Конспект с въпроси и отговори

Тактилни усещания
Под тактилни усещания се има предвид чувство за допир, вибрации, текстура, натиск. Усещанията, които детето получава от майката, са първи опит за тактилна чувствителност. Те пораждат развитието на тактилно възприятие и стимулират умствената дейност. Тактилните усещания означават усещанията, които се получават чрез допир и взаимодействие с различни предмети и повърхности. Те играят важна роля в физическото развитие и когнитивните способности на човека, тъй като помагат в обучението и разпознаването на текстури и форма. Тактилното учене, например, е метод, при който се използват сетивните възприятия за усвояване на нова информация.
Сетивна памет
СП – може да се дефинира като съхранение на нервната възбуда, след прекратяване действието на физическия стимул от заобикалящата среда. След подаване на зрителен стимул се запазва кратка следа в зрителната памет, наречена икона. А след подаване на слухов стимул – остава кратка паметова следа в слуховата памет наречена ехо.
Базисна функция на СП – посредством иконичната памет нервната система успява да свърже отделните моменти във времето. Благодарение на нея ние успяваме да възприемем движещите се обекти именно, като такива, а не като последователност от несвързани събития.

Теория за ограничения обем
Според Кенеман при наличие на оптимални условия можем да изпълняваме няколко задачи едновременно но ако една от задачите изисква по-голяма концентрация на внимание останалите задачи няма да могат да се изпълняват достатъчно успешно. Основната му теза е че при преработка на информация се използва не канал с ограничен капацитет,а разпределител на ресурси,контролиращ процеса на разпределение и насочване на възможностите. Няколко сложни дразнителя са в състояние бързо да изчерпят всички ресурси и за допълнителните дразнители или за получаването на обратна връзка да не е останала възможност за фокусиране на вниманието. Съществуват етапи при които ресурсите на вниманието се използват изцяло за преработка на постъпващата стимулация и този процес подлежи на контрол. Това се обуславя от конкретния момент на равнище на възбуда,достигащо определена граница. Ресурсите се ‘’привеждат’’ в съответствие със стимулите точно с помоща на разпределителя който от своя страна се влияе от устойчива предразположеност и краткосрочно намерение. Андерсън и колеги правят изследвания върху типа взаимовръзка между краткосрочното намерение и устойчивата предразположеност ,използвайки феномена инертност на вниманието представляващ сколоността да се продължава преработката на информация от първичен източник ,която нараства с увеличаване на времето за концентрация на вниманието върху него. Успяваме да преработим информацията постъпваща от конкретните дразнители единстево ако не сме използвали целия обем на вниманието. При изпълнение на задачи които са в конкретни отношения преработката на друга информация или извършването на допълнителни действия се влошава.
Изчислителна теория
Марр предлага теория която прави опит за създаване на модел на когнитивните процеси при човека с помоща на компютър. Частта от нея която ни интересува на този етап е свързана със зрителното възприятие-последователност от стъпки при обработката на информация, характеризираща се с нарастваща сложност. В рамките на модела стъпките представляват процес, посредством който човек извлича от света информация и я добавя към модела,създаден от предишни стъпки.
Важно е да запомним, че винаги комбинираме информацията от сетивните модалности с придобитите и съхранени знания и минал опит.

Факторен анализ и първични умствени способности
Факторният анализ е метод, използван в психологията, който помага за извличането на информация относно умствените способности. Тази математическа процедура позволява да се идентифицират основните фактори, които обясняват вариациите в данните, свързани с когнитивните способности на индивидите. В контекста на когнитивната психология, факторният анализ е полезен за разбиране на структурите на интелигентността и как различните умствени способности са свързани помежду си.
- вербално разбиране – способност да се разбира смисъла на думите
- вербално умение- способност бързо да се оперира с думите
- числа – способност да се извършват математически способности
-памет – способност да се припомнят думи или изрази от определен списък
-Пространство – способност за ясно представяне на обекти с различна ориентация в пространството
-перцептивна скорост - способност да се забелязват подобия и различия между обектите при краткотрайно възприемане
- разсъждение - способност да се открива закономерност в серия от елементи и да се прогнозира следващия елемент в поредицата

Теория за преработка на информация и усвояване на езика
Теорията за преработка на информация и усвояване на езика в когнитивната психология разглежда как хората възприемат, обработват и запомнят езикова информация. Тя акцентира на когнитивните структури и механизми, които позволяват деца и възрастни да учат нови езици или да подобряват владеенето на родния език. Изучават се явления като "на върха на езика", което се отнася до моментите, когато човек не може да си спомни конкретна дума, което подчертава важността на езиковата асоциация и паметта.
Интеракционистки подход – Емоции
Интеракционистки подход - дава възможност да разгледаме взаимовръзката между предхождащата когниция, научаването и еволюционните механизми и влиянието им върху емоционалните състояния , даващи ни възможност да се адаптираме към изискванията на реалността. Интеракционисткият подход в когнитивната психология подчертава, че емоциите са не само психични, но и свързани с поведението на индивидите. Според Р. Плучик, базисните емоции са тясно свързани с поведенчески комплекси, които ни помагат да реагираме на различни ситуации. Този подход акцентира на взаимодействието между когнитивните процеси и емоциите, което означава, че нашето възприятие и мислене могат да влияят на нашите емоционални реакции и обратно.
Усещания за болка
Усещанията за болка включват информация за дразнители, които нарушават целостта на кожата, например механични или химични влияния. Болката не е просто физиологичен сигнал, но също така носи когнитивни и емоционални компоненти, като интерпретацията на болковите усещания може да варира в зависимост от индивидуалния опит и контекст. Психосоматичната болка е пример за състояние, при което физическите симптоми не могат да бъдат обяснени с медицински условия, което подчертава ролята на психологията в усещането за болка.
Анализ на признаците (от Вниамание)
-разделно-способността за обработка на две или повече реакции или реагира на две или повече различни изисквания едновременно. Разделното внимание често се сменя.
-променящо се-способността да включим фокуса си назад и напред между задачи,които изискват различни познавателни потребности.
-избирателно-възможността да изберем измежду много фактори или стимули и да се съсредоточим само върху тази която искаме.
- твърдо решение(убеждение)- способността да се съсредоточим върху една конкретна задача за продължителен период от време без да се разсейваме.
Вниманието представлява процес на концентрация на възприятието и уствените усилия върху определен брой селектирани стимули

Теория за филтър (от Вниамание)
Теория за филтъра-Бродбент предполага че съществуват три компонента свързани с преработката и подбора на информация за последяващ анализ:
-селективен филтър-ролята му е да отстранява всички сигнали които не подлежат на преработка и да пропуска единствено избрания за по-нататъшна
-канал с ограничен капацитет-представлява част от селективния филтър и приема подбрана информация или такава пристигаща от сетивната памет към която сме насочили вниманието си
-разпознаващо устройство-функцията на разпознаващото устройство е да определя значението и възможните взаимовръзки на постъпилата информация.
Според теорията пътят на постъпващата информация до разполагането и в краткосрочната памет преминава през няколко равнища. Сетивната памет е неограничена по обем и приема информация паралелно от всички сензорни модалности,информацията обаче се губи в рамките на няколко секунди. Селективния филтър превключва от един канал на сензорна модалност към друг ,пропускайки толкова информация колкото е способен да пропусне определения канал ,т.е.информацията се селектира на части,а останалата се губи. Счита се че последващата преработка е серийна и отделеното време зависи от съдържанието на информацията. След преминаване през филтъра и канала,информацията попада в средството за разпознаване където се определя значението й,именно в този момент ние започваме да я осъзнаваме. Тя се разполага в работната памет,която е част от краткосрочната и насочваме вниманието върху нея.
Медитация
Медитация- метод за манипулиране на съзнанието без употреба на психоактивни вещества. Тя включва умствени упражнения, с помоща на които се постига вътрешна концентрация, осъзнатост, спокойствие. Целта на медитацията е навлизане в състояние на съзнанието, при което преживяванията на Аза и заобикалящата реалност се сливат в едно цяло, а личните интереси губят значение. Има много методи за медитиране- контрол на вниманието и фокусиране в/у дишането, концентрация в/у зрителни модели (мандала), или в/у звуков модел (мантра). По време на медитация се намалява консумацията на кислород, забавя се дишането и сърдечния ритъм, намалява се раздразнителността, леката депресия, понижава се метаболизма.

Сетивна памет
- СП – може да се дефинира като съхранение на нервната възбуда, след прекратяване действието на физическия стимул от заобикалящата среда. След подаване на зрителен стимул се запазва кратка следа в зрителната памет, наречена икона. А след подаване на слухов стимул – остава кратка паметова следа в слуховата памет наречена ехо. Базисна функция на СП – посредством иконичната памет нервната система успява да свърже отделните моменти във времето. Благодарение на нея ние успяваме да възприемем движещите се обекти именно, като такива, а не като последователност от несвързани събития.

Двата вида мислене
В когнитивната психология се различават два основни вида мислене: практическо-действено и нагледно-образно. Практическото мислене се фокусира върху решаването на конкретни практически задачи, докато нагледно-образното мислене се характеризира със създаването на визуални и фантазни образи, които предшестват развитието на понятия и логически заключения.

Зависими от контекста (от Забравяне)
- зависимо от контекста забравяне – свързва се със спецификата при кодиране на стимула.
Забравянето в контекста на когнитивната психология се отнася до процеса на загуба на информация, която е била преди това запомнена. То се изучава като част от познавателните способнос