Мястото на жертвоприношението в религиозните ритуали в Древна Гърция

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА КУЛТУРАТА

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

Мястото на жертвоприношението в религиозните ритуали в Древна Гърция

по учебната дисциплина:
„Антична култура. История на Гръцката култура”

Студент: Преподавател:
Стефан Мандалски Д-р Вяра Калфина
фак. № 1937
специалност Културология

София
януари 2015
Ритуалите в Древна Гърция представляват последователност от предписани норми, които указват начина, по който ритуалът трябва да се изпълни, за да бъде успешен, но това съвсем не значи, че ритуалът е строго догматичен. Той може да има много различни вариации в зависимост от това кога и къде се изпълнява. Неговата цел е да скрепи съюза между боговете и хората, но също така има и много важна социална роля. Самото процес на извършване на ритуала сплотява хората и подобрява техните връзки, защото всички имат място в церемонията. Важна част от ритуалите и празниците играе жертвоприношението. То осигурява благоразположението на боговете и скрепява връзката им с хората.
Всяко жертвоприношение, обществено или лично, е сложно действие, което се подчинява на правила, утвърдени от традицията. То се състои в това да се поднесат тържествено на боговете, като се спазват предписанията на обреда, хранителни продукти: зърнени храни, зеленчуци, напитки или жертвени животни. Тази дефиниция ни дава ясна представа за това какво представлява жертвоприношението, но също така трябва да се отбележи, че то, в повечето случаи, е кулминацията на ритуала.
Жертвоприношението също играе важна роля в сплотяването на общността, защото част от месото на жертвените животни при кръвните жертвоприношения е било изяждано от участниците в ритуала. Вазите от Атика ни разкриват, че хората са свързвали жертвоприношението с идеята за тържественост, празнично настроение и благодат. Освен социалния аспект на жертвоприношението, има и правен. Считало се е за светотатство да се принесе жертва, която не е утвърдена от обичая. В такъв случай са се предвиждали парични глоби и религиозни наказания. За да се избегнат подобни случаи, принасянето на жертва се е извършвало от специални лица, като в повечето случаи тази дейност се е извършвала от жрец или жрица.
Жертвоприношенията могат да бъдат кръвни и безкръвни, като двата вида се различават в изършваните церемонии, в поводите и в култовете, на които се принасят, но те също така си приличат. Има някои ритуали, които изискват и двата вида жертвоприношения: кръвни и безкръвни.

Безкръвни жертвоприношения
Безкръвните жертвоприношения се състоят в поднасяне на дарове на боговете, които се състоят от плодове, зеленчуци, житни продукти, подправки или хляб, направен в най-различни форми или от най-различни съставки. Този вид е много разпространен, защото може да се изпълнява и в личните жилища на хората, дори и ежедневно. Но освен като ежедневни дарения, някои култове изискват само и единствено такъв вид жертвоприношения, като например този на Черната Деметра (Black Demeter) в Аркадия.
В Атина са се провеждали празници, честващи ролята на Аполон във вегетативния цикъл, чиято кулминация била безкръвно жертвоприношение.
Безкръвните жертвоприношения могат да бъдат определящи за името на празника, като например празника Таргелия, който бил кръстен на таргелос (thargelos), който представлява вид хляб изпечен специално за случая от първото брашно за годината. Той бил тържествено занасян до олтара чрез шествие.
Празникът не е единствения повод за принасяне на безкръвни жертвени дарове. Даровете са били оставяни в храма до олтара на маси (trapezai), който били специално осветени за целта. В някой храмовете даровете са се оставяли на различно свещено място, като например в краката на статуята на божеството. В Делос, освен олтара, който е служел за извършване на хекатомби, е имало и друг олтар, който е бил специално осветен и на него са се оставяли безкръвните жертвени дарове. На него се оставяли дарове в чест на Аполон Генетор. В култа към него било забранено да се жертват животни или да се пали огън.
Питагорейците и орфистите принасяли безкръвни жертвени дарове в името на ритуалната чистота. Те не ядели месо по никакъв повод, а храната им се състояла главно от мед и житни растения, затова и даровете, който предлагали на боговете били именно тези храни. Орфистите отказвали да се включат в обществения живот под всякаква форма, като това включва и разпределението на месото при жертвоприношения, което е важна част от социалния живот на гърците от тази епоха.

Кръвни жертвоприношения
Кръвните жертвоприношения играят важна роля в празниците и дори в спортните игри. Начина на тяхното принасяне в чест на боговете има вариации в зависимост от това дали божеството е хтонично или соларно, в зависимост от мястото, където бива извършвано, дали се извършва в чест на някой херос и т.н. Те са подобрявали взаимоотношенията на човека и божеството, но също така и на самите хора в общността.
В повечето случаи жертвоприношението представлява ритуално убийство на жертвени животни, като част от тях бива изгаряна на олтара в чест на божеството, а другата част бива изпичана и консумирана от хората, който принасят жертвата. Ритуалът на жетвопринасянето е регулиран от свещени предписания, като по този начин се предпазват присъстващите от това да бъдат отъждествени с животните, които се хранят с плътта на други животни. Този аспект е бил много важен за древните гърци.
Броят на животните, които са били пренасяни в жертва зависи от повода и от финансовото състояние на този, който принася жетвата. В някои случаи се изисква жетвеното животно да е точно определено. Това разделение е в зависимост от божеството, на когото се принася жертвата. На Зевс се е принасял бик, на Атина – крава, на Деметра – прасе, на Хеката – черно куче, на Дионис – прасе, на Афродита – птици, на Арес – куче и т.н.
За ритуала на жертвоприношението научаваме много от епосите на Омир. То е описано подробно още в първа песен на „Илиада“ (Илиада, I, 447-479), а в „Одисея“ се описва жертвоприношението извършено от Нестор в двореца му в Пилос, за да приветства Телемах.
Думата, с която се назовава най-често освещаването на жертва е thuein (θύειν). Тази дума може да бъде използвана за двата вида жертвоприношение (кръвно и безкръвно), за оброчните дарове, за жертвите в чест на някое божество и в чест на мъртвите или херосите. Точното значение се определя от контекста, в който е използвана думата. Използвана е още от Омир в смисъл на „изгаряне в чест на боговете“.
Другата използвана дума е тусия (thusia, θυσία). Отначало тази дума е значела „хвърляне в огъня в чест на боговете“, но по-късно започва да се използва като „жертва за боговете“. В класическата епоха думата придобива двояк характер и започва да се използва не само в смисъл на жертвоприношение, но и в ежедневието със значението на угощението с месо, което следвало след принасянето на жертвата.
По време на различните етапи на жертвоприношението са били използвани различни видове предмети, инструменти и съдове, който получавали сакрална стойност въпреки битовия им характер. Те са били поставяни до издигнатия олтар наречен бомос (bomos). Някой от използваните вещи са: триъгълна кошница наречена канун (kanoun на английски, κανοῦν на гръцки), в която се е носел ечемика за поръсване на олтара и в която бил скрит ножа, с който е убивано жертвеното животно; стомна, която се е използвана за ритуалното очистение, наречена лутерион (louterion); съд, нааречен спагейон (sphageion), в който била събирана кръвта на жертвеното животно. За сготвянето на животното били необходими следните вещи: маса, наречена трапеза (trapeza), която се намирала до олтара и служела както за предварително нарязване на трупа, така и за разпределението на месото сред участващите в ритуала; шишове, наречени обелой (obeloi), които служели за изпичанена вътрешностите и месото; котел, наречен лебес (lebes), в който се е варяла останалата част от месото разпределяна между участващите.
Най-тържествената форма на тусия (thusia) са жертвоприношенията, които били организирани от градовете по време на религиозните празници. По време на Панатенеите в Атина и Хиацинтия в Спарта били пожертвани стотици животни, за да се изхранят празнуващите. Жертвоприношенията от този тип се извършвали, за да се скрепи връзката между града и божеството, което го покровителства, както и да се установи и затвърди социалният ред. Угощението след церемонията било времето, в което се възстановявали старите връзки между хората и се изграждали нови чрез споделянето на общата трапеза.
Жертвените животни били избирани чрез сложни и дълги процедури. Те трябвало да отговарят на критериите за чистота поставяни от жреците, които отговаряли за правилното изпълнение на ритуала. Чистотата на жертвеното животно била от съществено значение. Ако козината на животното била повредена, например, то се считало за нечисто.
Ритуалът започвал с шествие, наречено помпе (pompe), водено от жреца, чрез което жертвата била довеждана до олтара. Ако жертвоприношението било извършвано по време на обществен празник, начело на шествието били управниците на града, които принасяли жертвата от името на града. Всички участващи активно в жертвоприношението били наредени до олтара. Това били жрецът, жената, която носила водата за очистване, жената, която носила кошницата с ечемика, в която бил скрит ножа за убийството на животните, мъжът, чиято роля била да убие животните, неговите асистенти и най-накрая жителите на града, от името на които били принасяни жертвите. След това жрецът произнасял молитви и напръсквал главата на жертвата с водата, за да се запази обредната чистота. Следващият етап от ритуала е бил разпръскването на ечемичените зърна над олтара, на който бил запален огън. В огъня бил хвърлян и кичур от козината на жертвата. Тази част била много важна и имала фунцията на освещаване. Без нея жертвоприношението се считало за неуспешно. Следващият етап се състоял в убийството на жертвеното животно. Палачът зашеметявал животното с удар по главата и след това прерязвал гърлото му. Главата на животното била държана изпъната назад, за да може кръвта да опръска олтара. Много често се е използвала специална ваза, в която се събирала кръвта на жертвата и след това с нея се е поливал олтара. След това част от месото се изгаряло, а другата се разделяла между участващите в ритуала.
Съществуват и ритуали, в които цялото месо било изгаряно, като това цялостно изгаряне на жертвата се нарича холокост (holocaust). Олтарът, на който били изгаряни жертвите се нарича есхара. Той е представлявал нисък олтар, гроб или директно пукнатини в земята. Този вид ритуал се извършвал в чест на хтоничните божества, на херосите и на мъртвите. В атическите гробища била намерена пепел от жертвоприношения край гроба. В този случай мястото до гроба било използвано като есхара.
За жертвени животни са се използвали домашни животни, но е имало изключения, в които са се принасяли в жертва и диви животни. Такъв е случаят с култ