Правен режим на данъка върху МПС

по Данъчно право
НА ТЕМА:
„Правен режим на данъка
върху МПС”
УВОД
1

Местните данъци и таксите, които постъпват в бюджетите на местната
власт, са предмет на законодателно уреждане на Закона за местните данъци и
такси. Първият закон, който урежда тази материя, е приет през 1951 г. и
обнародван във в. Известия” (ДВ, бр. 104/1951 г.) и влиза в сила от 01.01.1952 г.
Установените с този закон данъци са: А). Данък върху сградите; Б). Данък
върху наследствата. Утвърдени са и видовете такси, които се събират за услуги,
извършвани от общините, като: за получаване на имущества по дарение, за
правоползване на превозни средства (МПС), които впоследствие са оформени
като вид данъци, такси за ползване на кариерни материали, за пазари и
тържища, такса смет и др. По този закон са направени 34 изменения и
допълнения, в сила до 31.12.1997 г., откогато е в сила нов Закон за местните
данъци и такси, обнародван в ДВ, бр. 117/19.12.1997г.
С новия закон са установени вече 6 вида местни данъци, а именно:
А). Данък върху недвижимите имоти;
Б). Данък върху наследствата;
В). Данък върху даренията
Г). Данък при възмездно придобиване на имущества;
Д). Данък върху превозните средства;
Е). Патентен данък.
Допуска се възможността със закон да се установят и други местни
данъци. Утвърдени са и 11 вида местни такси, между които и такса битови
отпадъци, която има най-голям дял в приходната част на бюджетите на
общините и засяга значителна част от населението – собственици (ползватели)
на урегулирани поземлени имоти и сгради.
Местните данъци, които съгласно чл.1 от ЗМДТ постъпват в общинския
бюджет, са следните: данък върху недвижимите имоти; данък върху
наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на
имущество; данък върху превозните средства, патентен данък; туристически
данък и други местни данъци, определени със закон. Местните данъци се
заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по
съответната сметка (чл. 2 от ЗМДТ).
В съответствие с чл.3 от ЗМДТ данъчните декларации по ЗМДТ се
подават от данъчно задължените лица или от техните представители по
образец, одобрен от Министъра на финансите, който се обнародва в „Държавен
вестник”. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването по тях се извършва по реда на чл.4 от ЗМДТ. В производствата
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни
2

задължения – на публични изпълнители – чл.4, ал.3 от ЗМДТ. Служителите се
определят със заповед на кмета на общината.
Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на
ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК – чл.4, ал.2 от ЗМДТ. Броят,
видът и ставките на местните данъци са определени със Закона за местните
данъци и такси и съгласно българската Конституция данъците се регламентират
със закони, които се приемат от парламента. Съгласно промените от 2007 г. на
Конституцията на Р. България, общинския съвет определя размера на местните
данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон, както и
размера на местните такси по ред, установен със закон – чл. 141 от
Конституция на Р. България.
По правната си същност местните данъци са:
1). Публични вземания – съгл. чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК вземанията
за данъци са публични вземания;
2). Общински вземания – съгл. чл.2 от ЗМДТ приходите от местни
данъци постъпват в общинските бюджети;
3). Данъчни вземания.
ДАНЪК ВЪРХУ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА
Съгласно чл. 52 на ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната,
корабите, вписани в регис трите на българските пристанища,
въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на България като
граждански въздухоплавателни средства. Данъкът се заплаща от собствениците
на превозните средства. Тяхното задължение е да декларират в общината по
постоянния си адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен
срок от придобиването им, а придобитите по наследство - в шестмесечен срок.
Когато собствениците нямат постоянен адрес, декларацията се подава в
общината по регистрацията на превозното средство. При съсобственост на
превозно средство подадената декларация от един от съсобствениците ползва и
останалите съсобственици. Данните за характера на превозното средство, него-
вото предназначение и тонаж са вписани в регистрационното му свидетелство,
издадено от органите на Пътна полиция. Ко гато в регистрационното
свидетелство липсват данни за годината на производството или за
максималната му маса, което е от значение за определяне на размера на данъка,
за годината на производството се взема годината на първоначалната реги-
3

страция, а за максималната маса тази, определена от производителя. Размерът
на данъка се определя с Наредба от Общинския съвет, съобразно с мощността
на двигателя, изразена в киловатчаса (КW). Данъкът се определя конкретно с
наредбата, но в рамките на определения със закона размер, коригиран с кое-
фициент в зависимост от годината на производството.
Определеният със закона данък за леките автомобили е:
1.до 35 КW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 КW,
2.над 35 КW до 55 КW вкл. - от 0,40 до 1,20 лв. за всеки КW,
3.над 55 КW до 74 КW вкл. - от 0,54 до 1,62 лв. за всеки КW,
4.над 74 КW до 110 КW вкл. - от 1,10 до 3,30 лв. за всеки КW,
5.над 110КW- от 1,23 до 3,69 лв. за 1 КW.
Корекционните коефициенти, установени с чл. 55 от ЗМДТ, са:
1 за коли над 14 г.; 1,5 за коли над 5 до 14 г. и до 5 години вкл. - 2,8.
За мотопеди установеният с чл. 55 от ЗМДТ данък е от 10 до 30 лв., а за
мотоциклети в зависимост от кубатурата - от 12 до 36 лв. за 125 KW. За
мотоциклети над 750 КW данъкът е от 100 до 300 лв. В посочения текст на
закона данък е установен и за останалите видове превозни средства, автобуси,
камиони, влекачи, трактори, видове планери и др.
Общинският съвет определя с наредба данъка за кораби, вписани в
регистрите на малки кораби в българските пристанища, регистрите на
общините за кораби, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с
река Дунав, без яхти и скутери и е в размер от 1 до 3 лв. на всеки започнат
бруто тон на водното превозно средство.
По този ред се определят и таксите за въздухоплавателните средства.
Размерът на таксата е от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално тегло.
С чл. 58 от закона се освобождават от данък предприятията и организациите
на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и
линейките и пожарните коли на други лица. От данък се освобождават и
превозните средства - собственост на лица с намалена работоспособност над 50
% и с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 175 КW.
Определеният с наредба на общинския съвет данък се намалява с 50% за
коли до 75 КW, снабдени с катализатор, и за коли с екодвигатели, а за коли за
обществен превоз, при условие че не се използват за други цели, данъкът се
заплаща в размер на 10% от определения.
Данъкът е годишен. Сроковете за плащането му са до 31 март и до 30
септември на годината, за която се дължи. На собствениците, предплатили
данъка за годината, се прави 5% отстъпка. За новопридобитите превозни
средства срокът за плащане е двумесечен от датата на придобиването.
Заплащането на данъка е условие за редовност при годишните технически
4

прегледи. При прехвърляне на собственост върху превозно средство данък се
плаща от новия собственик, ако не е платен от продавача. В закона е
предвидена и възможност за месечно определяне и заплащане на данъка в
случаите, когато е заплатен частично.
В ОБОБЩЕНИЕ:
Съгласно чл. 52 (1) от Закона за местните данъци и такси, с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение
по пътната мрежа в Република България.
В чл.55 на същия закон е уточнено, че за леки автомобили общинският съвет
определя размера на данъка с наредба, съобразно мощността на двигателя,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, като за
превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с
действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление
- чл.59 (1).
Регистрация на новопридобито МПС
Приобретателят следва в двуседмичен срок да регистрира МПС като
представи копие от договора за продажбата. Въз основа на молбата, ще му бъде
издадено ново свидетелство за регистрация на негово име. Когато продавачът
има различно местожителство от купувача, първият следва в двуседмичен срок
от продажбата да представи в службата, регистрирала МПС /за автомобилите
КАТ/ копие от договора.
Плащане на данък за МПС
Собствениците на превозни средства декларират пред общината по
постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни
средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства,
които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да
тече от датата на регистрацията им за движение. При подаване на декларацията
се представя документ за платения данък при придобиването на декларираното
превозно средство.
Дължими данъци и такси:
·Местният данък се заплаща се преди прехвърляне на МПС. Подава се
данъчна декларация от купувача или продавача, в зависимост от това какво е
уговорено, в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес /респ.
седалището на лицето, съгласно чл. 45 и чл. 49 от ЗМДТ. Данъкът е в размер на
2 % от застрахователната стойност на автомобила, ремаркето, трактора или
мотоциклета. Обикновено този данък се заплаща от купувача.
5

·Нотариалната такса се определя на основа по-високата между
уговорената в договора продажна цена и застрахователната стойност на МПС.
Нотариусът може да изиска застрахователна оценка на МПС. Това ще стане
именно, за да може коректно да се определи размерът на дължимата нотариална
такса.
Нотариусът ще провери самоличността на страните, представителната им
власт и наличието на законови пречки за извършване на сделката. Той ще
прегледа документите, вкл. данъчните документи, предложения проект на
договора и ще провери собствеността върху МПС. За заверката на подписите
нотариусът ще изиска документи за самоличност на лицата, явили се в кабинета
му.

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януар