Колони

Слайд 1

Архитектурен елемент от архитектурата на София: Колони

Слайд 2

♦ Софийската опера и балет – арх. Лазар Парашкеванов 1953г. ; Йонийски колони ;

Слайд 3

♦ В архитектурата в античният свят има три основни стила, които
са приети за класически : коринтски, йонийски и дорийски.

♦ На територията на град София все още могат да се наблюдават най- често коринтския и дорийския стил върху сгради, които са построени от края на 19ти и до 40те години на 20в.
♦ При коринтските и йонийските ко-
лони главното устройство се състои
от три компонента като се гледа от
долу на горе : база , ствол и капител.
♦ Сравнение на гръцки колони: дорийски, йонийски
и коринтски;

Слайд 4

♦ СУ” Св. Климент Охридски” – 1888г.
Арх.Н.Лазаров, Й.Миланов, Л. Константинов
С.Рангелов, И. Васильов ; Йонийски колони
♦ По фасадата на сградата на Софийски
университет могат да бъдат забелязани
както на централните входове , така и на про-
зорците арх.елементи на йонийски колони.
Обикновено тези колони се полагат върху база,
която разделя тялото на колоната от платформа-
та(стилобата). Капителът (горната част) съдър-
жа специфични спираловидни елементи в четири-
те си края (волути). Под волутите йонийската ко-
лона може да има широка яка, разделяща капите-
ла от тялото с канелюрите, може да има чепка
цветя или плодове, завъртяни по такъв начин, че
да оформят волутите.
♦ Капител на йонийска колона на
Су” Св. Климент Охридски”

Слайд 5

♦Министерски съвет – 1953-1956г.; Йонийски колони;
♦ Народен театър “Иван Вазов” – 1907г.
арх.Хелмер и Фелмер
♦ Капител от колоната на театъра
♦ Капител от колона от
Национална опера и
балет

Слайд 6

♦ Народна библиотека “ Св. св. Кирил и Методий”-1953г.
арх. И.Васильов и Д. Цолов ; Коринтски колони;
♦ Коринтският стил се характери-
зира със стесняваща се в диа-
метъра колона към върха и бо-
гато украсен капител с аканто-
ви листа и спираловидни еле-
менти.
♦ Капителът може да се възприе-
ме и като продължение на йо-
нийския. Волутите, които заемат
основно място в йонийския капи-
тел са се смалили при коринтския.
♦ Листата могат да бъдат както схе-
матични, сурови и недодялани,та-
ка и екстравагантно оформени или
съвсем натуралистични.
♦ Капителът на коринтската колона
ляга направо върху ствола.

Слайд 7

♦ Партиен дом – 1954г. Изграден по проект на колектив с ръководител
арх.Пецо Златев;

Слайд 8

♦ Сградата на Общинската минерална баня-
1914г. арх. Емил фон Фьорстер;
♦ Този паметник на култура е построен в стил
сецесион, възникнал паралелно с еклектиката,
характерно за него е, че черпи вдъхновение
източното изкуство(най-вече от японската гра-
вюра) както и от средновековните изкуство и
фолклор. Най-просто може да се разбира като
стил, който използва елементи от различни
периоди в една творба.
♦ Различаващ се от класическите ордери , сти-
лът сецесион може да бъде ясно видян в сгра-
дата на Общинската минерална баня , като око-
то ни пада върху колоните на входа , както и в
различни части от прозорците
♦ Сецесион в “Къщата на ягодите”

Слайд 9

♦ Министерство на земеделието- 1927г.;
Йонийски колони;

♦ Съдебна палата- 1929-1940г.
арх.Пенчо Койчев
♦ Национална художестве-
на галерия

Слайд 10

♦ Полиграфически комбинат “Димитър Благоев”-1954г.

♦ Министерство на отбраната -1885г.
арх.Антонин Колар

Регистрирайте се за пълен достъп