Органи на изпълнителната власт

Университет за национално и световно стопанство
Юридически факултет
Курсова работа
по Административно право и административен процес
на тема:
„Органи на изпълнителната власт“
гр. София
2016г.

Накратко за съдържанието:
За да изясним същността на темата, а именно „органи на изпълнителната власт“, ще я
разделим на 4 опорни точки. По този начин ще минем от общото към частното и ще
обърнем по-голямо внимание на всеки един от компонентите, съставляващи
структурата на работата.
На първо място трябва да се запознаем накратко какво всъщност представлява
изпълнителната власт и да придобием основа за това какви функции трябва да
изпълняват нейните органи. Затова първата ни точка е озаглавена: „Какво разбираме
под изпълнителна власт?“
На второ място изявняваме същността на понятието“орган на изпълнителната власт“.
Следва да разделим органите на изпълнителна власт на групи по конкретни
разграничителни критерии. Именно затова третата точка е озаглавена: „ Кои са видовете
органи на изпълнителната власт?“
На последно място, след като разберем кои са видовете органи на изпълнителната власт,
преценяваме коя класификация има най-голямо практическо значение значение.
Разделяме тази точка на две подточки: „Повече за централните органи на
изпълнителната власт“ и „Повече за местните органи на изпълнителната власт“.
Изясняваме същността и на двете подточки за постигане на максимална изчерпателност
на темата.

1.Какво разбираме под изпълнителна власт?
Административното право възниква във Франция след Френската буржоазна революция
(1789 г.) като резултат от принципа на разделение на властите. Постига се
разпределение на държавната власт между различни държавни органи. По този начин се
създава гаранция, че не е възможно връщане назад към абсолютизма на неограничената
власт на монарха, осъществява се равновесие между отделните власти и на всяка
отделна е предостана възможност за контрол спрямо останалите.
Изпълнителната власт е резултат от принципа за разделение на властите. При това
положение административното право е правният отрасъл, който изучава обществените
отношения, възникващи при реализация на изпълнителната власт.
В Република България е въведен принципът за разделение на властите през 1991 г. Чл. 8
от действащата Конституцията гласи, че държавната власт се разделя на законодателна,
изпълнителна и съдебна.
Изпълнителната власт може да се характеризира по следния начин:
-Тя е част от държавната власт. Изпълнителните органи притежават т.нар.
държавновластническо правомощие, на основата на което създават
задължителни правила за поведение;
-Изпълнява вече приетите от законодателната власт закони и именно затова се
нарича „изпълнителна”;
-За да може да изпълнява взетите решения, трябва да притежава разпоредителни
правомощия;
-Органите на изпълнителната власт могат да създават само вторични правни
норми, тъй като са на основата на вече приетите от законодателната власт
закони;
-Поради посоченото по-горе можем да кажем, че дейността на органите на
изпълнителната власт е подзаконова.;
-Щом се развива въз основа на закона, в рамките на закона и в изпълнение на
закона, тя не може да бъде незаконна;
-Може да прибягва до държавна принуда.
2.Какво е „орган на изпълнителната власт” ?
Професор Кино Лазаров ги описва като вид държавни органи, функционално
предназначени и обособени да осъществяват – всеки в границите на нормативно
предназначената им компетентност – изпълнителна власт. По подобен начин ги описва

и професор Иван Дерменджиев, а именно: те са органи на държавата, които
осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност. Следователно органите на
изпълнителната власт са вид държавни органи и като такива имат сходни черти с
останалите. Служат за осъществяване на държавната власт. До този извод се стига при
анализ на чл.1, ал.1 от Конституцията, според който държавната власт се осъществява
непосредствено от народа и чрез предвидените органи от Конституцията.
Като тъждествени на това понятие в административноправната доктрина се използват
още понятията органи на държавно управление, административни органи,
изпълнително-разпоредителни органи. Това, което ги отличава от останалите държавни
органи е това, че органите на изпълнителната власт имат и свои особености, свързани
най-вече с особеностите на вида държавна дейност, която извършват. По
предназначение осъществяват изпълнителната дейност на държавата и в този смисъл се
определят още като изпълнителни органи, органи на изпълнителната власт.
Органите на изпълнителната власт могат да издават юридически властнически актове,
чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни
правоотношения, както и имат възможност да използват държавна принуда за тяхното
изпълнение. Образуват се по реда на закона, който определя тяхната структура.
Органите на изпълнителната власт осъществяват подзаконова дейност и действията им
винаги са въз основа и в изпълнение на закона. Непосредствено ръководят и
организират служебните звена по изпълнение на задачите на държавата в сферата на
държавно управление или осъществяват непосредствено управление в сферата на
икономическата, културната и административната област. В своята дейност те широко
прилагат и са длъжни да прилагат метода на убеждението, както и при необходимост –
метода на принуждението. Проявяват като субекти на правото и участват в
административни правоотношения.
3.Кои са видовете органи на изпълнителната власт?
Първото разграничение на органите на изпълнителната власт се извършва на основата
на териториалните предели, на възложените им правомощия. Според това
разграничаваме:
-централни органи на изпълнителната власт – осъществяват своите компетенции
за цялата територия на страната. Такива са Министерският съвет, министрите и
др. подобни.

-местни органи на изпълнителната власт – изпълняват своите правомощия в
определени териториални предели – област, община и др. Пример са кметовете
на общините и техните специализирани органи.
Според обема на правомощията, които притежават, органите на изпълнителната власт
се делят на:
-органи с обща компетенстност – дейността им се осъществява във всички сфери
и отрасли на държавно управление (МС, областни управители, кметове на
общини);
-органи със специална – дейността им е ограничена в рамките на дадена сфера
или отрасъл на държавното управление (отраслова, функционална)
компетентност - министрите, председателите на държавните агенции.
Според клона на управлението, в който действат, и предмета на работата си, органите
на изпълнителната власт се подразделят на (това е деление на органите със специални
правомощия):
-отраслови - провеждат своята изпълнително-разпоредителна дейност в
определен отрасъл, който е особена част от държавното управление (търговия,
транспорт, промишленост, опазване на околната среда). Такива са: външна
търговия, атомна енергетика;
- функционални- провеждат своята дейност в определена сфера на държавно
управление. Пример за такъв орган е министърът на финансите;
Според начина на вземане на решенията:
-еднолични (министър, директор, областен управител);
-колегиални – професор Емилия Къндева ги описва като регламентирани органи,
които имат свой състав, изградени са и действат като колектив, притежават
властнически правомощия, колективно упражнявани и изразяващи една-
единствена задължителна воля, има определена компетентност и се
характеризира с това, че между членовете на органа съществуват определени
правомощия. Тя подчертава, че колегиалният орган е субект на властнически
правомощия и носител на определена компетентност само в предвидения състав.
(МС, Академичния съвет на СУ).
Органите на изпълнителната власт се разделят и според това дали са предвидени в
Конституцията, или не. Например областният управител и общинският съветник.
Разграничителен критерий са и телата, които образуват управленските органи:
-пряко създавани от населението (кметовете);

-от по-горестоящи изпълнителни органи (областните управители – образувани от
МС);
-образувани от други държавни органи (МС – от НС);
В зависимост от своята роля в държавното управление:
-органи, осъществяващи общо ръководство и координация (МОН);
-органи, осъществяващи преди всичко оперативна административна дейност
(ръководителите на специалнизираните местни органи на държавно управление);
-органи с контролни функции (Агенция за държавен финансов контрол при
Министерството на финансите);
В зависимост от областта, в която упражняват управленските си функции:
-в икономическата област (Министерството на икономиката, енергетиката и
туризма);
-в областта на социално-културната дейност (МОН);
-в административната област (МВР).
4.Както се забелязва, известни са различни класификации на органите на
изпълнителната власт, но най-важната сред тях, която има голямо практическо
значение от гледна точка оспорването на актовете на тези органи пред съд е
делението им на централни и местни органи на изпълнителната власт. Ето защо
ще се спрем именно на тях по-подробно:
4.1Повече за централните органи на изпълнителната власт
Министерският съвет е най-висшият централен орган на изпълнителната власт.
Представлява колективен орган с обща компетентност. Правомощията на МС се
подразделят на две големи групи – политически и административни.
Политическите му правомощия са:
-има право на законодателна инициатива (чл. 87, ал. 1 от Конституцията);
-може да изготви и внесе в НС законопроект за държавния бюджет (чл. 87, ал.2 от
Конституцията);
- има право да утвърждава и денонсира международни договори в случаите,
предвидени със закон (чл. 106 от К);
-може да предлага на президента предприемането на действия във връзка с
упражняването на неговите правомощия (чл. 98, т. 5 и 6; чл. 100, ал. 2 и 4 от К);
-може да изразява мнение и да дава съгласие във връзка с подписването на укази
на държавния глава (чл. 102, ал. 2 К);

-има правото да предлага на НС обявяването на военно или друго извънредно
положение (чл. 84, т. 12 от К);
Административни правомощия на МС (чл. 105 и 106 от К) :
-ръководи и осъществява вътрешната политика на страната в съответствие с
Конституцията и законите;
-осигурява обществения ред и националната сигурност;
-осъществява общото ръководство на държавната администрация;
-осъществява общото ръководство на въоръжените сили;
-ръководи изпълнението на държавния бюджет;
-организира стопанисването на държавното имущество.
От решение номер 4 на КС от 21.06.1994 по д. номер 8 /