиции разпространени в християнството, за да може да ги избягват
и в това четиво се старая накратко да направя това във връзка с
празниците и някои по-основни чествания. Тъй като са извънредно
много на брой и е невъзможно да бъдат описани всичките в един том, в
тази книга изяснявам само част от по-големите и масово отбелязвани
празници и чествания. От вас зависи след прочитането на следващите
редове дали ще предпочетете да се обърнете към Бог и дадените
от Него празници или ще предпочетете да си живеете с илюзиите и
езическите традиции, но помнете, че един ден ще застанете пред
Господа и всички, които не са живели според Божиите повеления и не
са спазвали заповедите Му ще бъдат съдени.
Ернест Херолд 21 юни 2013 г.
Във всички преводи на Библията на български грешно се
използва думата „цар”. Царе има единствено в България и Русия, а
в останалите страни, включително и в Израел това са - крале. През
705 г. Юстиниан II бяга от заточение в Херсон на Кримския полуостров
и с помощта на кхан Тервел стига до Константинопол и с преврат си
връща короната, след което през 706 г. го удостоява с титлата кесар,
която чрез транслитерация се превръща в българското „цар”. Русия
приема християнството от България и когато през 988 г. киевския княз
Владимир I обявява християнството за държавна религия автоматично
от България навлиза Библията на старославянски с кирилската
писменост, а с нея и думата „цар”, въпреки че по това време на
територията на съвременната Руска федерация няма царе. Титлата
се появява векове по-късно, когато през 1547 г. е създадено Руското
царство управлявано от „цар”. Думата „цар”, както и немската титла
„кайзер” произлизат от името на римския император Цезар живял през
I век пр. Хр., докато владетелите на Израел, за които става въпрос в
Библията са около 700-900 г. по-рано. На иврит думата за крал, която
се използва е мелех. Като „мелех Давид” или „мелех Соломон”. По
тази причина във всички библейски цитати в книгата думата „цар”е
заменена с „крал”.
6

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
ИЛИ „КОЛЕДА"
Да започнем с един от считаните за „най-християнски” празници,
известен като „Рождество Христово” или „Коледа". В Библията никъде
в прав текст не пише кога е роден Исус Христос, но е казано, че по
времето, когато това се е случило овчарите са спели на открито:
„И на същото място имаше овчари, които живееха в полето,
и пазеха нощна стража около стадото си. ” (Евангелие от Лука
2:8)
Във Витлеем през декември или януари овчарите обаче не са
излизали със стадата си на полето, а още по-малко пък да са спели
там. Преди 2000 и повече години в Израел обичаят бил стадата
с животните да се прибират през месец мархешван (октомври-
ноември). Събитието следвало строга закономерност кога точно да
се извърши последното прибиране на селскостопанския добитък за
зимния период. През последната седмица на октомври или първата
(рядко втората) седмица на ноември (според леко изменения езически
римски календар, който все още се ползва под името Григориански
календар), когато падал така наречения „ранен дъжд” евреите
прибирали добитъка за през зимния период и го изкарвали отново
едва през пролетта след така наречения „късен дъжд". В Библията се
споменават както ранния, така и късния дъжд.
„тогава Аз ще давам дъжда на земята ви на времето му, и
ранния, и късния дъжд” (Второзаконие 11:14)
„Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и
дълго търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд.”
(Яков 5:7)
В книгата Песен на песните се споменава края на зимата с