Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”
Филологически факултет

Конспект
по
Българска литература (стара и възрожденска)

На тема:
Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма (Конспект)

Достигналата до нас противобогомилската книжнина е в славянски и византийски извори.
Най-ранното славянско съчинение според тях е „Беседата на Презвитер Козма против богомилите“. То съдържа основите богомилското на учение, за причините и времето на неговата поява. Списък с анатеми срещу против богомилската ерес, включен в юридически сборници е бил създаван според някои учени. Като доказателство това е „Заповедите на светите отци (Заповедите на митрополит Георги)“. В „Разказът за събора против богомилите“ се пишат анатеми против богомилите уточнявайки и техните имена. Цариградския патриарх Калист включва данни в „Житието на Теодосий Търновски“ за разпространението на богомилството по времето на цар Иван Александър.
Византийските противобогомилски съчинения обхващат послания, исторически съчинения, жития, полемически слова, надписи и др. В Посланието на цариградския патриарх Теофилакт до цар Петър се анатемосват вярващите в дуализма, според които дяволът е господар на видимия свят.
В датиращото от първата четвърт на XI в полемично съчинение на Евтимий от Акмония се опровергава схващането на малоазийските богомили начело с Йоан Чурила. В съчинението „Догматическо всеоръжие“ се изоблечават различните ереси от това време. Критикуват се богомилските представи за мощите, непочитането на кръста, обредите и иконите. Главата за богомилството има първостепенно значение като исторически извор. По време на противобогомилският събор от 1111 г. е изгорн на клада богомилът Василий Врач, което е описано в „Алексиада“, съчинение на Ана Комнина, там се съдържат значими факти за разпространението на богомилската ерес през XI-ХII в.
Полемичната творба „Беседата против богомилите“ съдържа богати данни за богомилството и за социалния живот в България през втората половина на Х в. Възможни са два варианта на заглавие на твжрбата: „Беседа на недостойния презвитер Козма срещу новопоявилата се ерес на Богомил“ и „Слово на светия Козма презвитер срещу еретиците, спор и поучение от божествените книги“. Като първото заглавие е автентично, а второто се появява по-късно. Най-вероятно Козма е църковен деец. Говори се също и за преславско потекло и епископски чин но по-правдоподобна е тезата, че е бил свещеник (презвитер). Смята се, че съчинението е написано преди смъртта на цар Петър или непосредствено след смъртта му.
Предвитер Козма защитава ортодоксалното християнство и чрез него официалния държавен, социален и обществен ред. Според него отклоненията от моралните норми на християнството довеждат паството до еретичество и са причина за злините. Въз основа на различната цел на двете части на съчинението може да се определи жанровата му природа – първата е апологето-полемическа, а втората – разобличително-поучителна. Беседата представлява едно цяло с единен замисъл и стройна композиция, създадено не постепенно, по едно и също време.
Като аргументация в полемичната част служат цитати от свещените текстове, постановленията на вселенските събори, като те са логически свързани с авторовите съждения. Предпочитани средства за художествен изказ са и сентенциите, антитезите, иронията, сравненията.
Подбудите, които са подтикнали Козма да напише съчинението са посочени в първия полемичен дял на „Беседата“. Обрисуван е жив портрет на еретиците с техните социални въжделения и идеология.
Причините, довели появата на ересите се разглежда във втората част. Упрекът към монасите, които изпълняват задълженията си формално и към богатите, отдали се на егоизъм и себичност е, че пазят за себе си книгите, без да просвещават другите. Обръща се внимание и на езическите обичаи съществуващи в България по това време. За автора те са източник на злото в душите на хората.
В последния дял на творбата си презвитер Козма отправя критика към епископите и свещениците, които трябва да бъдат образец за подражание. В епилога, следвайки средновековна формула, отправя молба за опростяване на неговата простота и неученост надявайки се християните ще бъдат подпомагани от Бога.
Тона на автора предполага да мислим, че той е заемал висш духовен сан, може би е бил епископ. Предполага се, че Козма е живял и действал като писател и проповедник в Североизточна България. В своята творба той сипе укори срещу богомилите, но и срещу висшето духовенство и монашеството. Навярно е бил в близки връзки със самия дворец в Преслав е се е намирал сред литературните писателски среди познати ни от времето на Симеон и Петър. Козма е познавал добре възгледите на богомилите и ги описва като непосредствен очевидец и наблюдател. Авторът на „Беседата“ изхожда от самата действителност, от това, което само е видял и чул, за разлика от Теофилакт. Може да се създаде точна и ясна картина на богомилското учение в неговата цялост. Целта на писателя е да обори само част от възгледите на еретиците и да им посочи, че те се заблуждават. В „Беседата“ са изпуснати някои важни страни на богомилската идеология като богомилските космогонични и есхатологични представи. Все пак данните на Козма са много важни. Те са автентични и са черпани от самата действителност, не от литературни образци или описания на по-стари еретически учения.
„Беседа против богомилите“ е книжовен извор, ценен полемичен тракт. Предоставя многостранни сведения от социален, исторически и църковен характер.