Растениевъдство

С Ъ
СС Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Стр.
1. ПРЕДГОВОР42. УВОД 53
.
З
ЪР
НЕ
Н
О-ЖИТНИ КУЛТУРИ. ОБ
Щ
А ХАРАКТЕРИСТ
ИКА (Ж. ТЕРЗ
И
Е
В
)74. МЕКА И ТВЪРД
А ПШЕНИЦА (Ж. ТЕРЗИЕВ, ИВ. ЯНЧЕВ, Т. КОЛЕВ) 145. РЪЖ (Ж. ТЕРЗИЕВ) 356. ТРИТИКАЛЕ (Ж. ТЕРЗ
ИЕВ)
40
42. 22. УВОД 53. ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУ53. 33. ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА (Ж. ТЕРЗИЕВ)74. МЕКА И ТВЪРДА ПШЕНИЦА (Ж. ТЕРЗИЕВ, ИВ. ЯНЧЕВ, Т. КОЛЕВ) 145. РЪЖ (Ж. ТЕРЗИЕВ) 356. ТРИТИКАЛЕ (Ж. ТЕРЗИЕВ)407. ЕЧЕМИК (Ж. ТЕРЗИЕВ) 45
8
.
ОВ
Е
С (Т. ГЕОРГИЕВА) 5
7
Ж
(
Ж.
Т
Е
РЗИЕВ) 356. ТРИТ
И
КАЛЕ (Ж. ТЕРЗ
ИЕВ)407.
Е
Ч
Е
МИК (Ж. ТЕРЗИЕВ) 45
С
О
ИК
А
(
Б.

ЯНКОВ)11019512
.
ПР
(Х
Р
.
ЯН
Ч
ЕВА) 14517. НАХУ
Т
(Б. ЯНКОВ, И
В. ДИМИТРОВ)
1
5
018. ЛЕЩА (Б. ЯНКО
В, Р. ИВА11014. ФАСУЛ
Л
Е
ЩА
(
Б
. ЯНКОВ, Р. И1281
6
. ГРАХ
ЩА

К
(
Ж.
Т
Е
РЗИЕВ) 116120. З
А
ХАР
ИЕ
В
А)
7
433. ЛАВАНДУЛА (Б
.
ЯНКОВ, Т. КО
ЛЕВ)28034
.

М
ЕНТА (Б. ЯНКОВ, ИВ.
ЯНЧЕВ) 28935. САЛВИЯ /МЕЧО УХ25932. ШИПКИ
3
4.
М
Е
НТА
СИ
Л
ЕК
(
И
В. ЯНЧЕВ) 29938
.
МАТОЧИНА (Б.
ЯНКОВ, ИВ.
Я
Н
Ч
ЕВ) 30139. ЖЪЛТ
КАНТА29436. ГРАДИ
39
.
Ж
ЪЛ
Т
КАНТАРИОН (Б. ЯНКО
В
)29938. МАТ
ОЧ
ИЕ
В
,
Б.

ЯНКОВ)31242. К30
4
.
Я
НК
ОВ
)
И
31242. КОР
ИА
БИ
К
НО
ВЕ
Н
КИМИОН /КИМ/ (Ж. Т
Е
РЗИЕВ, Б.316
Л
Р
ИГ
ЪН

(Б. ЯНКОВ, Т. ГЕОРГ
И
ЕВА)32147.
БЯЛ ТРЪН (Б
.

Я
НКОВ, Р. ИВАНОВА)32
548. НЕВЕН (Б. ЯНКОВ, Р. ИВАНОВА)32849. ЖЪЛТ МАК (Б. ЯНК32046. БЯЛ Р
ЛТ

МА
К
(
Б. ЯНКОВ, Р. ИВАНОВ
А
)33050. ИН
ДИЙСКИ ТАТУЛ

(
Б
.32548. НЕВЕН
ОВ
,
Ж
.
Т
ЕРЗИЕВ)33852. МЕ
Д
ИЦИНС33050.
ИНДИЙ
В)
34
1
53. БЛАТНО КОКИЧЕ (
Ж
. ТЕРЗИЕВ) 3
4454. ЗИМ
З
Е
Л
ЕН (Б. ЯНКОВ, Р. 338
НК
О
В)
4
856. ЛЮЦЕРН3445
4
. ЗИМ З
ЯН
Ч
ЕВ
А)
36958. ЕСПАРЗЕТА
(
ХР. Я34856.
ЛЮЦЕР
.
Е
СП
АР

ПРЕДГОВОР
37861. ЛИВАД661. ЛИВАДИ И ПАСИЩА (ХР. ЯНЧЕВА)38762. ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА=

ПРЕДГ
ОВОР

Настоя
щ
и
я
т38762. ПОЛЗВ

ПРЕДГОВОР

Настоящият у=

ППРЕДГОВОР

Настоящият учебник е написа
ННастоящият учебник е написан в съответствие с най-новите учебни планове и програми по Растениевъдство, включени в тях, за обучение на студентите от Аграрен Университет-Пловдив - образовател
но
-
кв
ал
и
фикационна степен “
Б
акалавър”, сп
ециалности:
А
г
р
ономство /полевъдств
о/;
Агрономство /лозароградинарство/;
Растителна защита;
Екология и опазване на околната сре
да;
Агр
В учебника са отразени най-новите достижения на растениевъдната наука и практика у нас и чужбина.
Учебникът може да се ползва успешно и от студенти с аграрни специалности в други ВУЗ на страната, както и от селскостопански специалисти, завършили образован
ие
т
о
си
.

Авторският колект
и
в изказва най
-сърдечна бл
а
г
о
дарност на официални
те рецензенти, дългогодишните университетски преподаватели – растУчебникът може да се ползва ус
пешно
и
РРастениевъдството е отрасъл от селското стопанство, който има задачата да осигурява производство на продукти от растителен произход. Тези продукти представляват голяма част от храната на човека, фуража за домашните животни и суровините за хранителната, т
ек
с
ти
лн
а
та и други отрасли
н
а промишленос
тта.
ч
е
с
ки растениевъдството
възниква след животновъдството. Човекът се е научил най-напред да отглежда животни, а значител
но по
-къ

ЗЗЪРНЕН0-ЖИТНИ КУЛТУРИ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Към групата на зърнено-житните се отнасят важните за света и нашата страна култури пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес, цар
ККъм групата на зърнено-житните се отнасят важните за с
ве
т
а
и
н
ашата страна култур
и
пшеница, ръж
, тритикале,

е
ч
емик, овес, царевица
, сорго, ориз и просо. Отглеждат се за продоволствени, фуражни и технически цели. Ботанически с
а обе
дин
8. Житните култури се отличават с голяма екологична пластичност.
Разпространението, добивите и прозводството на основните зърнено-житни култури в светa и България са систематизирани в таблици 1 и 2.
зР
а
зп
ро
с
транението, добивит
е
и прозводств
ото на основ
н
и
т
е зърнено-житни култ
ури в светa и България са систематизирани в таблици 1 и 2.
най-
раз
1995 г.2005 г.Пшеница2312.2005 г.Пшеница2312.12163.6ППшеница2312.12163.62161.722312.12163.62161.7256.22163.62161.7256.2250.82161.7256.2250.8289.85256.2250.8289.8592.250.8289.8592.2542.289.8592.2542.5626.592.2542.5626.5Ръ
ж5
4
2.
5
6
26.5Ръж168.2626.
5
02.1РРъж16
8
.
2
3227.1102.166.3227.1227.666.3227.1227.62227.1227.6226.738.2227.6226.738.223.2226.
738.
22
81
.
3
56
4
.7241.2206.564.7
2
41.2206.924
4.241.2206.
9
2
44.8177.206.9244.8
173.
ООв
206.8173.9118.0193.173.9118.0193.0165.118.0193.0165.9208.193.0165.9208.339.9165.9208.339.928.9208.339.928.924.639.928.924.6Ца28.924.6Царевиц24.6Царевица-зърЦЦаревица-зърно1313.71363.81470.2367.9378.8470.1483.1313.71363
.8
14
70
.
2367.91363.81470.
2
1470.2367.9
3
7
8.8470.14367.9378
.8470.1483.378.8470.1483.3516.470.1483.3516.7692.483.3516.7692.0Сор516.7692.0Сор
го-зъ
р69
426.9136.6128.3133.136.6128.3133.456.8128.3133.456.854.6133.456.854.657.056.854.657.0Ор54.657.0Ориз1457.0Ориз1469.8ООриз1469.81494.91469.81494.91535.1352.61494.91535.1352.6366.01535.1352.6366.0400.45352.6366.0400.4
1
8.
36
6
.0400.4518.2547.
4
00.4518.254
7.1614.518.
2
5
47.1614.7Про547.1
279.
97
359.279.971.476.1279.971.476.129.71.476.129.925.76.129.925.727.29.925.727.3
П25.727.3
ПЛОЩИ,27.3
ПЛОЩИ, ДОБИ

ППЛОЩИ, ДОБИВИ И ПРОИЗВОДСТВО НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИ КУЛТУРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ФАО
Таблица 2
Култура
л
ощ
и
в
хил. daДобиви в k
g
/daПроизводс
тво в хил. t

5 г.1990 г. 1995 г.2005 г.1990 г. 1995 г.2005 г.Пшеница11627.711811.21134.4455.129
0.93
23.
1995 г.2005 г.Пшеница116272005 г.Пшеница11627.711811ППшеница11627.711811.21134.411627.711811.21134.4455.1211811.21134.4455.1290.93231134.4455.1290.9323.55455.1290.9323.55292290.9323.55292.2343323.55292.23435.2365292.23435.2
6
70
.0
Ръж245.0136
70.0Ръж24
5
.

7.11
36.
96
.
0
27
6
4.7385.4296.0260
.
41385.4296.
0260.41387
2
9
6
.0260.41387.41172
60.41387.41172.7721387.41172.7720.0Овес1172.7720.0Овес352.23720.0Овес352.2357.
с3
352.2357.2361.7182.357.2361.7182.5131.361.7182.5131.8179.182.5131.8179.764.3131.8179.764.347.1179.764.347.165.064.347.165.0Ца47.165.0Царевиц65.0Царевица-зърЦЦаревица-зърно4244.04750.03408.0286.7382.4293.412214244.04750
.0
34
08
.
0286.74750.03408.

3408.0286.7
3
8
2.4293.41286.7382
.4293.41221382.4293.41221.0180293.41221.01800.0101221.01800.01000.0Сорг1800.01000.
0Со
рго
-145.145.8200.0-3.56.0200.0-3.56.0Ориз-3.53.56.0Ориз6.0Ориз105.ООриз105.913.846105.913.846.8237.913.846.8237.93646.8237.9361.23237.9361.2320.325.2361.2320.325.25.01320.325.25.015.0П25.25.015.0Про5.015.0П
ро
с
15
.0
о
-11-35.035
.

58.0-114.358.0-
114.3163.8-114.114.3163.8-4.09.5163.8-4.09.5Нама
-4.04.09.5Нама9.5НамаляваННамаляват прогресивно и средните добиви и общото производство от пшеницата, ечемика, царевицата и ръжта.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Коренова система. Житните растения формират брадест тип коренова система, съставена
от

пъ
рв
и
чни (зародишни, емб
р
ионални) и вт
орични (адве
н
т
и
вни, стъблени) корен
и (фиг. 1)
тноси
тел
е
с
н
ай
-
голям относителен

дял - 70-85 %
. Съставен e

о
т
алейронов (външен)
слой клетки и скорбялна част. Алейроновият слой е изграден от един (пшеница и други) или няколк
о (2-
5 п
- мека
- твърда
79.9
- мека
- твърда
79.9
77.4- твърда
79.9
77.4
13.9
16.0
2.
779.9
77.4
13.9
1677.4
13.9
16.0
2
113.9
16.0
2.0
2.116.0
2.0
2.1
1.9
22.0
2.1
1.9
22.1
1.9
2.0

11.9
2.0
2.3
22.0
2.3
2.4
22.3
2.4Ръж82.4Ръж80.9
2.02.12.4Т2.12.4Трити2.4ТритикалеТ
Тритикале 77.616.12.12.12.1Ечемик777.616.12.12.116.12.12.12.12.12.12.1Е2.12.1Ечеми2.1Ечемик77
2.42.95.2О2.95.2Овес5.2Овес68.5О
Овес68.511.76.068.511.76.03.411.76.03.411.56.03.411.53.411.5Царе11.5Царевица78.
5.31.52.6С1.52.6Сорго2.6Сорго 78С
Сорго 78.913.83.81.9178.913.83.81.913.83.81.91.83.81.91.8О1.91.8Ориз 1.8Ориз (арп
2.25.911.85.911.8Прос11.8Просо69.81П
Просо69.812.14.54.69.812.14.54.312.14.54.39.24.54.39.2
4.39.2

г
л
ут
ен

(клейковина), чието

наличие в гол
яма степен о
п
р
е
деля качеството на х
ляба. Поради това, че клйковината е еластична и задържа газовете, в процеса на зреене на тестот
о се
пол
Горещото и сухо време при наливането на зърното блогоприятстват повишаването им и обратно.
иж
а
ва
п
р
и повреди от житни
д
ървеници.
Ко
личественото

и
м
съдържание от центъ
ра към периферията на зърното намалява.
Аминокиселинния състав на белтъчините, по-точно съдържа
нието
на
За покълнването и поникването на житните от умерения климат минималната температура е 2 -3о С, а за тези на топлия климат 10-14о С.
При влошен воден режим на почвата по време на покълнването и поникването при т.н. "шарена влага", кълновете и младите растен
ия

мо
га
т
да загинат /изсъхн
а
т/.
Трети лис
т. При съчет
а
в
а
не на оптимални усло
вия фазата настъпва около три седмици след поникването. През тази фаза връхната пъпка се изнася
към
пов
ПШЕНИЦА
Значе А/ МЕКА ПШЕНИЦА
Значение, произход, разпространение, добиви. МекаЗначение, произход, разпространение, добиви. Меката пшеница /пшеницата/ е най-важното селскостопанско растение както в световен, така и в национален мащаб. Това
се

дъ
лж
и
на изключителното
й
значение кат
о основна зъ
р
н
е
но-хлебна култура, т
ъй като от меката пшеница се получава най-качествения, вкусен и лесно смилаем хляб. Немислимо е
съще
ств
1989 г.
1995 г.
2000 г.
2005 г.
2267.9
2163.6
2153.9
21989 г.
1995 г.
2000 г.
2005 г1995 г.
2000 г.
2005 г.
2267.2000 г.
2005 г.
2267.9
2163.62005 г.
2267.9
2163.6
2153.9

22267.9
2163.6
2153.9
2161.
2163.6
2153.9
2161.7
237.2153.9
2161.7
237.3
250.82161.7
237.3
250.8
272.1

2237.3
250.8
272.1
289.250.8
272.1
289.8
538272.1
289.8
538.2
542289.8
538.2
542.5
586
5538.2
542.5
586.1
626.542.5
586.1
626.5Пре586.1
626.5През 2005626.5През 2005 г.:
А
Австралия
Аржентина
Китай
Индия
Турция
ПАвстралия
Аржентина
Китай
Индия
ТурцияАржентина
Китай
Индия
Турция
Пакистан
Китай
Индия
Турция
ПакИндия
Турция
Пакистан
Турция
Пакистан
Казахстан
Пакистан
Казахстан
Сирия
Етиопия
СКазахстан
Сирия
Етиоп
ия
СА
Щ
К
анада
БрСирия
Етио
п
ия
САЩ
Кана
Етиопия
САЩ
Канада
Бразилия
РСАЩ
Канада
БрКанада
Бразилия
Руска ФедерацБразилия
Руска Федерация
Франция
УРуска Федерация
Франция
Украйна
Германия
Италия
Обединен