Особеностите на телевизионното интервю

Особеностите на телевизионното интервю
Курсова работа на Александър Манчев,
Журналистика
ф.н. 08421272
задочно
2 курс
Определяни като може би най-многообразните и многопластови
жанрове в световната журналистика изобщо, жанровете в телевизията
създават нов тип журналистика, завладяла света и покорила зрителите с
богатия си информационен поток от визуален, говорен и жестомимичен
арсенал. Телевизията разполага със значими по брой, класификация и
функции жанрове. Ще отделим внимание на някои от тях, но ще се
задълбочим в теорията на само един.
На първо място, разбира се, застават познаните от пресата и радиото
информационни жанрове. Това са новините, информационното интервю,
информационният репортаж и др. Следват ги публицистичните жанрове
като коментар, аналитично интервю и репортаж, образователни,
развлекателни, художествени, политически, икономически, предавания
наживо, ток шоута, ТВ фичъри и много, много други. Работата зад
телевизионния екран като цяло изисква практика и подготовка на високо
ниво, професионалност, екипност и предварителен замисъл най-вече.
Това последното е задължително условия за този жанр, на който ще
наблегнем – интервюто и по-точно телевизионното интервю, което се
характеризира със собствена специфика на приложение.
През 1835 година излиза първото интервю в пресата. То е прието
твърде враждебно и с недоверия, считало се е, че не е достатъчно надежден
метод за извличане на информация, поради субективността на
интервюирания, а дори и на интервюиращия. Впоследствие обаче то се
налага като журналистически модел и достига връх в своето развитие през
20 в. То може да бъде информационно, публицистично-аналитично,
развлекателно, портретно. Целта в случая е да се извлече информация от
източника, да се развие и разкрие неговата гледна точна, зрителят да бъде
забавляван, заинтригуван, да възприеме чертите, нагласите и позициите на
интервюирания. Интервюто в телевизията често е определяно като дарба
да питаш и дарба да отговаряш.
В България то най-често е събитийно или проблемно. В голяма част
от случаите интервюираният иска въпросите предварително, за да може да
отрепетира своите отговори. Въпросите са конкретни и рационални, за да
се намери по-лесно ясната позиция на интервюирания. В последните
години интересът към определени публични лица расте с особена сила и
това налага известна промяна в структурата на телевизионното интервю.
Публиката все повече настоява за лични разкрития, за надзърване в
интимното пространство на интервюирания и това допринася за

скандализацията на интервюто като медиен жанр. Темата, около която се
върти диалогът, обикновено е конфликтна, предизвикателна, за да може
интервюираният да бъде показан в различни светлини. Ролята на
интервюиращия също е от значение за провеждането на интервю. Да не
забравяме, че по телевизията всичко е видимо за зрителя – мимики,
жестове, погледи, а те са пределно ясен знак за настроения, чувства,
намерения и нагласи на един от двамата участници в общуването. Както
казва Кеворк Кеворкян: „Задачата на интервюто е да преоткрие човека.”
Важен в интервюто е първият въпрос, въвеждащият. Той обикновено
може да неочакван, за да предизвика реакция у събеседника, да потърси
аргументи и факти при отговарянето му. Един въпрос никога не бива да
дава възможност за едностранен и едносричен отговор, той трябва да
предразполага разпитвания и да му дава поле за словесна изява, но не и за
прекалено пространни обяснения, защото това забавя диалога.
Нека погледнем какво означава интервюто изобщо като
журналистически похват:
„Интервю (англ. interview - разговор) - разговор, воден обикновено
от един журналист с едно или няколко лица, предназначен за широко
публично разгласяване чрез печата, радиото, телевизията или киното.
Интервюто е един от най-важните жанрове в телевизионната
журналистика. То дава сведения и мнения от непосредствен източник за
факт или събитие, в което говорещият е активен участник или свидетел.
Телевизионното интервю е информационно-публицистичен жанр, в който
журналист се среща с определено лице, за да информира и коментира
актуално събитие или проблем. Отразяването и формирането на
общественото мнение чрез жанра интервю е диалектичен процес с
динамично равновесие.
Телевизионното интервю представлява разговор, предназначен за
публикация (или публикуващ се в момента чрез живото предаване). То не е
информация за разговора или текстовото му съдържание, както е в печата,
а самият разговор в неговата физическа реалност.
Интервюто е такава форма на телевизионно предаване, в която участват,
от една страна, лица, чието мнение по определени въпроси представлява
интерес за аудиторията, от друга страна - журналистът и телевизията като
посредници между тези лица и аудиторията, и накрая - самата аудитория.
От екрана човек не само научава новина, но може да види и почувства
паузата, която интервюираният прави, преди да отговори на труден въпрос,
усеща вълнението в гласа и се запознава с личността по спонтанните
реакции. Печатът и радиото не могат да постигнат спецификата на
общуването без думи - жестовете, мимиката, погледа или мълчанието.
Телевизионното интервю има свои специфични белези, които го
отличават от останалите жанрове. Основната черта е динамичният синтез
между елементите на информацията и елементите на коментара.

Съобщението, което се дава в интервюто, се коментира веднага,
непосредствено, но не от журналиста, а от самия участник или
съпричастник в събитието или проблема. Ефективността на жанра се
определя не само от темата, но и от личността на интервюирания.
Интервюто в телевизията е журналистическа изява, обогатяваща
палитрата на екранните жанрове. То създава непосредствен контакт между
комуникатор и реципиент. Тук телевизионният журналист се явява
едновременно представител на комуникатора (телевизията като цяло) и
„доверено лице” на зрителите, персонифициращо на екрана техния интерес
към документалния герой на предаването, затова, участвайки в
телевизионния диалог, той изпълнява посредническа функция.
Лицата, от които се взема интервю в телевизията, могат да се разделят
на четири групи:
1. Политически и държавни ръководители, чиито съобщения или
преценки авторитетно оформят общественото мнение. Интервюто с висши
държавни ръководители може да се превърне в събитие, което да бъде
отразявано с нови интервюта или други журналистически жанрове.
2. Специалисти, които притежават значителни знания и от които могат
да се получат конкретни сведения по дадена обществено-политическа,
стопанска, научна или културна област.
3. Видни творци, споделящи подробности от своя живот или
творчество.
4. Хора от широките трудови маси, които с отговорите си отразяват от
своя гледна точка общественото мнение по определено събитие или
проблем (тези интервюта изграждат преди всичко телевизионния жанр
анкета).
Интервюто има три главни компонента: контактна част, представяне и
основна част. Въпросите са съответно: контактни, адресно-личностни и
програмни.
Облеклото, артикулацията, правоговорът, чувството за хумор,
ерудицията, бързата или бавна реакция на въпросите на телевизионния
журналист са дадености, които характеризират личността на говорещия. В
този смисъл особено внимание се обръща на интервютата с политически
фигури, към които зрителите проявяват подчертан интерес и любопитство.
Телевизионното интервю се обективизира на екрана чрез специфичен
само за него вътрешнокадров феномен: психологическото състояние на
интервюирания, което определя интонацията, жеста и мимиката. Този
феномен кореспондира с понятието афектна енергия. Афектната енергия
оказва влияние върху семантиката на произнасяното слово в интервюто,
допълва я, подчертава я, засилва я или я деформира.
Давайки вербална информация или коментар, интервюираният чрез
афектната енергия коментира вторично тази информация или този
коментар. При това афектната енергия се излъчва по посока на

аудиторията и се прелива у зрителите. Ако афектната енергия създава
впечатление за предварително замислен и режисиран спектакъл,
интервюто се компрометира.
При интервюто не бива да се изговаря написан или запаметен текст.
Колкото по-непринудено и искрено е едно интервю, толкова афектната
енергия, която превъплътява мислите в думи и становищата в интонации,
действа по-адекватно.
Воденето на разговора в интервюто е сложна и деликатна работа. Трябва
да се търси не само верният тон спрямо интервюирания, но и да се държи
сметка, че това интервю е предназначено не за лична информация на
журналиста, който го взема, а единствено за зрителите, които наблюдават
на своя екран процеса. Именно защото зрителите знаят, че интервюто е
предназначено за тях, те са твърде взискателни спрямо журналиста, който
по силата на професионалните обстоятелства априорно става техен
пратеник при интервюирания. И когато зрителите не намират себе си в
лицето на журналиста, ефективността на връзката екран - реципиент се
намалява или напълно изчезва. Телевизионната аудитория също така е
твърде чувствителна и към създаването на контакт между нея и човека от
екрана. Начинът на поведение на личността в кадър често пъти става
причина зрителят да бъде отблъснат още в самото начало от
съприкосновението с една тема, която при по-деликатен подход би го
заинтересувала. Започването на разговора трябва да е непринудено, но да
не се интимничи, да се говори сдържано, но да не се официалничи. Съвсем
личното и пряко заговаряне се приема от зрителя като нетактично
нарушение на дистанцията и накърняване на интимната сфера, която всеки
човек ревностно пази.
По технически способ телевизионното интервю може да бъде:
1. „Живо”, извършващо се в момента на ефирната емисия (използува се
много рядко, в крайно спешни случаи).
2. В студио - записано на видеомагнетофонна лента.
3. Филмово - заснето с кинокамера в обстановка, която характеризира
най-ярко личността на интервюирания. Това интервю се използва най-
често и е най-характерно за телевизионната журналистика.
Специфична черта на телевизионното интервю е, че говорещият се
показва предимно в близък, крупен план, за да могат зрителите да направят
паралел между словото и мисълта, израза на лицето, погледа, т.е. чрез
камерата да дешифрира смисъла зад думите.
Реализацията на интервюто зависи от поставянето на въпросите. До
голяма степен съдържанието на въпросите и начинът, по който те са
зададени, решават успеха на интервюто. Думите на Платон към Сократ: „...
ти, Сократе, прекрасно питаш, а на този, който хубаво пита, ми е приятно
да отговарям" - трябва да бъдат водеща диспозиция в ежедневната
журналистическа дейност. Журналистът, който взема интервюто, трябва:

основно да познава предмета, който ще се разглежда; да познава
конкретната социална и техническа ситуация, при която ще се взема
интервюто; да формулира въпросите така, че да бъде невъзможно
интервюираният да се отклони от отговор; първият въпрос веднага да
въвлече събеседника в разговор; последният въпрос да бъде поставен така,
че да предизвика обобщение на всичко, казано в разговора; да се
предугаждат възможните отговори от събеседника и предварително да се
изготвят нови въпроси в зависимост от получения резултат.
В интервюто телевизионният журналист е в подчинен зрителен план, не
се самоизтъква, не натрапва своето присъствие. Без да е анонимен, той е
дискретен и поставя такива въпроси, чиито отговори целенасочено хвърлят
светлина върху дадено събитие или проблем и в никакъв случай не
предизвикват реакция с „да” и „не”.
Тъй като се дават спонтанни отговори на поставените въпроси, за
интервюто не се пише сценарий, а сценарен план, в който са. фиксирани
въпросите, предизвикали програмната нужда от него, и кратка схема на
пунктовете по предполагаемите отговори. В ефир често се задават и така
наречените контактни въпроси, които поддържат психологически контакт
със събеседника, както и въпроси за уточняване или резюмиране на по-
дългите изказвания.
Интервюто може д