Курсова работа по права на човека

Курсова работа по права на човека
През последното десетилетие сме свидетели на едни не
човешки поведения, а това са именно „трудовата
дискриминация“ и „експлоатацията“ . Продължава да расте
броят на случаите, където хора стават жертва на
дискриминация на пазара на труд. Основните традиционни форми
на дискриминация са свързани с пол, раса, религиозна
принадлежност и други форми. От друга страна в водещите
страни се забелязва явлението „експлоатация“, то може да е на
етническо ниво, където чужденците в дадена страна биват
лишавани от нормални условия на живот и от справедливо
заплащане за полагания труд.

I.Същност на трудовата дискриминацията
Дискриминацията е противоправно ограничаване или
лишаване от права на определена категория хора поради
национална или расова принадлежност, пол, имуществено
положение, политически и религиозни убеждения и други.
Дискриминацията може да се тълкува и като унижаване или
подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, религия,
пол, произход и прочие или нарушаване правата и законните
интереси на отделни групи лица, формирани по различни признаци
– раса, народност, политическа и религиозна принадлежност, като
така се нарушава принципът на равенство пред закона, създавайки
нееднакви условия на живот на гражданите.
За трудова дискриминация се говори, когато има
дискриминация при упражняване на характерните трудови права
и/или изпълнение на трудовите задължения в рамките на
индивидуалното трудово правоотношение, както и по отношение на
неговото възникване или прекратяване. Предвид на динамиката и
разнообразието на обществените, личностните и трудовите
отношения дискриминация може да възникне и по отношение на
условията на труд, трудово възнаграждение, професионалната
кариера, работното време, почивките и отпуските, дисциплинарна
отговорност и други. Спрямо видовото деление на дискриминацията,
трудовата дискриминация може да бъде пряка или непряка,
позитивна и негативна, индивидуална и групова, единична и
множествена.
Международната организация за труда на ООН прави проучване
за трудовото равноправие, според който нивото на трудова
дискриминация в света е във висока степен. Според проучването

най-често страдащите от трудова дискриминация са обикновено
хора с инвалидност, лица заразени с вируса СПИН, традициони
форми на дискриминация (пол, раса, религиозна принадлежност),
появяват се и нови форми на дискриминация свързани с генетични
предразположености на кандидатите за работа, като техните навици
– пушене, или дори техния външен вид. Особено много страдат от
трудово неравноправие жените представителите на етнически
малцинства. Впечатление прави разликата в доходите на жените и
мъжете, в развитите части на света. Данните показват, че в Европа
жените работещи в производството получават под 80 % от това,
което получават мъжете за съшия труд. Това е особено валидно за
държави като Австрия, България, Германия, Ирландия и още 6
европейски държави. В Европейския съюз жените получават с 15%
по-малко заплащане от мъжете. Най-малко дискриминация от този
тип има в Швеция и Австралия. В България въпреки относително
високия процент жени с над средно образование, тяхното общо ниво
на заетост, а особено заетостта на ръководни постове с високи
заплати, е ниско. Само 28.3% от жените в света са на ръководни
постове. В Северна Америка най-много жени са на такива постове -
41.2%, в Латинска Америка 35%, Европейския съюз - 30.6%. В
Близкия изток шансовете на жените да заемат ръководни постове са
само 11%; в Азия техният брой е най-нисък - само 8.6%.
II.Предприети антидискриминационни дейности
За да се предотврати дискриминацията в Република България,
Народното събрание приема Закона за защита срещу
дискриминацията. Този закон урежда защитата срещу всички форми
на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Целта
на закона е да осигури равни права пред закона, равенство в

третирането и във възможностите за участие в обществения живот и
ефективна защита срещу дискриминацията. В чл.4 ал.1 се
забранява всяка форма на дискриминация - пряка или непряка,
основана на пол, раса, етническа принадлежност, религия или вяра,
политическа принадлежност, увреждане и други.
Раздел І на глава ІІ от Закона за защита срещу
дискриминацията (чл. 12-28) е посветен на материалноправната
защита от дискриминация при упражняване на правото на труд:
oработодателят не поставя изисквания, свързани с пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
етническа принадлежност, увреждане и други;
oработодателят осигирява еднакви условия за полагане на
труд;
oработодателят осигурява равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд;
oработодателят предоставя равни възможности;
oработодателят пригодява работното място към нуждите на
лице с увреждане;
oработодателят в сътрудничество със синдикатите е
длъжен да предприеме ефективни мерки за
предотвратяване на всички форми на дискриминация на
работното място.
III.Същност на трудовата експлоатация
Експлоатацията е едно отрицателно деяние, може да се каже,
че скандално престъпление, което засяга всички възрастови групи
(деца, младежи, хора на средна възраст, възрастни). Трудовата

експлоатация е лишаване на хората от нормални условия за
полагане на труд и от справедливо заплащане.
Експлоатацията на работници, принудени от икономическите и
социалните условия в своите държави да приемат условия на труд,
които не отговарят на стандарта, е неприемлив.
Най-срещано експлоатиране на труд в Европейския съюз са
сектори като:
·селското стопанство;
·строителството;
·хотелиерството;
·ресторантьорството;
·и други;
Работниците работят в опасни за здравето си условия, които
застрашават здравето.
IV.Предприети антиексплоатационни мерки
За да се предотврати експлоатацията на човешкия труд е приет
закон за здравословни и безопасни условия за труд. Основната цел
на този закон е да предпазва от нещастни случаи и увреждане на
здравето, възникващи в резултат на работата, по време на работата
или свързани с нея, като се намалят до минимум, доколкото това е
обосновано и практически осъществимо, причините за опасностите,
присъщи на производствената среда. Този закон въвежда общи
принципи за превенция и мерки за стимулиране подобренията на
безопасността и здравето на работещите за превенция на
професионалните рискове, защита на безопасността и здравето,
отстраняване на рисковете и причините за трудовия травматизъм и

професионалната заболеваемост, информиране, консултации,
обучение и балансирано участие.
Преди всичко работодателят трябва да създаде такива условия,
доколкото това е обосновано и практически осъществимо, че
работните места, машините, съоръженията и процесите, които са
под негов контрол, да са безопасни и да не застрашават здравето на
работниците и служителите, а когато е необходимо – да предостави
съответните защитни облекла и средства, за да се предотврати
възникването на злополуки или вредни въздействия върху здравето.
Във тази връзка, неговите основни задължения са:
oда предостави работни места, машини и съоръжения, да
се грижи за тяхната техническа изправност и да прилага
такива методи, които са толкова безопасни, колкото това е
обосновано и практически осъществимо;
oда осигури необходимия инструктаж и подготовка, като
отчита функциите и особеностите на различните категории
трудещи се;
oда контролира изпълнението на работите, на прилаганите
методи на работа и на мерките в провеждани в областта
на безопасността и хигиената на труда;
oда приема мерки по безопасността и хигиената на труда и
производствената среда;
oда предоставя безплатно на трудещите се защитно
облекло и средства за индивидуална защита, когато няма
друг начин да се премахне или да се контролира
опасността;

oда осигурява такава организация на труда, коята да не
оказва отрицателно влияние на безопасността и хигиената
на труда;
oда приема всички обосновани и практически осъществими
мерки за намаляване на прекомерната физическа и
психическа умора.
V.Заключение
Конституцията на Република България, който е върховния закон
и другите закони не могат да и противоречат, защитава от всички
форми на дискриминацията и експлоатация. За преодоляване на
трудовата дискриминация и експлоатация са създадени закон за
защита от дискриминация и закон за здравословни и безопасни
услвоя на труд, които до момента преодоляват някои форми на
дискриминация в Република България.

Използвана литература:
1.„Кодекс на труда“, 1987г. – „Закон за защита от
дискриминация“, 2004г.
2.„Кодекс на труда“, 1987г. – „Закон за здравословни и
безопасни условия на труд“, 1999г.
3.Конституция на Република България, 1991г.