Психология на развитието

1

ПАВЛИНА ЛАЗАРОВА




ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО
(ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ )









ШУМЕН
2022

2

Автор:
доц. д-р Павлина Лазарова


Рецензенти:
проф. д.ик.н. Красимир Марков Марков
проф. д-р Румяна Борисова Милкова


Научен редактор:
доц. д-р Милослава Русинова Янкова


Коректор:
доц. д-р Веселина Николаева Илиева


ISBN 978-619-201-550-3

















Университетско издателство
„Епископ Константин Преславски“

3
Психологията на развитието е наука, която изучава особеностите на психичния
живот на човека и закономерностите на психичното развитие, включително
спецификата на когнитивното, личностното и психосоциалното развитие на всеки
възрастов етап. Като независима фундаментална наука тя има тесни връзки с други
хуманитарни дисциплини. От една страна, тя се основава на философия та,
културологията, общата психология, от друга е научна основа за педагогическата
психология, педагогиката и приложната психология.
Познаването на фактите и закономерностите на психическото развитие в
детството, младостта, зрелостта и старостта, възрастовите задачи и норми за развитие,
типичните проблеми, свързани с възрастта, предвидимите кризи в развитието и
начините за излизане от тях са необходими за широк кръг специалисти - психолози,
учители, лекари, социални работници и др.
Учебникът съдържа систематично излагане на основния курс „Психология на
развитието“, в който са представени понятийния апарат и основните, превърнали се в
класически теории и подходи към проблема за психичното развитие в психология.
Отличителна черта на този учебник е, че в него са представени всички възрастови
периоди и особености на развитието от пренаталния до късната зряла възраст. В него са
включени 19 теми.
Тема 1 „Предмет, задачи и методи на психологията на развитието“ въвежда
методологическит и концептуалните основи на възрастовата психология.
В теми 2 - 8 са представяне и анализ на основните теории за психичното
развитие на човека. Те запознават читателя с историята на детската и възрастовата
психология, с класическите теории за психичното развитие, проблема за
периодизацията на жизнения цикъл тенденциите в съвременното развитие и
дискусионните проблеми на възрастовата психология като наука.
В теми 9 - 19 са разгледани основните закономерности на психичното развитие
през целия живот на човека - от пренаталния период до старостта.

4
СЪДЪРЖАНИЕ

Тема 1. Предмет, задачи и методи на психологията на развитието 5
Тема 2. Психоаналитична концепция за развитието на
Зигмунд Фройд 17
Тема 3. Теория за психосоциалното развитие на личността
на Ерик Ериксън 25
Тема 4. Бихейвиористичен (поведенчески) подход към развитието 32
Тема 5. Развитието като проблем на социализацията.
Теория за социалното научаване. 40
Тема 6. Психичното развитие в теориите на
Жан Пиаже и Лоурънс Колбърг 46
Тема 7. Културно-историческата теория за психичното развитие
на Лев Симеонович Виготски 54
Тема 8. Периодизация на психичното развитие 62
Тема 9. Вътреутробен период на развитие 70
Тема 10. Период на новороденото (0-1-2 месеца) 78
Тема 11. Младенческа (кърмаческа) възраст –
от 1-2 месеца до 1 година 90
Тема 12. Ранно детство (яслена възраст) – от 1 до 3 години 107
Тема 13. Предучилищна възраст – от 3 до 6-7 години 126
Тема 14. Начална училищна възраст – от 6-7 до 11 години 150
Тема 15. Средна училищна възраст – от 11 до 15 години 168
Тема 16. Горна училищна възраст (юношеска възраст) –
от 15 до 18-20 години 189
Тема 17. Ранна зрялост – от 18-20 го 35-40 години 208
Тема 18. Средна зрялост – от 35-40 до 60 години 226
Тема 19. Късна зрялост (напреднала и старческа възраст) –
след 60 години 242
Литература 264

5
ТЕМА 1. ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА ПСИХОЛОГИЯ ТА НА
РАЗВИТИЕТО


След усвояване на материала по тази тема Вие ще придобиете знания за
обекта, предмета и задачите на психологията на развитието. Ще усвоите основните
понятия на психологията на развитието. Ще се запознаете с основните стратегии за
изучаване на развитието и методите на психологията на развитието.


Психологията на развитието е клон на психологическата наука, който изучава
фактите и закономерностите на психичното развитие на човека в онтогенезата.
Възникването ѝ като специален клон на психологическата наука обикновено се свързва
с публикуването през 1882 г. на книгата на германския учен Вилхелм Прайер „Душата
на детето. Наблюдение на духовното развитие на човека през първите години от
живота”, в която са представени систематични наблюдения и описания на развитието
на сина на учения от раждането до три години. Възникнала като детска психология,
психологията на развитието дълго време се ограничава до изучаването на
закономерностите на психичното развитие на детето, поради което повечето теории за
развитието са фокусирани върху периода на детството. Днес детската психология е
един от разделите на психологията на развитието, заедно с психологията на
юношеството (младостта), психологията на зрелостта (зряла възраст) и
геронтопсихологията (психологията на старостта). Основната задача на психологията
на развитието е изучаването на психическо развитие през целия живот на човека. [22, с.
5]
Съвременната психология е като „дърво“ от отрасли, появата на които се дължи
на искания от различни области на човешката практика. [24]
Всеки от клоновете на психологическата наука, изследвайки човешката психика,
не може да се абстрахира от неговите възрастови особености. Приложната психология
също разчита на познаването на възрастовите особености на човека, критичните и
сензитивните периоди на неговото развитие. Трябва също да се отбележи, че най-
важният принцип на психологическата наука е принципът на развитие. Този принцип
включва изучаването на всяко психично явление в процеса на неговия генезис,
формиране и развитие [114]

6
Обект на изучаване на психологията на развитието е развиващия се, променящ
се в онтогенезата човек. Психологията на развитието разграничава свързаните с
възрастта промени в човешкото поведение и се стреми да обясни тези промени, да
разкрие закономерностите на придобиването на опит и знания от хората. [70, с. 13]
Разглеждат се формите на психична организация, характерни за отделните периоди от
живота на човека. [33, с. 16] Една от задачите на възрастовата психология е да изследва
цялостността на психичното развитие от раждането до смъртта, да изучи променящия
се, развиващ се индивид в променящия се свят. [67, с. 70]
Предмет на психологията на развитието са възрастовите периоди на развитие,
причината и механизмите за прехода от един възрастов период в друг, общите
закономерности и тенденции, темп и насоченост на психичното развитие в
онтогенезата.
Раздели на психологията на развитието: психология на новороденото,
психология на ранната детска възраст, психология на предучилищната възраст,
психология на ученика в началното училище, психология на средната училищна
възраст (психология на тийнейджъра), психология на горната училищна възраст
(юношество), психология на средната възраст, психология на старостта
(геронтопсихология). [61, с. 7]
Някои от основните задачи на психологията на развитието са:
 изучаване на движещите сили (факторите), източниците и механизмите на
психичното развитие през целия живот на човек;
 периодизация на психическото развитие в онтогенезата;
 изучаване на възрастовите особености (възникване, формиране, промяна,
усъвършенстване, деградация, компенсация) на психичните процеси
(възприятие, памет, внимание и т.н.) и закономерностите на тяхното
развитие;
 установяване на възрастовите възможности, особености, закономерности
на изпълнение на различни видове дейност и усвояването на знания;
 изследване на възрастовото развитие на личността, включително в
специфични исторически условия;
 определяне на основните психологически критерии и характеристики на
различни възрастови периоди (детство, юношество, зрялост, старост);
 изучаване на възрастовата динамика на психичните процеси и
личностното развитие. [147, с. 13]

7
Понятия на психологията на развитието:
Развитие – процес на преход от едно състояние в друго, по-съвършено, преход
от старото качествено състояние към ново качествено състояние, от просто към сложно,
от низше към висше.
Развитие на психиката – закономерна промяна на психичните процеси във
времето, изразяваща се в тяхното количествено, качествено, и структурно
преобразуване.
Ръст – количествен аспект на процесите на развитието.
Съзряване – психофизиологичен процес на последователни възрастови промени
в централната нервна система и другите системи на организма, обезпечаващ условия за
възникване и реализация на психичните функции и налагащ определени ограничения.
Принципът за хетерохронност на развитието –различните мозъчни системи
и функции съзряват с различна скорост и достигат до пълна зрялост на различни етапи
от индивидуалното развитие - всеки възрастов етап има своя неповторима
психофизиологична структура, която в значителна степен определя потенциалните
психични възможности на дадената възраст.
Филогенеза на психиката – формиране на структурата на психиката в хода на
биологичната еволюция на вида или социокултурната история на човечеството.
Онтогенеза на психиката – формиране на психичните структури в течение на
живота на отделния индивид.
В психологията на развитието се проявява все по-голям интерес към развитието
на психиката на човека във вътреутробния период, през който протича
приспособяването на организма към околната среда и дори се създават някои
предпоставки за усвояването на една или друга култура (например предпоставки за
усвояване на майчиния език и емоционалните предпочитания).
Функционална генеза (функционално развитие на психиката) – развитие на
психичните функции, възникване на ново равнище за решаване на интелектуални,
перцептивни, мнемонически и други задачи, процес на овладяване на нови умствени
действия, понятия и образи. Функционалната генеза на психиката е основна част от
онтогенетичното формиране на психичните процеси на човека.
Нормативно и индивидуално психично развитие . Нормативността на
развитието предполага, че става дума за общ, присъщ на повечето хора от дадената
възраст, характер на промените. В някои случаи за нормата се говори като за идеал,
най-висш от възможните равнища на психичното личностно развитие.

8
Индив