Педагогика

Педагогика - изпит
1 тема - ок
2 тема -
Обектът на училищната педагогика е училищното образование, а предметът и е
формалното и институцианализирано училищно възпитание и обучение. Педагогиката
изследва общото в тези явления и процеси. Тя е не предметна. Методите на обучение и
следват обучението по отделния учебен предмет.
2. Строеж. Структура на училищната педагогика.
Най общо се дели на 2 части.
- Теория на възпитанието.
- Училищна дидактика. Отнася се до училищното обучение.
В детайли педагогиката се дели на части.
Предикативна.- Система от изказвания за нейния обект, предмет и функции.
Номинативна - И. Обяснява закономерностите и принципите на възпитанието.
Видове педагогика - Целева педагогика.{Общите цели на възпитанието и обучението.}
Субстанциална педагогика.Описва и обяснява възпитателните и учебните съдържания.
Субект на педагогика. Описва какво правят участниците във възпитателния процес и в
процеса на обучение в училище.
Технологична педагогика. Описва и обяснява методите принципите, формите на
възпитание и обучение.
Оценъчна. Дава представа за оценката на възпитанието на ученика, както и изпитването
и оценяването.
3. Функции. Ролята, която играе според специалистите и как те ползват.
- Познавателна. Познават се закономерностите на училищното възпитание и обучение.
- Тълкователна. Обяснителна.
- Информираща.
- Нормативна. Нормите на учители и ученици.
- Конструктивно технологична.
- Предписваща.
- Оценъчно критична. Кои възгледи са по добри от другите?
- Професионално специализираща. За подготовка на учителите.
4. Статус на педагогиката и положение сред другите науки.
- Интеграционна. Свързва теория и практически предписания.
- Детерминистична. Нейните предписания и обяснения се определят от други неща.
Например, теорията на интелектуално възпитание зависи от теорията на
интелектуалното развитие.

- Формална. Защото тя показва и препоръчва организация на дейност, изследване на
някои общи закони и правила.
- Училищната педагогика е донякъде и нормативна, защото предлага модели на
дейности, които са създадени в някои закони и наредби.
Какво е човешка личност?
Човекът със своите социално-културно обусловени и индивидуално изразени качества.
Личността представлява черти, които позволяват предсказването на действия на човека
в дадена ситуация. Стабилната характеристика на човека, определяща поведението му в
определени ситуации. Качествата на човека. Относително постоянна, устойчива форма
на поведение в определена ситуация. И се делят на интелектуални, морални, социални,
емоционални и физически. Възпитанието и обучението са елемент на човешката
култура. Културата е набор от ценностни съгласия и социални практики. Които са
свързани.
Езикът. Най изтънчен носител на културата. Други елементи са изкуството и науката.
Митовете и религията, мисленето, духовността, социалната активност, взаимодействат
на различни форми на човешките контакти. Чрез възпитанието и обучението се
представят човешките ценности. Одобрена е и споделена от повечето хора представа за
това кое е добро и красиво, грозно, честно и така нататък. Ценностите придават смисъл
на нашите норми на поведение и го оправдават.
Основни човешки ценности.{Положителни.}
- Животът на човека.
- Добруването на човека.
- Прогресивното развитие на човека и човешката личност.
- Уважение и толерантност към всички.
- Свобода на придвижване.
- Свободно избиране на работа, бизнес и място на живеене.
- Свобода на образованието свобода да научим това, което искаме.
- Свобода да променим нещо в живота си.
- Свобода да вземаме свои собствени решения и да ги осъществяваме, без да
пречим на решението на другите.
- Свобода на религията и духовните практики.
- Свобода на словото и изразяването на мнение, без да се злоупотребява с тях.
- Свобода, срещите и публичните събития.
- Политическа свобода.
Конкретика на всяко 1 основно събитие в училище.
- Училищното възпитание. Особен вид индивидуално и социално културно
взаимодействие, специфичен феномен, чрез който се използват някои фактори и
условия за изменение на човека. В посока на оптималното му развитие.
Училищното възпитание най вече се стреми към приобщаване на ученика към
духовни ценности, създаване на самостоятелност на поведението, формиране на
приемливи начини на поведение, въвеждане на основни елементи на културата.
Овладяване на собствената природа помага за собствените избори. Умен вид
грижа и обучението на децата за придобиване на определени свойства и качества.
- Училищното обучение лице в лице. Специална организация на фактори и
условия, чрез която преподаването и обучението влизат помежду си в

специфични отношения. Директни, косвени, интерактивни. За да преминава
ученето по - ефективно, по - системно и ефикасно и по бързо.
- Формалното учебно образование се удостоверява с някакъв сертификат,
удостоверение, свидетелство или диплома. Всяко образование, което е извън
формалното, но понякога се реализира в училище, а повечето пъти извън него. В
неформалното образование се формират някои важни житейски привички и
навици, умения за работа, за обща култура. Това образование не е задължително
да завърши със сертификат. В някои случаи неформалното образование допълва
формалното. Най - честа институция- центрове за работа с деца, курсове.
- Информално образование - собствено желание познавателна и практическа
дейност и по своята същност е спонтанно самостоятелно обучение на базата на
личната активност на човека. То е образовани, което се получава в библиотеки,
читалища, но интернет. Информалното образование е фактор за собственото
развитие
- Приобщаващо образование- разбиране, приемане и подкрепа на всяко дете и
ученик чрез тяхното активиране и включване на допълнителни ресурси. Най -
вече важи за деца и ученици със СОП . Приобщаващо образование се извърша
както в редовния училищен процес, така и с помощта на ресурсни учители,
логопеди и специалисти за рехабилитация на слуха и говора. Ученикът не бива
да бъде оставен на изпит, с цел това да се обърне внимание на всеки според
неговите способности.
- Езикът на педагогиката
- Всяка наука има свой ресурс в случаят той е една система от понятия, събития и
символи - знаци - създадени и използвани в областта на науката. Чрез този език
се съхраняват знания спрямо идеята на науката. Голяма част от езика на всяка
една наука е естественият език, обогатен с допълнителен и така езикът на всяка
една наука се отличава с точност и недвусмисленост . Той избягва недостатъците
на естествения език, - многозначност, несигурност, двусмисленост. Езикът на
науката осигурява - яснота, точност и разбираемост на точния изказ. Езикът на
науката се състои от 3 основни компонента- събития , конструкти, референт. То
е събитие. Събитие е онова, което видимо става. Всеки конкретен акт и действие
в поведението на нашето събитие. Събитието е определен случай и явление, част
от действителността - стимули, реакции, приложението на знанието. Що е
конструкт - конструктът е синоним на понятия, категории и представи. В
началото то е продукт на логическото мислене, то е необходим за ненаблюдаеми
и неизмерени пряко, или характеристики на кострукта - продукт на човешкото
теоритизиране и абстракции, той е измислено, нереално събитие ,форма на
мислене, представа , съждение. Докато възпитанието и обучението са събития,
хората са събития, взаимоотношенията са събития. Конструкт - съзнание, разум,
интелект, цел, знание, мотив, личност. Мотив - насочеността на човешкото
поведение. Референт - нещо, което съществува в реалния свят, то е дума или изказ
на някакво събитие. Референтът ни дава убеденост, че конструктът може да бъде
използван. Емоциите са също конструкт, но имат и референт.
3 тема -
В най-общ смисъл възпитанието е въздействие и взаимодействие, отношение и
взаимоотношение. Осъществява се чрез въвличане на младото поколение системата на
обществените отношения, в общуване и обществена дейност.
Първият въвеждащ конструкт е интероризация - развитие на психичното съдържание и
структури чрез преход и трансформиране на външно наблюдавани действия и поведение
във вътрешния наш субективен свят.

- Интернализация - приемане на убеждения, ценности , нагласи и практики за свои
собствени
- Екстеоризация - пренос на психични компоненти в нашата външна предметна
практическа дейност. Тя е движение отвътре - навън
- Екстернализация - представа, че някои наши вътрешни процеси се проявяват във
външния свят . Училищтният възпитателен процес е движение от интералицазия
към екстеоризацията и обратно.
Училищен възпитателен процес- преднамерено целенасочено движение на динамика на
събития под формата на етапи в контекста на училището и класа. Създава от
възпитателни взаимодействия между ученици и се основава на възпитателно учебно
състояние.
1 версия- 1 състояние - проучване на учение в системата отношение на училището
- придобиване на знания,
-умения на социалния опит,
- интеорицазия на този етап,
- екстеоризация на опита .
2 версия -
1 състояние - получаване на информация от страна на ученика - правилник на
училището.
2 състояние - интеоризация ,
3 състояние - екстеоризация.

Що е възпитателно взаимодействие - самото възпитателно взаимодействие -
Чрез възпитателни взаимодействия състоянията му се подреждат, създават или
променят. Може да протичат под 3 основни форми- общуване, комуникация и социална
интеракция.
Форми на възпитателните действия - първата и основна форма е общуването -
специфичен субектно отношение, чрез възпитателното общуване се създава личностно
измерение . Може да се изрази чрез съвместна дейност, речево дейност или и чрез двата.
Има 3 аспекта - комуникативен, перцептивен и интерактивен. Възпитателно общуване в
училище е комуникация между учители и ученици, което е насочено към възпитателни
навици-
Междуличностно, ролево, ритуално, монологично, диалогично.
- Междуличностно - на преден план в него излизат емоционалната
привлекателност и личностна на партньорите. Такова общуване не зависи от
социална йерархия, зависи от ролите, което се изпълняват. Общуване в класна
стая - сега и тук Учителят не трябва да бъде твърд , той трябва да отчита
очакванията и взаимната симпатия.
- Ролево- в него се пресъздават делови отношения, а не формални контакти.
Свободата е ограничена, защото има позиция и роля на единия и другия.
Училищната култура насърчава ролевото общуване.

- Ритуално- подвид на ролевото . Няма личност и индивидуалност.
Последователност от действия, които са относително стереотипни. Етикет на
поведение е вид ритуално общуване.
- Монологично - междусубектно взаимодействие при което има неравноправно
позиционно взаимодействие. Единият повече говори. Има 2 основни
разновидности : интерактивно и манипулативно - по - авторитарно и по -
директивно, с което се преследва контрол на поведението и вътрешните нагласи
на единия върху другия. Самият императив се смята за речеви акт, който единият
от партньорите дава непосредствена команда или принуда, разпореждане на
другата страна. Най - трудно става интеоризацията. Манипулативно общуване -
манипулация на информацията. Манипулативните техники - лъжлива
информация, объркваща информация, неправилно акцентиране на
информацията, преднамерен недостиг на информацията . Във възпитанието има
разрешена манипулация - има максима. - някакъв манипулатор живее във всеки
човек.
- Диалогично - Равноправно субект , субектно взаимодействие и двамата говорят
еднакво много. - развитие на партньорите . Основни правила - безоценачно
възприемане на другия , равнопоставеност на партньорите , дискусионен
динамичен на общуване . Да не се говори нещо, което се знае в диалогичното
общуване. Да се говори по същество . Обикновено диалога е обмяна на
информация между двама ,но може и между повече, обменят се различни мнения
и се преодоловят различни противоречия. Полилогия - общуване между много.
Мултилогия- общуване в интернет
- Комуникацията - Що е възпитателна кому