Избирателна система

1
Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий”
Стопански факултет

Тема:
Избирателна система-понятие, възникване, развитие. Мажоритарна и
пропорционална система за определяне на изборния резултат.
Развитие на избирателната система в България. Закон за избиране на
Великото Народно събрание от 1990 г. Пряко изборни органи според
Конституцията от 1991 г. Действащи избирателни закони и особености
на възприетата избирателна система.
КУРСОВА РАБОТА
по Конституционно право

2
Изготвил: Проверил:
Стопански факултет, Фак. №
Специалност: Публична администрация
Гр. Велико Търново, 2015г.
Избирателната система е съвкупност от отношения по организацията,
подготовката и провеждането на избори и определянето на изборния
резултат. Тя е система от математически и логически правила,
посредством което абсолютния брой, съответстващ на избирателните урни
се трансформира и разпределя в определен брой персонално определени
мандати от състава на изборния държавен орган или трансформира броя на
мандатите.
Избирателната система е метод, чрез който избирателите могат да
направят избора си между различни вариянти.
Избирателната система, най-общо, е инструмент за формирането на
представителни органи, на органите на местно самоуправление, както и на
централните органи на власт.
Народът е суверен на властта, затова посредством избирателен корпус
народът делигира права на определени лица, дава мандат на политическите
представители да осъществяват държавната власт от негово име и в негов
интерес. Важно е всеки гражданин, който има избирателно право, да има
правната възможност да направи волеизявление като гласува и неговият
глас да не бъде изгубен в процеса при отчитане на резултатите. Затова
избирателната система, като начин и инструмент за формиране на
държавни органи, трябва да бъде прецизно и адекватно разработена, но и
да бъде обезпечено нейното правилно функциониране. За понятието
"избирателна система" в правната теория няма единодушие и авторите
изхождат от различни гледни точки относно съдържанието на това понятие.
От една страна, тя е съвкупност от принципи, въз основа на която се
провеждат и произвеждат изборите. От друга страна, тя е съвкупност от
правни норми, които регламентират избирателните права на гражданите,
организацията и реда на провеждане на изборите. Последната теория търпи
основателна критика като са изтъкнати доводите, че ако е единсвено и само
съвкупност от правни норми, то е налице правен институт. Освен
посочените две тези са изказани и редица други- че избирателната система

3
е предмет на регулиране на избирателното право, както и че тя е
съвкупност от отношения- в процеса по подготовка на изборите и тези,
възникващи в хода на изборите.
Избирателното право е най-политическия институт като свързва
правната система от една страна с политическата система на обществото , а
от друга страна изгражда основните институции на съвременната държава.
Посредством избирателното право се формират парламента, държавния
глава, освен това и органите на местно самоуправление , които
съществуват на основата на децентрализация в съвременната власт.
Традиционно избирателното право се свързва с изграждането на
парламента. Той е основната национална представителна институция, на
която съвременния конституционализъм възлага законодателна власт, но тя
се формира на основата на избори. Политическото представителство на
интереси, осъществявано от съвременния парламент, е възможно най-
широкото политическо представителство . Гласоподавателите формират
парламента.
Принципите на избирателната сиситема се делят на основни и
второстепенни. Като основни се посочват приниципите на общото,
равното, прякото избирателно право и тайното гласуване. Упражнявайки
избирателните се права, гражданите изразяват волята си и избират
представители без да загубват свободата и суверенинтета си. Като гласуват,
гражданите участват в създаването на законодателство, отразяващо техните
интереси. Право да гласуват имат всички пълнолетни граждани с
изключение на тези, които не могат съзнателно да ръководят постъпките си
и са поставени под запрещение.
В различните исторически периоди не всички граждани са имали
възможността да упражняват своето избирателно право. Поради
различните цензове, налагани през различните етапи, различни социални
групи от обществото са имали право да гласуват.
Факт е, че не съществува съвършенна избирателната система, която да
удовлетворява във всяко едно отношение изискванията на управлението и
винаги ще има възраженив към прилаганите модели. Промени в
институционалната уредба на изборите се приемат в следвоенния период.
През 90-те години в много страни в резултат на политически дискусии
отново се насочват към промяна на избирателната система.
Въвеждането на многопартииността във посткумунистическите държави
е основна причина за промяна на избирателната система. Промените на

4
избирателната система могат да се дължат на различни фактори. В някои от
случаите се дължи на облагодетелстване на една отделна политическа
партия или коалиция и типичен пример за подобни промени с такава цел са
Гърция и Франция.
Политическата криза в Италия, свързана с разкрития за корупция е
пример за желание за промяна в политическия модел. Много често опитът
натрупан през ггодините предопределя промените в избирателната
система. Птомените в избирателната система се свързват и с прехода от
авторитаризъм към демокрация. Промяната на избирателната система,
породена отпромяната на политическия режим води до приемане на нова
конституция или конституционни промени в глобален мащаб.
Трансформацията на политическата система възниква като последствие
от действия на стария режим и нововъзникващата политическа опозиция.
Механично комбинираната система се явява като компромисен вариянт
между управляващите партии, предпочитащи мажоритарни избори от
класически тип и опозиционните предпочитащи пропорционални.
При първите демократични избори компромис по въпроса в смисъла на
механично комбиниране на мажоритарен и пропорционален елемент за
избирателна система се постига само в България и Унгария.
Бързите процеси на демократизиране на обществото и дълбоките
изменения в политическата система обуславят създаването на Закона за
избиране на Велико Народно събрание.
С приемането на нов избирателен закон през 1990 година се възприема
идеята за избирането на Велико Народно събрание, което да изработи нова
конституция на България. Дотогава използваната система за избиране на
народно събрание не отговаря на потребностите.
Законът за избиране на Велико Народно събрение е пройзводно на
процесите на зараждане на плуралистичната демоктация и следствие на
конкретното съотношение на политическите сили и техните интереси в
началото на реформата на политическия модел.
На 30 март 1990 година се обединяват противоречиви политически
интереси с подписването на един документ, който лежи в основата на
избирателния закон.
За първи път през 1911 – 1912 година в България се прилага смесена
избирателна система. Това става за кратък период от време, като се запазва
предимството на мажоритарния принцип, но се вмъква и елемент на
пропорционалност. Законът за избиране на Велико Народно събраниебот

5
1990 година не използва точно същинска смесена избирателна система, а
по скоро въвежда сбор от мажоритарен и пропорционален избор без
зависимост и преливане между елементите.
В страната се провеждат два избора без да си пречат .
Исторически първа е била въведена мажоритарната избирателна система и
продължителен период тя е била единственият начин на образуване на
изборните органи. И сега в повече от 90 държави в света се прилага тази
система. Тя е по-лесно разбираема за избирателя.
При мажоритарната избирателна система в нейния класически вид
решаващ фактор са личните качества на кандидата. В съвременните
общества върху тази система решаващо влияние оказва наличието на силни
партии и развити партийни системи.
Мажоритарният избор се проявява в множеството варианти и
модификации. В зависимост от вида на мнозинството мажоритарните
избирателни системи се делят на:
-мажоритарна система на абсолютното мнозинство – правилата изискват за
спечелването на мандата кандидатът да е получил повече от половината от
действителните подадени гласове. Той побеждава своите противници не
само по отделно, но и всички, взети заедно. Той е абсолютният победител.
- мажоритарна система на относителното мнозинство – свързано е с
надмощието на един кандидат по отношение на останалите, при което той
събира най-много гласове. Печелившият кандидат побеждава опонентите
си всеки един, взет по отделно, т.е. гласовете му превъзхождат гласовете на
всеки един от противниците му. Това е система на първия, преминал
чертата. Системата не значи, че избрания кандидат трябва да победи
всички останали кандидати, взети заедно.
Мажоритарните избирателни ситеми водят до стабилни парламентарни
мнозинства. Личностният избор на избирателя е на преден план. Тук
принципът на представителството се нарушава заради голямата загуба на
гласове. Гласовете за кандидатите, които не печелят мандата, се губят.
Затова победителят печели всичко, а победеният – нищо.
Същността на пропорционалната избирателна система се състои в
разпределянето на депутатските мандати между партиите и коалициите в
съответствие с получените от тях действителни гласове.
Пропорционалният избор се разлизира чрез посредничеството на
политическите партии. Пропорционалната система се установява в края на
XVIII в. и е приложена за първи път в Белгия през 1889 г. Утвърждава се в

6
някои страни след Първата световна война и намира широко приложение
едва в началото на втората половина на XX в. Главното и предимство е, че
относително вяено оттразява присъствието на париите в парламента, в
съответствие с реалното им влияние в обществото. Това я прави по-
справедлива от мажоритарната. В зависимост от партийните листи, тя бива
с:
- твърди партийни листи
Твърдите партийни листи в най-голяма степен ограничават свободата
за персонален избор на депутатите. Те се съставят от партийните
ръководства, които определят поредността на кандидатите в листата.
Партийните ръководства обикновено поставт на избираеми места в листата
лидери и фаворити на партиите. Избирателят е лишен от възможността да
променя поредността на кандидатите в нея.
-