Османската конституция от 1876 г

ОТТОЙАНСКАТА КОНСТИТУЩЯ,
ПРОВЪЗГЛАСЕНА
на7 зилхидже 1293 (и,'3 Декемврш 1876).
Въ печатницата на ВЪстникъ Х ст м кит ъ
ЦАРИГРАДЪ
4 8 7 6 *

Х А Т Ъ
На Негово Императорско Велигестоо Султана. про-
оъзгласешето на Отто.панскпта Коттитгушл.
(Равный ми Везирьо Митхатъ Из та !
Могъществото на нашата Нмпср1я са намираше преди време
западнало; въшинытЪ въпросм не б1.\,т. причина патова, иъ от
плои е шето отъ правый нлть въ управлението на влтрЪшпытТ».
работы, и сврьскытТ/ конто обвьрзуватъ допТ^ето на нодданми-
цытЪ къмъ властьта са бЬх.т, разслабили.
За това, АвгулгЬйшмитъ тии Баща. иокойныйтъ Султанъ-Абдуд-
Меджидъ б'Ьше ировъзгласилъ. 'като начало за реформы, танзима-
та който оздравяваше съобразно съ свтценнытЪ ирсдиисашя на
Шер(лта, живота, имота и честьта на всичкы.
Но спасителнытЪ сл^дствш на Танзилшта Дьржавата е мо,
гла до сега да са удьржи въ нжтл на здравината и ный смы
сполучили да основемъ и да провъзгласило, днесь тая Конституция,
която е слЪдств’ю на свободно исказанытЪ мысли и мнЪн!я.
Длъженъ сьмь, въ тол благоиолученъ день да помен,ъ, съ едно
съвсЪмъ осооно благоговЪте, за памЪгьта и за желан 1ото на Авгу-
стЪйшыя Ми Баща, който е былъ сматренъ праведно за праро
дитель на Нмнсршта.
Не са съмн1тамъ чс той самъ бы въэобновилъ конституцшиал*
Пата сноха м» конто щс влЪзсМъ днесь а ко времето и осповашето
на Тензнмата бых.т. были свойственны на потребыт1, на Нашытъ
времена, иъ Провид1инето е было запазило за Нашето царуваше
грыжята да непълни това благополучно нреобразоваше което е
вьрховното поръчителство за бла 1Ч)денств1ето на нашытЬ наро
ды. Благодарим на Бога за гд1>то сьмь можиль да стан.т, опж-
Д1С на това.
Очевидно бЪше че началото на Нашето Правителство бЪше
Достигнало да стане несъимЬетно съ последовател к ытЬ шмЪ-
нешя конто бЪхж введены въ вътрешното ни управлей!е и съ

К0НСТИТУЦ1Я
ПРОВЪЗГЛАСЕНА
на 7 знлхидже ( п гз деке.ивр1л 1870).
ЗА ОТТОМАНСКАТА Ш1ПЕР1Я.
Члене 1-ый.
Оттоманската Ияпер1я обнема днешнытЬ страны и притЪжа-
н!я и нривилигированытВ области.
Тя образува едно цело неразделимо, отъ което никоя часть
неможе никога да са отцепи по каквато и да е причина.
Члене 2-ый.
Цариградъ е столицата на Оттоианската Импер!я.
Тоя градъ не притежава, по исключец[е отъ друзытВ градове
на империята, никоя нривилепл, никоя нему собственна свобо-
дность отъ повинности.
Членъ 3-ый.
Высоката Оттоманска госнодариость която съединява въ лице
то на Владетеля высшыя Калифатъ на Ислямизма, принадлежи
на старшыя отъ кнлзовете на Османската динаепя, съобразно
съ правилата установлены иэъ дреале.

Членъ '1-ый.
Негово Величество Султанътъ е, споредъ титлата си на вьрхо-
венъ КалиФъ, покровитель на мусулманската релнпя.
Той е Владетель и ПАДИШАХЪ на спчкытТ. Оттоманы;
Членъ б-ый.
Негово Величество Султанътъ е
свещен но.
Членъ
безотговоренъ; Неговото лице е
6-ьтй-
Свободата на члеиоветЬ на Императорската Оттоманска дина-
ст!я, тЪхнытЬ лнчны имущества, движимы и недвижимы, тЬх-
ното жало ваше презъ сичкыа имъ животъ, с.г. подъ всеобща га-
ранщя.
Членъ 7-ый.
Негово Величество Султанътъ себи въ числото на своитЪ вла-
дЬтелны права слЬдующытЬ преимущества:
Той именува и престава МинистрытЬ; раздава степенытЬ. слу-
жбытЬ и знаковетЬ на орденытЬси; той дава инвеститурата на
началницытЬ на привилигированытЬ области, въ яюрмытЪ опре
дЬлепы отъ припилегжтТ. които пмъ с.г, устъпены; той сЬче мо
нетата : неговото име са поменува въ джамштЪ въ публичнытЬ
молитвы: той заключа трактаты сь силытЬ: той объевява война,
и той прави миръ: той управляла сухой,ктиыт* и морекы войекы,
и заповЬда военнытЬ движет я; топ заповЬда нспълнетето на
предписашята на ТЛерглта (Свещенньш законъ) и на законытЬ ;
той нрави правплнпцытЬ на общенародното унравлете; той отла
га или измЬпува наказашлта произнесены отъ криминалнытЪ
с.г.довища; той свиква и продължава Главното С ъ б рате; той рас-
пуща, ако с.т.ди за нуждно, Камарата на представителите, като
заповЬда да са приступи до ново избирав1е на представители.
ЗА ОБЩЕНАРОДНОТО ПРАВО НА ОТТО МАНИТЬ.
Членъ 8-ый.
СичкытЬ подаишщы на шыершта безъ различие са нарнчатъ
Оттоманы, каквато религ!я и да исповЬдатъ.
— 9 —
Качеството на Оттоманннь са придобива и загубва споредъ о-
предЬленытЬ отъ закона случаи.
Членъ 9-ый.
СичкытЬ Оттоманы са ползоватъ отъ лична свобода, еъ \c.ioine
да не докачатъ свободата на други го.
Членъ 10-ый.
Личната свобода е безусловно пепасилвана.
Никон и подъ никакъвъ предлоп» неможе /о са подло а; и на
каквото да е наказат'е, освЬнь въ опредЪленытЬ <>тъ закона слу
чаи и споредъ начинытЪ конто той предписва.
Членъ 11-ый.
Исламизмътъ е релипята па Държавата.
При енчкото пазеше на този пршщипъ, Държавата мокро:птел-
ствова свободното извършваше па снчкытЬ бш-ослужен:я припо
дняты въ 11мпер|лта п поддържа релипознытЬ припилегпт лару па
ны на разпытЬ общины, сь условие да не става докачеше : а об
щественный редъ п на добрытЬ нравы.
Членъ 12-ый.
Нечатъть с свободенъ въ предЪлытЬ начертаны огь закона.
Членъ 13-ый.
ОттоманытЬ пматъ преимуществото да образуватъ търговски,
промышленны и земледЬлческы общества- въ нредЬлытЬ означены
отъ законытЬ. и отъ правилата.
Членъ 14-ьш.
Едно или по-много лица отъ оттоманска ноддапность пматъ
право да нредставятъ промилия на надлежното началство за пре
ет,ънвашя на законытЬ или, па постановлешята, пзвьршены или въ
лична тЬхпа повреда, или въ повреда на обчщетвенныя ннтересъ:

— 10
могатъ тоже да отпрат.т.тъ, въ видъ на искатя, поднисапы про.
пкмпя до Оттоманскою Главно Събрате за да са оплачатъ отъ
новеден1ето на чиновницытЬ на Държавата.
Членъ 1о-ый.
Учетето е свободно.
СЬкый Оттоман и нъ тоже да дава публичны или частны уроцы
съ услов1е да са съобразява съ законытЬ.
Членъ 46-ый.
СичкытЬ училища са иамЪрватъ подъ надзор на Държавата.
Ще са размысли за средства сгодны за еднообраз1ето и уредата
на учетето давано на сичкытЬ Оттоманы: но нема да става дока
чеше на релипозното учеше на размыть общины.
Членъ 17-ый.
СичкытЬ Оттоманы с.т. равны предъ закона.
Т ь иматт, слицмгЬ права и с.г.щытЬ обязанности къмъ мЬстою,
освЬнъ тЬзи които са относятъ до релиплта.
Членъ 18-ый.
Пр1*еман1ето на публичны службы има за услов1е знаяньето на
турскыя езыкъ, който е ОФФИщ'алныйтъ езъшъ на Държавата.
Членъ 19-ый.
СичкытЬ Оттоманы бывать пр!еты на служба споредъ дарова-
ш ята, достойнството и способностьта си.
Членъ 20-ый
ОнредЬленьето и расхвьрляньето на даноцытЬ става съгласно
съ иарочитытЬ законы и постановлен!«, съразмерно съ имота на
сЬкыи йодат ный*
Членъ 21-ый.
Движимою и недвижимою притежание, правилно доказано, е
оздравено.
I
— 11
Никое отчуждете отъ педвижимъ ймотъ не можо да стане о-
свЬнъ но причина на обща полза, достаточно доказана, и срЬщо
предварително заплащанъе, съгласно съ закона, на цЬната па от-
чуждаемъхя недвижимъ имотъ.
Членъ 22-ый.
Домъть е ненасилованъ.
Началството не можс да влЬзе силомъ въ дома на когото и да е,
освЬпъ въ оиредЬленытЪ отъ закона случаи.
’Членъ 23-ый.
Никой иеможе да б.т.де насилепъ да предстане пред ъ друго с.т.-
довище освЬнъ предъ надлежното с,к дови ще споредъ закона па
с.т.допроизводството който ще са обнародва.
Членъ 24-ый.
КонФиекащята на имотитЬ, ангар1ята и джер*мето (насилствен-
ната глоба) с.т. занрстены.
Отъ туй распореждапье са исключяватъ даноцытЬ които са зе-
матъ законно въ военно време, и мЬркытЪ изнудены отъ воен
ното положете.
Ч ле н ъ 25-ый.
Никакво количество нары не може да са земе иодъ видъ на
данокъ, или такса, или иодъ каквото друго име и да е, освЬиъ
въ силата на единъ законъ.
Членъ 26-ый.
МлкытЬ и исиытван1ята съ м.т.кы, подъ какъвъто образъ и да
сл, с.т. съвършенно и безусловно запретснък
ЗА ЛШНИСТРЫТ'Ь.
Членъ 27-ый.
Негово Величество Султанътъ облича въ достойнството на Вели-

к ми Везирь II па Шейх-юл-Ислямъ, лицата, които высокою му
ДовЪр1с мысли за добро да призове па т1>зн достойнства.
Наименован 1ото на другытЬ министры става чрезъ император
ско праде (заповедь).
Член» 28-ый.
ЛГинистерскыйть СъвЪтъ са събира подъ председателството на
Великыя Везирь.
Принадлежностите на Министьрскыя СъвЪтъ обнематъ сичкы-
тВ важны дела вътрешни или вънгпны на Държавата.
Които отъ неговите реш етя потреба да са поднесътъ на под-
твьрдетето на Негово Величество Султана. тТ> ставатъ испълнены
чрезъ императорско ираде.
Членъ 29-ын.
Секый пачалпикъ на едно министьрско отделеше управлява,
въ пределыте па своите принадлежности, делата които са подъ
ведомството до пеговото отделение.
За тези които излезватъ отъ тЪзи пределы, той са относя до
Великыя Везирь.
Великыйтъ Везирь зема потребните меркы за рапортите кои
то му са отправени отъ начялницыте на разныте отделешя или
като гы представя, ако е нуждно, на Министьрскыя Съветъ и
после гы поднася на императорското подтвьрдТ>те, или въ про-
тивенъ случай, като решава той самъ, или като гы поднася на
рЬшетето на Негово Величество Султана.
Особенъ единъ правилникъ ]це определи разныте тези катего-
рш отъ дела за сено министърско отделете.
Членъ 30-ый.
М инистрите съ отговорни за делата и за действллта на свое
то пра в л ете.
— 12 —
Членъ 31 -ь!Й.
Ако единъ или по-много членове отъ Камарата на Представи
телите поискатъ да представъътъ жалба противъ единъ минис-
търъ сноредъ отговорностьта му и за работи които Камарата
има право да знае, искашето въ което са съдьржа жалбата са
подава на председателя, който я ирепроважда, въ три дни, па
писалището натоварено въ силата па вътрешния правилникъ да
испитва жалбите и да решава ако е уместно да я предложи на
разиеквашята па Камарата.
РЪшетето на писалището са зема по вьшлеглаие слЪдь като са
земььтъ потребните свЪдЪтя и са даджтъ нзеснешя отъ тегления
министъръ.
Ако писалището е на мпЪше да подложи жялбата на Камара*
та, рапортътъ който съдьржа туй решеше са прочита въ публи
чно засЬдаше, и Камарата слЪдь като чуе изеснешята на тегле
ния министъръ нризованъ да са намери на заседашсто, или
на негова пълномощенъ, гласоподава по вншегласле на двете
трети на прис&тствующите членове върху заключешята па ран-
порта.
Въ случая на прлемапъето на тези заключешя, единъ адрессъ
въ който са иска да са тури подъ с.т.дъ тегленнйтъ министъръ,
са ирепроважда на Великия Везнрь, който го подлага на потвър-
детето на Негово Величество Султана, и препроваждапьето му
предъ Върховното Съдовище става чрезъ императорско ираде.
Членъ 32-ий
Единъ нарочите законъ ще определи съдопроизводството което
ще са следова при съденьето на Министрите.
Членъ ЗЗ-ьш.
Не съществува никоя разлика между министрите и частните
лица, колкото са касае до частни съдби, и вънъ отъ техните
служби.
Таквизи съдби са относятъ на обикновенната горидикщя.
Членъ 31-ь1Й.
Министрътъ на когото подлаганьето подъ съдъ са е произнесло
отъ обвинителната Камара на Върховното Съдовище, бьта пре-
ставенъ отъ длъжностите си дори до когато са отърве отъ обви-
пешето подйгнъто противъ него.

Членъ 35-ый.
Въ случай на отхвърляньето, чрезъ причинно гласоиодаванье
на Камарата на Представителите, на едно закононачьрташе за npi-
еманьето на което Миннстрътъ мысли че е длъженъ да постоян-
ствова, Негово Величество Султанътъ зановеда, въ силата на
СвонтТ» владетелски права, или измененiero на Министерството,
или раенущапъето на Камарата на основаше на ново избранте иа
представителите въ определенный отъ закопа срокъ.
Членъ 36-ьш.
Въ случаи на нужда конто не търпи отлаганье, ако Главното
Събранie не е свикано. Министерството може да направи распо
ре ждашя въ видъ да предонази Държавата отъ опасность, или да
оздрави общенародна та безопасность.
Тези распореждашл, подтвьрденът чрезъ императорско ираЬс,
иматъ привременно сила на законъ, ако не с<т> противны на
Конституцията. »
Т е трЬба да са иодложатъ на Главното Събра nie щомъ то са
събе])е.
Членъ 37-ый.
Секый министръ има праве» да приежтетиова въ заседав 1лта
на (вената, и на Камарата на Представителите, или да са пред
ставя въ техъ ч^нгзъ едного отъ ио-горнытЬ чиновницы на свое
то отделен ie.
Той шга право да говори преди секый другый членъ на Ка
марата, който е былъ ноискалъ думата.
Членъ 38-ы