Лекция - MS Word

УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПО
ИНФОРМАТИКА





Microsoft Office Word

1

УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ – MS DOS, MS WINDOWS (WORD)

ОПЕРАЦИОННА СИСТЕМА - интегрирана система от програми, които управляват операциите на
централния процесор, контролират входа-изхода и паметта, а също осигуряват различни
поддържащи услуги при изпълнение на приложните програми на потребителя.

 Пакет програми, които осигуряват връзка на оператора с компютъра, координират
действията на хардуера и програмите и управляват ефективно цялата система

Операционната система се състои от няколко основни части:
1. Ядро (kernel) - частта, която е основата на операционната система и директно комуникира
с компютъра.
2. Обвивка (shell) - частта, която потребителят вижда - потребителски интерфейс. Чрез нея
потребителят общува с операционната система, а оттам и с компютъра. Потребителският
интерфейс може да бъде графичен или обикновен команден ред.
3. Програми, предоставяни в комплект с операционната система.

Операционните системи (ОС) са много (не е само Windows), и са както комерсиални, така и
безплатни. През тези десетилетия са се изредили много на брой, и с най-различни имена ОС.
CP/M, AIX, IRIX, BSD, FreeBSD, Linux, QNX, други UNIX клонинги, DOS, OS/2, Windows, Windows
NT, BeOS, V2 и още много други са само една малка част от тези системи. Десетки други ОС са
почти непознати.

Най-популярни операционни системи са:
 DOS - стандартна операционна система на IBM и IBM съвместими микрокомпютри.
 WINDOWS - по-скоро среда за работа на различни приложения, която разширява
възможностите на DOS
 WINDOWS 95 - позволява изпълнението на различни програмни приложения; системните
функции са на база DOS 7.0
 WINDOWS NT - мощна операционна система, разработена за работа на мощни
микрокомпютри
 OS/2 - операционна система разработена за по-мощните микрокомпютри на IBM
 MACINTOSH OS - стандартна за APPLE микрокомпютри
 UNIX - първоначално разработена за миникомпютри, в момента може да работи на много
от най-мощните микрокомпютри

Колко добра е една ОС зависи от няколко неща, а именно:

Хардуерни изисквания и съвместимост - колкото са по-ниски, на толкова повече машини ще
може да работи. Идеалният случай е да може да работи с абсолютно всички конфигурации,
които въобще съществуват.

Стабилност и сигурност на самата система - грешките при програмирането могат да бъдат
много неприятни при ползването. Никой не иска системата да блокира (особено докато върши
нещо важно), или важни данни да му бъдат откраднати поради пропуск в сигурността.

Поддръжка на новоизлязъл хардуер - за да може да се ползват пълните възможности на
новите хардуерни компоненти, и те да работят оптимално. Обикновено тази поддръжка се
осигурява от производителите на съответният хардуер.

2

Програмно осигуряване - колкото и да е добра една ОС, работата на потребителя не е със
самата система, а с приложни програми. Ако тези програми липсват, и системата ще се окаже
безполезна.
Идеалната операционна система (по принцип такава няма) е лесна за инсталиране и
конфигуриране, работи стабилно, има висока производителност и ниски хардуерни
изисквания, а програмите за нея покриват всички области от използването на компютъра, и са
достатъчно на брой. Въобще, идеалната операционна система е тази, при която потребителят
няма нужда да се занимава с нея и да я преконфигурира, а може да отдели цялото си време за
работа с програмите, които ползва.

1. Програмно осигуряване на PC
а) системно - използва се за управление на компютърните модули.
Видове:
 операционни системи (ОС);
 BIOS (Basic Input Output System) - набор от програми, записани в неизтриваема памет.
Използват се при първоначално стартиране на PC (преди зареждане на OC);
 Firmware - програми, вградени в някои устройства (напр. CD-ROM устройства, твърди
дискове, GSM-и и други).

б) приложно -програми за решаване на задачи от всекидневната дейност
Примери:
 текстообработка - MS Word, Open Office Write, KWord, Notepad, Wordpad;
 електронни таблици - MS Excel, Open Office Calc, KSpreadsheet, Star Office Calc;
 презентации - MS Power Point, Open Office Impress, Kpresenter
 графики - MS Paint, Adobe Photoshop, GIMP, Corel Draw
 програмиране - Visual C++, Delphi, Basic
 бази данни - MS Access, Oracle, MySQL;
 анимация и видео - Adobe Premier, Macromedia Flash, Media Player, 3D Studio Max;
 звук - WinAmp, CoolEdit, Sound Forge, Cubase, Cakewalk.
 инженерни изчисления и проектиране - MatLab, MathCad, CAD/CAM системи;

2. Операционни системи

а) Определение - набор от програми за управление на компютърните модули на най-ниско
ниво и за осигуряване на въвеждане и извеждане на информация.

Включва:
 програма за начално зареждане на PC (намира се на първия сектор на носителя на
информация - дискета, твърд диск или CD-ROM);
 драйвери на устройства - програми, които управляват всяко устройство в компютъра на
ниско ниво;
 интерфейс - средства за общуване с човека (текстов и графичен интерфейс);
 средства за настройка, тест и диагностика на компютърните модули.

б) Функции на ОС:
 управление на компютърните модули;
 изпълнение на команди;
 стартиране на програми;
 оптимално разпределение на паметта;
 работа в многозадачен режим (няколко програми едновременно);
 работа на няколко потребители едновременно (многопотребителски режим);

3

 удобен интерфейс за диалог с потребителя;
 поддръжка на носителите на информация.

в) Видове OC
 еднопотребителски, еднозадачни (MS DOS, PC DOS, DR DOS, CPM, Windows 1,2,3)
 многопотребителски, многозадачни (Unix, OS/2, Solaris, HP UX, Linux, Windows-
95/98/NT/XP)

3. Видове интерфейси на ОС
 Текстов (команден) - информацията се въвежда и извежда само във вид на текст;
използват се команди, които се въвеждат от клавиатурата (напр: dir, time, date, cd и
други); В Windows-XP може да се емулира команден интерфейс с помощта на
Command.com (или cmd).

 Графичен - информацията се въвежда и извежда в графичен режим, използват се
бутони, прозорци и други. Данните се въвеждат с клавиатура или с мишка. Командите
обикновено се избират от менюта или опции. Резултатите могат да бъдат графики,
таблици, текст, звук и други.

Операционна система MS DOS (MicroSoft Disk Operating System).
По принцип ОС MS DOS е предназначена за еднозадачен режим на работа на персоналните
компютри - задачите се изпълняват една след друга.

Например: решаване на задача и разпечатване на резултатите.
За да продължи решението на задачата се изчаква печатането.

При многозадачния режим на работа, потребителят може да пусне в работа една задача и
едновременно с това да продължи работа. Този режим се постига по два начина:
ОС;
ОС а интегрирани пакети.

Мрежови топологии
Мрежовата топология е учение за подредбата и трасирането на елементите на мрежата –
връзки, възли и т.н., особено за физическите и логическите взаимовръзки между отделните
възли.
Всеки един възел в мрежата има връзка или няколко връзки с един или няколко други възли в
мрежата и изображението на тези връзки и възли определят мрежовата топология. Важно да
се отбележи е, че физическите и логическите връзки в дадена мрежа могат да се идентични, но
могат и да се различават.
Основни видове мрежови топологии
Подредбата и изображението на мрежите ни дават няколко основни вида мрежови топологии,
които могат да се комбинират в сложни (хибридни) топологии. Най-често срещаните мрежови
топологии са:
 обща шина
 звезда
 пръстен (Кръг)
 хиперкуб
 дърво

4


Топология обща шина – линейна шина, разпределена шина

Линейна шина – мрежова топология, в която всички възли са свързани с общ предавателен
проводник, наречен шина, който има две крайни точки. Цялата информация, която се предава
между отделните възли в мрежата, се предава посредством шината и е достъпна до всеки един
от възлите в мрежата едновременно.
Разпределена шина – вид мрежова топология, в която възлите на мрежата са свързани с общ
предавателен проводник, който има повече от две крайни точки, които са създадени чрез
добавянето на клонове (разклонения) към основната част на предавателния проводник.
Топология звезда

5

Вид мрежова топология, в която всеки от възлите в мрежата е свързан до централен възел чрез
‘point to point’ връзка. Цялата информация, която се предава между възлите в мрежата, се
предава до централния възел, който обикновено е някакъв тип устройство, което препредава
информацията до всички други възли в мрежата.
Предимства:
- лесно се откриват повреди в съобщителната среда;
- лесно се добавят нови компютри (възли);
- лесно се отстраняват съществуващи компютри (възли);
- работоспособността на мрежата не зависи от отделните компютри (възли).
Недостатъци:
- централният възел е слабо място по отношение на надеждността;
- пропускателната способност може да бъде ниска при върхови натоварвания на мрежата или
при добавяне на нови компютри (възли);
- увеличена дължина на съобщителната среда.
Топология пръстен
Вид мрежова топология, в която всеки един от възлите в мрежата е свързан с други два възела
и първият и последният възел са свързани един с друг, образувайки пръстен. Информацията,
която се пренася между възлите в мрежата, пътува от един възел до друг възел по кръговиден
начин и информацията тече в единствена посока.
Двоен пръстен – мрежова топология, в която всеки един от възлите в мрежата е свързан с
други два, чрез две връзки до всеки един от тях. Информацията протича в противоположни
посоки в двата пръстена. Обикновено само един от пръстените пренася информация, но при
повреда двата пръстена се свързват за да се създаде обходен път и да продължи предаването
на информация.
Предимства:
- лесно се включват нови компютри (възли);

Недостатъци:
- маршрутът не се избира;
- при повреда на някой от компютрите или на съобщителната среда се губи работоспособност.
За да се избегне това е необходимо да се предвидят допълнителни средства – двоен кръг или
специална апаратура.
Топология хиперкуб
Напълно-свързан хиперкуб – вид мрежова топология, в която всеки от възлите в мрежата е
свързан до всеки от другите възли в мрежата чрез ‘point to point’ връзка – това прави възможно
едновременното предаване на данни от даден възел до всички останали.
Частично-свързан хиперкуб – вид мрежова топология, в която някои от възлите в мрежата са
свързан до повече от един друг възел чрез ‘point to point’ връзка – това прави възможно да се
съкратят разходите и сложността на напълно-свързаната топология.
Предимства:
- директен обмен на данни между компютрите (възлите);
- висока степен на надеждност;
- ако даден път отпадне, може да се намери обходен маршрут и мрежата няма да загуби
работоспособност.
Недостатъци:
- увеличена дължина на съобщителн