Евтаназия

Факултет: ,,Обществено здраве,
здравни грижи и спорт“

Доклад по
Медицинска етика и деонтология

Тема: Евтаназия

Изготвила: Десислава Гугалова
Специалност: Кинезитерапия
Фак.номер: 22500321010
Същност на евтаназията. Видове евтаназия
Думата euthanasia произлиза от гръцкото eu – добър, приятен и thanatos – смърт. В този смисъл евтаназията се разбира като лека и приятна смърт. В медицината евтаназията представлява подпомагането на решението за доброволно напускане на живота. Прието е да се различават два основни типа евтаназия – активна ( доброволна, недоброволна и насилствена ) и пасивна. Активната евтаназия представлява целенасоченото прилагане на мерки за прекратяване живота на пациента. При доброволната евтаназия това става по негово собствено, предварително заявено желание. При недоброволната евтаназия прекъсването на живота се извършва в момент, когато човекът не е в състояние да изрази своите собствени желания или няма необходимия капацитет да даде съзнателно съгласие. Насилствената евтаназия представлява прекъсването на живота против волята на пациента. Пасивната евтаназия се изразява в ограничаване или прекратяване на лечението при нелечими болести, свързани с тежко страдание и скорошна смърт, т.е. прекратяване на живота чрез професионално бездействие.Съществува и т.нар. “асистирана евтаназия”, т.е. действия, улесняващи смъртта на пациента чрез набавяне на необходимите средства и информация, необходими за целта.Всички тези понятия са обединени в медицинската литература под общото “управлявана смърт”.

Въпросът за евтаназията е занимавал философи, политици, лекари, юристи и писатели. Всеки го е разглеждал и решавал съобразно своите или на общността, от която произхожда или защитава, нравствени или политико-обществени концепции за човешкия живот и междуличностните отношения.

Във всички страни повечето лекари не приемат евтаназията. Медицинската деонтология категорично отхвърля евтаназията. В нравствения кодекс на лекаря на Република България е записано: “Лекарят няма право по никакви съображения и при никакви обстоятелства да прекъсне умишлено живота на болния. Той е длъжен да се бори за него докрай с всички признати от науката средства.” Неприемането на евтаназията произтича от самата същност на медицинската наука и наложилия се от векове дълг на лекаря да запазва и удължава човешкия живот, да лекува болния, да води докрай борба за неговия живот, а не да го съкращава. Израз на тази вековна медицинска етика откриваме във фразата от клетвата на Хипократ: “… не ще доставя исканата ми отрова…” и в думите на Дезеженет (Desegenette) – смелия лекар от Наполеоновата армия: “Моята роля е да запазвам.” Така французинът отказал да изпълни молбата на императора да съкрати с опиум живота и страданията му.
От друга страна, желанието на тежко болните не всякога е съзнателно. Трудно може да се приеме в това състояние, че те са наясно със ситуацията. Тяхното желание по-скоро е не да умрат, а да не страдат.
Ето някои въпроси, които си задавам: имат ли право хората да решават какво да правят с живота си? Щом при всички случаи ще умрат, рано или късно, какво значение има, ако ускорят смъртта си? Особено ако така “улесняват” живота на близките си и не са им вече в тежест… Ние наистина искаме да сме независими, да сме господари над нещата в живота си. Но все пак има граници за всичко, което вършим. Не сме изцяло свободни да правим каквото пожелаем. Винаги има закони, които ни ограничават и притискат. Тези закони и правила много често са основата за изграждане на едно добро общество.
Човешкият живот представлява една от основните ценности във всяка цивилизация. Неговата стойност е различна в различните общества, епохи и култури. Най-висшата цел в поведението на човека е да изживее своя живот по смислен и достоен, избран от самия него начин. Тъй като човекът е единственото същество, осъзнаващо своята смъртност, то значим въпрос е и отношението на обществото към смъртта. Понякога смъртта може да се окаже единствения начин за постигане на смислена цялост на живота. Свободата на човека върху собствения му живот и особено върху собствената му смърт е била винаги обект на разгорещени дискусии. Евтаназията, като един от начините за постигане на контрол върхъ смъртта представлява съществен проблем в съвременното общество. Тя има както своите горещи привърженици, така и много противници. Дебатите, които тя повдига са свързани не само медицинската професия и отношението лекар-пациент, но също така и основните морални ценности и принципи, спорните въпроси за живота и смъртта. Тя засяга същността, свободат и достойнството на отделната човешка личност, както и зрелостта и нагласите на цялото общество. По въпросите на евтаназията често се мълчи, докато всъщност би трябвало да им се даде широка гласност и да бъдат подложени на открита и честна дискусия между всички членове на обществото.

Историческа справка- Евтаназията и подобните на нея действия съвсем не са нещо ново. Напротив – те са познати и практикувани още от най-дълбока древност.В много племена и народи е било прието възрастните, ранените и недъгавите хора да бъдат убивани или оставяни на произвола на съдбата. Това решение се е оправдавало с икономически, религиозни и хуманни съображения и се е смятало, че унищожението на “непродуктивните” членове на общността е най-доброто решение за всички.В Гръко-Римската традиция подобно отношение се е наблюдавало към децата. Те са били преценявани от гледна точка на бъдещата им ценност за обществото. Било е прието болните, преждевременно родени и с вродени малформации деца да се убиват, тъй като бъдещата им стойност е силно намалена. Такава практика по отношение на децата е съществувала също в Спарта, Индия, Турция и Русия до XVIII век. В Древна Гърция и Рим евтаназията и самоубийството са се смятали за напълно приемливи и са били широко практикувани като начин за освобождаването от безнадеждния и безсмислен живот.По-късно Юдео-Християнската традиция налага по-хуманно отношение към болните и непълноценни хора. Отделният човешки живот получава по-висока стойност.През Средновековието е било прието ранените по време на битка да се доубиват като проява на състрадание. Убивани са били също болните от бяс.По време на Ренесанса за допустима се е приемала пасивната евтаназия, докато активната е била осъждана. Според християнството, исляма и юдейството евтаназията и самоубийството са грях. Тези религии не допускат умишленото отнемане на нечий живот, независимо от причините.В по-нови времена има случаи на използване на евтаназията в полза на политически идеологии с нехуманни цели. Такъв пример е националсоциалистическа Германия. Хитлер използва евтаназията в полза на държавата. Неговата програма включва унищожаването на “недостойния” живот и премахването на непълноценните членове на общността, като например психичноболните хора, неизлечимо болните, възрастните хора с настъпили умствени изменения, децата с вродени увреждания. По-късно тя обхваща и други хора, обявени за “чужди на обществото” – евреи, чужденци, хомосексуалисти, хора от други раси и т.н. По тази програма са били унищожени общо около 70-100 000 души.
Съществуват различни аргументи за защита на активната евтаназия:
- Поддържането на живота на човек против неговата воля, когато той е загубил своя смисъл и той умира в постепенна агония е жестокост. Всеки човек трябва да има правото да избере достойната смърт.
-Напредъкът на медицинските технологии прави възможно поддържането на живота до степен, тежка за пациента, което води до загуба на качеството и смисъла на човешкото съществуване.
- Никой не може да бъде принуден да понася болки и страдания. Активната помощ при умиране е всъщност нещо хуманно от тази гледна точка.
- Сред общественото мнение се наблюдава нарастваща подкрепа на активната евтаназия.
-Разбирането на човешкия живот като нещо свято и неприкосновено, базирано на религиозни схващания вече не е актуално. Разбирането за добро и зло се променя в зависимост от времето и конкретните обстоятелства.
- Убийството е юридически допустимо при определени случаи (напр. По време на война). Следователно не би трябвало евтаназията да се обявява за неетична.