ЕСИ - "Човекът и неговият социален капитал"

ЕСИ

ПО ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ

НА ТЕМА:
ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИЯТ СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ

Изготвил: Силвия Струмина
Специалност: Икономика, общество и човешки ресурси
Фак. № 15117021
Поток 905
Група 9008

Гр. София, 2015г.
Същност на социалния капитал
Понятието “социален капитал” не е ново. По различни поводи е използвано през средата на миналия век. Свързвано е с такива явления от обществената действителност, които са подпомагали индивидуалната и съвместната човешка дейност. Има се предвид приятелството, доверието, опитът, ценностите, солидарността и др. Съвременната икономическа социология го разглежда от аспекта на социалните мрежи и отношения, а също така и нормите на поведение. Въпросните мрежи сближават хората при осъществяването на съвместна дейност. Те способстват за унифициране на нормите, което е важна предпоставка за успех.
Определения за социален капитал
Вероятно всеки автор, който работи върху социалния капитал може да формулира свое определение в съответствие с обхвата на изследването си, но има някои определения, които са добре приети и използвани от няколко автори.
За Джон Фийлд основната теза на теорията за социален капитал е, че „взаимоотношенията имат значение и социалните мрежи са ценен актив“. Взаимодействията позволят на хората да градят общности, да се ангажират един с друг и да плетат социалната тъкан. Може да се твърди, че чувството за принадлежност и конкретното преживяване в социалните мрежи е от голяма полза за хората.
Доверието между отделни индивиди и непознати, в крайна сметка се превръща в общ набор от ценности, добродетели и очаквания в обществото като цяло. От друга страна, без това взаимодействие, доверието се разпада. В определен момент, този упадък започва да се проявява в сериозни социални проблеми. Концепцията за социалния капитал твърди, че изграждането или възстановяването на общността и доверието, изисква срещи лице в лице.
Вече има редица доказателства, че общества с добър „запас“ от такъв социален капитал имат по-малък брой престъпления, по-добро здраве, по-високи постижения в образованието, както и по-добър икономически растеж. Въпреки това може да има и някои недостатъци. Групи и организации с висок социален капитал разполагат със средствата (а понякога и мотивът) да изключват и подчиняват другите. Също така съществуването в такова общество може да бъде омаловажено, особено за тези, които се чувстват „различни“ по някакъв начин.
Теории за социален капитал
Едно от най-предпочитаните определения е това, предоставено от Световната банка, където „социалният капитал се отнася до институциите, взаимоотношенията и нормите, които оформят качеството и количеството на социалните взаимодействия в обществото. Социалният капитал не е просто сбор от институции, които са в основата на едно общество – той е лепилото, което ги държи заедно“.
Според Пиер Бурдийо „социалният капитал е съвкупността от настоящи или потенциални ресурси, които са свързани с притежаване на трайна мрежа от повече или по-малко институционализирани отношения на взаимно опознаване и признаване“.
Джеймс Колмън определя социалният капитал като „най-различни субекти с по два общи елемента – всички те се състоят от някои аспекти на социалната структура и улесняват някои действия на актьорите в рамките на структурата“. Социалният капитал е нещо, което улеснява индивидуални или колективни действия, генериран от мрежи от връзки, взаимност, доверие и социални норми. В концепцията на Колмън, социалният капитал е неутрален източник, който подпомага начинът на действие, но дали това ще бъде в полза на обществото, зависи изцяло от индивида, който го използва.
Според Робърт Пътнам „социалният капитал обръща внимание на факта, че гражданските добродетели са най-мощни, когато са вградени в разумна мрежа от взаимни социални отношения. Едно общество с редица добродетели, но с изолирани индивиди, не винаги е богато на социален капитал“.
Тримата мислители, които повечето коментатори изтъкват от гледна точка на развитието на теоретичната оценка на социалния капитал, са Пиер Бурдийо, Джеймс Колмън и Робърт Пътнам.
До голяма степен Бурдийо използва марксистката рамка. Той разграничава три форми на капитала: икономически, културен и социален. Основната му грижа е да изследва процесите, водещи до неравностоен достъп до ресурси и власт и начините, по които те образуват класите и създаването на елита. Той разбира социалният капитал като „съвкупност от настоящи или потенциални ресурси, които са свързани с притежание на трайна мрежа от повече или по-малко институционализирани отношения на взаимно познанство и признание“. Притежаването на социален капитал не винаги действа едновременно с икономическия капитал, но според него, той все още е атрибут на елита – средство, чрез което определени мрежи сграбчват властта и преимуществата от нея. Фийлд смята, че според Бурдийо „социалният капитал най-вече функционира, за да прикрие търсенето на печалба на своите притежатели, следователно е враждебен към отвореното демократично общество, на което той е привърженик в своята журналистика и политически активизъм“.
Приносът на Джеймс Колмън за развитието на понятието за социален капитал е да го теоретизира по начин, по който да освети процесите и опита на неелитните групи. С други думи, той твърди, че хората, живеещи в изолирани общности или тези, които са били членове на работническата класа, също биха могли да се възползват от неговото притежание. Опирайки се на основата на теорията на рационалния избор, Джеймс Колмън гледа на социалния капитал като част от по-широко проучване на естеството на социалните структури. Той твърди, че социалният капитал се определя от неговата функция. Въпреки това, Портес, Фоли, Едуърдс и др. посочват редица проблеми, произтичащи от определянето на социалния капитал чрез неговата функция. В частност, един и същи „изход“ би могъл да произтече от много различни процеси. Проучванията на Колмън изтъкват възможността, че различните институции и социални структури са по-подходящи за култивирането на взаимност, доверие и индивидуални действия. Подобно на други социални изследователи, той подчертава ролята на семейните и родовите структури, и религиозните институции в създаването на социален капитал. Той вярва, че промените в двете сфери са проблематични. Те са неспособни да общуват по подходящ начин и връзките се оказват по-слаби и необвързващи.
Интересно е да се сравни приносът на Колмън и Бурдийо относно социалният капитал. Джон Фийлд разкрива някои интересни измерения. „Отношението на Бурдийо към социалния капитал е до известна степен кръгово. Свежда се до тезата, че привилегировани лица запазват положението си, като използват своите връзки с други привилегировани лица. Възгледите на Колмън са по-нюансирани с това, че той различава стойността на връзките за всички участници, индивидуални и колективни, привилегировани и в неравностойно положение. Едновременно с това, неговите възгледи са наивно оптимистични. Като обществено благо, социалният капитал е почти изцяло доброкачествен в своите функции, осигурявайки набор от норми и санкции, които позволяват на хората да си сътрудничат за взаимна изгода, без да се стига до „тъмната страна“. Използването на концепцията на Бурдийо обаче, позволява използването само на лошата страна за угнетените и добрата страна за привилегированите.“ (Фийлд, 2003г.)
Именно в тази ситуация, работата на Робърт Пътнам върху социалния капитал избухва и той поглежда към значимостта на здравото гражданско общество. Въз основа на подробно проучване на италианските политически институции, той твърди, че социалният капитал е значим за качеството на обществения живот, при отглеждането на демократично общество. След това насочва вниманието си към социалния капитал в САЩ – първо в една влиятелна статия (1995г.), а след това в едно голямо проучване – „Bowling Alone“, където обяснява социалният капитал както следва:
„Докато физическият капитал се отнася до физическите обекти и човешкият капитал се отнася до качествата на индивидите, социалният капитал се отнася до самите връзки между индивидите – социалните мрежи и нормите на взаимност и доверие, които произтичат от тях. В този смисъл, социалният капитал е тясно свързан с това, което някои наричат „граждански добродетели“. Разликата е, че социалният капитал обръща внимание на факта, че гражданските добродетели са най-могъщи, когато са вписани в разумна мрежа от взаимни социални отношения. Едно общество с редица добродетели, но с изолирани индивиди, не винаги е богато на социален капитал.“ (Пътнам, 2000г.)
Способността на Робърт Пътнам да черпи от голяма гама теории, да синтезира и пише за по-широка аудитория и да обхване общественото настроение в САЩ би било достатъчно, за да се насърчи по-широко приемане на понятието социален капитал. Когато това се добави към дълбочината и обхвата на данните, до които той и екипът му получават достъп и анализират социалният капитал в САЩ, не е изненадващо, че “Bowling Alone” се превръща в мощен фокус за по-нататъшни дебати.
Защо социалният капитал е важен?
Според Р. Пътнам:

Социалният капитал позволява на гражданите да разрешават колективни проблеми по-лесно. Много често, хората се справят по-добре, когато си сътрудничат, като всеки отговаря за определена задача.

Социалният капитал смазва колелата, които позволяват на общностите да постигат плавен напредък. Когато хората се доверяват и са надеждни, въз основа на повтарящи се взаимодействия със съгражданите, ежедневните бизнес и социални сделки са по-лесни.

Социалният капитал подобрява нашата съдба, разширявайки нашето съзнание за многобройните начини, по които нашите съдби са свързани. Когато хората са лишени от връзки с други хора, те не са в състояние да тестват истинността на собствените си възгледи, независимо дали става въпрос за обикновен разговор или по-официално обсъждане. Без тази възможност, хората са по-склонни да се подвеждат от най-лошите си импулси.

Мрежите, които представляват социалния капитал, служат като проводници на потока от полезна информация, която да улесняват постигането на целите ни. Освен това, социалният капитал действа чрез психологически и биологични процеси, за да се подобри животът на индивида. Взаимната свързаност в общността не е само за размити истории за граждански триумф. В измерими и добре документирани начини, наличието на социален капитал е от огромно значение за живота ни.

Ако трябва да обобщя идеите за социалния капитал, има консенсус в литературата, че той е предпоставка за постигане на целите на актьорите благодарение на членството им в различни мрежи и структури, т.е., социалният капитал се поражда в разгръщането на човешките взаимоотношения. Освен това, разкрива в концентриран вид съвкупността от взаимодействия и мрежи, в които индивидите попадат и участват. Тук се включват познанствата с различни хора, но също и отношенията в общността, от които индивидът извлича благоприятни възможности за развитие и стимули за своя статус; това са придобивки, които произтичат от факта на членство в една или друга организация и могат да се окажат важна инвестиция в настоящето и бъдещето на индивида. Социалният капитал показва и състоянието на местната общност - като отношения и подкрепа между отделните членове. Социалният капитал освен това акумулира степента на приемане или отхвърляне от индивида на институциите и държавните организации и в синтезиран вид визира скритите двигатели за формиране на обществено мнение.
Социален капитал – емпирични измерения
Социалният капитал е важен за успеха, защото концентрира ключовите механизми за ситуиране на отделната личност в групите и институционалните структури. Той е черта на общностите, защото взаимодействията могат да наложат по-голям контрол над поведението и да осигурят привилегирован достъп до ресурси. Социалният капитал показва конкретните измерения на успеха на индивида, които се проявяват в рамките на неговия живот и всекидневие, свързани са със заемането на различни професионални статуси, изпълняване на трудови дейности, споделяне на определени ценности, начин н