Курсова работа по комуникационна техника

Университет „ Проф. д-р Асен Златаров ” град Бургас
КУРСОВА РАБОТА
Дисциплина: Комуникационна техника
Студент: Илия Вълчев Проверил: гл. ас. Д-р Т.Костадинов
Фак. № Ел. 119

1. Даден е адресът 157.153.215.46 . Да се представи в двоичен
вид. Да се определи към кой клас мрежа спада. Да се намерят
първият и последният използваем адрес, мрежовият адрес и
броудкаст адреса.
157.153.215.46 = 10011101.10011001.11010111.10111000 , клас B.
Първи използваем адрес : 157.153.0.1
Последен използваем адрес: 157.153.255.254
Мрежов адрес: 157.153.0.0
Броудкаст адрес: 157.153.255.255
2. Необходими са мрежите LAN1 с 22, LAN2 с 64, LAN3 с 291,
LAN4 с 55 и LAN5 с 3000 хоста . Разполагате само с IP адреси в
диапазона 84.54.134.160 до 84.54.153.0. Определете
подмрежовите маски и мрежовите адреси получени след
прилагане на маската за всяка една от мрежите. Не се допуска
припокриване на мрежови адреси.
LAN1 – избирам адрес от 84.54.134.161 до 84.54.134.183 (22 хоста) , Subnet Mask –
255.255.255.224, след прилагане на маската – 84.54.134.160.
LAN2 – за да няма припокриване започвам от този адрес 84.54.135.1 до 84.54.135.64(64
хоста), Subnet Mask – 255.255.255.192, след прилагане на маската – 84.54.135.0.

LAN3 – за да няма припокриване на адресите започвам от 84.54.136.1 до 84.54.137.37(291
хоста), Subnet Mask – 255.255.255.0, след прилагане на маската – 84.54.136.0.
LAN4 – избирам адрес от 84.54.138.1 до 84.54.138.55(55хоста) , Subnet Mask –
255.255.255.192, след прилагане на маската - 84.54.138.0.
LAN5 – избирам адрес от 84.54.139.1 до 84.54.150.206(3000 хоста), Subnet Mask –
255.255.245.0, след прилагането на маската – 84.54.128.0.
3. Начертайте логическата топология на мрежата и направете
рутиране за зададените в зад.2 мрежи ако LAN1 и LAN2 са
локални мрежи на рутер R1, LAN3на рутер R2, LAN4 и LAN5 –
на рутер R3. R1, R2 и R3 са свързани всеки с останалите два.
Използвам кръгова топология. Изгражда се с оптични кабели (еднопосочно предаване).
Предимства:
лесно се включват нови компютри.
лесно се откриват повреди в съобщителната среда.
Възможност за използване на оптичен кабел.
Недостатък:
при повреда в един от компютрите мрежата губи работоспособността си (поставя се реле на
всеки един от компютрите, което се превключва, когато компютърът изключи или се прави
резервен кръг, който работи в посока обратна на посоката на основния).

LAN1 LAN2 LAN3
R1 R2
R3
LAN4 LAN5

4. Какво представлява понятието Extranet.
Екстранет е частна мрежа, която използва Интернет протоколи и компютри свързани в мрежа.
Използва обществената телекомуникационна система за безопасно споделяне на част от
информацията на организацията. Екстранет може да се разглежда като част от Интранета на
конкретната компания, но насочен и към потребители извън компанията. Основните
преимущества са, че Екстранет може да подобри производителността на компанията чрез
автоматизация на процеси, които преди са извършвани „ръчно”. Екстранет позволява
организацията или информацията за проектите да се разглежда във време удобно за бизнес
партньорите, клиентите, служителите или доставчиците. Информацията в Екстранет може да
бъде обновявана, променяна или поправяна незабавно. Екстранет може да подобри връзките с
ключови клиенти, предоставяйки им точна и осъвременена информация.
Екстранет може да бъде разбирана и като интранет, разположена в публичния интернет, или
някоя друга предавателна система, която не е достъпна за общата публика, но е управлявана от
администраторите на повече от една компания. Например военните мрежи на различни нива на
сигурност могат да бъдат разположени върху обща система за радиовръзка, която никога не се
свързва с интернет. Всяка частна мрежа, разположена върху обществената, се нарича виртуална
частна мрежа (ВЧМ) и често използва специални протоколи за сигурност (security protocols), с
които изолира вътрешната комуникация от обществената мрежа.
От десетилетия насам институциите се свързват помежду си чрез частни мрежи за споделяне на
информация. Една от характеристиките на екстранет е, че тя използва налична споделена
мрежа, вместо специално прокарани физически линии. По отношение на IP мрежите стандартът
RFC 4364 твърди, че „Ако всички сайтове в една виртуална частна мрежа (ВЧМ) са собственост
на една и съща компания, тогава ВЧМ представлява корпоративен интранет. Ако различните
сайтове във ВЧМ са собственост на различни компании, то мрежата се нарича екстранет. Един
сайт може да попадне в рамките на повече от една ВЧМ, съответно в един интранет и няколко
екстранета. Считаме и интранетите и екстранетите за виртуални частни мрежи. По принцип,
когато използваме термина виртуална частна мрежа, ние не конкретизираме дали е интранет
или е екстранет. Дори когато е в сила този аргумент, терминът екстранет е приложим и може да
се използва вместо горното определение“.
В цитата по-горе терминът „сайт“ (на английски: site: място) се отнася към всяка обособена
хиперсвързана среда, а не само непременно уебсайт. Два такива сайта, свързани помежду си
чрез публичната интернет инфраструктура, представляват виртуална частна мрежа. По този
начин малка компания, разположена в една сграда, може да има вътрешен интранет, но за да
осъществи виртуална частна мрежа, е нужно да осигури тунелиране (отдалечен достъп) до
мрежата на служителите си, които са географски разпръснати.
Подобно на това е полезно да се въведе терминът „екстранет“ за по-малките, обединени на
географски принцип организации, за да се опише избирателният достъп до интранет системите
им, който се предоставя на доставчици, клиенти и други компании. Такъв достъп не включва
тунелиране, а по-скоро прост механизъм за автентикация при опит за достъп до уеб сървъра. В
този смисъл терминът „екстранет“ обозначава непубличната част от уеб сайта, където

регистрираните потребители могат да сърфират след успешна автентикация с потребителско
име и парола.
Екстранет изисква да се вземат мерки за мрежовата сигурност. Това може да включва „защитна
стена“, управление на сървъра, издаването и употреба на цифрови сертификати или други
подобни средства за потребителска автентикация и криптиране на съобщенията и употреба на
виртуални частни мрежи за отдалечен достъп през обществени мрежи. Много технически
спецификации описват методи за внедряване на екстранет, но обикновено не дефинират
изрично понятието. RFC 3547 представя изискванията за отдалечен достъп до екстранет. RFC
2709 дискутира изграждането на екстранет, прилагайки IPsec и по-специализирани начини за
преобразуване на мрежови адреси.