Метрология и технически измервания

1.Главната задача на метрологията е да:
-Осигури единство,проследимост и необходима точност на измерванията
2.Грешката във формата на детайла-конусност:
-отклоненията от надлъжната форма
3.Постоянството на измерването е:
-размерът на тази единица да остава неизменен във времето,в границите на установената точност на измерването
4.Коя от посочените точности може да се постигне с шублер
-0,1 мм
5.Единството на измерванията се нарича:
-състояние на измерванията при което резултатите от тях са изразени в узаконени единици и грешката на измерването е известна със зададена вероятност
6.Метод на измерване се нарича:
-съвкупност от теоретични и практически действия използвани при извършване на измерването по определен принцип
7.Задачи на метрологичното осигуряване
-да гарантира процесите на възпроизвеждане,съхраняване и предаване на останалите,за осигуряване на единство на измерванията
8.В България държавната политика в областта на измерванията се изпълнява от;
-министерски съвет
8.Инстументалните грешки са грешки който:
-се причиняват от несъвършенство или отклонения в използваното средство за измерване
9.При обективният контрол се наблюдава:
-количествени и качествено оценяване
10.В България действа :
-международна система за единици
11.Приложната метрология се занимава с:
-проблеми на измерванията на величини в определена област
12. ANSI е:
-международна организация на стандартизация
13.Точност на измерване е:
-степента на близост на измерваната величина до измерваната
14.Агрегатиране:
-принцип на производствена машина,съоръжения и уреди основани на използването на ……….
15.Абсолютна грешка:
-алгебричната разлика между измерваната стойност и стойност приета за сравнения на ……
16. Метрологията е наука за измерванията. “Област от знания, отнасяща се за измерванията” (БДС 11244-90).
17. точност се разбира степента на съвпадане на резултатите от измерването с истинската стойност на измерваната величина
18. . Единство на измерванията е състояние на измерванията, при което резултатите от измерванията са в законни единици и техните неопределености са изразени с обявено ниво на вероятност
19. . Проследимост на измерванията (traceability of measurements) - свойство на резултат от измерване или стойност на еталон, които могат да бъдат свързани със установени еталони, обикновено международни или национални, чрез непрекъсната верига от сравнения, които имат обявени неопределености
20. ЕТАЛОН е средство за измерване
21. ПЪРВИЧЕН е еталонът с най-високи метрологични характеристики в дадена област
22. СПЕЦИАЛНИЯТ еталон е предназначен за възпроизвеждане, съхраняване и предаване на единицата при особени условия
23. . РАБОТЕН еталон е вторичен еталон използван за измерване при изпитване, атестация, проверка, калибриране
24. Единичен - представлява една мярка, измервателен уред или уредба без участие на други средства за измерване
25. . Групов - съвкупност от еднородни мерки или измервателни уреди за съхраняване на единицата
26. Еталонен комплект – състои се от еталони с подходящо подбрани стойности, чрез които единицата се съхранява и възпроизвежда в определен обхват
27. Метрологично осигуряване – всички разпоредби, технически средства и действия, използвани за удостоверяване на метрологична достоверност на резултатите от измерване
28. Измерването е съвкупност от действия за определяне числената стойност на дадена величина
29. Величината (quantity) е свойство на явление, тяло или вещество, което може да се различи качествено и да се определи количествено (Закон за измерванията) - дължина, маса, време, температура
30. . Измерителна единица -unit (of measurement) - скаларна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се изразят техните големини
31. Стойност (на величина) - value (of a quantity) - големината на дадена величина, изразявана като произведение на измерителната единица и число
32. . Величини са геометричните размери, скоростта, времето, температурата и др.
33. Метод на заместването – измерваната величина се замества с известна величина, възпроизвеждана чрез мярка3
34. . Диференциален метод – на измерителния прибор въздейства разликата между измерваната величина и известна величина, възпроизвеждана чрез мярка
35. . Нулев метод – резултат от въздействието на величините върху прибора за сравняване води до нула
36. Метод на съвпадението – разликата между измерваната величина и величината, възпроизвеждана чрез мярка
37. Средство за измерване (СИ) – техническо средство с нормирани метрологични характеристики, използвано при измерванията
38. Мярката е устройство, предназначено да възпроизвежда или неизменно да дава по време на неговото използване една или повече известни стойности на дадена величина
39. . Измервателен уред е устройство, предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече устройства
40. Видове грешки Точността на измерване е степента на близост на измерената величина до измерваната
41. По размерност: Достойнствата на определен резултат от измерването могат да се изразят чрез абсолютната или относителната грешки на измерването
42. Абсолютната грешка е алгебричната разлика между измерената стойност хi и стойността приета за сравнение хср, която може да бъде истинската стойност
43. Относителната грешка е отношението на абсолютната грешка от измерването към истинската (действителната) стойност на измерваната величина
44. Систематични - остават постоянни или се променят закономерно при повторни измервания на една и съща величина
45. Грубите грешки намаляват грубо достоверността на резултата от измерването или го правят невалиден
46. Методични (грешки от избрания метод на измерване) – причинени са от несъвършенство на приетия метод на измерване
47. Субективни– породени от присъствието и действието на оператор - грешки при настройване на СИ, температурна грешка от топлинно излъчване и контакт на оператора с обекта на измерване и СИ
48. Статични грешки – те не зависят от скоростта на изменение на измерваната величина, това са грешките на СИ при измерване на физическата величина приета за постоянна
49. Динамични грешки – или зависещи от скоростта на изменение на измерваната величина, обусловени са от несъответствието на реакцията на СИ на скоростта на изменение на измерваната величина
50. Взаимозаменяемостта е принцип на проектиране, производство и експлоатация на машиностроителни изделия, осигуряваща възможност за сглобяване и ремонт
51. Стандартизацията е "Дейност за определяне на предписания за общо и повтарящо се прилагане, отнасящи се за действителни или евентуални проблеми
52. Стандартът е нормативно-технически документ по стандартизация, приет на базата на консенсус, който определя норми
53. Унификацията се състои в уеднаквяване на детайлите, възлите и изделията, правилата за приемане, методите за изпитване, параметрите, термините и т.н
54. Типизацията е частен случай на унификацията, чиято цел е да се съкрати голямото разнообразие на изделията
55. . Точност на линейни размери Точността на размерите на повърхнините на детайлите се определят от тяхното функционално предназначение и се задават чрез степен на точност и допусково поле
56. Точността на формата и разположението се дефинира като степен на съответствие между формата и разположението на номиналните и реалните елементи
57. Под отклонение на формата се разбира разликата между формата на реалния и номиналния елемент
58. Отклонението от разположение на повърхнините се определя като отклонение на реалното разположение на разглежданите елементи на детайлите спрямо тяхното номинално разположение
59. Награфена мярка за дължина се нарича мярката, чрез която се измерваната дължина се възпроизвежда като най-късото разстояние на нанесените върху нея скални знаци
60. - Масивните щрихови мерки се използват директно като скали за отчитане в машините
61. Измервателни метални линийки (фиг.6.4) – щрихови мерки за измерване на линейни размери чрез непосредствено сравняване на измервания размер с мярката
62. Стоманени измервателни рулетки (фиг.6.5) – стоманена гъвкава плоска или профилирана лента, предназначена за измерване на големи дължини
63. Ненаграфена мярка за дължина се нарича еднозначна мярка, дължината на която се определя от най- късото разстояние между противоположните й измервателни повърхнини
64. Нониус (фиг.6.12) е спомагателна разграфена скала на измервателен инструмент, която позволява измервания (на линейна дължина или ъгъл) с точност, по-голяма от тази, използваща прякото разчитане на една-единствена равномерно разграфена скала.
65. Прав нониус - спомагателната скала е направена така, че когато нейната нулева точка е подравнена с нулевата точка на основната скала
66. . Обратен нониус - среща се по-рядко и е подобен на правия нониус, но неговите деления са на малко по-голямо разстояние едно от друго от тези на основната скала
67. Шублерите са най-масово използваните ИС в цехови условия. Предназначени са за измерване не само на външни линейни размери, но и на вътрешни и за разчертаване
68. Дълбокомерите (фиг.6.14) са шублерни уреди, предназначени за измерване на дълбочини на канали, глухи отвори, на височини на стъпала в детайлите.
69. Високомери са шублерни уреди с вертикална направляваща масивна основа, предназначени за измерване на вертикално разположени размери, а някои типове – и за разчертаване.
70. Микрометричните уреди се наричат средства за измерване, които основен функционален елемент е микрометричната двойка винт-гайка, която превръща въртеливото движение на барабана на измервателния уред в праволинейно на измервателните челюсти
71. Микрометърът се използва за измерване на външни размери с точност 0,01; 0,002 и 0,001 mm. Изработват се микрометри за измерване на размери от 0,001 до 1600 mm.
72. Микрометърът-въртомер (фиг.6.18) има същото принципно устройство, както обикновеният микрометър.
73. Микрометърът-дълбокомер (фиг.6.19) се състои от опора, съединена неподвижно с вътрешната втулка, в която се движи стеблото на микрометричния винт, и застопоряващото устройство
74. Микрометърът-резбомер (фиг.6.20) се използва за измерване на средни и вътрешни диаметри на външни резби
75. Измервателни глави-лостови предавки,зъбни предавки,пружинни предавки,пружинно-оптични
76. Вътромерите-дюзомери представляват специална конусна калибър-пробка (фиг. 6.33), монтирана към дръжка с отчитащо устройство, показващо преместването на пробката. Използват се измерване на отвори с диаметри в интервала 0,47-12,2 mm и 3 -18 mm
77. Точков метод. Определят се координатите на определен брой точки, разположени сравнително равномерно по измерваната цилиндрична повърхнина
78.Измерване на отклоненията на формата на равнинни повърхнини- Механични,Хидростатични методи, Оптични методи
79.Измерване на отклонението от праволинейност- механичен метод с лекалнилинии,хидростатичен метод с либела,оптични методи с оптичен нивелир.
80.Измерване на разположението на повърхнините- тази група параметри задължително трябва да има повърхност
81.Допуск на ориентация – отклонение от успоредност,отклонение от перпендикулярност
82.Допуск на местоположението- отклонение от съосност,концентричност,отклонение от позиция,
83.Допуск на биене- радиално биене