Глобализацията и информационното общество

ДОКЛАД
ПО ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Тема: Глобализацията и информационното общество

Изготвил: Мехмед Калчев
Бизнес инф., Фак.№ 145073
Съвременното възприемане на процесите на световна глобализация започва в средата на 18. и началото на 19. век – период, известен с промишлената революция, характеризиращ се със стремителен ръст на индустриалните производителни сили и утвърждаване на капитализма като господстваща икономическа система в световен мащаб. По време на индустриалната революция настъпват промени в структурата на обществото, водещи до повишаване на производителността на труда, бърза урбанизация, световен икономически растеж, което от своя страна предизвиква повишаване на жизнения статус на населението, преминаващо от аграрно общество в съвременна градска цивилизация.

Структурните промени на социалните връзки от този период могат да се отнесат към понятието „глобализация“ в контекста на отделните ѝ аспекти на проявление. Обобщено, според дадените определения, глобализацията е процес с динамична природа, който се характеризира с бързонастъпващи промени в социалната и социално-комуникационната действителност – събирателен термин, обозначаващ поредица от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се в отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с настъпването на всеобщо разпространение и взаимно проникване на идеи, капитали, технологии и култури, с отпадане на границите и разстоянията като фактор в световен мащаб.

Ако задълбочим анализа в посока към спецификите на информационния напредък, който е основната характеристика на съвременния глобализъм, вероятно ще открием най-значимия принос на този процес по отношение на текущия етап на развитие. Всички икономически и социалнозначими епохи в историята на човечеството – прединдустриална, индустриална и постиндустриална – се характеризират с голям брой доказали се във времето технически открития, които от своя страна спомагат развитието в посока информационна глобализация и са предпоставка да назовем света глобален.

Световната информационна глобализация става популярна тема за анализи, изследвания и дискусии в началото и средата на 20. век, когато се заражда т.нар. „индустриална информационна революция“. В исторически план по това време се появяват първите радио- и телевизионни предавания, последвани през 80-те и 90-те години от персоналните компютри и интернет – всички те резултат от световния технологичен подем. Към днешна дата глобализацията е достигнала такива измерения, че създава качествено нова социокултурна среда. Това е социален процес, пораждащ качествено изменени взаимоотношения, характеризиращи нов тип култура, която действа в границите на т.нар. „информационно общество“. Приема се, че терминът е даден от Фриц Маклъп в неговите изследвания, свързани със създаването и разпространението на знания. Във времето понятието придобива съвременното си тълкувание, като за изследване на характеристиките му до голяма степен изиграват роля теориите на Маршал Маклуън, който в своя труд „Галактиката на Гутенберг“ (1962) описва света като „глобално село“, създадено от електрониката, имайки предвид към онзи момент телевизията. Маклуън отбелязва, че глобализацията на съвременните електронни комуникации ще превърне света в нещо различно или че електронните средства за комуникация, базирани на аудио-визуалните технологии, ще доведат до промени в познанието и социалната организация.

Терминът „информационно общество“ придобива практическо значение към края на 90-те години на 20. век успоредно с масовото изследване на интернет и ориентацията на националните администрации в развитите държави към подпомагане на модерните обществени процеси. Разбиранията за информационното общество се отнасят до постиндустриалния му характер, като се счита, че информацията се намира в едно ново пространство, превърната е в основен предмет на производство и служи като средство за придобиване и разпространение на знания. Формираната нова среда, наричана още „виртуално“, или „кибернетично пространство“, е източник на основните черти на съвременното общество – дематериализация на основните социални и икономически продукти и формиране на единно глобално информационно пространство. Ето защо може да приемем, че най-съществената инфраструктура на информационното общество се формира от и благодарение на съвременните технологии. Социалните промени са мотивирани и аргументирани от информацията и информационните технологии, а съдържанието на преобладаващата част от социалните и политическите решения се определя чрез използването на тези технологии. Икономиката и институциите създават и разпространяват информация и знание, които са фактор при формиране на основните обществени ценности.

Информационното обществото не би могло да съществува извън границите на глобализацията, създавайки качествено нова социокултурна среда, която да надгражда и променя постоянно. Технологичният прогрес създава предпоставката за образуването на чувствителна маса, която има взискателно участие в глобалната обществена социална промяна. Модерното общество обаче е вътрешно нестабилно, защото се основава на идеята, че всички хора правят едно и също, но поради различни причини. Да се очаква, че всички хора във всички времена ще мислят за различни неща и въпреки това ще правят едно и също, е съмнителна спекулация. Обществото днес не се създава на принципа на взаимността, не и въз основа на споразумението, а по-скоро на базата на случайно стечение на обстоятелствата, при което адаптивно дигиталните индивиди могат да анализират средата и да ѝ въздействат. Глобализацията в информационното общество се отнася до формирането на глобални институционални структури, които организират вече обособеното глобално поле, както и на глобални културни форми, които или са създадени от глобално достъпни обекти, или са превърнати в такива. В този смисъл ще бъде валидно твърдението на Е. Николов, че „няма европейска култура, има европейско културно пространство с присъщите му временни или трайни исторически характеристики“.