Младежката безработица в България

Младежката безработица в България
(икономическо есе)
Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната
икономика на развитите страни, изразяващ несъответствия в търсенето и предлагането
на труд на пазара на труда. Най-общо безработицата е понятие, с което се описват
всички лица, които текущо не са заети, но активно търсят работа или очакват отново да
се върнат на работните си места. Безработните са част от така наречената активна
работна сила, която обхваща онази част от населението, можеща и активно желаеща да
работи, чиито долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на
съответната страна. Именно тази активна работна сила формира трудовия пазар. Нейни
основни участници са две категории хора: заети (employed) и безработни (unemployed).
В настоящия момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и
задълбочаващ се във времето проблем – безработицата, болестта на обществото, за
която все още не са открити ефективните пътища за преодоляването й. Особено
тревожен е факта за младежката безработица. Недопустимо е в началото на новото 21-
во хилядолетие хиляди млади хора да губят натрупаните знания, умения и опит поради
невъзможността да се реализират в собствената си страна.
Непрекъснато растящата младежка безработица е един от проблемите, който
тревожи всички развити общества. Днес в целия свят по данни на Международната
организация на труда над 60 милиона млади хора са без работа. Статистиката показва ,
че средното ниво на безработица сред младите жени и мъже е близо три пъти по-високо
отколкото сред възрастното население. Картината в България не е по-различна – около
190 хиляди от регистрираните безработни са на възраст до 29 години.
На пазара на труда младежите са значителна по размер група от лицата в неравностойно
положение. Причините за това състояние са: образование, което не съответства на нуждите на
трудовия пазар, трудното започване на първа работа, по – ниското заплащане, както и желанието
за миграция след завършване на образование в търсене на по – добра реализация. Върху
равнището на безработица сред младите хора действат редица социално-икономически,
политически и демографски фактори. Те са обусловани от икономическото развитие на
страната. Резкият спад в развитието на общественото производство, забавената структурна
реформа и приватизацията, нарастващите изисквания за повишаване на икономическата

активност и закриването на голям брой губещи предприятия, рестриктивната финансова
политика в условията на валутен борд стоят в основата на тези сложни процеси.
Младежите са групата, която представлява близкото бъдеще на обществото. Те са
най – ценното богатство, защото с техните умения, възможности и интелектуален
потенциал са от изключителна важност за страната ни. Поради тази причина държавата
трябва да играе основна роля в грижата за тази част от обществото.
В Гърция, Испания и Ирландия безработицата е по-висока от нашата, но никъде
в Европа няма такава драстична разлика между младежката и средната безработица за
страната. Това е заключение на германците. В България младежката безработица е два
пъти по-висока от средната - просто защото няма политика за борба срещу нея.
34% от младежите с основно образование са с професия "безработен". Всеки четвърти
със завършено средно образование е изхвърлен от пазара на труда. Дори 17% от
висшистите нямат работа.
Като една от причините за високия относителен дял на безработицата сред
младите хора трябва да се посочи факта, че образователната ни система се оказва
неподготвена да осигури в новите условия квалификация, съответстваща на
потребностите на съвременното производство и реалното търсене. Трудовият пазар
изисква кадри с високо образователно равнище, качества и умения. Училището все още
се стреми да дава знания на учащите, а не опит, за да направи лесен прехода от статуса
на обучаван към статуса на самостоятелна и активно действаща личност. В последните
години се наблюдава, че качеството на образованието в България непрекъснато спада.
Това е не само индикатор за недостатъчната ефективност на образователната система и
инвестициите в нея, но и за необходимостта от по – нататъшно обучение на младежите,
завършили училище, а също така е и същностна предпоставка за намаляване качеството
на работната сила в близкото бъдеще и за засилване диспропорциите на пазара на труда
от образователно – квалификационен аспект. Не са малко младите хора, които се
задоволяват с по – ниска степен на образование и професионална подготовка поради
липса на мотивация или пък поради големите разходи по обучението. Анализът на
младежката безработица показва, че най – силно са засегнати младежите със средно
образование и най – вече лицата без високо равнище на професионална подготовка.
При изследване на заетостта и безработицата особено тревожни са
констатациите, свързани с отпадането от образователната система на 22% от младите
хора. Това са тези младежи, които напускат училище преди завършване на средното си
образование. Значителен дял от тях се пада на ромите. Ромската етническа група в

младежката възрастова група е в границите на 15 – 16%. От тях 60% отпадат още в
началната степен на образователната система, като само 10% от младите роми изобщо
достигат до средно образование. Пълната функционална неграмотност обхваща 20% от
тях.
В особено незавидно положение са младите хора до 30 години, които дори нямат
трудови навици – повече от 80% от тях никога не са работили. Шансът на тези хора да
намерят реализация на трудовия пазар и то в сферата на все по – силна технологизация
и автоматизация на производството е близък до нула. В абсолютно изражение това
означава, че между 120 – 140 хиляди млади хора нямат шанс да получат реализация на
пазара на труда. Това е неоправдано пропиляване на човешки ресурси.
Все по-често обучението в университета приключва по финансови причини.
Кредити за образование се взимат все по-трудно, и то при неизгодни условия. А колко
от работещите млади българи са заети по своята специалност? 62% са на длъжност,
която отговаря на квалификацията им. Но и делът на незаетите по специалността си
остава прекалено висок. Всеки пети се занимава с дейности, различни от придобития
квалификационен ценз, а 17% работят по допълнителната си специалност.
Българските университети бълват юристи и икономисти, но в момента и строителните
инженери са без работа... При "свръхпроизводство" на едни специалисти и дефицит на
други е логично да има разминаване между потребностите на бизнеса и предлагането. В
резултат от тази диспропорция дори и безработните, които не са се обезсърчили и
търсят работа, намират само временна заетост. Попаднал на борсата, младият
специалист най-често прави компромис и в повечето случаи приема каквото и да е.
След известно време обаче зарязва занятието, защото не се чувства на мястото си. И
цикълът на временната заетост се завърта отначало.
“Излишни” се оказват не само нискоквалифицираните, но и млади хора с много
висока квалификация. Днес хиляди младежи с висше образование просто не могат да
намерят работа. Образованието им не е съобразено с изискванията на пазара. Масово
явление е висшисти да работят в магазини и на сергии, момичета с дипломи на
икономисти, филолози и педагози, да се трудят като продавачки, санитарки или
сервитьорки. Много тревожно е, че дълготрайната безработица все повече се
“подмладява” – почти всеки втори от безработните младежи е дългосрочно безработен.
Безработните младежи, които са без работа над 1 година са над 46% от общия брой на
младежите без работа. Вече всеки четвърти от регистрираните безработни младежи е с

престой на пазара на труда над 2 години. Над 90 % от регистрираните безработни
младежи са без право на обезщетение.
В същото време, през последните 1-2 години се наблюдава противоположна
тенденция на пазара на труда – кризата с кадрите – липса на свободна работна ръка с
квалификация и образование, съответстващи на потребностите на работодателите.
Основните причини за нея са растеж на икономиката и разширяване на вече работещите
предприятия, нови чужди и български инвестиции, големите инфраструктурни проекти
и неефективно използване на персонала.
При намирането на работа младите хора са в неблагоприятна ситуация и заради
изискванията за трудов стаж, каквито има в повечето обяви за работа. Считайки че нямат
нужния професионален опит, работодателите избягват да ги назначават. Нямат мотивация да
изразходват средства, нито пък време за обучението им. Това обрича младите хора на
продължително търсене на работа – не ги назначават, защото нямат стаж, те не могат да
натрупат стаж след като не ги вземат на работа.
Преобладаваща част от безработните младежи изобщо не са работили т.е. на тях им
липсват трудови умения и опит, което ги прави неконкурентни в търсенето на работа. Трудовият
опит на работещите младежи е малък. Това увеличава риска да останат първи без работа при
евентуални съкращения – те са „новаците”, от които най – напред се освобождават. В същото
време нагласата у родителите „да се грижат за своите деца цял живот” прави младите хора
нерешителни, плахи и неустойчиви пред прага на самостоятелния живот, където сами трябва да
се справят с трудностите при всекидневния избор на различни неща.
Масовата безработица се отразява крайно неблагоприятно и върху младежите, успели да
намерят работа, защото несигурността и заплахата че всеки момент могат да я загубят ги
принуждава да се примирят с налаганите от работодателите условия. Често те получават по-
ниска заплата от обичайната или пък работят срещу минимално заплащане. Много млади хора
работят в „сивата икономика” без трудов договор, регламентирано работно време и т.н.
Тази нерегламентирана заетост лишава младежите от осигурителни и пенсионни права,
както и от натрупване на официално признат трудов стаж. Хиляди младежи, изгубвайки
работата си, се лишават от възможността да получават обезщетение при безработица.
При цялата безработица в ЕС обаче е отбелязан макар и малък спад за 2011-а в
сравнение с 2010 г., докато безработицата в България продължава да нараства според данни на
Евростат. В сравнение с преди една година тя се е повишила с 1.5 на сто. Статистиката ни
отрежда второ място сред 11-те държави членки на ЕС с увеличени нива на безработицата. Най-
тревожното е, че почти всеки четвърти млад българин е безработен, а равнището на младежката
безработица в България е над средното за страните от ЕС. Какви биха могли да бъдат причините
за това? Едно от ключовите обяснения, което се подкрепя и от редица изследвания, е наличието

на негъвкав пазар на труда и по-специално съществуването на минимална работна заплата и
минимални осигурителни прагове.
Едни от най-цитираните автори в областта на анализа на ефектите от минималната
заплата са Neumark and Wascher. След задълбочено изследване, обхващащо 17 страни от ОИСР
за периода 1975-2000 г., Neumark and Wascher (2003) достигат до извода, че минималните
заплати водят до по-висока безработица сред младежите. Нещо повече, този ефект е по-силен в
страни, в които минималната заплата се различава значително на ниво индустрии или региони.
Още един аргумент за премахването на минималната работна заплата дава и самата
статистика. В много държави от ЕС и Европа като цяло, където няма определена минимална
заплата, процентът младежка безработица е в пъти по-нисък от този в България за 2010 г. Така
например в Австрия тя е 8,8 %, в Германия - 9,9 %, в Дания 13,8%, в Норвегия - 8,9 % (по
данни на Eurostat).
С негативен ефект върху пазара на труда са и минималните осигурителни прагове, чието
покачване традиционно е на дневен ред преди началото на всяка календарна година.
Въвеждането на минимални осигурителни прагове и повишаването им увеличава неминуемо
разходите за труд на работодателите. Високите разходи за труд са причина много от
работодателите да преосмислят намеренията си за нови назначения поради допълнителната
финансова тежест, която