Лекции по теория на урбанизма

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
1


АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ А ЛЕКСАНДРОВ


ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА
УРБАНИЗМА
































Рецензенти:
доц. д-р Мая Георгиева
доц. д-р Дмитрий Варзоновцев

ISBN 954-9893-01-14

Издание на Института за Модерността
София, 2006

първо издание

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
2


СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Въведение. 3

2. Основни понятия. Urbanus, урбанизация, урбанизъм, урбанист.
Планиране, проектиране, градоустройство. 5

3. Населено място. Градът и селото. Селищна мрежа. 40

4. Трите характерни исторически епохи в развитието на
човешката околна среда. 47

5. Градът като икономическо пространство. Триединството:
демография – икономика - пространство. 50

6. Основни фактори /актьори/ при планирането и развитието
на града. 69

7. Връзките между субекта и обекта на планиране в урбанизма. 71

8. Моделирането като основен инструмент при анализа
и планирането на градската среда. 81

9. Основни принципи и методика на анализа и планирането. 86

10. Структура на процеса на планиране 90

11. Урбанизъм на зоните. Градът като зони. 108

12. Урбанизъм на мрежите. Градът като мрежи. 112

13 Урбанизъм на сюжетите. Градът като човешка
културна среда. 120

14. Обобщен модел на града. Планова и пространствена структура на
селищната мрежа. 131

15. Актуални проблеми. 138

16. Библиография 180

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
3


1. ВЪВЕДЕНИЕ

Двадесетият век – векът на промишления напредък, векът на
комуникациите и технологичния оптимизъм смали Земята, направи я
обозрима и даде нова гледна то чка за процесите върху нея.
Всеобхватността на новата оптика направи възможно да се видят
нещата в тяхната цялост и взаимовръзка, да се осъзнае
необходимостта от съхраняване на крехкото равновесие върху
планетата, при все по-ускоряващото се развитие на чов ешката
цивилизация.
В настоящата книга е направен опит да се очертае теоретичното
поле на урбанизма като относително нова професия, но вече с век и
половина история. Обектът на дейност на урбанизма са човешките
поселения в цялост и градът в частност, които като жизнена среда на
човека са сложни и разнолики структури, при това необособени,
неразривно свързани с природата, зависещи от нея, но и стимулиращи
икономическите процеси, захранващи човешката цивилизация.
Градът от една страна е рожба, дете на човешката култура, но от
друга страна е и неин създател, неин родител. Като най -сложен
пространствен и антропологичен феномен, той не може да бъде
обхванат интелектуално наведнъж, в едно цяло, той не е обозрим
едноактно, както отделният предмет или сграда.
Поставя се въпросът – как този сложен обект да се проучва,
анализира, диагностицира, планира, строи, управлява.
В книгата е направен опит да се дефинира градът, да се опишат
различните възможности за анализ, различните похвати за неговото
планиране. В случая тези подходи не са разгледани изчерпателно, а са
показани конспектно - в тяхната цялост, специфика и взаимодействие.
Градът може да се разглежда от различни гледни точки –
икономическа, демографска, транспортна, функционална, хуманитарна,
политическа, етнографска... Проблемът е как да се определят най-
важните и най-необходими изследователски “разрези”, как да се сглоби
адекватен модел на града, как да се използва той за достоверен анализ
и без да се загуби същественото, без да се игнорира съвременната му
проблематика, да се планира неговото бъдещо развитие. При това,
новият век ни налага да пренасочим мислите си от функционалното,
машинното, рационалното – към човешкото, ирационалното,
душевното, задължава ни да обогатим погледа си върху града, да
намерим и разкрием в него културните му и душевни аспекти.
В книгата са дефинирани основните термини, използвани в
урбанизма като една относително нова наука, положени са отправните
точки за разбиране на явленията в урбанизма, като ядро на

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
4
специфични познания. Показани са връзките на урбанизма с другите
науки.
Книгата е предназначена за студентите по урбанизъм в
Архитектурния факултет и представя основния лекционен материал по
курса “Теория на урбанизма”. Това определя нейната структура и
съдържание, тя е в паралел на близост с лекционния курс по
“Градоустройство” и е последвана в по-горните курсове от отделни
дисциплини по различните профили на урбанистичната дейност. В
същото време тя може да се ползва и от студентите по архитектура,
както и от колегите от практика та, работещи в сферата на
устройственото планиране.
Като първи опит да се изгради цялостна представа за спецификата
на урбанистичната дейност, тя безспорно се нуждае от развитие и
авторът ще бъде благодарен за всички бележки и препоръки по
нейното съдържание.

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
5

2. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. URBANUS,
УРБАНИЗАЦИЯ, УРБАНИЗ ЪМ, УРБАНИСТ,
ПЛАНИРАНЕ, ПРОЕКТИРА НЕ,
ГРАДОУСТРОЙСТВО. ДРУ ГИ ПОНЯТИЯ.


Поява, развитие и еволюция на понятията в урбанизма.
Понятията, използвани в ежедневния език и в научната област,
еволюират и се развиват. Те имат собствен живот, появяват се в
момент на необходимост от обозначаване на ново явление, нов факт,
ново направление в науката или практиката. В своето развитие,
понятието се обогатява или изчиства, придобива еднозн ачно или
многозначно звучене, ражда нови термини, нови понятия – или се
загубва, изчезва. Тоест, то следва и покрива развитието на съответното
направление в науката.
От друга страна, то няма ясно фиксирани граници, има така да се
каже “поле” на обозначаване, което е с плуващи и преливащи граници.
От трета страна, в практиките на различните научни общности или
държави тези понятия имат различно тълкувание, различно
обозначаване.
Също така се оказва, че в някои области или дейности в
българската практика и теория все още няма точни думи, които да ги
определят по адекватен начин, така както е в развитите страни.
Поради това, още в началото ще се опитаме да фиксираме за
нашите цели значенията на някои базови понятия.



Urbanus

Урбанизация, урбанизъм, урбанистичен, урбанистика, урбанитет –
общият корен на всички тези термини и понятия – “урбан“, произхожда
от латинското “urbanus” – град, крепост, полис, изисканост, бонтон и
означава всичко онова, което засяга града, характеризира града като
опозиция на селото, на аграрното, на първичното. В самото си начало
терминът “урбанизира” е означавал “прави вежлив”, тоест обозначава
процеса на преобразуването на нещо в по -изискано, по-изтънчено.
Съвременният смисъл на понятието – “да се придава градски
характер”, “да се превръща в град”, се е появил във втората половина
на 19 век, когато градът става обект на специални проучвания и то
свързани най-вече със социалните и териториални последствия на

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
6
промишлената революция. Но и в по-късни времена, първоначалното
значение на понятието е повлияло и досега на начина на осмисляне на
селото и града, на селското и градското като два противоположни
образа, съществуващи в дихотомия:
- селото е мястото на истината, на традицията, на природния
начин на живот, на опознаваемите, обозримите общности,
обединени от общи традиционни ценности.
- градът е мястото на цивилизацията, на изтънчеността, на
вежливостта, на активността, на свободата и промените. Но
градът е и мястото на отчуждението, на разпадането на
традиционните общности. Той е мястото на парите и закона, на
богатството и разкоша, на тълпата и масите, на мобилността и
изолацията.
Това са две противопоставени социокултурни системи, едната от
които – селото, се разрушава под въздействието на
индустриализацията, а другата – градът, се развива. Едната е
патриархалния образ на доиндустриалните общества, другата е
агресивната рожба на индустриалната революция.



Урбанизация

Най-общо казано, урбанизацията е термин, с който се обозначава
повишаването на ролята на градовете и градския начин на живот в
съвременната цивилизация.
Този процес има две страни, две лица:
- социално – концентрация на населението в градовете или
градските агломерации, повсеместно доминиране на градския
начин на живот, концентрация на труда, специализация на труда,
формализиране на човешките взаимоотношения.
- пространствено – увеличаване на територията на градовете,
увеличаване на плътността на усвояване на тяхната среда,
развитие на транспортните системи. Пространствена проява на
урбанизацията е и процесът на създаване на нови градове или
превръщане на селата в градове.
Проследявайки историческото развитие на процеса, можем да
говорим за пет стадия на урбанизацията.

Първият стадий на урбанизацията започва фактически с
историята на градовете, с тяхното раждане. Тяхната поява се дължи на
първия скок в развитието на човешката цивилизация – началото на
уседналата земеделска и животновъдна дейност.

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА УРБАНИЗМА
7
Първите градове се появяват около 1000 години след
земеделската революция. Например в Шумер земеделската революция
е от 5000 години преди Новата ера, а първият известен град в тази
област е Ериду – възникнал там хиляда години по-късно. Към 3500
година преди Новата ера в Шумер са налице вече редица градове - Ур,
Урук, Лагаш, Киш, Ниппур. По същото време са възникнали градовете и
в Египет, а към третото хилядолетие преди Новата ера и в Близкия
Изток. От второто хилядолетие преди Новата ера датират градовете в
Средиземноморието, в същия период са възникнали градовете и в
Китай. Градовете в Предколумбова Америка са възникнали в първото
хилядолетие преди Новата ера, докато в Африка и Северна Европа те
се появяват значително по-късно - в първото хилядолетие след Новата
ера.
Първата урбанизация остава ограничена. Слабата продуктивност
на земята ограничава числото на хората, които тя може да изхранва,
без да участват в земеделските работи. Тяхната част в началото е
твърде малка – 1 до 2% и не е била повече от 5%. В зоните на старите
цивилизации – Средиземноморието или Китай – пропорцията остава
генерално около 10% и никога не надхвърля 20%. Тъй като транспортът
тогава е труден, градовете могат да разчитат само на близките села и
на ограничен в периметъра си изхранващ ги селскостопански пояс.
Това ограничава техния ръст и те са малки сп