Портфолио

Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий”
Исторически факултет
Катедра география

Портфолио
По учебната дисциплина:

„Теория и методология на Географската наука”

Изготвил: Ростислав Р. Пенчев
специалност: „ Педагогика на обучението по Бълг. език и География”
първи курс, фак.№ 119-БГ
Велико Търново
2018
Съдържание

Презентация – „ Какво за мен е Географията?”
Що е География?
Допълнение на таблицата за природни и социално икономически географски обекти.
Велики географски открития – доклад с дадените понятия.
Доклад за стара столица по избор ( Велико Търново - Търновград)
Изработване на Коледна картичка.
Любима географска тема – презентация
Доклад за Гринуичката обсерватория.
Обща характеристика на откритията на учените Коперник и Галилей.
Откриване и опознаване на континент по избор
Периодизация и развитие на Географската наука.
Съвременна обиколка на Земята – схема, форма, размери.
Да се изработи план-конспект върху монографията за цялостта на Географската наука.
Да се изработи 10 географски науки чрез текст и визия.
Казус 1
Казус 2
Дайте по един пример за съвременен проблем.
Съвременна политическа карта на Европа.
Представете 10 държави, в чиито държавни символи има само животински представители.
Да се подбере от художествено произведение география на място.
Да се изработи структура на географската наука чрез схема.

Задача №1

От много малък обичах да мечтая и си представях, че пътувам по света. Спирах в различни градове, виждах красиви пейзажи, срещах интересни хора, участвах в техниябит и начин на живот. Опитвах се да си представя как бих могъл да оцелея при условията,в които живеят все още намиращите се племена в някои отдалечени кътчета по света.Щом дойдеше нощта се взирах в безкрайната космическа вселена, откривах Голямата и Малката мечка, търсех планети и други съзвездия, вглеждах се в образа наЗемята, в нейното огледало Луната, за да отгатна къде се намира България, политах скосмически кораб, правех прогнози за времето.
Когато пораснах и вече бях ученик в гимназията, проявих интерес към научнатагеографска литература. Тогава навлязох в дебрите на джунглата, саваните, пустините,степите, тайгата и тундрата. Научих повече за Великите географски открития, запътуванията на Колумб, Магелан, Вашку да Гама, Тасман, Кук, Пири, Амундсен изавиждах на откривателите за възможността първи да стъпят на непознатите за света земисъжалявайки, че не съм живял във времената на тези авантюристични пътешествия околоЗемята. Възхищавах се на смелостта им да се изправят срещу предизвикателствата, дадокажат предположенията си и да защитят своите теории и открития.
Имах много въпроси и търсех отговори. Това ме провокира да ги споделя сучителката ми по география, която разказваше много увлекателно, описателно изавладяващо. Разказах мечтите си и тя с удоволствие ме изслуша, даде ми своитенаставления и обобщи с гордост, че всичко това може да бъде научено най-подробно самов науката География. Без да се замислям повече, когато завърших клас, избрах Великотърновския университет със специалност Български език География.
Колкото повече изучавах географските науки, толкова повече се убеждавах, че единчовешки живот не е достатъчен, за да си еднакво добре запознат с предмети катоПриродната география на света, Биогеография, Климатология, Геоморфология, Географияна населението, Картография. Но съм убеден, че човек, стига да пожелае, може да серазвива като всеки ден работи върху собствената си култура и съумее да накара останалитеоколо себе си да проявят интерес към географията. Знанията и информацията, които имах,можех да ги предам на други и да ги накарам да заобичат географията, като им показвамснимки, разказвам интересни факти, случки, истории, процеси, явления и им докажа, че тяе навсякъде около нас. Ще я видим в близкия парк или планина, в наблизо протичащатарека, в красивите гледки от влака или самолета, в природните бедствия и катаклизми,които променят живота ни. В природните процеси и явления, движещи човечествотонапред и довеждащи понякога до нови изобретения. Всичко това ме накара да се замисля.Запитах се как може да се случи? Коя би била най-добрата професия за мен и не след дългоси отговорих сам.
А за всичко това основна роля неизменно играе учителят погеография. Затова така силно обичам тази необятна наука. Научаването на нови неща засвета около мен и всекидневното му преоткриване са истинскят смисъл на живота ми.

Ростислав Пенчев, БЪДЕЩ учител по География.

Задача №5

След извоюваната победа с въстанието на Асен и Петър, след провъзгласяването на Калоян за цар в 1204 г. и архиепископ Василий за патриарх от папския пратеник на кардинал Лъв и особено след попадането на Византия под ударите на латините в 1207 г., новата българска държава бързо се издига като политическа сила на Балканите. Градът Търнов израства като административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Той е столица и седалище на върховната политическа власт, на висшата феодална аристокрация и българската православна църква, което променило бита и начина на живот на неговите обитатели. Градът се разпростирал изцяло по хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост (Девинград), техните подножия по поречието и на запад от главния вход на Царевец по днешната улица “Никола Пиколо” до площад “Велчова завера”. Поради укрепеността, непревземаемостта и големината си той заемал второ място след Константинопол и трето след Рим.
Столичният град се развил и като значим културен център. Под покровителството на българските царе и феодали са построени много църковни и граждански сгради. Тук се създава и оформя търновската школа, като част от славяновизантийската архитектура и монументална живопис.
В този период са построени много манастири и църковни сгради извън главните крепости. Такава е черквата “Св.четиридесет мъченици” издигната в чест на победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница през март 1230 г., която е главна черква на манастира "Великата лавра", разположен на левия бряг на Янтра в подножието на Царевец. В нея се намират едни от най-значимите средновековни писмени паметници - надписите на Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
Природните дадености на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост (Девинград), тяхната укрепеност и защита от скали и естествения вал - реката са оценени добре от тогавашните строители. Център на общата отбранителна система на средновековната столица са крепостните стени и съоръженията на Царевец и Трапезица - двете основни цитадели.
Крепостта на столичния Търновград е известна от писмените извори като град Трапезица. Тя е в процес на проучване и при направените досега разкопките освен 17 църкви, гъсто застроен квартал около южната крепостна стена и югоизточната порта, доказващи същинска средновековна градска тъкан са разкрити още една нова черква, западна порта, голям манастирски комплекс “Св.Йоан Рилски”, северен вход с кула и останки от феодална цитадела. Към нея също е имало напречни крепостни стени, за което свидетелстват останките от разкритата кула при Владишкия мост и старите фотографии с видими останки от зидове-проходи.
Третата средновековна крепост Девинград се намира източно от Царевец и е известна днес като Момина крепост. Наречена е с името Девинград от проф.Иван Гълъбов във връзка с намерения при разкопките надпис върху мраморна плоча. Нейното югозападно подножие срещу крепостта Царевец е обитавано от по-бедно население (наемни хора), което потвърждават разкритите основи на две малки средновековни църкви, няколкото жилища-полуземлянки и грънчарска пещ.
Средновековни останки от укрепления и сгради са открити и по улица “Никола Пиколо”, а от укрепени пунктове и манастири по Арбанашкото плато, източно по хълма Света гора и южно в местността Устието.

„Хубаво е да си влюбен!Хубаво е да си млад!Да вървиш като изгубен в тоя древен Търновград.”

Задача №4

1.Предпоставки за Великите географски открития (ВГО)Под ВГО се разбират поредицата от пътешествия довели до откриването и завладяването на Америка. В средата на 15 век в Европа са налице всички предпоставки за ВГО. Научните открития и дават възможността да ги осъществи. Градовете, луксът, кралските дворове, войните изискват много средства. Изтокът е далече, а връзката с него е затруднена от мюсюлманите. Откриването на нов морски път на изток е наложително. До този момент европейските моряци познават само Средиземно море и част от Атлантическия океан. Презтози период морско господство си оспорват Испания и Португалия. За най-добрите мореплаватели се смятат португалците.

2.Великите географски открития (ВГО)През 1488г. Бартоломео Диас заобикаля най-южната точка на Африка – н. Добра надежда. През 1498г. продължавайки неговия път Васко да Гама пристига в Калкута /Индия/. Така бленуваният морски път към Индия е открит. Да търси Индия тръгва и Христофор Колумб. Генуезец по рождение той подготвя експедиция в Атлантическия океан, за която твърди, че плавайки на запад ще достигне до Индия, Китай и Япония На 03.08.1492г. той тръгва от Испания с три каравели, минава край Канарските острови и след два месеца на 12.10 достига остров близо до днешна Флорида (а не до Япония както си мисли Колумб). След него той и моряците му откриват Куба и Сан Доминго и се връщат в Испания. Колумб прави общо 4 експедиции, но никога не разбира, че това не е Индия. При втората експедиция с него идват свещеници, които покръстват местното население. Колумб не открива западен път до Индия, макар че до края на живота си вярва, че е достигнал източноазиатските брегове. Географските резултати от четирите му плавания са много големи – пръв пресича Атлантическия океан в субтропичните и тропичните географски ширини на Северното полукълбо, открива Карибско море, всички големи Антилски острови, Малките Антилски острови от Доминика до Вирджинските острови, сърцето на Бахамските острови и редица малки острови в Карибско море. Новите земи са наречени “Западна Индия”, а населението им – индианци. Малко по-късно новооткритият континент е наречен Америка по името на италианския космограф Америко Веспучи. ВГО не спират до тук. През 1519г. португалецът на испанска служба Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие.

3. Колонизиране на Новия святНовият свят постепенно е опознат. Започва неговата колонизация от Европа. Португалците завладяват Бразилия, испанците – Перу, Чили, Боливия, Мексико. Колонизирането става по изключително жесток начин. Безащитно пред огнестрелните оръдия местното население е подложено на геноцид (изтребване на отделни групи население по расови, национални или религиозни мотиви). Особено жестоки са конквистадорите (първите испански завоеватели). През 17 век в завладяването на Новия свят се включват Англия, Франция, Холандия, Русия. Англия се насочва ос