Изпирането на пари в международното наказателно право

Съдържание
1.Увод - същност на МНП - 3,4
2.Особености на състава на престъплението по МНП - 4,5
3.Същност на престъплението „пране на пари” - 6,7
4.Престъплението „пране на пари” в МНП - 7
5.Мерки за защита срещу прането на пари - 8,9,10
1

1.Увод
В исторически план, още в древността със създаването на държавите
възникнала и необходимостта да се уредят отношенията между тях по повод
конфликтите, възникващи при прилагането на наказателната им юрисдикция.
Още тогава били уредени правото на убежище и имунитетите.
По късно с развитието на международните отношения през Средновековието,
се е появила практиката да се дава убежище от една държава на бегълци от
други държави. Политическите бегълци от Византия са намирали политическо
убежище в България и обратно. В последствие със специална клауза в българо-
византийски договор е предвидена и екстрадация, т.е. “бегълците от едната и от
другата страна, да бъдат връщани взаимно, в случай, че заговорничат срещу
властите”.
През 1889г. в България е учреден Международен съюз по наказателно право, с
цел да съдейства на държавите в борбата им с международната престъпност.
По-късно, през 1899 и 1907 г., са приети Хагските конвенции, които утвърждават
обичаите и установяват правилата или законите за водене на война, правата и
задълженията на неутралните държави, реда за мирното разрешаване на
международни спорове и др. На 08.08.1945г.е учреден Международния военен
трибунал, известен като Нюрнбергския трибунал, който се превърнал в
първообраз на съвременното международно наказателно правосъдие. Устава
на трибунала е първия опит за кодификация на МНП. След Втората световна
война сътрудничеството между държавите в областта на наказателното право
получава особено развитие и се свързва преди всичко с дейността на ООН.
На 17 юли 1998г. , по време на дипломатическата конференция на
пълномощните представители на ООН се приема Римския статут който
учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1
юли 2002г. (денят в който Римският статут влиза в сила). Съдът има
предназначение да допълва националните съдебни системи. Създаването на
Международния наказателен съд се определя като едно от значимите събития
на XX век. Той е постоянен съдебен орган, който има за цел да уеднакви
правата на човека, международното хуманитарано право и има важната цел да
направи политическите лица по-отговорни под формата на превантивна мярка.
Един от основните аргументи за създаването му е необходимостта от
своевременно преследване и наказване на нарушителите, независимо от
2

желанието или възможностите на държавата, чиито гражданин е съответното
лице.
Международното наказателно право е сравнително нов отрасъл. Както за всеки
правен отрасъл, за същността му има изказани множество различни мнения. От
тях можем да обобщим, че МНП е система от международни норми,
установяващи състави на престъпления, извършени от физически лица,
както и наказания за тях. Тези правни норми пораждат задължение за
държавите да синхронизират законодателствата си или определят
материалната компетентност на Международния наказателен съд.
В настоящото изложение са разгледани по-подробно икономическите
престъпления в МНП и най-вече проблемът с прането на пари и другите форми
на легализация на незаконно придобити средства. За да бъде по-добре изяснен
въпросът е обърнато внимание и на особеностите на състава на
престъплението като цяло в МНП и особеностите на състава на
престъплението „пране на пари” в частност.
2.Особености на състава на престъплението по МНП
Чрез състава на едно престъпление се описва криминализираното поведение.
Във вътрешното право това описание включва: признаците на субекта на
престъплението, обекта, обективната и субективната страна. Понятието за
състав на престъплението по българското наказателно право, обаче се
различава от понятието за състав на престъплението по МНП. Тази особеност
първоначално почива на факта, че съставите се различават по това какви
престъпления по-точно уреждат. Една част от съставите уреждат материалната
компетентност на Международния наказателен съд – те са създадени за да
бъдат непосредствено прилагани. Това са описания на същински международни
престъпления. Друга част от съставите са на т.нар. конвенционни
престъпления . Те не се прилагат пряко нито от международните съдилища ,
нито от вътрешните. Целта им е да посочат признаците на престъпления,
засягащи основни ценности, които международното право защитава и в
последствие държавите да ги конкретизират във вътрешното си
законодателство. За същинските международни престъпления е уредена
възможност за международна подсъдност от Международния наказателен съд.
Те са уредени в Римския статут. Наказването на конвенционните престъпления
се осъществява от националните съдилища.
Съставът на престъплението по МНП е описание на едно престъпление, което
включва обективни, субективни признаци и изисквания към субекта му.
3

Най-важната особеност на едно престъпление по МНП е това, че деянието се
извършва не инцидентно, а като част от една обща политика на престъпна
дейност на държавата или военен конфликт т.е. за да спада едно престъпление
към групата на престъпленията по МНП то трябва да е свързано с вътрешен
или международен военен конфликт или да има политически характер – да е
предизвикано , повлияно или толерирано от държавата.
При определяне непосредствения обект на престъпленията по МНП отново
трябва да имам предвид двата основни вида такива – същински международни
и конвенционни престъпления. Същинските международни престъпления
засягат най-значимите международни отношения, свързани с мира и
човечеството, а конвенционните престъпления засягат онези обществени
отношения, свързани с международните отношения, за успешното
продиводействие и посегателствата срещу които е необходима съгласувана
воля на международната общност от държави.
Субектът на престъпленията по МНП е физическо лице, навършило 18-години.
Важно е да отбележим, че тук за разлика от българското НК не е познат
института на имунитета – колкото и високопоставен да е извършителя на
дадено престъпление, това няма да го освободи от наказателна отговорност
или да я смекчи. В МНП са познати, обаче различни форми на съучастие
според Римския статут – съизвършителство, помагачество и посредствено
извършителство.
От обективна страна , при международните престъпления няма значителни
особености – те могат да бъдат извършени както чрез действие, така и чрез
бездействие. Изисква се причинна връзка между деянието и резултата.
От субективна страна, всички престъпления по МНП трябва да бъдат
извършени умишлено като основната форма на вина, която се изисква е
умисъла,а в много ограничен брой - непредпазливата вина.
Основно наказание за престъпленията по МНП е лишаването от свобода , а за
най-тежките престъпления – доживотен затвор. Наказанията за конвенционните
престъпления се определят от вътрешната политика на отделните държави и се
налагат от националните съдилища, а за същинските международни
престъпления наказанието може да се наложи от Международния наказателен
съд, ако националното съдилище не е в състояние да го осъществи.
В Римския статут са уредени няколко групи престъпления – една от тях е за
онези, които засягат икономически отношения и които са най-важни за
настоящото изложение.
4

3.Същност на престъплението „пране на пари”
Въпреки , че понятието „пране на пари” е сравнително ново самата дейност
съществува от доста години в една или друга нейна форма. В късното
средновековие в Европа е било силно разпространено лихварството.
Последното обаче се е смятало за грях, чието извършване води до тежки
последици дори и до отлъчване от обществото. За това лихварите през този
период са извършвали редица дейности с цел да прикрият лихвата, която са
получавали- правели са така, че лихвата да изглежда като компенсация за
забавено плащане, а всъщност предварително са уговаряли това „забавяне”.
Тези дейности може да наречем предшественик на прането на пари в днешно
време.
Смята се, че понятието „пране на пари” възниква в САЩ пез 80-те години с цел
да се изрази стремежа към легализиране на незаконно придобитите средства.
За това престъпление редица автори дават различни определения. Според
автори , сред които П.Панайотов, Н.Филчев и др. източниците на незаконно
придобитите средства наричани още „мръсни пари” могат да бъдат само
престъпления. Според други автори придобитото може да е резултат не само
на престъпления, а и на други правонарушения. По мнение на последните
приемането , че само престъпления са източници на „мръсни пари” може да
ограничи приложното поле на наказателната репресия спрямо извършителите и
извън обсега на мръсните пари ще останат големи по размер имуществени
стойности, като например придобитото от системно укриване на данъчни
задължения. Самото укриване на данъчни задължения според българското
законодателство е адм.нарушение на данъчния закон, а не престъпление.
Всъщност , изпиране на пари има когато едно лице осъществи
първоначалното(предикатно) престъпление и след това изпере облагите от
него, но и когато дейността е разделена – предикатното престъпление е
осъществено от едно лице, а изпирането – от друго лице.
Престъпленията , които са най-чест източник на мръсни пари са: трафик на
наркотици, финансови престъпления, контрабанда на алкохол, цигари и
оръжия, доходи от дейности като проституция, престъпления, свързани с
присвояване на държавна собственост и др. Тези престъпления и
последващото изпиране на пари се извършват в най-благоприятните за това
региони - страни с неадекватно законодателство за извършваните
престъпления и засилена корупция.
5

Традиционно в литературата се приема, че прането на пари преминава през три
фази – пласмент, напластяване и интеграция (тази схема е приета и от ООН).
През фазата на пласмент незаконно придобитите средства се вливат във
финансовия оборот по традиционни начини като контрабанда на финансовите
средства или включването им като депозит по банкова сметка. В тази фаза
мръсните пари са най-лесни за откриване.
През втората фаза – напластяване, целта е да се скрие незаконния произход на
средствата като с тях се извършват множество транзакции с тази цел.
Транзакциите се извършват законно като целта им не е да доведат до печалба,
а напротив – перачите са склонни и на загуби при тях с цел по-качествено
укриване на средствата. С цел затрудняване на последващо разследване често
се използват офшорни фирми и сметки в държави, известни със строгото
опазване на банковите тайни и немарливо прилагане на законодателството за
защита от прането на пари.
Третата фаза – интеграцията е кулминацията в процеса по изпиране на
нелегалните доходите. Тя се изразява във вливането на мръсните пари в
легалната икономика след като вече им е придаден вид , че имат законов
произход . Това обикновено се осъществява чрез купуване на недвижими имоти,
хотели, ресторанти, търговски обекти и др.
Въпреки така описаните фази важно да се отбележи, че не е задължително да
бъдат осъществени и трите . Често те се вливат една в друга , а е възможно да
има и повече – например към фазата на пласмент да има и допълнителна
подготвителна фаза.
Негативните последици от изпирането на пари са много. Сред тях са :
бюджетния дефицит, увеличаването на държавния разход, подкопаване
основите на легалния частен сектор, нарушаване надеждността на
финансовите институции и много други.
4.Изпирането на пари в МНП
В световен аспект за да се обясни явлението „пране на пари” е необходимо да
отбележим глобализацията на световната икономика и на световния капиталов
пазар. Икономиките стават все по-отворени. Глобализацията позволява да
бъдат прехвърляни пари от една държава в друга с малки или без никакви
усилия. Огромни суми пари се придвижват бързо през границите и това прави
трудно да бъдат разграничени законно придобитите средства от средствата,
придобити чрез престъпление.
6