Казус

Катедра Публичноправни науки
Юридически факултет

Специалност „Право”, пети курс, задочно обучение, 2010-2011 година

П Р А В О Н А Е В Р О П Е Й С К И Я С Ъ Ю З

ИЗПИТЕН ЛИ СТ

Студент: Ф.№: Оценка:

Прочетете внимателно казуса и отговорете на поставените въпроси!

Търговско дружество от Холандия внася от Германия химически вещества. Холандските митнически
власти налагат заплащането на вносно мито. Дружеството оспорва обмитяването като се аргументира с
това, че то е в нарушение на договорите на Европейския съюз, и по-специално на чл. 30 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС). Сезираният холандски съд спира производството пред него и отправя
следното запитване до Съда на ЕС, съгласно чл. 267 ДФЕС:
„Дали чл. 30 ДФЕС има пряко приложение на територията на държавите-членки, т.е. дали гражданите на
тези държави могат на негово основание да внасят жалби за защита на индивидуални права, които
съдилищата трябва да защитават?”
Холандското правителство е на мнение, че предполаганото нарушение на договора от страна на държава-
членка не може да бъде поставено под юрисдикцията на Съда на ЕС в рамките на процедура, различна от
тези в чл. 258 и чл. 259 ДФЕС, т.е. че това може да стане само по инициатива на друга държава-членка
или на Комисията. То оспорва това, че въпросът можел да бъде отправен до Съда на ЕС чрез искане за
преюдициално заключение по чл. 267 ДФЕС. Освен това, то прави разлика между пряко приложение
(„вътрешния ефект” на правна норма, съдържаща се в международен дого вор, дали тя е
„самоизпълнима”) и пряко действие (директен ефект), като първото е предпоставка на второто. Дали
дадена норма от договора има пряко приложение зависело от редица фактори, включително от волята на
договарящите държави. Що се отнася до тяхната воля, холандското правителство е на мнение, че
анализът на текста на чл. 30 ДФЕС показвал, че той само налага задължение за държавите-членки и че по
отношение на необходимите условия за неговото пряко приложение договорът не се различава от
стандартните международни договори. Въпросът, дали чл. 30 ДФЕС е пряко приложим съгласно
холандското конституционно право, е въпрос на самото холандско право и не попада под юрисдикцията
на Съда на ЕС. Отношението между международен договор и вътрешното право бил типичен въпрос на
националното конституционно право, който нямал нищо общо с тълкуването на нормите на договорите
на ЕС.
Търговското дружество, напротив, било на мнение, че правото на ЕС трябва да бъде прилагано ефективно
и еднакво във всички държави-членки. По този начин ефектът (действието) на неговите норми във
вътрешното право на държавите-членки не можело да бъде определяно от вътрешното право, а само от
правото на ЕС. По-нататък то се аргументира, че националните съдилища са длъжни да прилагат пряко
нормите на правото на ЕС и да осигурят тяхното върховенство над противоречащите им норми на
вътрешното право, дори и последните да са приети по-късно. Според дружеството, чл. 30 ДФЕС е
пределно ясен, налага недвусмислено задължение за държавите-членки и, следователно, може да бъде
ефективно прилаган от националните съдилища.

Нормативна справка:

Договор за функционирането на Европейския съюз

Чл. 30. Забраняват се митата по вноса и износа и такси с равностоен ефект между държавите-членки.
Тази забрана се прилага и за митата с фискален характер.

Член 258. Ако Комисията счита, че държава-членка не изпълнява произтичащо от настоящия договор
задължение, тя представя мотивирано становище по въпроса, като преди това е дала възможност на
държавата да изложи своите съображения.
Ако държавата не се съобрази с това становище в рамките на определения от Комисията срок, Комисията
може да сезира Съда.

2

Член 259. Държава-членка, която счита, че друга държава-членка не изпълнява задължение, произтичащо
от настоящия договор, може да сезира Съда.
Преди държава-членка да подаде иск срещу друга държава-членка за твърдяно нарушение на задължение,
произтичащо от настоящия договор, тя отнася въпроса до Комисията.
Комисията отправя мотивирано становище като преди това е дала на всяка от засегнатите държави
възможността да изложи позицията и съображенията си писмено или устно относно позицията на другата
страна.
Ако Комисията не представи становище в рамките на три месеца от датата, на която въпросът е бил
отнесен до нея, непроизнасянето й не е пречка да бъде сезиран Съдът.

Член 267. Съдът е компетентен да се произнася с преюдициални заключения относно:
а) тълкуването на настоящия договор;
б) действителността и тълкуването на актовете на институциите на Съюза.
Когато такъв въпрос е повдигнат пред съд в държава-членка, този съд може, ако счита, че това е
необходимо, за да постанови своето решение, да поиска от Съда да даде становище по въпроса.
Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред съд в държава-членка, чиито решения са
окончателни съгласно вътрешното право, този съд е длъжен да сезира Съда.
Ако такъв въпрос бъде повдигнат по висящо дело пред национален съдебен орган във връзка със
задържано лице, Съдът на Европейския съюз се произнася в най-кратък срок.

Въпроси към казуса:

1. В рамките на коя свобода на вътрешния пазар на Европейския съюз се проявява този спор?
2. Може ли физическо или юридическо лице да се конституира като страна в съдебен процес пред
Съда на ЕС?
3. Към какви субекти е насочена нормата в чл. 30 ДФЕС? Съдържа ли се в нея задължение за
определени субекти? Може ли засегнатото дружество да извлече права пряко от нея?
4. Как може засегнатото дружество да защити своя интерес срещу наложеното мито?
5. Как може митническата администрация да защити своята позиция за налагане на митото?
6. Налице ли е конфликт между норма на правото на ЕС и на вътрешното право и как би трябвало да
се решават споровете в такъв случай?
7. Опитайте се да се поставите в ролята на съдебния състав в Съда на ЕС и да решите казуса, като
отговорите на поставения от холандския съд въпрос.