Конституционен съд - понятие, конституиране и състав

Нов Български Университет
Департамент „Право”
ТЕМА: Конституционен съд – понятие, конституиране и
състав
1

Изготвил: Теодора Валериева Стоянова, Ф 78639
април 2016 год.
Съдържание:
Понятие
Конституиране и състав

Източници
2

1.Понятие
Новата Конституция на България установи наред с парламента, президента и
правителството още един висщ държавен орган – Конституционен съд като върховна
юрисдикция за опазване и защита на Конституцията. Установи го с особена природа и
статус – едновременно и конституционен орган, и съд с особена правораздавателна
функция. В него има съединяване на чистата теория на правото с конституционната
практика и с правоприлагането. С това за първи път в България се институционализира
разбирането за необходимост от концентриран контрол за конституционност на
законите, съсредоточен в специален съд по модел на австрийските юристи Меркл и
Келзен.
Но така предвиденият Конституционен съд не остана „само на книга“, каквито са все
още някои предвиждания от Конституцията; през периода септември.октомври 1991 г.
Конституционният съд на България бе формиран. На 3 октомври конституционните
съдии положиха клетва и встъпиха в длъжност.
В рамките на извършващите се демократични промени в България новата
Конституция учреди Конституционният съд като специален орган на концентриран
контрол за конституционност. Самото учредяване на Конституционният съд
свидетелствува за едно ново виждане относно границите за реализирането на
държавата като конституционна и правова и относно върховенството на Конституцията,
3

защото тя „...е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат“ (чл. 5, ал.1
от Конституцията).
Конституционният съд е извън системата на обикновеното правосъдие. Правната му
уредба в Конституцията е съсредоточена в отделна глава – Глава осма.
Организационно Конституционният съд не принадлежи и към правосъдието като
ресор на държавното управление, ръководено от министъра на правосъдието.
Конституционният съд е автономен във вътрешната си организация – той сам
изработва своя правилник; има и собствен бюджет. Независим е от всякакъв служебен
надзор. Тази външна независимост илюстрира материалните критерии, които са в
основата на особения статус на Конституционния съд и които оправдават неговото
равнопоставяне спрямо другите конституционни органи (Парламент, Президент,
правителство), осъществяващи функции по разделното упражняване на държавната
власт.
2.Конституиране и състав
Съставът на Конституционния съд и механизмът за конституирането му са
регламентирани от Конституцията и доразвити в Закона за Конституционния съд.
В европейските страни съставът на органите за конституционен контрол е от 9 до 16
души с някои изключения и се формира по различен начин. Някои от членовете им се
избират, други се назначават, а трети са членове по право. Например във френския
Конституционен съвет освен избираемите и назначаемите членове в състава му по
право са включени и бившите президенти на републиката. Най-често те се формират
чрез избори или назначаване от трите власти. Съществуват изключения, например в
Испания, Бразилия и някои други страни, в които се назначават от държавния глава по
предложение на различни държавни органи, формирането на тези органи по
предложение или чрез избиране от трите власти е гаранция за независимостта им от
всяка от тях. Това осигурява автономността им и възможността независимо да
осъществяват своите правомощия.
4

В Германия, Испания и някои други държави те се състоят от две камари (състави),
които са специализирани по предмет на дейност. В Германия в компетентността на
едната са проблемите по защита на основните права на човека, а другата е компетентна
по останалите въпроси на конституционната юрисдикция.
Конституционният съд на Република България се състои от 12 съдии (Германия - 16,
Испания - 12, Италия - 15, Португалия - 13). Една трета от конституционните съдии се
избират от Народното събрание (не се изисква да са от средата на народните
представители); една трета се назначават от президента на Републиката; и една трета се
избира от колегия, съставена от общите събрания на Върховния касационен съд и на
Върховния административен съд.
За съдии в Конституционния съд се избират само юристи с високи професионални и
нравствени качества. Високите професионални качества могат да бъдат оценени по
обективни критерии, в това отношение трудности при подбора на съдиите не възникват.
Но изискването за високи нравствени (морални) качества е трудно оценимо, защото те
нямат обективни измерители, а това е въпрос на субективна оценка, зависи от какъв
ъгъл се оценяват тези качества. Категорията нравствени качества не е юридически
определена и поради това създава предпоставки за произволно тълкуване. В този
смисъл са и Решенията на Конституционния съд № 11 от 1994 г. и № 10 от 1997 г.
Конституционният съд не може да упражнява контрол върху качествата на избраните
или назначените конституционни съдии. При определяне от съответните квоти
органите са независими в своята преценка. Противното би означавало да се обезсмисли
специфичното проявление на принципа за разделение на властите.
За конституционните съдии се изисква да имат най-малко петнадесет годишен
юридически стаж (в Италия - 20-годишен, в Австрия -10-годишен). Това изискване е
интегрална част от качеството „висок професионализъм" на кандидата за съдия.
Разбира се, продължителният юридически стаж не е абсолютен критерии за
професионализъм, но е предпоставка за него.
5

Законът за Конституционния съд разширява изискванията за избираемост на съдиите.
Кандидатите трябва да бъдат български граждани, които нямат друго гражданство.
В някои държави е въведена възрастова граница, до която конституционните съдии
могат да изпълняват своите функции. В Австрия тя е до 70-годишна възраст, в Германия
— до 68. У нас такова ограничение не съществува.
Избраните и назначените конституционни съдии все още не представляват държавен
орган. Те стават такъв след конституирането на Конституционния съд. Конституцията и
законът не определят кой свиква избраните съдии на първо (учредително) заседание.
Те_могат да се самосвикат по инициатива на някой от съдиите. Но най-целесъобразно е
това да направи държавният глава, въпреки че не е конституционно оторизиран. На
първото заседание конституционните съдии полагат клетва за добросъвестно
изпълнение на задълженията си. Клетвата се полага в присъствието на президента,
председателя на Народното събрание и председателите на Върховния касационен съд и
на Върховния административен съд. Правна последица от полагането на клетва е
встъпването на съдиите в длъжност, т.е. те вече могат да осъществяват своите
конституционни правомощия. Новоизбраните съдии при обновяване на
Конституционния съд също полагат клетва. Отказът да се положи клетва би трябвало да
се счита за отказ от мандат, защото клетвата е основание за встъпване в длъжност.
Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия. Конституционните
съдии сами избират председател, което е израз на независимостта и вътрешната
автономия на съда. Във Франция, Италия и други страни председателят на съда се
назначава от президента, но това не го прави зависим от него. За председател могат да
се издигат неограничен брой кандидати от средата на съдиите. Избран е кандидатът,
който получи абсолютно мнозинство - гласовете на повече от половината от всички
съдии (7 гласа). Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи"
необходимите гласове, се провежда второ с участие на първите двама, които са
получили най-много гласове. На втория тур за избран се счита този, който получи най-
много гласове. Законодателят е предвидил изход от ситуация, при която гласовете
между двамата кандидати се поделят по равно. За избран се счита този, който е с по-
6

голям професионален стаж. Предвиден е изход даже и от почти невъзможната ситуация
двамата кандидати да получат по равен брой гласове и да имат еднакъв професионален
стаж. В този случай за избран се счита по-възрастния кандидат. Гласуването" е тайно,
което гарантира свободно волеизявление на съдиите. Председателят се избира за срок
от три години. Гой е пръв между равни при осъществяване правомощията на
Конституционния съд и е равнопоставен с останалите съдии. Той е организационен и
административен ръководител на Съда. Председателят представлява съда; ръководи
заседанията; упражнява бюджета; разпределя работата между съдиите; назначава
главния секретар и служителите ; ръководи административно съда;обнародва актовете.
В някои страни съществува и институтът на заместник-председателя (Германия,
Испания и др.). У нас при отсъствие председателят се замества от най-възрастния
съдия.
Мандатът на конституционните съдии е 9 години, без право на преизбиране (в
Германия този срок е 12 години, в Италия - 9, в Португалия - 6). Но това не означава, че
и мандатът на Конституционния съд е същият. Той няма определен срок па
пълномощията (мандат). Конституционният съд е перманентно съществуващ и
функциониращ орган. Той е единственият висш държавен орган, на който никога не се
прекратява мандата, а само периодически се обновява част от неговия състав. От това
произтичат някои негови характеристики. На първо място, това го прави несменяем и
перманентно работещ, защото практически никога целият му състав не се сменя.
Качеството му на несменяемост го прави независим от другите държавни органи и е
предпоставка за неговата автономност при осъществяване на предоставените му
правомощия.
Конституцията е установила механизъм , който осигурява на съда непрекъсваем мандат.
Въведен е принципът на ротацията при обновяване на неговия състав. На всеки три
години съставът му с е обновява с една трета (4 съдии). Принципът на ротацията
осигурява непрекъсваемост на пълномощията на Конституционния съд. Освен това се
осигурява приемственост в работата му. Винаги при обновяване на съда една трета от
конституционните съдии ще има стаж три години и една трета — шест години.
7

Приемствеността гарантира ефективно функциониране на съда, като се опира на
натрупания опит на две трети от съдиите.
Мандатът на всички съдии, избрани през 1991 г. не е 9-годишен. Мандатът на една
трета е три години, на другата една трета - шест години и само една трета от тях
изкарва пълния 9-годишен мандат. След това мандатът на всички съдии е девет години,
ако не настъпят предвидените в чл. 148, ал. 1, т. 2—6 от Конституцията обстоятелства
за предсрочно прекратяване на мандата на някои от тях. Предсрочно се прекратява
мандатът им при влизане в сила на присъда за лишаване от свобода; при подаване на
оставка; при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си; при смърт и
при несъвместимост с представителен мандат, със заемане на държавна или
обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с
упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
Чл. 147 ал. 2 от Конституцията на Република България: Мандатът на съдиите от КС е 9
години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на
Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със
закон.
Три месеца преди изтичане мандата на съдиите председателят предлага на съответните
органи да изберат или назначат нови съдии. Членовете, чиито мандат изтича,
продължават да изпълняват своите задължения до встъпването в длъжност на техните
приемници.
Председатели на КС:
1.Асен Манов - 3 октомври 1991г. - 18 октомври 1994г. Първи мандат
2.Асен Манов - 18 октомври 1994г. - 14 октомври 1997г. Втори мандат
3.Живко Сталев - 14 октомври 1997г. - 19 октомври 2000г. Първи мандат
4.Христо Данов - 19 октомври 2000 - 17 февруари 2003г. Първи мандат
5.Неделчо Беронов -17 февруари 2003 - 28 февруари 2003г. Заместващ председател
8

6.Румен Янков - 28 февруари 2003г. - 28 октомври 2003г. Председател
7.Неделчо Беронов- 28 октомври 2003г. - 3 октомври 2006г. Първи мандат
8.Васил Гоцев - 3 ок