Лидерство

Слайд 1

лидерство

Слайд 2

1.Какво е лидерство?
Според теорията на мениджмънта лидерството е процес на упражняване на влияние върху хората в една организация, чрез осигуряване на смисъл, насоки и мотивация на тяхната съвместна дейност, с цел изпълнение на мисия и усъвършенстване на организацията.

Слайд 3

Лидерството е функция на обстоятелствата. Представлява феномен на груповата динамика; явление на неформалните личностни отношения;
Лидерът е лицето с безспорен авторитет в групата, способно да повлияе върху поведението на останалите членове в името на общата им дейност.
Лидерството е функция на поведението, на личностните черти на индивида и способността му за адаптация към различни ситуации.

Слайд 4

Лидерството е едновременно и процес и лични качества;
Различават се два вида лидери – формални и неформални

Слайд 5

2. Теории за лидерството
2.1. Универсални теории за лидерството:
Теории за великия мъж или жена - Според тази теория великите лидери се раждат, а не се създават.
Теория на чертите
Според тази теория онова, което прави лидера авторитет в една група, са неговите изключителни качества.

Слайд 6

Лидерски черти:
Инициативни, комуникативни, активни, установяват социални контакти.
Лидерът е човекът, който е вътре в групата, възприема се като „един от нас“, но влияе и превъзхожда останалите членове.
Проявява висока инициативност, активност при вземане на решения и тяхното изпълнение. Мотивиран, с голяма енергия и способност да заразява другите като ги активира и увлича.

Слайд 7

2.2. Поведенчески (бихейвиористки) теории

Те изучават действителното поведение на ефективните лидери, за да определят какви типове поведения водят до успех.
В тази насока работят две изследователски групи - университета в Мичиган и Охайо. Те стигат до извода, че ефективният лидерски стил се определя по два основни признака - ориентация към задачите и ориентация към персонала.

Слайд 8

Съгласно вижданията на тази теория лидерският стил е:
многостранен;
гъвкав;
придобито поведение което може да се усвоява.

Слайд 9

Ситуационни теории
Ситуационните теории не приемат, че има един единствен най-добър стил на лидерско поведение. Лидерската ефективност по-скоро зависи от взаимодействието на лидерското поведение със ситуацията.

Слайд 10

Като по-важни ситуационни фактори се посочват:
характеристики на лидера - личността, потребностите, миналия опит;
характеристики на подчинените - потребности, черти на личността, минал опит и утвърждаване;
характеристика на задачите - яснота на задачата, рутина, колективна работа;
характеристики на организацията - база на властта, правила и политика, време.

Слайд 11

Ситуативен модел на Фидлър

Приема, че ефективното лидерство зависи от съответствието между стила на лидера и степента до която трудовата ситуация му дава възможност за влияние и контрол.

Слайд 12

Ефективността на лидера зависи от отношението между лидерския стил (ориентиран към задачата и ориентиран към персонала) и трите ситуационни фактори: структура на задачата; взаимоотношенията лидер - подчинен; позиционната власт.

Слайд 13

Лидерският стил ориентират към задачите ще бъде по-ефективен когато съществуват екстремни условия и ситуацията е непредвидима. В тези случай основната цел е високоефективната дейност. Тогава когато ситуацията е умерено благоприятна за лидера е по-уместно да се използва стилът ориентиран към персонала.

Слайд 14

Теорията” път – цел”
Основната постановка на модела се основава на мотивационната теория на очакванията, според която ефективността на лидерството се свързва с мотивацията на персонала. Разглеждат се два ситуативни фактора: характеристиките на подчинените и елементите на работната среда.

Слайд 15

Очертават четири стила на лидерско поведение:
Инструменталният стил е сходен със стила на ориентация към задачите. Това е онова поведение, което включва планиране, определяне на конкретната задача, мониторинг и контрол, т.е набляга се върху становище, подчинените да знаят какво трябва да правят. По този начин у тях се засилва възприятието за добре свършена работа посредством вложени усилия.

Слайд 16

Подкрепящият стил означава проява на загриженост към благосъстоянието и здравето на хората, зачитане на техните потребности и създаване на благоприятна работна среда. Може да се отнесе към стила ориентиран към работещия. Има работещи с високи социални потребности, които добре се мотивират от този ръководен стил.

Слайд 17

Съучастническият стил също може да се разглежда в аспекта ориентация към работещия. Онова което го характеризира е акцента върху обмяната информация, съвместната работа и използването на идеи на подчинените при вземане на управленски решения. Този стил добре мотивира хората с високо самочувствие и увереност във собствените възможности.

Слайд 18

Стил ориентиран към постижение Означава да се накарат подчинените да работят на максимално високо равнище, търсейки непрекъснато усъвършенстване в работата чрез поставяне на предизвикателни цели. Този стил въздейства добре върху личности, които имат високи его, потребност от постижение, успех и реализация.

Слайд 19

Възгледите изложени в теорията път-цел показват, че лидерския стил не е еднозначен, постоянен и неизменен. Той е комплекс от разнообразно поведение.

Слайд 20

2.3. Съвременни теории за лидерството
Харизматично лидерство
Характеристиките, които харизматичните лидери притежават са свързани с изключително добре развити социални умения и способност за изграждане на отношения с последователите на дълбоко емоционално равнище.

Слайд 21

Теорията за харизматичното лидерство развива идеята, че за да може да се прояви харизматичният лидер са необходими подходящи последователи и ситуация.

Слайд 22

Характеристиките на харизматичните лидери се отнасят до:
комуникация на визия и цели;
самоувереност, увереност в последователите;
умение за вдъхновяване;
желание за промяна, иновативност и поемане на риск;
чувствителност към последователите и ситуацията.

Слайд 23

Характеристики на последователите:
идентификация с лидера;
емоционална податливост;
желание за промяна и растеж.

Слайд 24

Ситуационни обстоятелства
условия на несигурност, неопределеност;
условия на криза;
възможност за растеж, промяна, новаторство;

Слайд 25

Трансформиращо лидерство
Основната функция на лидерството е да се оформя ценностната система на организацията, да вижда перспективите в нейното развитие, да изгражда организационната култура. Новият тип лидер олицетворява стремежа за промяна като обединява всички в реализацията на тези идеи.

Слайд 26

Характеристика на този тип лидерство са:
Идентифициране и формулиране на;
Осигуряване на подходящ модел –пример на поведение;
Подпомага приемането на груповите цели;
Поддържане на високи очаквания за изпълнението;
Осигуряване на индивидуална подкрепа;
Осигурява интелектуална стимулация – стимулира ученето, креативността.

Слайд 27

По- важни умения свързани с умението на лидера да влияе:
Диагностични умения:
Идентифициране на ситуацията и необходимостта от промяна;
Откриване на факторите влияещи върху успеха, оценка на пригодността и мотивацията.

Слайд 28

Умения за точна перцепция и оценка на хората и събитията.
Умения за интерпретиране на поведението на индивида и групата (атрибуция).
Умения за комуникация.
Умения за говорене, четене, писане, слушане.

Регистрирайте се за пълен достъп