Есе - Култура и общество, Социални общности

ПУ „Паисий Хилендарски”– филиал
„Любен Каравелов”
ЕСЕ
върху следните теми:
Тема 2: КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
oНаправете наблюдение върху
тийнейджърската култура – специфични образци
за действия, практики за дейност, модели на
поведение.
oНапишете есе върхутезата „Кой, ако не
ти, кога, ако не сега” или за свободата на
индивидуалния избор на начин на живот.
Тема 6: СОЦИАЛНИ ОБЩНОСТИ
oНаблюдавайте и опишете ефектите от
сегрегацията на етнически общности в
обществото.
изготвил:Мария Йорданова проверил:доц. д-р Желка Генова
специалност:Стопанско управление
Ф.Н.:13178
Кърджали
2014г.

Тема 2: КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
Направете наблюдение върху тийнейджърската
култура– специфични образци за действия,
практики за дейност, модели на поведение.
Думата „култура” означава „начин на живот и
възприемане на действителността от хората в едно
общество, поведението на човека в група или общност”.
Културата е това, което хората мислят, правят,
преживяват във всяка област на живота – материалната или
духовната сфера, в жизнените потребности на обществото.
Когато говорим за културата на тийнейджърите, трябва
да имаме предвид семействата, в които са родени младежите
и тяхното възпитание от родителите им, да имаме
представа и от обществото, в което те се движат и живеят.
Според мен семейството е важен фактор за израстването
и възпитанието на младия човек. Личният пример на майката
и бащата, на по-възрастните около него влияе твърде силно
върху оформянето на всеки индивид. Културата,
нравственото ниво и моралът на родителите е изключително
важно средство за оформянето на детето.
Друга важна задача за израстването или на падението на
младия човек е обществото. Когато то е стабилно, всеки
негов член спазва изискванията на закона, съобразява се с
неписаните морални п равила, тогава младите поемат по
„правия път”.
Силна роля и въздействие оказва и училището, в което се
поставят основите на познанията за света.
Аз определям две основни групи в културата на младите
хора:
Групата на онези, които предпочитат
отзивчивостта, добронамереността, честността, почтено -
стта в отношенията си с останалите, трудолюбието и
целите в живота в полза не само за себе си, но и за другите,
активността им в ежедневието.
Групата на неактивните, незаинтересованите, на
които им е все едно какво става около тях; на разглезените,

на готованковците, на млади хора, които нямат цели за
своето бъдеще. За такива хора се отнася изразът: „Тати
носи, мама меси– да живей труда.”
Модели на поведение създават и медиите чрез филми,
различни реалити, примериза живота на бързо забогатялите.
Според мен уважение заслужават онези, които се стремят
към усъвършенстване, към знания, към култура, към своя
принос за израстване на обществото.
Приятно се вълнувам, когато разбера, че млади българи са
спечелили призовев международни състезания, олимпиади,
завоювали са златни и сребърни медали в образованието и
спорта. За такива младежи се казва, че са основата, „темела”
на обществото. Доста ученици спечелиха високи отличия по
математика, физика, спорт. Станаха шампиони за радост и
гордост на народа си.
Радва и фактът, че доста млади хора организират
изложби, проявяват различни инициативи, за да подпомогнат
болни деца, да зарадват възрастни хора, да докажат, че
добросърдечието, съчувствието и солидарността са част от
ежедневието им. Те са разумни и мислещи, поемат
самоинициативата да вършат добрини за другите около тях.
Другата група са неангажираните млади хора. Те се
самоизключват от обществото, живеят в малки групи,
отдавайки се само на своите желания. Не малко са тези групи
на наркомани, на лентяи, на хора, които живеят само за днес.
Тяхната цел е да не се ангажират с нищо, да мислят само за
себе си. Те не са полезни не само за себе си, но са вредни и за
обществото. Не са в състояние да създават радост и
задоволство на хората около себе си. Не могат да се
самоорганизират за добри неща, не спазват общоприетите
норми на поведение.
Живеем във високотехнологично общество, за което са
необходими знания. Не всеки има дадености да изгради себе си
като една високоморална и знаеща личност, но всеки е длъжен
да се стреми към по -високи цели в живота си в името на
доброто и значимото.
Непримирима съм към онези, които от рано в
ученическите си години посягат към алкохола и

тютюнопушенето. Това са пороци, които вредят и на самите
тях, и на околните. Не участват в извънкласни дейности, не
посещават различни курсове или спортни занимания, не
работят за собственото си израстване.
Мисля, че вина за деградацията на такива млади хора
имат възрастните, има обществото. Липсват превантивни
(предпазни) мерки за доброто им възпитание.
Жал ми е за онези, които са изоставени от родители и
близки и улицата е техния дом, тяхното училище. За това
вина носят всички около тях.
Човек цял живот се учи и се възпитава. Ако обаче я няма
основата, базата върху която да стъпи детето (семейство,
училище, общество), тогава мястото им заема улицата,
агресивността, омразата към всичко, което го заобикаля.
Каквито изследвания и изводи да се правят, каквито и
програми да се предлагат, не получили младият човек
топлина, съчувствие и доброта от отделните хора, той ще
затъва в лошото, ще отмъщава на обществото, ще стане
престъпник.
Затова смятам, че възрастните хора трябва да се
замислят, да вземат мерки как най -добре да организират
отношението си към подрастващите, к акво да им предложат,
как да ги ангажират в добри инициативи, за да няма толкова
„лоши млади хора”.

Тема 2: КУЛТУРА И ОБЩЕСТВО
„Кой, ако не ти, кога, ако не сега”
При световно известният френски педагог и философ Жан
Жак Русо отива бременна жена за съв ет как да възпитава
детето си след раждането му. Жан Жак Русо й отговаря, че
твърде много е закъсняла.
Всъщност подтекстът е, че ако родителите не са
правилно възпитани, не притежават висока за обществото
ценностна система, те не са в състояние да възпитат
правилно и своето дете. Изводът е, че каквито са
родителите, такива ще бъдат и децата им. Личният пример е
много важен.
Огромен дял във възпитанието на младите имат и
обществото, и училището, и групите, в които се приобщават
те.
Кой ще заслужи обичта или неприязънта на другите към
теб, ако не ти. Човек сам изгражда авторитета си,
уважението на другите към себе си, предизвиква радостта от
своите дела. Това става през целият му живот. И само един
миг е достатъчен, за да рухне този авторитет, изграждан с
години.
Да се живее сред обществото не е никак лесно. Не само
писаните закони, а и неписаните в морално отношение са
задължителни за всеки човек. Хората са измислили и приели
норми на живот за всички, за усъвършенстване на
обществото.
Всеки отделен човек е длъжен да се съобразява с тях. Това
не означава, че той няма право на собствено мнение или
решение. Всеки има свободата да избира как да живее. Дали ще
се изгражда като високообразована личност, дали ще живее пи
свои неписани закони– това всеки решава сам. От това зависи
и неговото ежедневие и бъдеще.
Кой, ако не самият човек приема предизвикателствата на
живота. Никой не решава друг да отговаря за него, друг да му
налага правила (изключвам войската). Да, в училище също има
правил, но и в семейството има п равила. И точно отделния

човек решава как са живее, така че да не му е мъчителен
живота.
Аз решавам какво и къде да уча. Да, вслушвам се в
съветите на родителите си, но решенията ги взимам аз. Дали
ще си поставя високи цели, които да преследвам, или да се
отдам на мързеливост и безгрижие, избирам аз. Разбира се,
понасям си и последствията за всяко мое действие.
Често си задавам въпроса: „Кой, ако не аз и моите
връстници ще решаваме бъдещето си, това на народа ни, на
държавата ни, че и на света.” Съгласна съм, че има правила и
закони, на които всички сме подвластни, но изборът какви да
бъдем решаваме ние и всеки от нас. Ние, младите, сме хора,
които искат бързо да си решават проблемите – не само
личните, но и обществените. Затова нашето мото е „Кога,
ако не сега?” Енергията ни, желанията ни, стремежът ни е в
основата на това „сега”. Животът на човека не е толкова
дълъг, за да има време за разточителстване. Може би и
заради това всеки от нас се стреми към бързите решения.
Всеки обаче е отделен индивид със свои представи за света,
има различно гледище по много теми и въпроси. Какво ли би
станало, ако ги няма общоприет ите норми на работа и
поведение– анархия.
Ако погледнем от друг ъгъл темата, то тя за много хора
може да представлява успех или катастрофа. Не винаги
бързото изпълнение на нашето желание е уместно или
правилно.
Тийнейджърите бързат да живеят, защото млад остта
била само една и продължавала кратко време. И по тази
причина бързат да се научат да използват всеки миг да се
утвърдят като умни, знаещи и можещи хора. Участват в
конкурси, олимпиади, състезания и печелят призови места –
златни и сребърни медали, на гради по математика, физика,
различни спортове. Те рано изграждат себе си като достойни
хора.
Другата страна на медала е тъжна. „Кой, ако не ти, кога,
ако не сега?”– това е водещият принцип на онези, за които
няма утре, има само днес. Тези млади хора при емат живота
като един безкраен празник, купон.

Смятат, че животът им е само „сега” и всички около тях
са длъжни да им осигуряват среда за веселие и
безотговорност към проблемите им.
Човек сам избира как да живее, как да приема обществото
и не се замислямного как то ще го приеме. Колко (много)
млади хора затъват в пиянство, наркотици, разпуснат
живот. А после? За после не се мисли …
Народът е казал: „Каквото ти е утрото, такава ще ти е и
вечерта.” или „На каквото си постелиш, на такова ще
легнеш.”
Младите хора са бъдещето на една държава. Това трябва
да се възпитава от най -ранна възраст, за да свикне с
мисълта, че има отговорност в личен и обществен план.
Другото ми тълкуване по темата е противоположно.
Точно аз и точно сега мога и трябва да взема решен ие, да
участвам, да предлагам, да върша нещо полезно за себе си и за
обществото. Точно аз и сега ще участвам в спортни
състезания, във вземане на важни решения за мен и другите.
Утре може вече да е късно. Ако се отнася за нечий живот за
дете или възрастен– аз и сега мога да помогна, да подам ръка,
да спася някого, да го върна към живота.
Отношението към културните ценности, към личния
избор, към възприемането на различното хубаво се изгражда
на всякъде– у дома, от семейството, от всичко около човека.
Дано всеки да има очи за красивото! „Дано