Механичен състав на почвата.Черноземи почви – обща характеристика.

Механичен състав на почвата.Черноземи почви – обща характеристика.
Механичен състав на почвата.
Ако твърдата фаза на почвата се разгледа от физична (механична) гледна точка, ще се види, че тя представлява полидисперсна система. Изградена е от голям брой отделни частици (елементи), които при естествени условия (например размиване във вода) по-нататьк не се разпадат на по-малки частички. Тези отделни механични частици са били наречени механични елементи. Най-добре почвата от физична (механична) гледна точка може да се охарактеризира по съотношението в нея на количествено на различните по големина механични елементи. Разгледан от тази гледна точка, съставът на почвите е получил названието механичен състав на почвите. Следователно меха‌ничният състав на почвата отразява количественото съотношение на различните по големина механични елементи в твърдата фаза на почвите. Установено е, че механичните елементи в почвите са толкова разнообразни пo големина, че на практика не могат да се намерят два еднакви по-големи на механични елемента. Това реално затруднява точното определяне на механичния състав на почвите. За да се избегне това затруднение, изследователите са предложели механичния състав да се определя по количественото съотношение на групи от механични елементи, в границите на определени размери, които като маса имат близки свойства. Тези групи от механични елементи, които показват като маса определени свойства, са били наречени механични фракции. Сега определянето на механическия състав на почвите става именно въз основа на участието в нея на отделните механични фракции.
Днес няма една общо приета класификация на механичните елементи в механични фракции. В различните страни са приети и се ползват различни класификации. В САЩ и някои други страни се използва Амери‌канската класификация, в Русия и доста други страни, включител‌но и в България се използва Руската класификация (на Н. А. Качински), а редица страни пък използват т.нар. Международна класи-фикация.
Прието е почвената маса да се разделя на по-едра част - едрозем, (или скелет) елементи по-едри от 1 mm no класификацията на Качински и по-едри от 2 mm по останалите класификации и дребнозърнеста част - ситнозем, елементи по-дребни от I mm по класификацията на Качински и пo-дребни от 2 mm no останалите класификации. Скелетът от своя страна обикновено се разделя на едри камъни - над 200 mm, едър чакъл - 200-20 mm и дребен чакъл - 20-2 mm. Ситноземът от своя страна има три основни фракции - пясък, прах и глина (ил), които се характеризират с различни физико-механични свойства: пясъкът притежава голяма водопролускливост, незначително капилярно покачване, няма пластичност и лецливост, при намокряне набъбва и при изсъхване се свива; прахът показва сравнително високо капилярно покачване, слабо изразена пластичност и лепливост, при намокряне слабо набъбва, при изсъхване слабо намалява своя обем, но образува плътна маса; глината (илът) притежава много високо капилярно покачване, много висока пластичност и лепливост, при намокряне много силно набъбва, при изсъхване много силно се свива, при по-висока влажност образува силно пластична и леплива маса и в сухо състояние представлява много твърда компактна маса.
Черноземи почви.
Черноземите са тъмноцветни до черни , автоморфни , дълбоко хумусни почви с по-мощен от 40 см. хумусно-акумулативен хоризонт тип mollic, с повече от 2% хумус и над 80% наситеност с бази.Те имат преходен В хоризонт (от типа cambic), който е по-тънък или равен на А и подпочва , богата на карбонати – хоризонт С (главно от льос).Почвите са със здрава зърнесто-троховидна , зърнеста до едроагрегатна структура по целия профил , специфична форма на отлагане на карбонатите във вид на твърди конкреции и псевдомицел.Характерна за тях е още богатата мезофауна и макрофауна (дъждовни червеи , насекоми , ровещи животни).
Черноземите в България са разпространени в най-северните части на страната от западната граница до Черно море.Заедно със същия тип почви в Румъния образуват Долнодунавско-Понтийска почвена фация на мицеларните черноземи в Суббореалния лесо-ливадно-степен почвен сектор на Европа (Глазовская, 1983).Черноземите са специфичен биоклиматичен природен продукт на степните и горско-степните райони с техния континентален и преходно-континентален климат.Тревистата растителност от типа на житните е играла и играе определяща роля в образуването и развитието им.Тя продуцира забележими количества органична материя както на повърхността , така и дълбоко в почвения профил, обуславя един природен феномен , наречен „ефект на ризосферата” , резултат на който е мощният хумусен хоризонт. Климатичните условия в районите им също така обуславят интензивни процеси на почвообразуване.Релефът на черноземите у нас е равнинен и вълнообразен , с надморска височина до 200 м.Образувани са главно върху льос и льосовидни материали от вюрмско и риско време , принадлежащи на долнодунавския фациес (провинция) и заемащи най-южното положение на льоса в Европа (Минков,1968).
Макар и твърде ограничено , черноземи се формират и от други материали – елувий от базични скали , богатокарбонатни изветрителни продукти от мергелни варовици в Новопазарско , холоценски алувиални наслаги с гранулометричен състав , подобен на льоса по терасите на реките в Северна България , по долината на р.Хаджийска и р.Тунджа в Южна България (Нинов и др.,1984).
В географски план черноземите следват една последователност , съвпадаща с посочените закономерности на изменения на почвообразуващите материали и растителността.
Те съдържат от 45 до 60% глина с доминиране на праховата фракция , характерна за льоса.Налице са промени и в дълбочина на профила – в ивицата , близка до р.Дунав , имат най-много глина в повърхностните си части и в дълбочина стават по-леки.Относително по-глинеста е втората част на профила в посока към Предбалкана.Физико-химически и мениералогически черноземите са с еднообразен профил , отделните показатели , на който при подтиповете са само с известни разлики.Всички съдържат главно хидрослюдести минерали.Сорбционният капацитет , който е сравнително висок , е с по-ниски стойности в черноземите покрай р.Дунав и по-вискои при по-глинестите.Съдържанието на карбонати достига до 20-25% и повече , но при различните подтипове е на различни места в профила – от повърхността до 90-120 см. в дълбочина.Черноземите са висока водозадържаща способност и създават водни запаси , осигуряващи растенията с вода.В отделните части на страната те имат различем педоклимат – от умерено топъл и сух в ивицата покрай Дунав , до топъл и засушлив в Добруджа.
Черноземите са едни от най-плодородните почви в България.Те са много добри за отглеждане на пшеница , ечемик , царевица , слънчоглед и др.Върху тях в някои райони растат среднобонитетни дъбови гори.
В световен мащаб (FAO , 1998, 1990) , в зависимост от проявлението и дълбочината на излужаване на карбонатите и присъствието на глееви свойства в профила , черноземите се поделят на 5 основни подтипа , като 4 от тях ги има и у нас
Подтип обикновени черноземи (излужени черноземи).
В този тип почви са съчетани най-характерните черти на черноземите като почвен тип и на черноземния почвообразувателен процес.Тези почви са основната съставна част на черноземния тип у нас с многобройните видове по степен на излуженост и мощност на хумусния хоризонт.Те съставят основата на почвената покривка от черноземи и заемат 10% от общата площ на страната.
Подтип лесивирани черноземи (деградирани черноземи , оподзолени черноземи).
С характерните си диагностични показатели – поява на лесиваж , ясна текстурна диференциация на сорбционния капацитет по дълбочина на профила , присъствие на добре изразен глинест В-хоризонт , буцесто-призматична структура с голяма плътсност , вкисляване на реакцията с поява на обменен водород и обменен алуминий и т.н. , лесивираните черноземи осъществяват прехода между черноземите и файоземите.Те заемат малка площ.
Подтип карбонатни (кестеняви) черноземи (карбонатни черноземи)
Този подтип е широко разпространен в крайдунавските райони и Добруджа , където заема около 6,5% от територията на страната.Съдържат карбонати и имат карбонатен „мицел” по целия си профил.В сравнение с другите подтипове на черноземите са с по-плитък профил и с по-малко хумус.Карбонатните черноземи наред с благоприятните си агрономически качества имат и някои особено отрицателни свойства – присъствието на карбонати в тях е причина за хлороза по растенията поради липса на желязо и манган , както и за фосфорен глад , породен от блокиране на подвижните форми на фосфора.Разпрашената орница на по-леките по механичен състав разновидности на обширни територии е предпоставка за поражение на тези почви от интензивна проява на дефлация.
Подтип глееви черноземи (ливадни черноземи)
Те са разположени на по-високите – втора и първа надзаливни речни тераси върху алувиални и/или пролувиални материали с льосовиден характер.Имат хидрогенен произход и генетично са близки с ливадно-заблатените почви и глеевите файоземи.Заемат около 1,35% от площта на страната.Рапзространени са по долините на реките от Северна Бългаия , крайдунавските низини , както и някои места по долините на реките Хаджийска и Тунджа в Южна България.Характерно за тях е , че се овлажняват от подпочвени води , които обикновено са на дълбочина 4-5 м.Този тип овлажняване предизвиква образуване на глееви (синкави и оранжеви) оцветявания и нюанси по повърхността на агрегатите на дълбочина между 50 и 100 см.Появява се хидроморфна акумулация на карбонати с формиране на карбонатна подпочва.
Глеевите черноземи имат твърде мощен хумусно-акумулативен хоризонт с троховидна или зърнесто-троховидна структура и повишено съдържание на хумус.Повъхностният хоризонт А съдържа от 2,5 до 4% органично вещество , което намалява в дълбочина до 1%.По механичен състав са средно и тежко пъчливо-глинести.Реакцията им е неутрална или слабо алкална.Притежават много благоприятни водно-физични свойства и са изцяло усвоени за земеделие.

Литература:
География на България, Форком, С., 2002
Гюров Г.,Артинова Н. 2001. ”Почвознание”, Макрос,Пловдив