Подготовка за тест по информатика

ПОДГОТОВКА ЗА ТЕСТ ПО ИНФОРМАТИКА

Основни свойства на информацията: Достоверност- не изкривява истината. Пълнота- достатъчна за разбирането и вземането на решение. Ценност- какви задачи можем да решим с нея. Актуалност- съответства на действителността.
Информационни дейности и процеси: Информационните дейности се класифицират в следните четири основни типа: събиране, разпространение,съхранение,обработка. Информационен процес: -процес,при който от една информация,с която се разполага в даден момент,в някой следващ момент се получава друга или същата информация. –всеки информационен процес се разглежда като съчетание на основните информационни дейности.
Възможни операции с информация: -справки- извлечение от съхранявана информация. –събиране- натрупване на информация с цел осигуряване на достатъчно пълнота за вземане на решение. –формализация- привеждане на данните,постъпващи от различни източници към еднаква форма. –филтриране- отделяне на излишните данни,които няма да допринесат за взимане на решение. –сортиране- подреждане на данните по даден признак с цел удобство. –архивиране на данни- организация на съхраняването на данните в удобна и лекодостъпна форма,която намалява разходите по съхраняването и повишава надеждността на информационния процес като цяло. –защита на данните- комплекс от мерки за предотвратяване на загуби,възпроизвеждане и модификация на данните. –транспорт на данни- приемане и предаване на данни между отдалечени участници в информационния процес. –преобразуване на данни- превеждане на данните от една форма в друга или от една структура в друга.
Информационни технологии: -Drag&Drop- „закачи и влачи“ -WYSIWYG- „каквото виждаш е това което получаваш“ -хипертекст- HTML-технология -работа с бази от данни- СУБД,SQL-технология. –работа с информационни хранилища- АТМ-технология. –мултимедийни технологии- виртуален свят. –интегрирани технологии- DDE,OLE.
Информационни технологии (ИТ) в селското стопанство: -ИТ от универсален характер- обработка на данни,автоматизация на работата с документи и др. –събиране на подходящи данни за изследвания. –съхраняване на данните в подходящ формат. –извличане на необходимата информация преди вземането на решение. –програмни и технически средства от универсален и специфичен характер.
Технически средства за съхраняване на информацията: - допълнителни устройства за записване и разчитане на информацията. -автоматизация на процесите на запис и четене на информация в електронен формат. -магнитен запис, гъвкави магнитни дискове, твърди дискове, компакт диск (лазерен лъч), многократен запис. -първоначално използваните магнитни носители (ленти, касети, компактдискове и т.н.) са заместени постепенно от носители с оптичен формат (CD-ROM, DVD, Blu-ray и др.), тъй като осигуряват по-високо качество и по-голяма дълготрайност.
Единици за измерване на информация: -информацията се предава във вид на съобщение, което определя формата и представянето на предаваната информация. -едно и също съобщение може да се оцени от различни хора по различен начин по отношение на количеството информация, съдържаща се в него. -основната или най-малката единица за измерване на информацията е бит (bit) – получена е като съкращение на английските думи binary digit (двоична цифра). -в компютърната техника 1 бит съответства на физическото състояние на носителя на информация. -едното състояние се приема за означаване на цифрата 0, а другото е цифрата 1. -обикновено логическата истина се означава с 1, а логическата лъжа – с 0. -всеки вид информация може да се кодира с последователност от битове. Този метод на представяне на информацията се нарича двоично кодиране (binary encoding). -битовете се групират по 8 и образуват 1 байт (byte), с който могат да се представят 256 (28) възможни комбинации. -за кодирането на един символ се използват последователности от 8 нули или единици. -за задаване на съответствието на символите и байтовете се използват таблици, където символите се съпоставят на техните кодове.
По-големи мерни единици за количество информация: -1 Кбайт (един килобайт) = 210 байт = 1024 байта; -1 Мбайт (един мегабайт) = 210 Кбайт = 1024 Кбайта -1 Гбайт (един гигабайт) = 210 Мбайт = 1024 Мбайта -1Тбайт (един терабайт) = 210 Гбайт = 1024 Гбайта
Кодиране на информацията: -процес на формиране на определено представяне на информацията. -в тесен смисъл под термина кодиране често се разбира преобразуването на информацията от една в друга форма, по-удобна за нейното съхраняване, предаване или обработка. - само представената в числова форма информация може да се обработва от компютър. -при въвеждане в компютър на текстова информация на всяка буква се съпоставя определено число или код, а при извеждане на екран или печат от този код се изгражда изображението на буквата. Това съответствие между буквите от дадена азбука и числа се нарича символен код. - за записа се използва краен набор от знаци, наречен азбука -> кодови таблици.
Най-популярната кодова таблица – ASCII - I- състои се от 16 реда и 16 стълба, номерирани от 0 до F 16-тична бройна система.
Кодиране на графична информация: -изображенията при компютрите се разделят на растерна и векторна графика. -растерните изображения са еднослойни множества (мрежи) от точки, наречени пиксели. -кодът на пиксела съдържа информация за неговия цвят. При черно – белите изображения има два възможни значения на цвета и затова за неговото кодиране се използва 1 бит от паметта: стойност 1 за бяло и стойност 0 за черно. -при RGB мониторите разнообразието от цветове се получава чрез съчетаване на базови цветове – червено (Red), зелено (Green) и синьо (Blue), които могат да се получат 8 основни комбинации. -векторните изображения са многослойни. -всеки елемент от векторното изображение - линия, правоъгълник, окръжност или фрагмент от текст се разполага в собствен слой, чиито пиксели са независими от другите слоеве. -описанието на всеки елемент става чрез математически уравнения, а сложните фигури се разглеждат като съвкупности от елементарни графични обекти. -за разлика от растерните изображения, обектите от векторните изображения могат да променят своите размери без да загубят от качеството си.
Кодиране на звук: -звукът е колебание на въздуха. Превърнато в електрически сигнал има плавно изменящо се напрежение. -такъв аналогов сигнал се представя при компютрите като последователност от двоични числа. -процесът се нарича дискретизация, а устройството, което го осъществява е аналогово-цифров преобразовател. -по-високата честотата на дискретизация, представя по-точно звука => увеличаване на размера на звуковия файл.
Софтуерът е: -програмното осигуряване на компютъра, което включва: операционни системи, програми, програмни приложения. -задачата на софтуера е да осъществява връзката и комуникацията между потребителя и компютърните системи.
Операционна система: - специален вид софтуер, който се грижи за управлението на всички устройства в един компютър и за взаимодействията между тях и потребителските програми. -основно програмно осигуряване, най-важна част. -задача на ОС е организиране и управление на връзките: потребител – компютър, потребител – приложен софтуер. -разполага със средства за взаимодействие с всички категории потребители: приложни програмисти, системни програмисти, администратори и потребителите неспециалисти.
Езици за програмиране: -съвкупност от семантични конструкции и синтактични правила, която се използва за представяне на алгоритми във форма, удобна за обработка от компютър. -алгоритъм, написан на език за програмиране, се нарича програма.
Етапи на съставяне на една програма: 1.Съставяне на логическа схема за решаване на проблема. 2. Логическа схема на програмата. 3. Съставяне на програмата. 4. Проверка и корекция на готовата програма (тестване на програмата). 5.Съставяне на документация на програмата. -програмите не се изпълняват на езика, на който са написани, а техният изходен код се превежда на машинен код от специализиран софтуер.
Транслатори: -компилаторът (англ. compiler - от compile - съчетавам, съставям) превежда даден компютърен изходен код в семантично отговаряща програма на друг компютърен език. -повечето компилатори превеждат изходен код, написан на език за програмиране от високо ниво, в езици от по-ниско ниво напр. обектен код, машинен език, асемблер, които често могат директно да бъдат изпълнени от компютър или виртуална машина. –затворен код. -интерпретатор е компютърна програма, която извършва последователен анализ на командите от изходния код, непосредствено ги превежда на машинен език и изпълнява. -по своята същност интерпретаторът е транслатор (на английски: translator - преводач). -интерпретируемите програми могат да бъдат разпространявани като изходен код.
Приложен софтуер: -надстройка на базовото програмно осигуряване и специализира компютъра за едно или повече приложения. -приложният софтуер съдържа: пакети приложни програми,бази от данни, системи за управление на бази от данни,информационни системи,експертни системи и други специализирани системи.
Приложни компютърни програми: -текстови редактори - предназначени за текстообработка. Чрез тях се създават и използват като документи в електронен формат текстови файлове. (текстови процесори, изд.системи). - електронни таблици - съхраняване на различни типове данни в табличен вид и използване на съответни функции за тяхната обработка и онагледяване.
Архитектура на съвременните електронно изчислителни машини: -Джон Винсент Атанасов: професор по физика, американец от български произход. -1937 г. замисля, а през 1939 г. построява, заедно със своя аспирант Клифърд Бъри първата ЕЛЕКТРОННА машина ABC (Атанасов Бери компютър): -300 електронни лампи -предназначена за решаване на системи от уравнения (до 30 уравнения с 30 неизвестни) -запомнящо устройство, изградено на базата на електрически кондензатори. -първата електронноизчислителна машина (ЕИМ) с характеристики на универсален компютър е създадена през 1943 г. от Мокли и Екерт. -наречена е ENLAC. -сравнително бавна и консумирала 150 kW електроенергия. -съдържала 18000 електронни лампи. -за разработката на тази машина голям принос имал американския математик Джон фон Нойман.
Принципите на Джон фон Нойман: 1.Машините с електронни елементи трябва да работят с двоична, а не с десетична бройна система. Последното е идея на Джон Атанасов, реализирана в АВС. 2.Аритметичното устройство на ЕИМ се конструира на основата на електронна схема за извършване на операция събиране (двоичен суматор). Останалите аритметични действия са производни на събирането. 3.Програмата, която управлява работата на ЕИМ, се съхранява в паметта на машината заедно с междинните числови резултати. Класическата архитектура на компютъра по фон Нойман включва следните устройства: -устройство за въвеждане -запаметяващо устройство – постоянна и оперативна памет -процесор – аритметично логично устройство и управляващо устройство -изходно устройство
Класифициране на компютрите според функционалните възможности: -суперкомпютри - с най-високо бързодействие, базовите компютри за изграждане на Интернет. -миникомпютри - за съхраняване и обработка на големи масиви от данни при научни изследвания и сложни технологични процеси. -микрокомпютри - притежават възможностите на големите машини от преди 10-тина години.
Класифициране на компютрите според предназначението: -специализирани компютърни устройства - предназначени за решаване на конкретни, строго регламентирани практически задачи. -универсални компютърни системи - решават широк кръг практически задачи. Персоналните компютри (ПК) разполагат с разнообразен софтуер за текстообработка, обработка на изображения, мултимедия, производствени задачи и др.
Устройство на персоналния компютър: -всяка една компютърна система включва отделни стандартизирани елементи. - монтаж на тези елементи според желанието на клиента => индивидуални, а понякога и уникални по своите параметри устройства, които в максимална степен удовлетворяват потребностите и желанията на клиента. -същевременно цената на тези ус