Организационни форми в детската градина и началното училище

ЛЕКЦИОНЕН КУРС


ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО
ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
И НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

ПРОФЕСОР
ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП
ДОКТОР НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМИТЕ ЗА ЛЕКЦИИ
(ОТ 16-ТА ДО 20-ТА ТЕМА)
16. МЕТОДИ И ПОХВАТИ НА ОБУЧЕНИЕТ О ПО
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТ ВО В ДЕТСКАТА ГРАДИН А И
НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ.
17. ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМИ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА И
НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ. П ЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИ Я.
УРОКЪТ КАТО ОСНОВНА ФОРМА НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
УЧЕБНАТА РАБОТА В УЧИЛИЩЕ. ПЛАН-КОНСПЕКТ.
18. АНАЛИЗ НА ОБРАЗОВАТЕ ЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТ ВО В ДЕТСКАТА ГРАДИН А.
ПРОГРАМА НА МОН ПО Г РУПИ.
19. УЧЕБНИ ПОМАГАЛА ПО И ЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВ О В
ДЕТСКАТА ГРАДИНА.
20. МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕ ТО ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО
ИЗКУСТВО В 1. - 4. КЛАС.

ШЕСТНАДЕСЕТА ТЕМА
МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Методът на обучението, съгласно приетото в педагогиката определение, се
характеризира с единен подход при решаването на поставената задача, определя характера
на цялата дейност и на детето, и на педагога на дадена ситуация.
Принцип на обучението е по-частно, спомагателно средство, което не определя цялата
специфика на дейността на ситуациите, а има само тясно обучаващо значение.
Понякога отделни методи може да изпълняват ролята само на принцип и да не
определят посоката на работата като цяло.
В педагогиката се използват различни методи на обучение. Дълго време те са били
класифицирани като нагледни, словесни и практически. В общата педагогика въпросът за
методите на обучение непрекъснато се разработва. Друга класификация включва пет
метода: информационно-рецептивен – получаване на знания чрез непосредствено
възприятие; репродуктивен – предаване в готов вид на знания, натрупани от човечеството,
упражнение, усвояване на навици и принципи; метод на проблемното изложение –
разрешаване на някакъв проблем чрез поставяне на задачите, тяхното решаване, изводи;
евристичен – последователно елементно усвояване на опита от творческата дейност,
овладяване на отделни етапи от решаването на проблемни задачи; изследователски –
организация на търсенията в творческата работа за решаване на проблемите.
Друг подход към класификацията разпределя методите на три групи в зависимост от
характера на дейността като цяло.
Първа група – методи на организацията и осъществяването на учебно-познавателната
дейност: нагледни, словесни, практически; индуктивни и дедуктивни; репродуктивни и
проблемно-търсещи; самостоятелна работа на обучаващите се.
Втора група – методи за стимулиране и мотивация на обучението: стимулиране и
мотивация на интереса към обучението; стимулиране и мотивация на дълга и отговорността.
Трета група – методи на контрола и самоконтрола в обучението; на устния контрол и
самоконтрол; на писмения контрол и самоконтрол, на лабораторно-практическия контрол
и самоконтрол.
Освен изброените класификации на методите, съществуват и други, но всички те са
насочени към училищното обучение.
Ако говорим за методите, използвани при обучението на деца от предучилищна
възраст най-подходяща за тях е първата група методи от класификацията: нагледни,
словесни, практически и частично репродуктивния – упражнения, насочени към
придобиване на отношения и умения. В детската градина има място и самостоятелната
работа на децата, но без решаване на сложни проблемни задачи, изискващи продължително
време, организиране на опити и т.н. Останалите групи методи са сложни за децата от
предучилищна възраст, тъй като почти всички са свързани с решаването на проблемни
задачи. В предучилищната педагогика може да се използват информационно-рецептивният,
репродуктивният – упражнения, и евристичният метод.
Отделна група, специфична за детската градина, представляват игровите принципи,
които може да се използват в различни методи.
Нагледни методи и принципи на обучение
Методът на наблюдението е в основата на цялата система на обучението по
изобразително изкуство, тъй като изкуството е средство за познание и отражение на

действителността. От това в каква степен ще бъде развито у децата умението да наблюдават,
да виждат връзката между явленията, да определят общото и индивидуалното зависи
успехът на развитието на творческите им способности. Само наблюденията обаче не
осигуряват възможността за изобразяване на видяното. Децата трябва да бъдат научени на
специалните методи на изображение, на начините за използване на различните
изобразителни материали.
Към нагледните методи и принципи на обучението се отнасят използването на натура,
репродукции на картини, образци и други нагледни пособия; разглеждането на отделни
предмети; показване от педагога на принципите на изобразяване; показване на детските
работи в края на ситуацията, при тяхната оценка.
Използване на натура. Под натура в изобразителното изкуство се разбират предмет
или явление, които се изобразяват при непосредствено наблюдение. Работата по натура
предполага изобразяване на предмета от определена гледна точка, в това положение, в което
той се намира по отношение на наблюдаващия. Тази особеност на изображението по натура
обуславя и своеобразието на възприятието в процеса на ситуацията. Основно тук е
зрителното възприятие, при това при изобразяването върху плоскост (рисунка, апликация)
предметът се възприема само от една страна; при моделирането и конструирането децата
трябва да имат възможност да обръщат натурата, да анализират обемната форма в различни
положения.
Способността да се възприема съвкупността от качествата на предмета е присъща за
най-малките деца. Но необходимостта да се изобрази предметът по натура предполага
умение да се анализира съотношението на частите, положението им в пространството.
Психолозите смятат, че децата в предучилищна възраст са способни на такова аналитико-
синтетично възприятие само при правилно педагогическо ръководство.
Ще отбележим някои особености на използването на натурата в работата с деца в
предучилищна възраст.
Натурата улеснява преди всичко работата на паметта, тъй като процесът на
изобразяване се обединява с възприятието; помага на детето правилно да разбере и предаде
формата и строежа на предмета, неговия цвят. Независимо от способността на децата на 4
– 5 години да правят прост анализ на обектите за изобразяване, работата по натура на тази
възраст се отличава от тази при учениците.
Представяйки предмета, трябва да се покаже обемът му (да се направи двуизмерно
изображение на триизмерна натура върху плоскост), което е свързано със светлосянката, с
предаването на перспективните изменения на предмета, с представяне на сложни ракурси.
Тези принципи на изобразяване са непознати на децата от предучилищна възраст. Затова
като натура за тях се избират предмети с проста форма, с ясни очертания и части.
Натурата се разполага така, че всички деца да я възприемат откъм най-характерната й
страна. Например колата те рисуват отстрани, куклата – анфас, без да се предава обемът.
Ако групата е многобройна, се поставят 2–3 еднакви предмета, за да ги виждат всички деца
от едната страна.
Заедно с децата педагогът трябва детайлно да разгледа натурата, насочвайки и
улеснявайки чрез думи и жестове процеса на анализа. Този процес изисква определена
култура на възприятието, развито аналитично мислене. Такива навици започват да се
развиват при 5 – 6-годишните деца. На тази възраст те се учат да сравняват и да коригират
своята работа в съответствие с натурата. Като натура може да се използват листа, клонки,
цветя, плодове, а също и играчки, изобразяващи хора, животни, автомобили.

Не се препоръчва като натура да се използват живи птици или животни. Техните
движения и звуци ще отвличат вниманието на децата от рисуването, ще пречат на
съсредоточаването върху възприемането на предмета в нужното положение.
Използването на натурата като метод на обучение обхваща целия процес на
изобразяването: първоначален анализ на предмета, сравняване на изображението с натурата
по форма, положение, цвят, оценка на резултатите от работата чрез съпоставяне на
рисунката и натурата.
Понякога натурата може да се използва като частен принцип и не влияе на характера
на ситуацията като цяло. Например в процеса на рисуването по замисъл детето търси помощ
при изобразяването на някакъв предмет. Педагогът поставя пред него нужната играчка,
която се използва като натура. Като цяло обаче работата над изображението ще се определя
от съдържанието на замисъла. Натурата само ще помогне за по-доброто му осъществяване.
Разглеждане на предметите в началото на ситуацията. В малките групи в началото
на ситуацията често се показват отделни предмети. Разглеждането на топка, лента, лопатка
и т.н. се прави, за да се привлече вниманието на децата към задачата и да се съживят
представите им. През останалото време от ситуацията децата рисуват по представа и не се
връщат към възприемане на предметите, тъй като не могат да сравняват рисунките си с
предмета.
В подготвителната група също е необходимо разглеждането на някои предмети.
Използване на образец. Прилагането на образец по-често се използва като принцип
на обучение.
Образецът се използва като метод на обучение във видовете изобразителна дейност, в
които основна цел не е затвърждаване на впечатленията от възприемането на
обкръжаващото, а се изпълняват задачи по развитие на отделни моменти от тази дейност
(най-често в декоративните и конструктивните работи).
В такъв случай основната цел на ситуацията по декоративно рисуване и апликация е
обучение по методите за създаване на украса и развиване на художествен вкус. Децата
разглеждат красиви предмети: килими, вази, бродерии и т.н., което повишава общата им
естетическа култура. В часовете по декоративно рисуване те не само отразяват
впечатленията си от тези предмети и повтарят орнаментите, но и се учат да ги създават
самостоятелно, да правят красиви съчетания от форми и цветове. Затова на първия етап от
обучението е възможно прерисуване на елементи от украсата на образеца, заимстване на
принципите за разполагане на елементите и съчетанието на цветовете.
Понякога може да бъдат предложени няколко образеца за избор, ако децата вече са
овладели някакво умение.
Използването на образци се определя от задачите на ситуацията. Например образецът
може да бъде предложен без специални указания на възпитателя, децата, след като го
разгледат, да работят самостоятелно. В този случай използването на образец допринася за
развитието на аналитико-синтетичното мислен