Правоприемство. Видове. Правила при правоприемство

Курсова работа
по
Гражданско право
на тема:
Правоприемство.
Видове.
Правила при правоприемство
Изготвил:
2 курс
Фак.№14160278
Специалност:Право Проверил:
София 06.04.2016г.
Съдържание
:
1

1.)Увод
2.)Правоприемство – същност
3.)Видове придобиване на субективни права
4.)Видове правоприемство
5.)Изменения и изгубване на права
Увод
2

Възникването на субективното право е не просто установяване на връзката между субекта
и субективното право, а представлява тепърва създаване на ново гражданско - правно
субективно право.
Придобиването на субективни права представлява установяване на връзка по силата на
правната норма и при проявлението на конкретен юридически факт, тази връзка се
превръща във връзка между определено лице и съответно право.
Изгубването на субективните права представлява преустановяване на вече установена
връзка между съответен правен субект и определени субективни права. Това прекратяване
на установената връзка може да настъпи поради различни обстоятелства – погиване на
вещта, обект на субективното право, нейното отчуждаване и др.
Субективното право е признатата и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение и да иска от друго лице спазването на определено поведение.
Правата се придобиват първично и произволно. Гражданските права могат да бъдат
придобивани чисто и обременено с някои условия.
Правоприемство-същност
В понятието “правоприемство” може да се вложи различен смисъл в зависимост от
контекста, в който се употребява, но така или иначе понятието има изцяло юридическо
значение. Общият принцип при правоприемството се свежда до смяна на субектите на
едно право, при което праводателят прехвърля свое право на правоприемника.
Правоприемството може да е общо (универсално) - например при наследяване, отделяне,
разделяне, вливане и сливане на юридически лица; частно (сингуларно) - праводателят
прехвърля, а правоприемникът придобива само едно или няколко отделни права.
Правоприемство има и тогава, когато праводателят не прехвърля съществуващо право, а
учредява право, което дотогава не е съществувало по силата на едно свое по-силно, по-
голямо право (конститутивна сукцесия).
При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство.
Правоприемството е преминаване само на субективни граждански права от един
гражданскоправен субект на друг. Правоприемството в правата и задълженията на
гражданскоправните субекти е прехвърлянето, преминаването им от един
гражданскоправен субект в/у друг. Правоприемството не настъпва когато производното
придобивно основание изгуби правното си действие с обратна сила, поради отмяна на
дарение или съдебно решение, унищожаване или разваляне на сделката и др.
3

При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. При него
правоотношението възниква м/у две лица едното се нарича праводател и е необходимо да
притежава определено субективно право. Насрещната страна, която придобива
субективното право притежавано или изведено от правото на праводателя се нарича
правоприемник.
Видове придобиване на субективни права
1.) В зависимост от това, дали съответното субективно право се придобива пряко или
това става по волята на правните субекти, субективните права се придобиват:
а) Пряко – при това придобиване винаги е необходим юридически факт или смесен
фактически състав, в който може да има/да няма волеизявленията на страните;
б) придобиване на субективните права по волята на правните субекти.
2.) В зависимост от съдържанието на юридическия факт, необходим за придобиването,
правоприемството на субективни права бива:
а) Оригинерно (първично) придобиване –.при него лицето, което придобива
съответното субективно право става негов титуляр без оглед на това, дали преди това
някой го е притежавал. Т.е. оригинерното придобиване не се извлича (не се основава) от
правото на собственост на други лица. Ориентирано придобиване имаме, когато се създава
или придобива едно субективно право самостоятелно, без то да произтича от правото на
друг правен субект. С придобиването се създава едно ново субективно право, което не
произтича от правото на друго лице. Обемът на придобитото не зависи от възможностите
на лицето, придобило правата, от неговите действия или бездействия. Тук няма
зависимост между новосъздаденото и онова правно положение, което е съществувало
преди
Пример: Ако аз съм добросъвестен владелец, мога да се ползвам от вещта и получавам по
оригинерен начин в собственост плодовете, които тя е дала, до предявяването на иска за
връщането й, т.е. ще придобия първично в собственост онези плодове, които съм получил
от вещта до момента на предявяване на иска за връщането й.
б) деривативно (производно) придобиване – тук придобиването на съответното
субективно право вече се основава на субективно право на друго лице. Затова тук ще се
прилага правилото “с отпадането правата на купувача, отпадат и правата на третите лица”,
т.е. не може да се придобие субективно право от лице, което не го е
притежавало. Санкцията, която законът налага тогава, когато праводателят не е
собственик, не винаги е нищожност на сделката. Нищожно би било дарението на чужда
4

вещ или завета на чужда вещ. Не е обаче нищожна продажбата на чужда вещ, завета на
родово определени вещи и т.н. Случаите, в които се провъзгласява нищожността на такива
деривативни придобивания, се дължат на някои особености. Докато при дарението по 225
ЗЗД дарителят отстъпва безвъзмездно веднага нещо на надарения, т.е. в момента на
предаването на вещта, се прехвърля и собствеността върху нея, то при продажбата не е
така – днес напр. може да се сключи сделката за продажбата на една вещ, но
прехвърлителното действие може да настъпи по-късно (утре, вдругиден, след месец).
Именно поради изискването праводателят да е собственик на вещта, с отпадането на
неговите права върху вещта, отпадат и правата на правоприемника. Разбира се, от всеки
принцип има и изключения, които и тук не липсват:
* случаите на 33, ал. 3 ЗЗД, според който, когато една сделка е сключена при крайна
нужда, това е основание да се иска унищожаването й. Въпреки това, ако купувачът
междувременно е продал вещта, правата на третото лице ще се запазят, стига те да са
придобити преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора.
* при относителната недействителност, когато едно лице дава по отношение на един
длъжник определена парична сума, но последният не само не връща сумата, но и продава
имота си, за да осуети вземането на своя кредитор. В този случай, ако третото лице
препродаде имота си на друго трето лице, правата на последния ще бъдат запазени, стига
продажбата да е станала преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора
(135, ал. 1 ЗЗД).
* отмяна на дарение – в случаите, когато дарителят иска отмяна на дарението, но
надареният е продал полученото на трето лице, то последния също запазва правата си, ако
сделката между него и надарения е станала преди вписването на исковата молба за отмяна
на дарението (227 ЗЗД).
Тези изключения от принципа, че с отпадане правата на продавача, отпадат и правата на
купувача, поставят въпроса, дали не се касае за един общ принцип, наречен “закрила на
добросъвестното трето лице”.
Друго, което е спорно, е това, дали в този случай, когато това трето лице запазва правата
си, въпреки че са отпаднали правата на праводателя му, това придобиване е оригинерно
или деривативно. Според Доц. И. Русчев това придобиване на права не е оригинерно.
Производното придобиване на права, тъй като предполага прехвърлянето на вече
съществуващи права, се нарича правоприемство. В основата му почти винаги стои волята
на страните. Но има и изключения като напр. Член 93 от ЗС, според който предвижда, че
добивът от вещта (като плодове, прираст от добитък, наем и т.н.) принадлежи на
собственика й. Лицето, което става собственик на плодовете, извлича правото на
собственост върху тях от собствеността си върху дървото, но волеизявление няма (дървото
5

не може да даде съгласието си).
Правоприемството може да настъпи и по силата на едно съдебно решение, както напр. е в
хипотезата на Член 19, ал. 3 ЗЗД – така купувачът става собственик без да е налице воля на
страната.
Видове правоприемство
1.) Правоприемството бива 2 вида според това дали се прехвърля притежаваното от
праводателя право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право.
а) Транслативна сукцесия – /прехвърлително правоприемство/ - при него у
праводателя е налице и съществува конкретно субективно право и то е обект на
придобиване. Цялото субективно право, съществуващо у прехвърлителя, се транслира на
трето лице. Прехвърлителното правоприемство се характеризира с това, че едно право,
което принадлежи на праводателя, сменя своя носител- преминава у правоприемника.
Такива са продажба, наследяване по закон или завещание и др.
б) Конститутивна сукцесия –. Тук в рамките на едно субективно право се прехвърля
част от него. На базата на субективното право се прехвърля едно право с по-тясно
съдържание от притежаваното, което е годно да създаде самостоятелно субективно право.
Когато се говори за правоприемство винаги следва да изхождаме от правилото, че правата
и задълженията са свързани. Могат да се прехвърлят както само права и само задължения,
така и права и задължения. Под изменение на права и задължения трябва да се разбира
запазване на създаденото субективно право, но с променено съдържание или носител.
Това означава, че същността, предметът на субективното право се запазват, но в резултат
на настъпил нов юридически факт се изменя съдържанието му. За да има промяна в едно
субективно право, то такова трябва да съществува. Правопроменящите ЮФ са винаги
вторични. Изгубването на субективното право е резултат от настъпване на
правопогасяващи юридически факти. Тези факти също са вторични.Когато прекратяването
на субективното право е резултат на волеизявление на неговия носител, то съставлява
разпореждане с правото. След като с това волеизявление настъпва такава важна правна
последица, трябва да бъде създадена гаранция за засегнатите от това волеизявление трети
лица, а също така и за правния субект, направил волеизявлението. Лицето, направило това
волеизявление трябва да е дееспособно. Ако се прави от пълномощник, той трябва да бъде
надлежно овластен. Волеизявлението трябва да бъде дадено в предвидената от закона
форма писменна, с нотариална заверка, нотариална. Познати са два вида волеизявления:
едните трябва да се приемат от трети лица, а за другите това н