Обобщен материал за изпит

Търговско право

Конспект:

1.Понятие и източници на търг. право. Търговски правоотношения:елементи и методи на правното регулиране. Вътрешни и външни източници. Принципи на търговското право и международната търговия. Възникване и развитие. Основни, специални и спомагателни правни принципи в областта на международната търговия.

2.Понятие за търговец. Материален и формален критерий. Правноиндивидуални белези. Държавата като търговец. Правен режим на търговските книги и търговските регистри. Публичност на ТР и действие на вписването. Видове търговскикниги, доказателсвена сила и санкции.

Обща характеристика. Видове търг. представителство.
Търговска тайна.

4. Видове търговци. ЕТ. Понятие за юридическо лице. Търговски дружества: понятие, видове, учредяване, преобразуване, прекратяване.

5. Същност и видове търговски сделки. Източници на правната уредба. Съпоставка с гражданското понятие за търговска сделка. Злоупотреба с правото.

6. Общи правила за търг. сделки. Сключване, изпълнение, особенности при изпълнението. Лихви и неустойки.

7. Търговски обезпечения. Търговски залог: договорен и законен залог. Търговско право на задържане: понятие, предпоставки, действие.

8. Правна същност на ценните книги. Видове. Прехвърляне на ценни книги на заповед. Джиро и неговото изпълнение.

9. Видове договори съгл. ТЗ. Договор за лизинг. Комисионен договор. Спедиционен договор. Договор за превоз. Договор за консигнация. Договор за текуща сметка. Влог в публичен склад. Лицензионен договор. Договор за стокови контрол.

10. Несъстоятелност. Обща характеристика. Предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Правни последици от решението за откриване на несъстоятелност. Органи на управление. Обявяване на несъстоятелност.

Понятие и източници на търговското право.

Търговското право може да се определи като правен отрасъл, чийто норми уреждат отношенията които се пораждат в търговията.Определение за търговско правоСистема от правни норми, които уреждат правното положение на търговците, търговските сделки и търговската несъстоятелност. Предмет на правото са винаги обществените отношения, които то регламентира.

Може да се раздели на три части:
Общи положения. Търговци;
Търговски сделки;
Несъстоятелност.

Принципи на търговското право
Принцип на свободната стопанска инициатива;
Принцип на възмездността –т.е. имаме печалба
Принципът на недопускане на монополно положение и на нелоялната конкуренция;
Претенцията към участниците в търговския оборот да прилагат грижата на добрия търговец. Добрият търговец е професионалист и за това правото предявява по тежки изисквания към него отколкото към добрия стопанин;
Публичност на търговската дейност – вписване на дейността в регистъра.
Под източници разбираме нормативните актове където са събрани интересуващите ни правни норми. Нормативен акт – акт в който има правни норми.
1. Писмени източници
2. Неписани източници
Обичаят - правило за поведение, прилагано дългогодишно със съзнанието за неговата задължителност. Търговският обичай има много по-голямо приложно поле (главно в морското търговско право). По мястото на изпълнение на сделката се определя кой обичай да бъде приложен. Обичаят трябва да бъде доказан от страната, от която се позовава.

II. Понятие за търговец.
Търговецът е физическо или юридическо лице (субект в ТП), което извършва търговски сделки, изброени в чл.1 от Търговския закон.
Търговския закон извежда три признака:1. Принадлежностите му към един от субектите на гражданското право (физическо или юридическо лице). За физическото лице е необходимо то да е дееспособно и да не е поставено под запрещение.2. Лицето да извършва по занятие търговски сделки т.е. да ги извършва с цел да придобива печалба .3. Извършването на търг.сделки, освен изброените в ТЗ има разпоредба за търговски помощник.

Според Търговския закон има четири категории физически лица, които се признават за нетърговци:1. Физически лица, които извършват селскостопанска дейност.2. Лицата, които осъществяват услуги чрез личен труд (занаятчии).3. Лицата, които осъществяват умствена дейност.4. Лицата, които отдават стаи в своите домове.
Търговеца по занятие извършванякоя от следните сделки:1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;2) продажба на стоки от собствено производство;3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;4) търговско представителство и посредничество;5) комисионни, спедиционни и превозни сделки;6) застрахователни сделки;7) банкови и валутни сделки;8) менителници, записи на заповед и чекове;9) складови сделки;10) лицензионни сделки;11) стоков контрол;12) сделки с интелектуална собственост;13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;15) лизинг.

Видове търговциТърговските дружества /ЕООД, АД, КД, КДА, СД, ООД/ и кооперациите.

Търговският регистър
е единна, централизирана, база данни, управлявана от информационна система и съдържаща вписаните обстоятелства за търговци, за които със закон е уредено, че подлежат на обявяване и вписване. Тези регистри се водят към окръжните съдилища и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд). По търговския закон щом едно обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е узнато от третите лица.
Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. При конститутивното действие обстоятелството или факта поражда правни последици едва след вписването, т.е. вписването се явява елемент от правното съставяне. Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното е изключение.Практическо значение: при декларативното действие третите лица могат да се позовават на обстоятелствата и да черпят права (макар и не вписани), докато при конститутивното действие третите лица не могат да се позоват (т.е. действие спрямо всички).Доказателствено действие на вписването: едно вписано обстоятелство се счита за съществуващо до доказване на противното.Действие на вписването- разграничават се два вида действия:1. За търговските дружества вписването има учредителен характер, конститутивен - от датата на вписването в търговския регистър възниква юридическото лице на търговското дружество.2. Декларативен характер.На вписване в търговския регистър подлежат само обстоятелства, които са предвидени в закона.Търговския регистъре уреден освен в Търговския закон и Закона за търговския регистър. Той влиза в сила от 1.1.2008 г.Правно значение на търговският регистър:1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за известни на третите лица. Това е т.нар. "уведомително действие" на търговския регистър.2. Действие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват. Пример: длъжностното лице обърква името на представителя - прокурист. Вписаният, макар и непознат прокурист, може да сключи напълно валиден договор.3. Невписаните обсоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане вписването, един реален факт се счита за несъществуващ. Пример: не можем по наше желание да прекратим правомощията на прокуриста, ако това прекратяване не се впише.4. Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но никакво правно действие. Правно действие остава да има само търговският регистър.

Търговските книги са свързани с воденето на счетоводството. Търговското счетоводство представлява система от записвания, с която се отразяват търговските сделки. Счетоводството услеснява възможността за осъществяване на контрол. Счетоводните записвания сами по себе си не могат да създават права и задължения. Всеки търговец има административно задължение да води счетоводство.

Видове
Самото счетоводство е свързано с извършването на счетоводни записвания, при които се образуват 3 типа счетоводни документи: Първични: документи носители на информация за регистрирана за първи път стопанска дейност (фактура); Вторични: носители на обобщена информация получена от първичните (ведомост за приходите и разходите); Търговски регистри, носители на хронологично систематизираната информация за стопанските операции от първичните и вторичните източници. Регистрите по смисъла на Закона за счетоводството са търговските книги по смисъла на Търговския закон. Търговските книги са книги, които обобщават хронологично извършените операции. Търговските книги могат да се водят ръчно, но и по електронен път (предвидено е от Закона за счетоводството). Търговецът решава, по какъв начин ще ги води.
Доказателствено значение на търговските книги.Формалната доказателствена сила се състои в това, че лицето, което е издало даден документ се счита за негов автор. Материалната доказателства сила се състои в това, че удостоверените в документа юридически факти се смятат за верни.
Принципът в гражданския процес е, че частните документи нямат доказателствена сила, освен ако удостоверяват неизгодни за автора обстоятелства.Член 50 ТЗ регламентира доказателственото значение на счетоводните записвания. Търговските книги са удостоверителни документи, които удостоверяват факти извън тях. Така, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Това обаче не обвързва съда да приеме това доказателство.Ако търговските книги не са водени редовно – в нарушение на изискванията, те не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
III. Търговско представителство
В търговското право търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.
Видове търговско представителство: Прокурист, търговски пълномощник, търговският помощник, търговски представител и търговски посредник.
a) Прокурист:
Прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Упълномощаването се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър.

б) Търговски пълномощник:
Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

в) Търговски помощник:
Търговският помощник не може да извършва сделки за сметка на търговеца. Когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.Отношенията между търговеца и търговския помощник се уреждат с договор. (касиер)

г) Търговски представител:
Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност.Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговецаили от свое име за негова сметка.
Договорът между търговеца и търговския представител трябва да се сключи в писмена форма. Търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки, извършени от него, с негово сътрудничеств