Храносмилателна система-устна кухина,гълтач,хранопровод и стомах

Храносмилателна система-устна кухина,гълтач,хранопровод и стомах.Топография , макро и микроскопски строеж на стената
Храносмислателната система е комплекс от кухи и паренхимни органи,чиято функция е приемане на храната,механично и химично разграждане,всмукване и усвояване на полезните вещества, изхвърляне на неизползванито остатъци. Има 3 отдела горен: устна кухина,фаринкс,хранопровод , среден:стомах,тънко черво,черед дроб,задстомашна жлеза, долен:дебело черво
Устната кухина (cavum oris) се състои от две части – предверие и същинска устна кухина. Преддверието (vestibulum oris) е пространството, органичено от устните, бузите и затворените зъбни редици. Устните и бузите в основата са изградени от мимически мускули, покрити от кожа и постлани отвътре с лигавица от многослоен плосък невроговяващ епител. Същинската устна кухина (cavitas oris proprium) е пространство, ограничено от зъбните редици, небцето и пода на устната кухина.
Зъбите биват млечни (20) и постоянни (32). Всеки зъб се състои от корона, шийка и корен. Коронката е видимата част на зъба. Издава се в устната кухина. Шийката е най-стеснената част на зъба и е покрита от венците. Коренът е разположен в специална килийка на челюстта. Кухината на зъба е изпълнен със зъбна пулпа, изградена от съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви. Основното зъбно вещество (дентин) представлява изменена костна тъкан. В областта на коронката над дентина се намира много твърдо вещество емайл, който придава белия цвят на зъбите и ги предпазва от проникване на микроорганизми. Над дентина на корена се намира тънък слой зъбен цимент. Според функцията си зъбите се делят на резци (8), кучешки (4), предкътници (8) и кътници (12). С резците и кучешките зъби храната се отхапва и разкъсва, а с останалите зъби тя се раздробява. Новороденото няма зъби. Първият млечен зъб пониква към 6-месечна възраст, а към края на втората година – последният. Подменянето на млечните с постоянни зъби започва към седмата година и завършва към 20-годишна възраст с израстването на крайните 4 кътника.
Подът на устната кухина се изгражда от горните подезични мускули. Тук се отварят каналите на подчелюстната и подезичната слюнчени жлези.
Небцето (palatum) се състои от две части: предна – твърдо небце с костна основна и задна – меко, изградено от мускули.
Езикът (lingua) е подвижен мускулест орган, на който са различават връх, тяло и корен. Той притежава горна и долна повърхност. Лигавицата по горната повърхност образува няколко вида папили, част от които съдържат рецепторите за вкуса (вкусови луковици). Мускулите на езика се инервират от подезичния нерв. Функцията на езика – осигурява гълтането, вкусовите усещания и участва при говора на човека.
Три чифта големи слюнчеви жлези изливат секрета си в устната кухина чрез отводни канали : околоушна (glandula parotis),подчелюстна (glandula submandibularis),подезична (glandula sublingualis).Количеството отделена слюнка за 24 часа е 1 литър. Сухата храна осигурява отделяне на повече храна. С помощта на слюнката се оформят хранителните хапки, които по-лесно се преглъщат. Тя поддържа винаги влажни лигавиците на устната кухина и на езика, което помага при говора. Слюнката допринася и за добрия вкус на храната. Назад устната кухина се отваря към гълтача чрез устния провлак. В тази област се разполагат небцовите сливици (тонзили). Гълтачът (pharynx) представлява тръбесто мускулно образувание, разположено пред гръбначния стълб и зад носната, устната кухина и гръкляна. Съответно на това се различават три негови части :носна (pars nasalis),устна (pars oralis) , гръклянна (pars laryngea) .
Най – горната част се съобщава с носната кухина чрез два отвора (хоани) и със средното ухо – чрез Евстахиевата тръба. Лигавицата на ностната част е покрита с ресничест епител.
Средната част на фаринкса се свързва с устната кухина чрез устния провлак.
Долната част се съобщава с гръкляна, пред входа на който се разполага надгръклянника (epiglotis). При гълтане епиглотиса затваря входа на гръкляна и храната преминава в хранопровода.
Стената на гръклана се съобщава от напречнонабраздени мускули.

Хранопровод
Хранопроводът (esophagus) представлява S – образна тръба с дължина 25 – 30 см.., съединяваща гълтача със стомаха. В зависимост от областта, в която преминава се разделя на три части: шийна, гръдна и коремна. По своя ход има три анатомични стеснения: фарингеално, бронхиално и диафрагмално.
Шийната част (pars cervicalis) е с дължина около 8 см . и се разполага зад трахеята и пред гръбначния стълб.
Гръдната част (pars thoracica) на хранопровода е най – дълга. Разполага се пред гръбначния стълб, кръстосва аортанта дъга и левия бронх и в долната част на гръдния кош застава пред нея . Хранопроводът преминава от гръдната в коремната кухина през отвор на диафрагмата.
Коремната част (pars abdominalis) е най – къса, около 2 см . и продължава в кардията на стомаха.
Стената на хранопровода следва общия план на строеж от кухите органи.

Стомах
Стомахът (ventricul, gaster) е разположен в горния отдел на коремната кухина, вдясно непосредствено под диафрагмата и представлява разширение на храносмилателния канал. На стомаха се различават предна и задна стена. Стомахът притежава тяло (corpus), което в горната си част образува сляпо издуване(fundus). Входа на стомаха при прехода на хранопровода се нарича кардиа (cardia), а пилор (pylorus) е изхода му към дванадесетопръстника.
Лигавицата на стомаха е от еднореден цилиндричен епител. Тя образува множество гънки. Жлезите в лигавицата на стомаха произвеждат солна киселина, пепсин, химозин.
Мускулатурата е в три слоя и образува сфинктер в областта на пилора.
Външната обвивка на стомаха е серозна.