Неработоспособност

Неработоспособност
Неработоспособността е обща последица от реализирането на редица осигурени социални
рискове. Поради невъзможността, която създава осигуреното лице да изпълнява трудовите си
задължения, тя води до намаляване или загубване на трудовите доходи на осигурения. Това му
създава материално затруднение, което обуславя намесата на осигурителното право.
Десетилетия наред нашето осигурително законодателство си служеше с термина
„нетрудоспособност“, за да изрази неспособността на осигуреното лице, поради липса на
физически или умствени сили да изпълнява трудовите си задължения. С приемането на КЗОО
през 1999г. терминът „нетрудоспособност“ беше заменен с „неработоспособност“. В специални
изследвания се обосновава разбирането, че „неработоспособността“ е неспособност на
осигуреното лице да изпълнява всякаква работа, а „нетрудоспособността“ – неговата
неспособност да изпълнява точно определена работа, при което лицето има сили да изпълнява
друга или други работи или трудови дейности. Съотношението между двете понятия е с
различен обем и съдържание: по широко е понятието за нетрудоспособност – като неспособ за
изпълнение на трудовите задължения по всякакъв вид трудова дейност, а неработоспособността
е по тясното понятие – като неспособност за изпълнение на трудовите задължения за определен
вид работа.
Неработоспособността е променено здравословно и общо физиологично състояние на
осигуреното лице, при което то е загубило способността си да работи. Тя е състояние,
настъпило в резултат от реализирането на осигурен социален риск.
Неработоспособността се характеризира с няколко основни елемента:
·Тя е състояние на осигуреното лице. Причината за това може да бъде от различно естество.
От една страна, това може да бъде състояние на здравето на осигуреното лице, което се
отклонява от нормалното. То може да се дължи на увреждането на здравето на осигуреното
лице или на особеното напрежение и изпитание, на което е поставено, и може да приеме
различни проявни форми: влошаване на физическото, физиологическото и психическото
състояние на осигуреното лице, наличие на вродени или придобити физически или
психически недъзи и т.н. Причините, които са довели до него са различни, но винаги
определени и признати от правото като валидни и достатъчно ясно установени. Такива
причина са например: болестта /обща или професионална/, претърпяна трудова злополука,
бременност и раждане и т.н. От друга страна, то може да бъде естествено развитие на
човешкия организъм, което в съответствие с биологичните и физиологичните закони води
до неговото износване и изхабяване. Това състояние е старостта. Само
физически живият човек може да бъде работоспособен или неработоспособен.
Реализирането на риска „смърт“ като осигурен социален риск и като юридическо събитие
означава край на физическото съществуване на осигуреното лице. Ето защо рискът
„смърт“ поради своето естество стои вън от осигурителните социални рискове, които
причиняват временна или трайна неработоспособност
·Това състояние трябва да причинява невъзможност на осигуреното лице да изпълнява
трудова дейност, или макар да е в състояние да върши това, за него съществува сериозна
опасност от влошаване на здравното му състояние и настъпването на други по-тежки
последствия. Отклонението от обичайното здравно състояние на осигуреното лице трябва
да е в достатъчна степен високо, за да води до невъзможност на лицето да работи, или
най-сетне изхабяването и износването да е напреднало да степен, при която остатъчните
[Въведете текст]

сили не са вече достатъчни за пълноценно изпълнение на нормални трудови задължения.
Следователно не всяко неразположение или дискомфортно състояние на осигуреното лице,
а само такова, което прави невъзможно или противопоказно за осигурения да изпълнява
работата си, за която е осигурен.
Неработоспособността, която се изразява в невъзможност на осигуреното лице да
изпълнява трудовите си задължения поради влошено здравословно състояние /обща
болест, трудова злополука и професионална болест/, отклонение от нормалното
физиологично състояние /бременност и раждане/ или в рисковете, които възпрепятстват
осигуреното лице да работи /т. нар. приравнени към обща болест осигурени социални
рискове – карантина, гледане на болен член от семейството и др./, се установява от
компетентните медицински лекарски органи. Това са органите на медицинската експертиза
на работоспособността.
Органите на медицинската експертиза на работоспособността са:
*Лекуващите лекари и лекарите по дентална медицина/стоматолозите/, както и други
медицински лица, които провеждат медицинско лечение или оказват медицинска помощ.
*Лекарските консултативни комисии /ЛКК/ . Тяхната организация и дейност е уредена
в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Те се създават в
лечебните заведения за извън болнична и болнична помощ и биват общи и
специализирани, съставени от лекари с призната лекарска специалност. Техният състав се
определя от ръководителя на лечебното заведение.
*Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/. Тяхната организация и дейност
са уредени в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Те се създават
към държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Те се
състоят от общи и специализирани /по видове заболявания/ комисии, които включват
лекари с призната клинична специалност и опит.
*Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/. НЕЛК е юридическо лице на
бюджетна издръжка към Министерство на здравеопазването. Тя се състои от
специализирани лекарски състави по видове болести най-малко от трима лекари с
призната клинична специалност и опит. Директорът на НЕЛК и председателите на
специализираните състави се назначават от министъра на здравеопазването, а членовете на
съставите – от директора на НЕЛК.
Дейността на компетентните органи за установяване на неработоспособността е
експертна и оценъчна. Въз основа на данните за здравното състояние на осигурените лица,
характера на изпълняваната работа, професионалната подготовка и изискванията, които
професията предявява, органите на лекарската експертиза извършват по-нататък
установителна и удостоверителна дейност за работоспособността. Това е израз на тяхната
властническа компетентност, предоставена им от закона. Резултатите от нея се обективират
в нарочно издадени за целта актове по общо установен вид и образец: болнични листове,
решения и заключения, в които се установява и удостоверява неработоспособността на
осигуреното лице.

Състоянието на неработоспособност води до три важни осигурително-правни последици:
·Освобождаване на неработоспособното лице от задължението да изпълнява трудовите си
задължения. Когато неработоспособността е резултат от увреждане на здравето или от
особеното изпитание, на което е подложен човешкият организъм, освобождаването на
осигуреното лице от задължението да изпълнява работата си се извършва под предписание
на лекуващите и експертните медицински органи на трудовата лекарска експертиза. Те
правят тази преценка въз основа на изследване на здравното състояние на лицето, като
отчитат характера на изпълняваната от него работа, условията, при които тя се изпълнява и
т.н. Те са професионално най-компетентните да извършат тази преценка и да разрешат въз
основа на медицинските показания освобождаването на осигуреното лице от задължението
да изпълнява работата си.
·Освобождаването на осигуреното лице от задължението да изпълнява работата си води до
отпадане на задължението на работодателя или възложителя да изплаща възнаграждение за
извършваната работа. А за осигуреното лице това означава загуба на трудовите му доходи с
всички произтичащи от това неблагоприятни последици за неговото материално състояние.
· •Освобождаването на осигуреното лице от работа поради обективна и независеща от
неговата воля невъзможност да изпълнява трудовите си задължения води до прехвърляне
на риска от непредоставяне на работната сила или дължимия резултат от работодателя или
възложителя върху осигурителния орган, върху който този риск е прехвърлен при
неработоспособност на осигуреното лице с факта на включването на лицето в кръга на
осигурените лица за съответния социален риск.
ВИДОВЕ
Неработоспособността се проявява в различни форми, които се поддават на различни
класификации.
1.Според времето на появата и неработоспособността бива:
·По рождение. Неработоспособността по рождение е свързана с тежки
физически , анатомически или психически увреждания, с които лицето се е
родило /слепота глухота и др./ Към нея се приравнява и
неработоспособността, придобита след раждане, но преди навършване на 16 –
годишна минимална възраст за постъпване на работа, като последица от
тежки заболявания – детски паралич, менингити и др.
·Придобита неработоспособност след навършване на 16-годишна възраст. Тя
може да бъде резултат на заболявания, трудови злополуки, на старост и т.н.
[Въведете текст]

2.Според степента на загубената работоспособност неработоспособността бива:
·Пълна неработоспособност, когато осигуреното лице не е в състояние да
извършва каквато и да е работа по времето, докато трае състоянието на
неработоспособност
·Частична намалена неработоспособност, когато осигуреното лице разполага с
остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова
дейност.
3.Според степента на сигурност в състоянието на неработоспособността тя бива:
·Реална – когато осигуреното лице фактически не е в състояние да извършва
трудова дейност. Тя се причинява от реализирането на осигурените
социални рискове .
·Презумирана неработоспособност – тя е налице, когато въз основа на общо
установени критерии осигуреното лице се смята за неработоспособно.
Такъв критерий е възрастта. Тя настъпва при реализирането на риска
„старост“.
Правното значение на тази класификация е с оглед на краткосрочното и дългосрочното
обществено осигуряване. Докато реалната неработоспособност има значение за краткосрочното
обществено осигуряване и за редица видове пенсии, то презумираната има значение за
пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
4.Временна и трайна неработоспособност. Основният критерий, по който се
извършва делението на временна и трайна, е перспективата за нейното
възстановяване. Ако по преценка на органите на лекарската експертиза съществува
очакване, че работоспособността ще се възстанови в обозримо време –налице е