Характеристика на водните ресурси и водоползването

Характеристика на водните
ресурси и водоползването
Ключов въпрос
Колко са пресните водни ресурси на страната, как се
формират, има ли риск от недостиг на вода?
Ключови послания
През многоводната 2014 г. наличните възобновими
пресни водни ресурси са с около 8,3% повече спрямо 2013 г.,
и с над 17,3% спрямо средномногогодишната норма (1981
2014 г.). България се отличава с относително значими
пресни водни ресурси спрямо други европейски страни,
както по абсолютен обем, така и на човек от населението.
Водните ресурси в България се формират предимно от
външен приток и са неравномерно разпределени на
територията на страната.
Недостиг на вода може да възникне в регионите със
слаби валежи, голяма гъстота на населението, водоемки
промишлени производства, съчетани със специфични
природогеографски особености.

Възобновими пресни водни ресурси
Дефиниция на индикатора
Възобновими пресни водни ресурси за страната са сума от
вътрешния отток и действителния външен приток. Вътрешният
отток е обемът на валежите минус изпаренията. Действителният
външен приток отразява притока на води от съседни територии.
С цел да се вземат предвид годишните колебания на валежите и
изпаренията, пресните водни ресурси се изчисляват от годишни
данни, осреднени за период от поне 30 последователни години.
Оценка на индикатора
Наличните възобновими пресни водни ресурси на България за
периода 19812014 г. се оценяват средногодишно на 101187 млн.
m
3
(включително ресурса на р. Дунав). През 2014 г. пресните
ресурси се увеличават с 8,3% спрямо 2013 г. и с 17,3% спрямо
средномногогодишната норма (19812014 г.). Прирастът се
формира предимно от вътрешния отток (2014 г. 24830 млн.m
3
),
който нараства с 57,5% спрямо средномногогодишната стойност.
Преобладаващата част от възобновимите пресни ресурси на
Национален доклад за състоянието и
опазването на околната среда в РБългария

България се определят от външен приток, както в повечето
страни от Дунавския басейн.
След приспадане на притока от р. Дунав средномногогодишните
пресни водни ресурси се оценяват на 16122 млн.m
3
, които са
неравномерно разпределени на територията на страната.
Фиг. 1. Налични възобновяеми пресни водни ресурси за
някои европейски страни
(последни налични данни, средномногогодишни)

Източник: Евростат
Фиг. 2. Налични възобновими пресни водни ресурси на
България,
без притока на р. Дунав (средномногогодишни: 19812014 г.)
Източник: МОСВ, Национален институт по метеорология и
хидрология (БАН), Изпълнителна агенция "Проучване и
поддържане на река Дунав" (ИАППД) към Министерство на
транспорта.
Съотношението на пресните водни ресурси и броят на
населението разкриват различията между регионите в
зависимост от гъстотата на населението, хидроложките и
географските особености. Пресните водни ресурси средно на
човек се оценяват на 14 хил.m
3
(включително ресурса на р.
Дунав, 19812014 г.), което поставя страната сред първите 10
европейски страни. Ако се приспадне притокът от р. Дунав,
ресурсите средно на човек са 2232 m
3
. На първото място е
Западнобеломорският басейнов район (5730 m
3
/чов..), а на
последно – Черноморският (1489 m
3
/чов.).
Фиг. 3. Пресни водни ресурси на човек от населението за
някои европейски страни
(дългосрочна средногодишна, последни налични данни)

Източник: Евростат
Ключов въпрос
Какви са нуждите от вода в България, структурата на
водоползването и основните тенденции? Какъв е натискът
на водовземането върху водните ресурси в страната?
Ключови послания
В периода 1990 1995 г. иззетите пресни води в България
намаляват с бързи темпове, поради цялостното
преструктуриране на икономиката. В следващите години се
отбелязва плавна тенденция на намаление с краткосрочни
колебания, а през 2014 г. спада до найниско равнище.
Равнището на водовземане в страната се определя
основно от необходимите води за охлаждащи процеси в
енергетиката (предимно повърхностни), които съставляват
значим дял във водоползването. Обикновено, след
преработка тези води се връщат обратно във
водоизточниците.
Добитата вода от подземни източници намалява, но
делът от общото водовземане е относително стабилен.
България е сред европейските страни с високи равнища
на иззетата вода средно на човек поради значимите водни
обеми за охлаждащи процеси за енергетиката.
Общият индекс на експлоатация на пресните водни
ресурси показва, че след 1990 г. няма стрес върху водната
екосистема на България.
Иззети пресни води по основни икономически дейности в
България
Дефиниция на индикатора
Към пресните повърхностни води са отнесени водите на сушата,
а към подземните – всички води, намиращи се под повърхността
на земята във водонаситената зона, в пряк контакт със земните
пластове. Към тези води не се включват морските и преходните
води. Иззетите пресни води (бруто) са изчислени чрез сумарното
количество води, иззети за собствено снабдяване на
предприятията и за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи).
Не е включена водата за хидроенергия и за собствено
снабдяване на домакинствата.

Източници на информация
Информацията се осигурява чрез провеждането на следните
годишни статистически наблюдения:
„Водоснабдяване, канализация и пречистване” –
изчерпателно наблюдение. Данните се събират от
дружествата за събиране, пречистване, доставяне на води
(ВиК и напоителни системи).
„Водопотребление” – частично статистическо наблюдение,
съсредоточено върху поголемите водоползватели.
Критерий за обхват предприятия, за чиято дейност
постъпват над 36 хил. m
3
вода годишно. Доброволно
представят данни и предприятия под този критерий.
Водоползването за производство на хидроенергия е
самостоятелно изследване и обхваща изчерпателно ВЕЦ/
ПАВЕЦ. Не се наблюдава водовземането от физически
лица.
Респондентите отчитат водните обеми чрез водомери, а при
липса на такива чрез капацитета на помпите, умножен по
времето на тяхната работа; потребление на енергия от помпите,
специфичен фактор и др. Резултатите са изчислени на база
отчетените статистически данни, пропорции и оценки.
Оценка на индикатора
Равнището на водовземане в страната се определя основно от
структурата и интензивността на икономиката. От 1990 г. се
отбелязва трайна тенденция на намаление на иззетите води с
краткосрочни колебания. Темповете на намаление са найбързи
до 1995, след което темповете се забавят. През 2014 г. общо
иззетите пресни води за водоснабдяване и собствени нужди
спадат до найниското равнище.
Преобладаващата част от необходимия ресурс е за енергийно
водоползване. Водите за охлаждане, добити от енергийния
сектор, съставляват средногодишно около 58% от иззетите
пресни води (1990 – 2014 г.). След 1998 г. водите за охлаждане
намаляват, но нараства техният дял спрямо сумарното
водочерпене, поради намаленото търсене на вода в другите
сектори на икономиката. Преструктурирането на енергийния
сектор в периода след 2007 г. довежда до нарастване на
значимостта на язовирите и други вътрешни води.
През последните пет години най голямо водовземане е
отчетено през 2011 г. (6 385 млн. m
3
), а найниско през 2014 г. (5
376 млн. m
3
). Намалението се формира основно от водите, за
селското стопанство (с около 12% спрямо 2013 г.), но се
увеличава черпенето на вода за охлаждане в енергетиката.
Добитата вода от подземни източници намалява, но делът от
общото водовземане е относително стабилен (10%).
Въпреки годишните колебания, не се отчитат значими различия в
структурата на водовземането по икономически сектори.
Средногодишно около 31,0% от сумарния обем е за
водоснабдяване (ВиК и напоителни системи), 59,4% за
охлаждащи процеси в енергетиката, 9% за други индустриални
дейности (20002014 г.).
Фиг.4 Иззети пресни води, общо за страната

Източник: НСИ
Допълнително се отчита водоползването за производството на
хидроенергия, което зависи от водната обезпеченост и
инсталираните мощности. Спрямо 2011 г. брутната електрическа
мощност на ВЕЦ нараства с 3,6%, но преработените сурови води
през относително многоводната 2014 г. (24,5 млрд. m
3
) са 2 пъти
повече.
Регионалните различия в страната се определят от
териториалното разположение на водоползващите дейности и
други природогеографски особености. Водещо място заемат
районите с голям дял на енергийно водоползване Дунавски и
Източнобеломорски басейнов район. Значимите обеми на водите
за охлаждане поставят България сред страните с високо
равнище на водовземане средно на човек от населението.
Фиг. 5. Общо иззети пресни води на човек за някои
европейски страни през 2013 г.
(последни налични данни)


Източник: Евростат
Индекс на експлоатация на водните ресурси
Дефиниция на индикатора
Индексът на експлоатация на водите (ИЕВ) служи за оценка на
натиска върху водните ресурси. Изчислява се чрез
съотношението между количеството на иззетите води и
наличните водни ресурси (дългосрочни средни или годишни
ресурси). Индексът за страната е изчислен чрез иззетите пресни
води (без тези за хидроенергия) и наличните възобновими
пресни водни ресурси 101187 млн. m
3
(средномногогодишна
19812014 г.). Счита се, че предупредителният праг, който
отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, а
над 40% означава силен стрес върху ресурсите и неустойчиво
водоползване. При праг помалък от 10%, няма стрес на водната
екосистема, а при стойности между 10% и 20% нисък стрес.
Въпреки че показателят е в процес на усъвършенстване, чрез
него може да се илюстрират тенденциите и регионалните
различия.

Източници на информация
НСИ – годишни статистически наблюдения за водите
МОСВ пресни водни ресурси

Оценка на индикатора
Индексът на експлоатация на пресните водни ресурси в страната
(вкл. р. Дунав) бележи устойчива тенденция на намаление от
10.1% (1990 г.) на 5.3% (2014 г.). Съгласно приетите прагове
общият индекс на експлоатация след 1991 г. не показва стрес
върху възобновяемите пресни водни ресурси в България. Не се
установяват определени различия между общия индекс на
експлоатация през сухите и многоводните години.
Натиск върху подземните ресурси е регистриран в периода 1990
– 1994 г., след което намалява и през последните години се
доближава до минималния праг (2014 г. 11.4%).

Фиг.6. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси в
България
Източник: НСИ
Наличните данни за европейските страни сочат недостиг на вода
в Испания (2012 г.) и силен стрес върху пресните водни ресурси
в Малта (2013 г.).
Фиг. 7. Индекс на експлоатация на пресните водни ресурси
за някои европейски страни
(последни налични данни)

Източник: Евростат

Ключов въпрос

Каква е структурата, какви са тенденциите на
водоползването? Устойчиво ли е използването на водата в
различни сектори от икономиката?
Ключови послания

Използваните води в страната намаляват с темповете на
иззетите води. След 1990 г. се регистрира трайна тенденция
на намаление и през 2014 г. използваната вода е 2,2 пъти по
малко спрямо базовата 1990 г. Анализът показва, че
измененията в годишните равнища на потребление за
периода 1990 2014 г. зависят поскоро от структурните
промени в икономиката, отколкото от климатичните
фактори.
Средногодишното потребление на вода за периода 2010
– 2014 г. е с 10,3% помалко спрямо периода 2000 2009 г. и с
33,2% помалко спрямо средногодишното за периода 1990
1999 г. Найголеми количества се ползват за охлаждащи
процеси в енергетиката, въпреки преструктурирането на
икономиката (средногодишно 71% от общо използваните
води, 1990 – 2014 г.).
Годишното водопотребление в сектор индустрия (без
водите за охлаждане в енергетиката) в периода 2000 2014 г.
запазва относително устойчиви равнища, въпреки
колебанията в отделните промишлени дейности.
Консумацията на вода в сектора на услугите намалява
значимо в периода 1990 1999 г. (средногодишен спад с
12%). Бавен темп на намаление се регистрира и през
следващите години. Потреблението на питейна вода от
домакинствата е устойчиво въпреки нарастващите цени на
ВиК услугите.
Намалява населението на режим на водоснабдяване
поради недостиг на вода и през 2014 г. спада до 0,6%.

Използване на водите
Дефиниция на индикатора
Използваната вода е сума от използваните пресни и непресни
води от