Ръководтство за проектиране на еднофамилни жилищни сгради

1


Ръководство за проектиране на
еднофамилни жилищни сгради
I. Ситуиране на сградата в имота и решение за
организация и благоустройство на двора
(15 % от общата оценка)
Този етап съдържа четири главни стъпки:
I.1. Ситуирането на сградата в имота
I.2. Решение на композиционния център на двора („дневната на
открито”) и благоустройство
I.3. Решение на подходите и комуникациите
I.4. Връзки на сградата с околната среда


I.1. Ситуиране на сградата в имота
Ситуирането на сградата в имота е първата стъпка, от която започва
проектирането на сградата. Ситуирането на сградата трябва да се съобрази с
четири основни фактора (от тях няма по- и най-важен, всички са критично
важни):
- Географските посоки
- Най-красивия изглед
- Наклона на терена
- Подхода от улицата
Свободно -стоящата еднофамилна сграда ползва пълноценно и четирите
си фасади (в зависимост от формата може и да са повече от четири или, в
редки случаи, три), ориентирани във всички посоки. Въпреки това
ориентирането към благоприятните посоки е изключително важно.
Ориентирането към благоприятните посоки може да бъде ограничено от
съседни сгради, наклона на терена и, понякога, от дървета и друга
растителност. Но в общия случай (най-често) сградата може пълноценно да
ползва всяка географска посока независимо в кой край на парцела е
разположена. Затова на практика осигуряването на добро изложение и поглед
за двора и, по-точно, за композиционния център на двора има решаващо

2

значение. Това означава дворът да бъде обърнат (да не бъде засенчен ) към
благоприятно изложение и към красив изглед. Наличието на двор е най-
голямото предимство на еднофамилната сграда пред апартаментното жилище
– можем да го определим като най-значимото богатство на тази жилищна
форма. Респективно, това богатство трябва да се реализира максимално
ефективно и в това отношение решаващо значение има композиционният
център на двора – т.е. неговата най-главна и естетически организирана част.
Както беше отбелязано, ако парцелът има добро, например, южно или източно
изложение, то сградата най-често ще може да го ползва ефективно
независимо в коя част на парцела е ситуирана . Ако, обаче, бъде ситуирана в
южната или в източната част на двора, тя ще засенчва терена. Затова
обикновено се търси ситуиране на сградата в по-неблагоприятната част на
имота – така че основната част на двора да се оформи в посока на
благоприятното изложение.
Същите съображения важат и за най-добрия изглед, който е от не по-
малка важност за еднофамилните сгради . Както ще наблягаме на няколко
места по-нататък в ръководството , дневната група задължително трябва да е
ориентирана към три важни посоки – 1) към благоприятна географска посока
(юг, изток, югоизток или югозапад ), 2) към най-красивия изглед и 3) към
композиционния център на двора („дневната на открито”). Ако никоя от тези
три посоки не съвпада с друга, то дневната трябва да има външни стени и
прозорци в три различни посоки, което не е невъзможно и дори понякога може
да послужи като основа за добра архитектурна идея и впечатляващо решение ,
но в масовия случай погледа в три различни посоки е проблем и ще създава
трудности при обзавеждането . Ето защо най-често ще търсим комбиниране
между поне две от тези три посоки. Тоест ако, например, красивият изглед е в
посока изток и парцелът е издължен по ос изток-запад, удачно решение може
да бъде ориентирането на дневната на юг и изток като се постараем да
„комбинираме ” ориентацията към юг с местоположението на „дневната на
открито”. Това означава да ситуираме сградата в северозападната част на
двора, така че композиционният център на двора („дневната на открито”) да
остане на юг (или югоизток ) от къщата . Така ще „комбинираме ” трите
ориентации на дневната в посоките юг и изток.

3

С други думи в общия случай търсим ситуирането на жилищната сграда
противоположно на благоприятното географско положение и, съответно ,
противоположно на красивия изглед спрямо композиционния център на двора.
Като разполагаме сградата в неблагоприятната част на имота ние осигуряваме
открито пространство и поглед от помещенията на къщата в благоприятната
географска посока и към добрия поглед.
Посоката на най-добрия поглед по принцип е пряко свързана с наклона
на терена. Обикновено най-добрия поглед е надолу по наклона на терена –
независимо дали е насочен към море, река, езеро или долина, равнина или
разположени в по-ниските територии селищни образувания или други подобни .
Най-добрият поглед е насочен в посока нагоре по наклона, ако, да кажем
къщата е разположена под хълмисти или планински терени , които
представляват естетическа атракция. Тъй като, както вече беше изтъкнато, в
общия случай, т.е. ако няма специални ограничители, погледът към
естетическата атракция не се променя от разположението на сградата в
рамките на парцела, то най-често предпочитаме да я ситуираме в по-високите
части на двора като мярка за предпазване от влага. Но и това не е категорично
твърдо изискване , защото с подходяща вертикална планировка и други
технически мерки можем да предпазим къщата от влага дори когато сме я
ситуирали в ниската част на имота.
Последният от основните фактори, определящи оптималното
разположение на еднофамилната жилищна сграда (последен по реда на
изброяване , но не и по важност), е подходът в парцела. Естествено , сградата е
желателно да бъде ситуирана близо до входа на имота. Ако имотът не е
твърде малък (ако не е по-малък от 250 – 300 кв.м) обикновено се оформя
преден двор и заден двор. Задният двор е основният двор, защото е по-
индивидуален и изолиран от чужди погледи. Затова обикновено
композиционният център на двора („дневната на открито ”) се търси именно в
задния двор. Предният двор играе главно представителна роля – той служи да
създаде впечатляваща красива рамка на сградата от цветни лехи и партери и
елементи на градинския дизайн – целта е да се оформи подобаващо фасадата
към улицата. Респективно , в дълбочина размерите му не са големи –
обикновено 5 до 8 метра, защото такава дълбочина е достатъчна, за да се

4

реализира търсената представителност и същевременно за да не се допуска
излишно изразходване на дворна площ.

I.2. Решение на композиционния център на двора („дневната на
открито ”) и благоустройство
Дворът е главното предимство на еднофамилната сграда, сравнена с
апартаментното жилище. Това е най-елементарното обяснение на важността
на двора за еднофамилната къща. По-професионално е да подчертаем
смисъла на двора като пространство , което е придадено към жилището и му
принадлежи и, като такова, представлява за къщата нейно „пространствено ”
богатство с изключителна архитектурна стойност.
Разбира се, колкото и да е голяма ценността на това богатство за
жилището, няма как жилището да е обърнато към цялото околно пространство
– ето защо неминуемо определен дял от двора придобива още по-голямо
значение. Товa именно е композиционния му център – т.е. онази зона от двора,
която е с на-благоприятно изложение , най-добре е ослънчена , радва се на най-
красивата гледка от близката или по-далечна природна или урбанизирана
среда и съчетава всички преимущества на „придаденото към сградата околно
пространство ”. Съответно , тя трябва да бъде съответно с адекватни
архитектурни прийоми, които да подчертаят важността й, да изтъкнат
естетическите й качества и да ги доразвият и направят още по-привлекателни .
Именно по тези причини разглежданата най-важна зона от двора се превръща
в естетически, функционален и композиционен център и, респективно , трябва
да бъде поставена във възможно най-близък контакт с дневната група на
жилището. Ето защо с пълно основание определяме въпросния композиционен
център на двора още и като „дневна на открито”.
Изобщо без нея, т.е. без своя композиционен център дворът се
обезличава и еднофамилната сграда губи своето главно предимство. Затова
„дневната на открито ” е най-същественият и задължителен елемент на
архитектурното решение на двора като пространство , придадено към
жилището. Но това, разбира се, не означава , че останалите части на двора –
озеленени площи и, евентуално , разнообразни кътове и под-пространства се
подценяват . Те биха могли да имат много съществено значение в
композицията в зависимост от предвидената функция (открит басейн ,

5

площадка за слънчeви бани, кътове за отдих, беседка, барбекю ) и от начина на
третиране и благоустройство (ландшафтни решения , озеленяване ,
екстериорен дизайн, естетически акценти – водни огледала, малки водни
композиции и композиции от цветя и растителни видове ).

I.3. Решението на подходите и комуникациите
Главните подходи естествено трябва да са преки и къси. Това важи
както за подхода за хора, така и за подхода за автомобили .
Подходът за хора е главният подход към сградата и затова тази връзка
трябва да бъде композиционно подчертана и да е визуално изявена . С други
думи подходът от входа на двора до главния вход на сградата има смисъл на
главна входна композиционна ос.
Подходът за автомобили, обратно, трябва да има подчинена роля.
Архитектурни решения в духа на прекомерната „американизация ” и
организирането на подход от „хотелски” тип, който осигурява достъп „от
автомобилната седалка” направо във входното фоайе, са характерни за един
остарял и вече отречен архитектурен подход. Съвременните тенденции в
архитектурата отричат „автомобилно-доминираното” проектиране и всеки
архитект трябва да съзнава , че асфалтът е враг на човешката среда и
архитектурната естетика . Напротив , богатата и, дори, луксозната архитектурна
среда е предназначена за човека и се постига с колкото може по-малко
асфалт, но с повече елементи на ландшафтната архитектура и градинския
дизайн, с естетично оформена вертикална планировка , с добре проектирани
площадки, естетично подбрани плочници, бордюри, градински елементи и,
преди всичко – много озеленяване , цветни площи и партери, морави , храсти и
ниско- и високостеблена растителност , по възможност също и водни огледала
и композиции от споменатите елементи . Затова когато проектираме
автомобилния достъп се водим от следните съображения:
Асфалтът отвъд бордюра на уличното платно е неприемливо решение.
Пресичането на тротоара с асфалтово отклонение противоречи както на
добрите архитектурни принципи, така и на закона, защото тротоарът е
публична собственост , предназначена за придвижване на всички, включително
и на хора в неравностойно положение . Прес