Конфликти – същност, характеристики, класификация. Политически конфликти

Реферат
на тема:
Конфликти – същност,
характеристики, класификация.
Политически конфликти.
Изготвил:
Василена Димитрова Генчева
Гр. 2002, ф.№ 283195

Съдържание:
Увод……………………………………………………………………….2
Същност на конфликта…………………………………… ……………...2
Основни характеристики на конфликтите…………………………......2
Класификация на конфликтите………………………………………….3
Политически конфликти……………………………………………….....7
Заклочение………………………………………………………………..9

Използвана литература
Димитров, Димитър, Конфликтология, Университетско издателство „Сто-
панство”, София, 2004г.
Маркхам, У., Управление на конфликта, Лаков ПРЕС, София, 1999г.
http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?
option=com_k2&view=item&id=333:%D0%BF%D0%BE%D0%BB
%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA
%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB
%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B8&Itemid=115
http://www.pomagalo.com/
2

Увод
Конфликтите са неизбежна част от живота ни. Те могат да бъдат
свързани с различията в разбиране на правата, задълженията,
отговорностите, обещанията, вземането на решения, целите, които всеки
си поставя, с определяне приемливостта на поведенията. Конфликтите
засягат дълбоко нашето самореализиране и отношенията с другите.
1.Същност на конфликта
Конфликтът е форма на проявление на противоречията –
универсален и вечен човешки и обществен феномен, базиран на
динамично взаимодействие между най-малко две противоборстващи
страни, причинен от различни интереси, потребности, цели, ценности,
мнения и недостиг на ресурси, в който се използват средства от най-
различно естество за достигане на целите и удовлетворяване на
интересите, завършващ с победа, поражение, компромис или
взаимоприемливо решение.
Конфликтът е ситуация на антагонистични (противоположни)
отношения между хората, които възникват и се развиват вследствие на
непримирими техни позиции. Характерно за него е, че е много
динамичен и че понякога една малка искра е в състояние да възпламени
отношенията. Той е понятие, с което маркираме разликата в
интересите, възприета като такава от поне една от страните, в сферата
на социалното взаимодействие и имаща като резултат ситуация, където
аспирациите на различните страни не могат да бъдат реализирани в
еднаква степен. Възниква тогава, когато две или повече страни са
убедени в това, че целите на тяхната дейност са несъвместими. Много
често конфликтът се разглежда и приема като нежелателно явление,
тъй като той се свързва с агресията, заплахата, спора, враждебността.
2.Основни характеристики
Основните характеристики на конфликта са следните:
·Погрешно възприемане – хората интерпретират събитията от
една или друга своя гледна точка и стимулират тези, които
подкрепят позициите им
3

·Емоционалност – конфликтите имат емоционален заряд,
емоциите доминират над разума, което води до ирационално
поведение
·Твърди становища – страните се придържат неотклонно към
позициите, дори отстрани това да изглежда глупаво
·Ескалация на конфликта – страните стават все по-малко
толерантни, по-малко гъвкави, по-слабо комуникативни и по-
емоционални
3.Класификация на конфликтите
Съществуват различни класификации на конфликтите.
Подходите при тях, използваните решения и схеми са най-
разнообразни.
Конфликтите се класифицират основно според: формата на
проявление на конфликта в определена област на обществена дейност;
причините за конфликта; състава на страните - участнички в
конфликта; мащаба и продължителността на конфликта; начина на
разрешаване на конфликта.
Според критерия форма на проявление на конфликта в
определена област на обществена дейност, конфликтите се разделят по
сферите на тяхното проявление: семейни конфликти, социално-битови
конфликти, икономически и трудови конфликти, юридически
конфликти, етнически конфликти, религиозни конфликти, военни
конфликти, политически конфликти, идеологически конфликти и т.н.
Класификацията според причините на конфликта разглежда от
гледна точка на тяхната обективна причинност - тоест така както тя се
възприема и схваща субективно от взаймодействащите си страни:
Конфликти, съответстващи на действителността.
Това са обективно съществуващи и правилно възприемани от
двете взаимодействащи си страни конфликти.
Случайни конфликти.
Съществуването на този вид конфликти зависи от бързо
изменяеми обстоятелства, като това обаче не се разбира от
конфликтните страни. Случайните конфликти изчезват само тогава,
когато бъде призната необходимостта от привличане на достатъчно
алтернативни ресурси за удовлетворяване на „конфликтните”
потребности. Ако случайният конфликт ескалира, дори вследствие на
4

действията само на едната конфликтно взаимодействаша си страна, той
може да загуби случайния си характер.
Неясни конфликти.
В случая конфликтно взаимодействие между страните , е
взаимодействието по отношение на скрит обект, но поради обективни и
субективни причини и обстоятелства, този скрит обект не може да
излезе на повърхността.
Неправилно съотнесени конфликти.
В този случай конфликтите не протичат между реално
конфликтните страни и обикновено не по реално съществуващите теми
за разногласия и противоборство.
Скрити конфликти.
В действителност този конфликт трябва да възникне и да се
случи, но нищо такова не се случва в реалността.
Лъжливи конфликти.
Налице е конфликт, макар възникването и протичането му да
няма обективно основание.
Класификацията според състава на страните -участнички в
конфликта се осъществява на базата на субектите (участниците) във
конфликтното взаимодействие и противостояние. Традиционно в тази
схема се включват следните видове конфликти: вътреличностни,
междуличностни, вътрешногрупови и междугрупови конфликти.
Вътрешноличностният конфликт може да се прояви по различен
начин. Най-често срещана форма е ролевият конфликт. Той се появява
тогава, когато на едно лице се дават противоречащи си изисквания по
повод резултатите от неговата работа. Вътрешноличностен конфликт
може да възникне и поради липса на съгласуваност между
изискванията на работното място и личните потребности и ценности.
Може да възникне и поради претоварване с изпълнението на различни
задачи или липса на работа и неудовлетворението от свършеното.
Може би най-разпространения вид конфликт е
междуличностният конфликт. Той е взаимодействие и стълкновение
между две страни, осъществено непосредствено, като двете страни
проявяват в конфликтното си взаимодействие своите различни
ценности, потребности, мотиви и интереси. Протича остро, понякога с
обиди. Характерно за него е, че нападките са свързани с личните
качества на човека. Атакува се и се изтъкват личните недостатъци,
аргументите на спора са насочени към личността. Той може да
възникне по много причини: поради ограничените ресурси, времето за
изпълнение на задачите, допуснатите пропуски и грешки в работата,
5

борбата за повишаване в длъжност, политически спор за лидерското
място и други. Междуличностният конфликт може да е предизвикан и
от така наречената междуличностна несъвместимост.
Междуличностната несъвместимост представлява взаимно неприемане
на другата страна, което може да бъде обусловено от множество
несъвпадения с различна степен на изразност между два индивида на
техните: ценности, интереси, мотиви, потребности, характери,
темпераменти и други. Междуличностната несъвместимост е обективен
факт, който трябва да се има предвид и да му се отдава нужното
внимание, при установяването и регулирането на междуличностния
конфликт.
Вътрешногруповият конфликт възниква, когато в групата
започне борба за лидерство, тъй като социалната група не може да
функционира без наличието на лидер – било то формален или
неформален. Друга съществена причина за възникването на
вътрешногрупов конфликт е произтичащото в самата нея неизбежно
структуно изменение. Всяка група, независимо от големината и
сферата си на дейност, се харакатеризира със своя специфична
социално-психологическа структура. Тази вътрешногрупова стуктура е
подложена на непрестанни опити за нейната промяна, тъй като едни
нейни членове заемат висши и престижни постове, докато други нейни
членове заемат изпълнителски и по-малко престижни места. Тук
именно се откроява специфичният сблъсък на интереси. Причина за
възникването на вътрешногрупов конфликт е сблъсъкът между
формалната и неформалната система на отношения, които съществуват
в групата, и най-вече в разминаването между различните цели и
интереси. Целите и интересите на формалната (с юридически закрепен
статус) организация и неформалната (незакрепена с формален
юридически статус) организация, които съществуват паралелно и
съвместно във всяка група, имат няколко основни варианта на
проявление:
Целите и интересите на двете организации напълно или
частично не съвпадат. При този вариант вероятността да
избухне конфликт е минимална.
Целите и интересите на двете организации не съвпадат, но
не са противоположни и несъвместими, като съществуват
неутрално едни спрямо други. В разглеждания случай
вероятността от конфликт не е особено голяма.
Формалните и неформалните вътрешногрупови формации
имат в една или друга степен противоположни или напълно
6

несъвместими интереси. При така създалите се
обстоятелства вътрешногруповият конфликт не само е
неизбежен, а е въпрос на време да се разгори с пълна сила.
В крайни и екстремални случаи дори може да се стигне до
цялостен разпад и ликвидация на групата.
Както между формални, така и между неформални групи може да
възникне междугрупов конфликт. Основните причини за възникване на
междугруповия конфликт могат да бъдат сведени до две основни групи
от фактори – субективни и обективни. Субективните са: групова
атрибуция (представлява приписване от дадена група на такива
характеристики на друга група, които не са били представени в полето
й на групово възприятие), необективно и неадекватно групово
сравнение (обикновено собствената група и нейните постижения и
качества се оценяват субективно по-високо от реалното и обективното
равнище), деиндивидуализация на взаимното възприятие на групите
(индивидите, влизащи в състава на конфликтни групи, възприемат и се
отнасят към членовете на противниковата група опростено и
схематично, съобразно деиндивидуализираната схема „ние-те”).
Обективните фактори за възникване и протичане на груповия конфликт
включват: различни групови интереси (сблъсък на интереси