Правна норма

План:
I.Правни норми.Обща характеристика
II.Структура на правната норма
1.хипотеза
2.диспозиция
3.санкция
III.Видове правни норми
1 .Според вписваното на правните норми в основната
структура на правото
а) норми на частното право и на публичното право
б) норми на вътрешното право и на международното право
в) норми на материалното право и на процесуалното право
2. Според вписването на правните норми в правните отрасли
а) гражданскоправни норми
б) административноправни норми
в) наказателноправни норми
3. Според функциите на правото
а) охранителни
б) регулиращ
- забраняващи
- задължаващи
- оправомощаващи (позволителни)
4. Според вътрешната специализация на правните процеси.
а) общи
б) дефинитивни
в) декларативни
г) оперативни
1

д) колизионни
е) препращащи
ж) бланкетни
5.Според връзката между общата и индивидуалната правна
нормативност
A. Според степента на определеност на правните норми:
а) абсолютно определени
б) относително определени
- ситуационни
- алтернативни
- факултативни
Б. Според участието на правните субекти в индивидуалното
правно регулиране:
а) според степента на позволеност на индивидуалното
правно регулиране:
- императивни
- диспозитивни
6.По обема на действието на правните норми:
а) общи
б) особени
в) изключителни
7.По сферата на действие.
а) общи
б) местни
8.По времето на действие.
а) общи
б) временни
2

ПРАВНИ НОРМИ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Правните норми са възникнали от специфичната дейност на
държавата. Общи правила за поведение, които се създават от
компетентен правотворчески държавен орган с цел правно регулиране
на обществените отношения посредством предоставянето на
юридически права и възлагането на юридически задължения на
правните субекти, и които правила за поведение са гарантирани от
принудителната сила на държавата.
1.Правната норма е социална норма. Тя изразява
правоотношенията на човешките индивиди и регулира тяхното
поведение в рамките на различни социални общности.
2.Правната норма има държавно-властнически характер. Тя
възниква от държавата в лицето на съответен компетентен
правотворчески орган. Тя изразява правнорелевантната воля на
държавата, формирана в процеса на правотроческата и дейност и
обективиране навън посредством правотворческите нормативни актове.
3.Правната норма е общо правило за поведение, т.е. образец,
становище за поведението на отделните индивиди и техните колективи.
Това е една от най-важните характеристики в континенталната правна
система. Тази особеност позволява правната норма да регулира
едновременно конкретни житейски ситуации по отношение на широк
кръг правни субекти.
а/ общия характер намира израз в т.нар. неперсонифицираност на
правните норми – адресатите не са посочени конкретно с техните
индивидуални характеристики, а чрез визирането на родова или видова
принадлежност.Правната норма е правило с абстрактен, обобщен
характер. Конституцията е най-абстрактната в това отношение.
3

б/ общия характер намира израз в начина, по който правната
норма отразява реалната действителност – синтетично, чрез основни и
значими за правото характеристики.
в/ общият характер предполага и перманентно действие правната
норма се създава, за да действа продължително във времето.
4.Правната норма цели ефективно правно регулиране на
обществените отношения. Постига го посредством предоставянето на
юридически права и възлагането на юридически задължения. Правната
норма очертава границите на възможното и дължимото правно
поведение за адресатите и по този начин се осъществява като
представящо – задължаващ регулатор.
а/ с предоставянето на юридически права правните норми
очертават границите на възможното, на позволеното правно поведение.
Те определят мяра за свобода на правния субект, като му дават
възможност за правнорелевантна воля – свобода на усмотрение,
самостоятелност и инициатива. Това се отнася преди всичко за частното
право, докато в публичното право нещата се усложняват поради
империума на държавата. Там юридическите права са и правни
задължения.
б/ при възлагането на юридически задължения има категоричност
на посланието, няма момент на преценка и свобода на волята от страна
на адресата. Те са неотвратими и абсолютно необходими, задължаващи
за правните субекти.
5. Правната норма е санкционирана и гарантирана от държавата.
В правото се залага преди всичко на доброволното изпълнение, но
когато това не може да се постигне, действа механизмът на
принудителната сила на държавата– като евентуална възможност и
крайна гаранция за реализация на правните норми.
4

6. Правната норма е първичният, изходен елемент в механизма на
правното регулиране.
7. Правната норма е единство на форма и съдържание в правото –
тя се конституира и функционира като нормативна основа, когато е
обективирана по съответния ред и начин в нормативния правотворчески
акт. В този формално закрепен вид правната норма се конституира като
частица от институционалното битие на правото.
СТРУКТУРА НА ПРАВНАТА НОРМА
Правната норма се отличава с единство, цялостност, неделимост.
За нея е характерна особена структура, т.е. специфична композиция на
съдържанието на нормата, специфична връзка и съотношение на
нейните елементи.
Въпросът за структурата на правната норма е съставна част от по
– широкия проблем за структурата на правото като цяло. Структурата на
правната норма се изгражда от три основни елемента - хипотеза,
диспозиция и санкция.
1.Хипотеза–/Ако съм сключил договор/ тя е първият елемент от
структурата на правната норма.
Тя съдържа юридическия факт или факти,след настъпването, на
които се осъществяват определени правни последици.Фактите могат да
бъдат такива, които пораждат,изменят или прекратяват права и
задължения.
2.Диспозиция–/Аз съм длъжен да заплатя цена/ посочва
съдържанието на самото правило за поведение – юридическите права и
задължения, които са адресирани до правните субекти. Диспозицията е
най-важният елемент от структурата на правната норма.
3.Санкция – визира неблагоприятните правни последици, които
5

ще настъпят за субектите на правото, ако те не спазват правните норми.
Тя всъщност е една застраховка, която законодателят е предвидил с цел
максималното изпълнение на правната норма. От тази гледна точка
санкцията е насочена към тези, които са нарушили изискванията на
правната норма.
Тази структура се определя като логико – юридическа структура,
тъй като отразява вътрешната логика на правната норма, която може да
се изрази условно по схемата:
“Ако... /хипотеза/, то ... / диспозиция/ , в противен случай .....
/санкция/”.
Правната норма не трябва да съдържа и трите елемента. В
съвременните правни системи почти няма реална структура в правото,
която да съдържа и трите основни елемента. В повечето случаи правната
норма се изгражда от два основни елемента – хипотеза и диспозиция
/санкция/. По логически път в процеса на тълкуването на юридическите
актове се достига до трите основни елемента. Връзката между
елементите в структурата на правната норма се характеризира с
инвариантност, с неразрушимост. Те не се намират в йерархична, а в
синтетична зависимост, за да е налице правната норма в същинския
смисъл на думата, трябва да съдържа и трите основни елемента.
ВИДОВЕ ПРАВНИ НОРМИ
Поради огромното разнообразие на правните норми съществуват
различни класификации, основни и различни критерии.
1. Според вписваното на правните норми в основната структура
на правото
а/ норми на частното право и на публичното право
б/ норми на вътрешното право и на международното право
6

в/ норми на материалното право и на процесуалното право
2. Според вписването на правните норми в правните отрасли
а/ гражданскоправни норми
б/ административноправни норми
б/ наказателноправни норми
3. Според функциите на правото
а/ ОХРАНИТЕЛНИ – свързани предимно с охранителната,
защитна функция на правото, с реализацията на юридическата
отговорност и винаги съдържат в своята структура санкцията.
б/ РЕГУЛИРАЩИ – свързани с регулиращата функция на
правото, основни норми за правното регулиране.
- ЗАБРАНЯВАЩИ – изискват от правните субекти определено
пасивно поведение, въздържание от активни действия.
- ЗАДЪЛЖАВАЩИ – изискват от правните субекти определено,
необходимо активно –поведение.
- ОПРАВОМОЩАВАЩИ /ПОЗВОЛИТЕЛНИ/ - визират активно
поведение, но не като необходимост, не като изрична повеля, а като
правна възможност, която не може да се реализира по усмотрение на
правните субекти.
4. Според вътрешната специализация на правните процеси.
а/ ОБЩИ – закрепват обобщено основните регулиращи елементи
на правната материя – цели, задачи.
б/ ДЕФИНИТИВНИ – закрепват в обобщен вид признаците на
основните правни категории, основната правна терминология.
в/ ДЕКЛАРАТИВНИ – закрепват основни принципи на П,
ръководните начала, най – важните характеристики на правната материя.
г/ ОПЕРАТИВНИ /”норми за норми”/ - не са насочени пряко към
правните субекти, а опосредено решават вътрешните връзки и
7

взаимодействия в правната материя. Очертават действието на правните
норми – влизане в сила, отмяна и др.
д/ КОЛИЗИОННИ – като оперативните “норми за норми” –
решават определен конфликт, колизия вътре в правната материя. Най–
често се срещат в международното частно право, във връзка с т.н.
стълкновителен метод на правно регулиране. Вместо привилегия за
поведение в диспозицията се съдържа привръзката на правните норми с
определена правна система.
е/ ПРЕПРАЩАЩИ – изразяват непосредствено вътрешните
системни връзки в правото. Осъществяват т.н. законодателна икономия:
препращат към вече установени по съответния ред в действащото право
нормативни разрешения.
ж/ БЛАНКЕТНИ – осъществяват определен вид препращане, но
не към действащи правни норми, а към такива, които предстоят да бъдат
въведени по съответния ред. Законодателят залага главното и основното
в основите на нормативните актове, като визира и задължение по–късно
да се издадат други нормативни актове, които ще регулират пълно и
цялостно съответните обществени отношения.
5. Според връзката между общата и индивидуалната правна
нормативност
Индивидуалното правно регулиране предполага самите правни
норми да предоставят на правните субекти възможност за самостоятелно
решаване на конкретните казуси – да наслагват своята правнорелевантна
воля за очертаването на конкретните права и задължения, за
отговорностите при неизпълнение или ненадлежно изпълнение на тези
права и задължения.
А. Според степента на определеност на правните норми –
посочват докъде и по какви въпроси правоприлагащият държавен орган
може да действа по свое усмотрение, може да наслагва и своята
8

правнорелевантна воля и да взема самостоятелни решения. Във връзка с
това се различават:
а/ АБСОЛЮТНО ОПРЕДЕЛЕНИ правни норми –те изчерпателно
и пълно регулират съответните правоотношения. Правоприлагащият
орган няма свобода на усмотрение.
б/ ОТНОСИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ правни норми –те дават
определена свобода на усмотрение на правоприлагащия орган (да се
произнесе по справедливост, по целесъобразност и т.н.), тъй като те не
съдържат достатъчно пълни и изчерпателни указания за
осъществяването на правното регулиране на съответните обществени
отношения. Подразделят се на:
- СИТУАЦИОННИ – съдържат основните характеристики на
съответната ситуация, очертана в хипотезата, а правоприлагащият
държавен орган трябва да се съобрази с обстоятелствата на казуса.
- АЛТЕРНАТИВНИ – очертават няколко възможни варианта на
поведение, еднакво значими за законодателя, и дават възможност на
правоприлагащия орган да избере най–благоприятния вариант в
конкретния казус.
- ФАКУЛТАТИВНИ – един от вариантите е особено важен за
законодателя, но заедно с него предвижда и факултативен, който може
да се тръгне към основния вариант.
Б. Според участието на правните субекти в индивидуалното
правно регулиране:
а/ по момента на позволеност, който дава възможност на
правните субекти да определят автономно своите права, задължения и
отговорности, те биват:
- ИМПЕРАТИВНИ – точно и категорично очертават правното
поведение на сво